|
|
|
Курсова работа
Регионалните институции в ЕС като начален етап и подход към глобализацията
Съдържание:
1.Субрегионална интеграция в ЕС
2.Икономическа интеграция и необходимостта от провеждането на единна регионална политика в ЕО/ЕС
3.Характерни черти на съвместната регионална политика на ЕС
4.Учреждения на ЕС, участващи в съвместната регионална политика
4.1.Европейски фонд за регионално развитие (EROF, European Regional Development Fund)
4.2.Европейска инвестиционна банка (EIB. European Investment Bank)
4.3.Европейски социален фонд (ESF, European Social Fund)
4.4.Аграрен фонд или Европейски фонд за насочване и гарантиране на селското стопанство (EAGGF, European Agricultural Guidance and Guarantee Fund)
4.5.Европейско обединение за въглища и стомана (ECSC, European Coal and Steet Community)
5. Типология на проблемните райони в Общността
5.1.Регионални различия на ниво ЕО/ЕС
5.2.Образци на “проблемни райони” от центъра и периферията
5.3.Саар- Лор- Люкс: граничен район, периферия или център на ЕС.
Откъси:
...........................
Субрегионалната интеграция или “малката” интеграция започва да се развива през 60-те години, когато се осъзнава необходимостта от обединяване на териториални единици от различни страни с общи граници, с цел разрешаване на общи проблеми - преди всичко икономически, социални, екологични. Взаимодействие от този род се налага, поради това че периферният и приграничен характер на такива територии ги прави икономически по-нестабилни, особено при наличието на изострени междудържавни отношения.
“През 80-те и началото на 90-те години в страните на Западна и Централна Европа особено силно се развива субрегионалната интеграция. Постепенно се създават условия за възникване на европейско икономическо пространство. Вследствие на демократичните промени, осъществявани в източноевропейските страни, се очаква в близките години те да бъдат част от това пространство.” /Карастоянов, 2001/
Досега осъществяваната субрегионална интеграция в страните от Западна Европа дава възможност да бъде пренесена като опит при аналогични случаи в Източна Европа или допирните райони на Изтока и Запада, предвид новата политическа ситуация.
Като примери за субрегионална интеграция трябва да се посочат няколко активно действащи регионални обединения, които биха могли да послужат при разработването на модела на бъдеща конфедерална Европа.
РЕГИО - Обединение на районите от Горен Рейн
Приграничното сътрудничество в района на Горен Рейн се развива там, където се “докосват” бившата ФРГ, Франция и Швейцария. “…това уникално развитие на интеграциятав този район дава често повод тази регионална кооперация да се разглежда като модел за бъдеща България.”/Стоянов,1994/ Целите на интеграцията в рамките на РЕГИО се свеждат до опростяване на граничните формалности за преминаване и ускоряване на обработката; стимулиране създаването на предприемачески центрове; подобряване на пътническия транспорт в региона чрез съвместно изграждане на градска железница; свързване на регионалната ж.п. мрежа с тази на националните високоскоростни железници - TGV, ICE, Bahn-2000; развитие на инфраструктурата за комбиниран транспорт; интензификация на сътрудничеството в областта на опазване на околната среда/чрез обмен на навременна и обширна информация, консултации по проектите, съвместни изследвания и ликвидиране на екологичните последици/ и регионалното планиране; задълбочаване на културното сътрудничество, особено чрез изучаване езика на съседите; разгръщане на сътрудничество между различни университети.
..................
Различията в характера и остротата на регионалните проблеми и разнородността на показателите, на базата на които са отделени проблемните райони във всяка от западноевропейските страни, породили редица трудности при определянето на такива райони в мащабите на ЕИО. Това наложило създаването през май 1983 година на специална работна група с ръководител Джордж Томпсън. Подготвеният и представен в Европейския парламент “доклад Томпсън” установил значителни противоречия между формулираните до момента принципи на съвместна регионална политика в практическите показатели за определяне на проблемните райони. На основата на детайлен анализ на регионалното развитие в отделните срани са предложени единни критерии за отделяне на нуждаещите се от помощ райони:
1. БВП на човек е под средното ниво на Общия пазар (“фактор доход”)
2. Най- малко 20 % от икономически активното население работи в т. нар. кризисни промишлени отрасли (текстилна промишленост, въгледобив, черна металургия, корабостроене) (“кризисен фактор”)
.....................
Европейска инвестиционна банка (EIB. European Investment Bank)
Европейската инвестиционна банка се създава съобразно принципите, заложени в Римския договор за финансова подкрепа на изостаналите райони. Наличието на тази финансова организация няма директно финансово въздействие върху формирането на регионалната политика на Общността. Тя не може да предприема и самостоятелни действия за регионално развитие. EIB представлява финансов осигурител на съвместната регионална политика. Сферата й на действие е в страните от ЕО, но може да се разпространява и върху асоциираните членове по споразумението в Ломе.
.........................
Регионални различия на ниво ЕО/ЕС
В регионалните различия спрямо средното ниво на Общността не се наблюдава значително изравняване през последните десетилетия. Схемата за нивото на развитост не се промени не само поради скокообразното развитие на някои райони, но и от високите общи темпове на икономически растеж в отделни страни- членки на Общността.
През 1950 година по показателя СОП/човек от населението Белгия е на първо място, следвана от Дания и Люксембург, а последните три места се заемат от ФРГ, Ирландия и Италия (таблица 1). През 1980 година в сравнение с нивото преди 30 години значително се променя картината. ФРГ излиза на първо място, на второ и трето са Дания и Люксембург, като Великобритания от четвърто място отива на седмо. Най- бързо развитие очевидно се наблюдава във ФРГ и Холандия, където през 1950 година показателят СОП/човек едва надхвърля нивото на Ирландия. Това най- вече е свързано с обстоятелството, че между страните от ЕО те са понесли най- тежки загуби от войната.
.......................
Използвана литература (4 източника)
Темата не съдържа информация за новите страни членки.
Темата е изготвена 04.2003г
]]>
