|
|
|
Курсова работа
на тема:
Разширяване на Европейският съюз
Историческа възможност
София
26.06.2003
“Разширяване на Европейският съюз” е издание на Делегацията на Европейската комисия в България и се разпространява безплатно. Тук е представена текуща информация относно процесите на разширяването, актуални към май 2002 г.
Изданието е разделено на 4 основни глави. В първата - Безпрецедентното разширяване попадат: Критериите за пълноправно членство, План 2000 и Кандидатурите за членство в съюза. В глава 2 са включени: Споразуменията със страните от Централна и Източна Европа, Споразуменията за Асоцииране с Кипър, Малта и Турция, Партньорство за присъединяване, Предприсъединителна помощ, Програма ФАР, Редовните доклади и др. В глава 3 попадат процесите на присъединяване, докато в последната в последната 4 глава се включват бюджетите, институциите, стратегиите и заключенията по разширяването на ЕС.
Разширяването е както историческа възможност за Европейският съюз, така и задължение с висок приоритет. Успешното приключване на това начинание, ще зависи от динамиката и прецизността на нашите съвместни усилия за спечелването на подкрепата на населението както в страните членки, така и в страните кандидатки за членство в Европейския съюз. Разширяването трябва да се подготви щателно и ще се радва на успех, само ако има демократична подкрепа. Въпреки, че е постигнат голям напредък са необходими значителни и решителни усилия, за да се доведе процесът докрай.
Разширяването е една от най-важните възможности пред Европейският съюз в началото на XXI век. Неговата историческа задача е да продължи разширяването на интеграцията на континента с мирни средства, като присъединява към зоната за стабилност и развитие нови и нови членове. През юни 1993 г. на срещата си на най-високо равнище в Копенхаген, Европейският съвет заяви, че “желаещите членство страни от Централна и Източна Европа ще бъдат приети в Европейският съюз.” През декември 1997 г. в Люксембург Европейският съвет започна процеса, които даде началото на разширяването. В момента този процес включва 13 страни: България, Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словашката република, Словакия и Турция.
ЕС има дълга история от успешни разширявания. През 1957 г. шест страни основават ЕС с подписването на договора от Рим. Това са Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Холандия. Следват четири присъединителни вълни:
1973 г.-Дания, Ирландия и Великобритания
1981 г.-Гърция
1986 г.-Португалия и Испания
1995 г.-Австрия, Финландия и Швеция
Разширяването, което предстои е безпрецедентно като мащаб и разностранност /архетипно case study/: брой кандидати, площ и население, както и богатството от различни истории и култури. Ползите от разширяването са както политически, така и икономически. Накратко:
Ползите вече са налице.
Страните извън Съюза също ще извлекат ползи от разширяването. Ще се прилага единен набор от търговки правила и административни процедури на интегрирания пазар на разширения Съюз. Това ще улесни търговските отношения на всички фирми в Европа и ще подобри условията за инвестиции и търговия, извличайки полза не само за ЕС, но и за всички търговски партньори по света.
Отказът от разширяване или забавянето му ще има еднакво негативни последици както за Съюза в сегашния му вид, така и за страните кандидатки. Може да се разгледа като фокусиращо сравнение и ще предизвика:
-забавяне на развитието на единния пазар и ще доведе до по-ниски темпове на икономически растеж в страните кандидатки, което от своя страна ще лиши страните членки от икономически печалби;
-политическа нестабилност в Европа и забавяне на процеса на демократизация, като негативните последици ще бъдат за самия Съюз;
-ЕС ще бъде лишен от нови оръжия за борба с организираната престъпност, нелегалната имиграция и тероризма;
-разочарование в страните кандидатки, което ще доведе и до евроскептицизъм сред петнадесетте.
Скоро след падането на Берлинската стена през 1989 г. Европейската общността бързо установи дипломатически отношения със страните от Централна и Източна Европа. Премахнати бяха дългогодишните квоти за внос върху редица продукти, разшири се Общата система от преференции и за няколко години се сключиха търговски споразумения за сътрудничество с България, бившата Чехословакия, Естония, Унгария, Латвия, Полша, Румъния и Словения.
Междувременно Програма ФАР на ЕС, създадена през 1989 г. започна да осигурява финансова подкрепа за усилията на страните да реформират и възстановят своите икономики. ФАР скоро се наложи като най-мащабната програма за подкрепа на страните от Централна и Източна Европа в осигуряването на експертна помощ и инвестиции.
Европейските споразумения признаха стремежа на страните - партньори към членство в Европейския съюз - цел, която бе потвърдена по-късно с подадените индивидуални документи за членство от тези страни.
Критерии за членство - сравнителен статистически анализ
През 1993 г. на Европейския съвет в Копенхаген, Съюзът направи решителна крачка към сегашното присъединяване с решението, че “асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят членство, ще станат членове на Европейския съюз.” Така въпросът за разширяването не е “дали”, а “кога”. Относно сроковете Европейският съвет реши: “Присъединяването ще стане факт веднага щом асоциираната страна е способна да поеме задълженията на членството в ЕС, като отговори на икономическите и политическите критерии.” В същото време Съветът определи изискванията за членство, за които често се говори като за “критериите от Копенхаген”
Критериите за членство изискват от всяка страна кандидатка:
Критериите за членство също така включват страната кандидатка да създаде условия за интеграция чрез хармонизиране на административните си структури според решението от Европейският съвет от Мадрид през декември 1995 г. Както е важно националните закони да бъдат уеднаквени с правните норми на европейската общност, така още по-важно е тези закони да бъдат ефективно приложени чрез подходящи административни и съдебни структури. Това е предпоставка за взаимно доверие, което е основно изискване за членство в ЕС.
В План 2000 Европейската комисия очерта необходимостта от пряка помощ за специфичните нужди на всяка страна кандидатка, като им предоставя помощ, за да бъдат решени дадени проблеми, както бе илюстрирано в мненията и по-късно в Редовните доклади, публикувани от Комисията от 1998 г. насам.
Партньорство за присъединяване отговаря на тази необходимост и представлява основната опорна точка на засилената предприсъединителна стратегия. То определя приоритетите за кандидатстване при тяхната подготовка за членство в ЕС и обединява всички форми на подкрепа в единна рамка. Например приоритетите за България от 1999 г. са : да се вземат мерки за подобряване на бизнес средата и да се стимулират вътрешните и чуждестранните инвестиции.
Побратимяване и Мониторинг /участващо наблюдение/
Побратимяването беше въведено през май 1998 г. като основен инструмент за изграждане на институциите. То цели да се помогне на страните кандидатки да изградят съвременна и ефективна администрация със същите структури, човешки ресурси и управленски умения необходими за прилагането на нормативната уредба на ЕС (acquis), по модел на вече съществуващата уредба в страните членки.
Побратимяването представлява прикрепване на експерти от ЕС към администрацията на страните кандидатки, за да подпомогнат процеса на присъединяване. Всеки проект за побратимяване се ръководи от служител на администрацията на страната кандидатка и на членка на ЕС. И двамата отговарят за проектирането и изпълнението му.
Всекидневната работа по проекта се следи 12 месеца поне от един Съветник по присъединяването, който е представител на администрацията на страна членка и е прикрепен към съответното министерство в страната кандидатка. Постоянното присъствие на чуждите експерти се допълва от внимателно подбрана работна програма на временни консултантски или обучаващи мисии от страна членка на ЕС.
Общо 475 проекта по побратимяване, предимно в областта на селското стопанство, околната среда, публичните финанси, правосъдието и вътрешната политика за управление на Структурните фондове, са били одобрени от ЕС за периода 1998-2001 г.
Пример за проект за България е подобряване на ефективността на работата по програма САПАРД (Гърция, водещ партньор). Проектът е постигнал следните резултати:
Мониторинг на преговорите
Европейският съвет подчерта, че напредъкът в преговорите следва да върви ръка за ръка с напредъка в хармонизирането на законодателството и реалното му приложение. В средата на 2000 г. Комисията започва процес на наблюдение на преговорите. Целта на мониторинга е да се оценява изпълнението на ангажиментите, поети от кандидатките в преговорите; да се установят евентуални закъснения в приемането и изпълнението на нормативната уредба (acquis), от всеки кандидат; да се отбележат проблемите, които съществуват или могат да възникнат.
Разширяването на ЕС ще помогне за постигането на стабилност и просперитет. То предлага значителни икономически предимства както за съществуващия Съюз, така и за страните кандидатки.
Разширяването не е просто поредното увеличаване на броя на страните членки на ЕС. Освен икономическите и политическите придобивки, това разширяване означава интеграция на европейските страни, които споделят общи ценности и цели, макар и изкуствено разделени една от друга през по-голямата част на миналия век. То ще спомогне за обединяването на нашия континент.
]]>
