|
|
|
На тема:
Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа
СОФИЯ, 2004г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Използвана литература.
1. Потребност от адекватна оценка за новите реалности в Югоизточна Европа.
Международната система се променя. Потенциалът на българската външна политика е такъв, че тя не може да оказва решаващо въздействие върху процесите в света. Подхождайки реалистично, за нея остава възможността да се приспособява към новите тенден ции, но не на базата на дилетантския подход въм закономерностите в международните отношения и на емоциите, подхранващи са телитния синдром, а чрез дълбоко осмисляне на възможностите за реализиране на националните интереси.
На сегашния етап за българската външна политика съдбоносно значение придобиват осмислянето и ориентирането в зараждащите се нови тенденции в развитието на международната система, обусловени от настъпилите съществени изменения. В съотношението на силите между основните й елементи и започналото нейно радикално преструктуриране. Във времето на преход българската вън шна политика е изправена пред риска да остане в плен на парадиг мите, с които се обясняваха международните отношения в мина лото. Романтизмът на промените предразполага и въм идеализира но възприемане на реалностите. При разработването на новата външнополитическа линия особено значение придобива отчитането на ролята на структороопределящите фактори и връзки в проме нящия се свят.
Интересът на САЩ към балканите нарасна подчертано след разпадането на югославската федерация. Това съвпадна с намаляването на основанията за американско присъствие в Централна Европа. САЩ взеха инициативата в свои ръце и успяха да доведат събитията до споразумението от Дейтън, осигуряващо мир в Босна и Херцеговина, който може да се поддържа само с присъствието на чужди въоръжени сили. След това американската външна политика се ориентира към развитие на мирния процес и чрез икономическа стабилизация на района. Лансиран беше планът "Шифтър" за организиране на регионалното икономическо сътрудничество. Но ценностната и идеологическата несъвместимост между триумфиращия западен модел на обществено развитие и режима в Съюзна ре-публика Югославия доведе до предприемането през периода март -юни 1999 г. на масирани военни действия на НАТО с подкрспата на редица други страни срещу Югославия. Повод за това стана изост рянето на косовския проблем в началото на 1999 г. В края на XX век Балканите възродиха печалната си слава, която си спечелиха в нача лото на века.
Косовската криза постави на изпитание балканската политика на България. В критичната обстановка регионалната политика на страната беше подчинена на набелязаните приоритети - вграждането в европейските и евроатлантически структури. Тя беше при ведена в унисон с позициите и конкретните искания на НАТО и Ев-ропейския съюз. Въпреки противоречивото възприемане на събити ята сред българската общественост през май 1999 г. Народното събрание прие решение за предоставяне на българското въздушно пространство за самолетите на НАТО, осъществяващи въздушни те атаки срещу Югославия, и за логистична подкрепа за силите на пакта. Постижение на българската външна политика бяха преодоляването на т.нар. езиков спор с Република Македония и подобрява нето на двустранните отношения малко преди да се разрази воен ният конфликт по повод на косовския проблем. Но като цяло спорни остават възможностите на българската външна политика да дава адекватна оценка за реалностите в света. Очевидно е, че се създа ват предпоставки политиката на САЩ да задава тенденциите в развитието на процесите В Югоизточна ЕВропа. Това може да се окаже вариант на съхраняването на САЩ като европейска сила. Той като че ли е приемлив за Европейския съюз. и Русия. Но в тези съби тия стана ясно, че българската външна политика не е преодоляла сателитния синдром. Тя заложи на безспорно доминиращия фактор, но пренебрегна позициите и интересите на други сили като Русия и Китай, чиято роля и в новата международна система не е за подце няване. Създаде се впечатление, че България побърза да угоди на по-литиката на НАТО в района, без да осигури ясни ангажименти от организацията и страните членки в контекста на новите приори тети във външните си отношения, и не положи усилия да направи своите позиции по-приемливи за други първостепенни фактори в новата международна система.
В новите условия позициите на Русия на Балканите съществено отслабнаха. САЩ обаче си дават сметка, че това е район, към който тя проявява традиционно подчертан интерес и вероятно ще бъдат склонни да овладяват това пространство в партньорство с нея.
За съжаление, различни български държавни органи продължават да сочат най-различни числа за измерване на негативния ефект за страната от югоембаргото. Използват се резултати от различни изчисления, без да се вниква в тяхното съдържание. Проявява се не разбиране на някои изчисления на МВФ за негативния ефект от санкциите на ООН върху платежния баланс на страната за периода юли 1992 г. - декември 1993 г. Беше пресметнато, че за 18 месеца не гативният ефект от санкциите върху платежния баланс възлиза на 1 млрд. и 119 млн. щатски долара. Това е синтезиран показател, но той не дава точна представа за конкретните щети, загуби и про пуснати ползи. Направените от Института по търговия оценки по методика, предложена от Програмата за развитие на ООН (ПРООН), за времето от средата на 1992 г. до ноември 1995 г. со чат, че българската икономика е претърпяла загуби, възлизащи на 9 млрд. 787 млн. щатски долара. Странно е, че никой официален пред ставител на България не се позовава на тази най-обоснована сума.
Обработваната информация за периода, когато се прилагаха югосанкциите, показва, че 49 % от общите загуби се падат на промишлеността, 36 % - на търговията, 6,4 % - на селското стопанство, 5,6 % - на транспорта, 1,1 % - на туризма, 1,1 % - на енергетиката, 0,5 % на телекомуникациите, 0,3 % на строителството. Тези показатсли при отчитане на настъпилите промени в относителния дял на различните отрасли във формирането на брутния вътрешен продукт и гсографското преориентиране на външната търговия могат да бъдат насочващи за определяне на очаквания ефект от косовската криза.
Приложението на югосанкциите показа, че при отсъствието на международен механизъм на защита на интересите на засегнати трети страни от колективни мерки за поддържането на мира не може да се очаква някакво справедливо разпределение на тежестите между отделните членове на международната общност.
Косовската криза създава качествено нова обстановка в Югоиз точна Европа и поставя на нови изпитания страните в района. Особено тежки се очертават последиците за България. Разразили ят се конфликт в непосредствена близост до страната може да блокира и без друго трудно осъществяваната структурна реформа.
Събитията на Балканите се отразяват неблагоприятно върху връзките на България с новите й приоритетни партньори. Отношенията с Европейския съюз (ЕС), със страните от Централноев ропейската зона за свободна търговия (ЦЕФТА) и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) бяха извадени от нормал ното русло и логиката на споразуменията, които България има с тях. Войната прекъсна естествените и най-преките транспортни връзки с тази част на Европа. За разлика от времето на санкциите войната носи разрушения на инфраструктурни обекти, от които зависят и връзките на България с Централна и Западна Европа. На практика пътят през Югославия беше затворен. Блокирано беше корабоплаването по р. Дунав.
Новата стратегия на Европейския съюз, залегнала в партньорството за присъединяване, няма да произведе в България такъв ефект, какъвто ще се получи в други страни - кандидатки за членство. Неблагоприятните последици от косовската криза за подготовката на България за пълноправно членство в Европейския съюз могат да подхранят някаква аргументация за снизхождение при прилагане на критериите от Копенхаген, но ако някой залага на такова решение, това е безнадежден вариант.
Негативният ефект от затрудненията в отношенията с Европейския съюз е значително по-силен в сравнение с периода, когато се прилагаха югосанкциите. Преди търговията с Европейския съюз за емаше около 30 % от общия външнотърговски стокообмен на стра ната. Сега на Европейския съюз се падат над 50 % от външната търговия на страната. Косовската криза има пагубен ефект върху български фирми, които са в критично положение. Повишаването на транспортните разходи, започналото покачване на цените на гори вата, падането на курса на еврото спрямо щатския долар и други, свързани с конфликта, явления правят невъзможно присъствието на много български производства на европейския пазар.
Напразни ще останат и надеждите България да извлече изгоди от влизането в сила от началото на 1999 г. на споразумението за членство В ЦЕФТА. За някои български стоки става много трудно, а в някои случаи и физически невъзможно да стигнат до Чехия, Словакия, Унгария, Словения.
Войната блокира търговските връзки с всички бивши югославски републики. Вече за дълго няма да има нормална търговия със Съюзна република Югославия. Голяма част от стокообмена ни с Македония е свързан с отношенията между Югославия и Македония. Хърватско става труднодостъпна страна за българските фирми.
Конфликтът е в пълен дисонанс с новото географско разпределе ние на българската външна търговия. Затварянето на достъпа на българските стоки до приоритетните в новата външнотърговска ориентация на страната пазари наложи спад и в производството. Спешното търсене на алтернативни пътища не може да даде ре зултати. Всички други варианти водят до оскъпяване и удължаване на времето за транспортиране. За тяхното прилагане пречи разми наването между транспортните стратегии на България и съседни страни. Ограниченият капацитет на някои коридори, нерешените технически проблеми, ниската пропускателна способност на гра ничните пунктове водят до големи престои и бавно осъществяване на преходите. Страдат предприятия, зависещи от износа и вноса за и от Централна и Западна Европа.
Най-непосредствен негативен ефект конфликтът произвежда върху транспортния отрасъл. Силен е ударът върху автомобилния и речния транспорт. Трудно е пренасочването на автомобилните превози, осъществявани досега през Югославия, да минават през Румъния. Липсата на взаимна заинтересованост при определянето на броя на разрешителните за преминаване на български транспортни средства през Румъния и съответно на румънски през терито рията на България не осигурява база за решаване на проблема чрез договаряне между двете страни. По пътищата на Югославия е позволено натоварването на осите на превозните средства до 22 тона, а в Румъния - до 10 тона. До известна степен румънските норми са в отговор на въведените от българска страна ограничения за без платно преминаване на румънски автомобили с натоварване на осите до 10 тона. Особено тежки са последиците за фирмите, обслужващи десетките международни автобусни линии.
Разрушаването на мостове над югославския участък на р. Дунав напълно блокира корабоплаването по най-дългия европейски речен път. От това следват непредвидени загуби за българските приста нища, за Българско речно плаване, за появилите се частни корабособственици. Някои не са в състояние да ги понесат и са обречени да прекратят съществуването си.
От пренасочването на транзитния трафик се очертава утвърждаването на нови трасета, които заобикалят България. Конфлик тът доведе до принизяване значението на страната в европейската инфраструктура.
Войната внесе смущения и във въздушния транспорт. Някои от въздушните коридори над България станаха неизползваеми и от това България понася големи финансови загуби.
Загуби понася и железопътният транспорт. Но той трябва да поеме поне част от товарите на автомобилния.
Покачването на цените на петрола на международния пазар ще изправи пред ново изпитание българската енергетика Ще настъ пят смущения и в традиционния износ на електроенергия. Спадът в производството ще намали консумацията.
Конфликтът сериозно засегна транспортнопоглъщащите и енергопоглъщащите отрасли на икономиката. Едва ли българската ме талургия, селското стопанство, химическата и леката промишленост ще могат да преживеят продължителна криза. Силно ще се ограничат възможностите на предприятията, работещи с вносни суровини. Войната в Югоизточна Европа ще намали приходите от туризма.
Кризата влоши инвестиционния климат в района. Това има отрицателни последици за структурната реформа и особено за приватизацията в България.
Излишно и неуместно е сега България да прави със счетоводителска точност сметки за понесените негативни последици. По-достойното и респектиращо поведение би било разра ботването на български набор от стъпки, ориентирани към следкризисния период. В него биха могли да залегнат следните моменти:
1. На всички фази на кризата България да се утвърждава като неразделна част от европейското пространство за сигурност и сътрудничество. Със своето поведение тя да получи признание за значението си в решаването на конфликта. Значимостта на нейна та роля да бъде обвързана с договорености за ангажименти на НАТО и ЕС за сигурността й и за облекчаване на икономическите трудности. По-категорично трябва да се определи цената на бъл гарската подкрепа за операциите на НАТО, като се отчита и об стоятелството, че България е най-уязвима и най-застрашена от прякото й въвличане в конфликта. Тя единствена от съседните на СР Югославия страни не е осигурена с някакви допълнителни външни гаранции. Недопустимо от гледна точка на българските интереси е евентуалното разработване на план за стабилизиране на Югоизточ на Европа да я отдалечава от членството В ЕС и НАТО. Затова много внимателно трябва да се дава подкрепата за такива идеи.
2. Насъщна непосредствена задача е осигуряването на подкрепа за платежния баланс. Негативните последици от кризата ще се синтезират в непредвидено влошаване на този обобщен показател. Освен подхранваните надежди с намерения на ЕС, САЩ, международните финансови институции решение трябва да се търси и чрез събиране на българските вземания. Развитието на кризата и особе но принизената роля на ООН разкриват възможност за създаване на условия за поне частично погасяване на блокираните й с резолю ции на Съвета за сигурност на ООН вземания от Ирак и Либия. Нужно е активизиране на усилията за използване на схемата петрол срещу храни и медикаменти, прилагана от ООН спрямо Ирак. Сега България има по-силни аргументи да иска доставка на петрол от Ирак за частично погасяване на дълга и осигуряване на квоти за износ на хранителни стоки и лекарства.
3. Кризата неминуемо ще даде нов старт на инфраструктурните проекти в Югоизточна Европа. Трябва да продължи и да се засили настойчивостта за ангажиране на ЕС, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и други фактори за решаването на този проблем.
4. България би могла съвместно с други асоциирани към ЕС стра ни, засегнати от кризата, да потърси възможности от ЕС да бъдат осигурени допълнителни преференции в търговските отношения.
5. България да работи настойчиво за включването й във възста новяването на района след преодоляване на кризата.
6. Въпреки безрезултатния опит от срещата на министър-председателите на седемте съседни на Югославия страни в Хисар през януари 2000 г. за намаляване на негативния ефект от колективните мерки върху невинни страни България не трябва да се отказва от своята изстрадана идея за по-добро фокусиране на санкци-ите с оглед минимизиране на отрицателните последици върху други държави и върху невинното население на санкционираната страна.
За минимизиране на негативните последици от развитието на косовската криза са нужни внимателно следене на събитията и своевременно реагиране на очертаващи се нови тенденции.
Промените в Югоизточна Европа на фона на промените в света вдъхновиха някои фактори за нова експлоатация на идеята за сът рудничество в района за осигуряване на желано от тях развитие на процесите в тази част на стария континент. В новите условия възможностите на идеята за регионално сътрудничество да съдейства за преодоляване на печалната слава на Балканите ще зависят от степента на съвпадане и разминаване между това, което влагат в нея, от една страна, разположените в района държави и, от друга, избънрегионалните фактори, които определят тенденци ите в развитието на процесите в света. Голямо значение придоби ват вникването в тънкостите на балканските проблеми и същевременно опознаването на политиката в района на първостепенните центрове на сила в контекста на техните глобални интереси. Реал ностите са такива, че определяща роля ще играят интересите на извънрегионалните фактори. Затова е необходимо задълбочено познаване на инициативите им, имащи отношение към процесите в Югоизточна Европа.
2. Стопанската реформа в България и инициативите за икономическо сътрудничество в Югоизточна Европа.
В България държавните органи и обществеността все още не познават добре смисъла, сходствата и различията на регионалните инициативи за развитие на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и това се превръща в пречка за хармонизиране на политиката на реформи в страната с новите параметри на обстановката в района. Тази оценка сама по себе си насочва към потреб ността от специално изследване на проблема. Тази част има за цел да разкрис възможностите за свързване на политиката на реформи в България с регионалните инициативи за укрепване на сигурността и развитие на сътрудничеството в Югоизточна Европа, да се обос нове необходимостта от приспособяване на политиката в област та на преструктурирането на икономиката, инфраструктурата, транспорта, комуникациите, околната среда и т.н. към възможни-те последици за района от осъществяването на издигнатите ини циативи и се предложат конкретни решения.
Политико-икономическите преобразования в България ще бъдат толкова по-успешни, колкото те се превръщат в основа за водена та от страната балансирана международна политика, във фактор за изграждане на регионалните инфраструктури, в предпоставка за ускоряване на интеграционните процеси в ЕС и между държавите от Югоизточна Европа.
Стопанската реформа в България е насочена към финансова стабилизация, преструктуриране на промишлените сектори и селското стопанство, към модернизиране и развитие на националните инфраструктури, към разширение на стокообмена и на международните икономически отношения. Тя се осъществява чрез нова индус триална, селскостопанска и търговска политика, осъвременяване на законодателство и управленски структури, мобилизация на националните и привличане на чуждестранни инвестиционни ресурси.
За финансовата стабилизация на страната се осъществява нова фискална политика, а за възстановяването на доверието и стабилността на банковата система се извършват радикални промени във финансовия и банковия сектор. От елементите на финансовата стратегия по-важните са осигуреният достъп на чуждестранните инвеститори до пазара на държавните ценни книжа, насърчаването на небанковите инвеститори за участие в държавните стопански проекти, вкл. на паричния и капиталовия пазар, излизането на българските стопански и финансови субекти на международните капи-талови пазари, привличането на чуждестранния капитал в банковия сектор, приватизацията и управлението на банките с чуждестранни институции.
Структурната реформа е заложена с главни цели - изграждане на модерно пазарно стопанство, привличане на крупни чуждестранни капиталови ресурси, интегриране на България във финансово-икономическите процеси в Европейския съюз до пълноправното й членст во, активно участие в международните финансово-икономически ор ганизации и в регионалните икономически инициативи. Постигане то им е положено върху разбирането, че частната собственост е основа за изграждането на пазарна икономика, създаването на сред на обществена класа е фактор за социалната стабилност, а сво бодната конкуренция е двигател на търговията и гарант за ефек тивни производствено-стопански дейности.
Приоритети във външноикономическата дейност са увеличени ето на обема на стокообмена, постигането на положително външ нотърговско салдо, разширението на износа на преработени стоки за сметка на суровините и полуфабрикатите, намаляването чрез пазарни подходи на енергийната и суровинната зависимост на стра ната от внос. Особено внимание във външноикономическата дейност се отделя на географската й ориентация, в чиито рамки предимство се отдава на търговските взаимоотношения със стра ните - членки на Европейския съюз ЦЕФТА, балканските държави, Русия, на сътрудничеството в рамките на Югоизточна Европа, ЧИС и ЦЕИ. В контекста на многостранното икономическо сът рудничество асоциирането и интеграцията в Европейския съюз са основен приоритет за България. Едновременно със стабилизацията и преструктурирането на икономиката ще започнат и преговорите за членство на страната в ОИСР. Като нов член на СТО и като държава, заинтересована от укрепването и либерализацията на световната търговска система, България ще се придържа стриктно към своите права и задължения с цел участието й в дейността на тази организация да я утвърждава като надежден и желан търговско-икономически партньор. Фактор за успеха на структурната реформа в България е привличането на чуждестранни инвестиции в секторите на националния икономическия комплекс.
Промените в международните условия през втората половина на 90-те години позволиха процесите на сътрудничество между страните от Югоизточна Европа да получат прогресивно развитие. Принос за това имат вниманието, което международната общност отдава на този регион след подписването на мирните споразумения за Босна и Херцеговина, премахването на военноблоковото разделение между съжителстващите в него страни, ориентацията на дър-жавите към използване на пазарно-икономическите и плуралистич ните политически системи, линията на трайно сближаване и ин тегриране с Европейския съюз и НАТО. Активизирането на сът рудничеството в Югоизточна Европа се налага и от други фактори. Тук трябва да се посочат относителното изоставане на държавите от региона от темповете и мащабите на западноевропейското икономическо и политическо развитие, както и различията между тях предвид степента на включването им в процесите на европей-ската и евроатлантическата интеграция. От друга страна, поради незатихващите конфликти в бивша Югославия се стигна понасто ящем до значително влошаване на международния „имидж „ на Балканите, който ги определя все още като зона на нестабилност, непредсказуемост и дори на „цивилизационна неопределеност". Поради това разбитието на регионалното сътрудничество в неговите из мерения и активизирането му върху европейските норми и крите рии се залагат от държавите от Европейския съюз като условие за решаване на икономическите проблеми на страните от Югоизточ на Европа и като императив за участието им в европейските ин теграционни процеси. Известно е, че както Европейският съюз, така и НАТО разглеждат междусъседските отношения на една страна като критерий за политическата й зрелост предвид канди датстването й за членство в тях. Реалностите обаче за повечето от държавите в Югоизточна Европа доказват, че те все още се нуждаят от импул сите, намесата или посредничеството на чужди фактори особено когато трябва да се постигне напредък при решаването на пробле ми или кризисни ситуации, възникнали между тях.
С подписването на мирните споразумения за Босна и Херцегови на се създадоха предпоставки за изпълнението на няколко международни инициативи, призвани да стимулират добросъседските от ношения, политическото и икономическото сътрудничество в ра йона на Югоизточна Европа. Сред тях с най-висок потенциал се утвърдиха Процесът от Ройомон, Инициативата на САЩ за икономическо развитие и сътрудничество, синтезирана в плана „Шифтър", и Инициативата на България за развитие на многостранното балканско сътрудничество на нова основа. В обобщен вид инициативата от Ройомон е фокусирана върху националното помирение, човешките права и гражданските общества, планът „Шифтър" акцентира върху сътрудничеството в областта на инфраструктурите, екологията, чуждестранните инвестиции и търговията, а българската инициатива насърчава многостранното балканско политическо и икономическо сътрудничество, свързвайки го с прогре сивните му традиции и с процесите на европейската и евроатлан тическата интеграция. Инициативите имат и един общ знамена тел - постигане в рамките на Югоизточна Европа на стабилност, сигурност и добросъседство, на динамично икономическо сътрудни чество и постоянно политическо взаимодействие при решаването на проблеми от взаимен интерес.
В Декларацията от втората среща на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа (1997 г.) бе подчерта на необходимостта процесите на общобалканско икономическо сътрудничество да се координират с другите регионални инициативи, по-специално с дейностите на ЧИС и на ЦЕИ. Ако се сравнят страните, които участват в посочените три инициативи, в ЧИС и в ЦЕИ, както и проблематиките, по които се работи в техните рамки, ще се констатира значителното им припокриване. Така например въпросите по изграждането на инфраструктурите и развитието на трансграничното сътрудничество са на дневен ред едновременно в Югоизточна Европа и в ЦЕИ, в българската иници атива и в плана „Шифтър" и донякъде в инициативата Ройомон. Следва да се отбележи, че едно допълващо се взаимодействие по теми на общобалканското сътрудничество с ЧИС може да осигуря ва връзката на Югоизточна Европа с Черноморския басейн и Русия, а превръщането на Балканите в единен икономически и транспор тен възел ще стабилизира и естествено съществуващата връзка между Европа и Азия. Сътрудничеството с ЦЕИ утвърждава връзката на Югоизточна Европа с Централна и Западна ЕВропа, а ЦЕИ, анализирана отделно, може в много отношения да се разглежда в качеството й на „преддверие" Към Евро пейския съюз.
Ето защо свързването на общобалканското икономическо сътрудничество с дейностите в ЧИС и ЦЕИ е възможно и толкова по-необходимо. Чрез съчетаване на усилията в рамките на инициати- вите в Югоизточна ЕВропа с работата в ЧИС и ЦЕИ могат по-добре да се решават договореностите по изграждането на нови зо ни за свободна търговия както между държавите от ЦЕИ и ЧИС, така и между тези от ЦЕФТА и ЧИС, което би довело до активизирането на движението на стоки, услуги, капитали и работна сила, до създаването на нови регионални банкови и финансови институции и др. С успех и в по-къси срокове могат да се решават и проблемите по развитието и модернизирането на транспортните, енергийните и телекомуникационните инфраструктури, изграждането на нови трансрегионални магистрали, свързващи Югоизточна Европа със Задкавказието, Азия и Близкия Изток, изпълнението на трансреги онални екологични проекти и др.
2.1.Инфраструктурната стратегия на България и проектите за развитие на инфраструктурата в Югоизточна Европа.
Анализите за състоянието на инфраструктурите в страните от ЦИЕ еднозначно поkазват непоследователността на водената до неотдавна инфраструктурна политика, недостатъчността на мерките по тяхното модернизиране, особено несъобразяването с необходимостта инфраструктурните проекти винаги да се свързват с международното инфраструктурно развитие. В резултат изграждането на транспортните, енергийните и комуникационните мрежи в страните от ЦИЕ след 1945 г. се извършва с темпове и в стандарти, по-ниски в сравнение със Западна Европа, което предопределя изоставането им от съвременните инфраструктурни изисквания и растящите икономически потребности.
Безспорно е, че за да се преодолее изоставането в областта на инфраструктурите, е необходимо да се увеличават инвестиционни те средства, както и разходите по подръжката и модернизацията на съществуващите обекти. След 1990 г. обаче вместо да се увели чава обемът на средствата за тези цели в ЦИЕ започна бързо да намалява главно поради настъпилия икономически спад, предизвикал от своя страна увеличение на разходите за социални нужди за сметка на държавните инвестиции. От друга страна, състоянието на междудържавните конфликти и военните стълкновения в региона на Югоизточна Ев ропа и наложените във връзка с тях международни санкции възпре пятстват още повече решаването на инфраструктурните пробле ми. Ето защо в много от държавите в Югоизточна Европа състоя нието на инфраструктурите продължава да се влошава, което изостря необходимостта от незабавната им реконструкция и об новяване, особено от осигуряването на нужните инвестиционни ре сурси с международно съдействие. Съществуващото положение, от друга страна, възпрепятства политиката на сближаване между Изтока и Запада, затруднява чувствително развитието на международната търговия и най-вече реализацията на договореностите и стратегиите, приемани на международните форуми по проблемите на ебропейските инфраструктури.
Инфраструктурното развитие на България заема централно място в икономическата политика на страната, а с прилагането на приетата неотдавна инфраструктурна стратегия следва наред с другите икономически ефекти да се засили инвестиционната активност и да се осигурят чуждестранни капитали за голяма част от планираните нови инфраструктурни обекти.
За Европейския съюз интегрирането на асоциираните страни от ЦИЕ в трансевропейските инфраструктурни мрежи е ключов момент в стратегията на съюза за присъединяването им към него и база за укрепване на взаимните икономически и политически отношения. Ръководейки се от взетите решения, Европейската комисия разглежда разширението на инфраструктурните мрежи в сферата на транспорта, енергетиката и комуникациите към съседните на Европейския съюз страни, ангажирайки по този начин техните инфраструктурни приоритети. За целта се изпълняват периодично координационни процедури с оглед създаването на предпоставки за изграждане на инфраструктурните мрежи извън пределите на Ев ропейския съюз. Акцентът понастоящем се слага върху изграждането на трансевропейските транспортни коридори през асоциира ните страни от ЦИЕ, в т.ч. през територията на България, както и върху изследванията за приоритетността на коридорите и за на чина на реализирането им с обединени усилия. Същевременно за оси гуряване на необходимото финансиране се работи върху проблема по оползотворяването на наличните инвестиционни ресурси, по кре дитирането от МВФ, СБ, ЕБВР, по използването на средствата от Програма ФАР и за трансгранично сътрудничество, по финанси рането от Г-24 и реализацията на инициативата „ТИНА" между Европейската комисия и заинтересованите асоциирани страни. Внимание се отдава на възможността ЕИБ да финансира инфра структурни проекти в асоциираните страни, по-специално в об ластта на транспорта, телекомуникациите, енергетиката и опаз ването на околната среда. За страните от ЮЕ и Черноморския ра йон това са частите от критските транспортни коридори, няколко телекомуникационни проекта и системи за пренос на енергоносители, планирани за развитие до 2010 г.
Възприемането в българската инфраструктурна стратегия на европейските инфраструктурни приоритети, нг съответните технически стандарти и екологични норми служи, от друга страна, и като база за изграждането на конкурентен национален и регионален инфраструктурен пазар.
България отдава изключително значение на участието си в развитието на трансевропейската транспортна инфраструктура, разбирано като фактор за интегрирането й в Европейския съюз и за изграждането на транспортните си връзки със страните - членки на съюза. Предвиденото по документите за транспортната инфраструктура в съчетание с мерките за премахване на трудности те при гранично-пропускателните пунктове е важна част и за изграждането на бъдещата единна европейска транспортна зона.
В областта на енергетиката инфраструктурната стратегия е насочена към усъвършенстването на механизмите на прилагане на разпоредбите в Европейските енергийни споразумения. Приоритетни за България в енергийния сектор са международното сътрудни чество по ядрена безопасност, мерките за пестене на енергията, развитието на конкурентоспособно енергийно производство, свър зването на националната енергийна мрежа с европейската енергий на система като база за участието на страната в бъдещия Единен енергиен пазар.
Изхождайки от състоянието на националния социално-икономически комплекс, стратегията в областта на телекомуникациите предвижда неколкократно увеличение на предоставяните услуги през следващите години. Предимство получават модернизацията на телекомуникационната мрежа чрез изграждане на нова инфраструктура на базата на цифрови технологии по международни стан дарти, цифровизацията на международните връзки, участието в реализацията на междуконтиненталните, регионалните и европейските телекомуникационни проекти, главно тези, планирани за Черноморския регион.
В платформата на Европейския съюз за превръщането на Югоизточна Европа в район на стабилност се посочва, че едно от глав ните направления на сътрудничество между държавите е възобно вяването на културното и научно-техническото сътрудничество, както и изграждането на транспортни проекти. Анализирайки ини циативата за икономическо сътрудничество в Югоизточна Европа, се констатира, че тя акцентира върху стимулирането на регионал ното сътрудничество в областта на икономиката, екологията и инфраструктурите, посочвайки конкретно някои от европейските транспортни коридори (критски коридор номер 8) или важни тран спортни инфраструктурни проекти в страни на региона (Международно летище София).
Акцентите върху инфраструктурните проекти и регионалното сътрудничество в другите свързани с него области се слагат след институционализирането на икономическото сътрудничество в Югоизточна Европа (1997 г.), по-специално със създаването към Програмния комитет на Югоизточна Европа за икономическо сътрудничество на работни групи по: транспортните задръствания по главните международни коридори; зоните на енергийна ефективност в населените места; разширението на газопреносните мрежи; диверсификацията на източниците на природен газ и сигурността на газоснабдяването; Програмата за екологично оздравяване на р. Дунав съвместно с ИКЕ и Дунавската конвенция. Процесът на активизиране на сътрудничеството в Югоизточна Европа утвърждава инфраструктурното развитие, превръщайки го фактически в едно от стратегическите му направления и цели. Показателно е, че на Софийската среща на министрите на външните работи се прие развитието на сътрудничеството в ЮИЕ да става чрез мерки за трансгранично сътрудничество, модернизация на транспортната, енергийната и комуникационната инфраструктура и насърчаване на търговията и инвестициите. Проведената по-късно в Солун нова среща запази и доразви създадената в София рамка на сътрудниче ство при реализацията на инфраструктурните проекти и опазва нето на околната среда, по-специално на тези в областта на тран спорта, енергетиката и телекомуникациите.
По-важното е, че на проведените досега срещи като основен , фактор за инфраструктурното развитие на Югоизточна Европа се определя ускореното изграждане на паневропейските транспортни коридори, съгласувани на общоевропейските транспортни конфе ренции в Крит и Хелзинки.
Многостранният характер на икономическите, финансовите и политическите интереси при реали зацията на общоевропейските инфраструктурни проекти формира главните насоки на националната инфраструктурна политика. Практически тя се определя от работата на специализираните междуна родни форуми и регионалните инициативи главно от позициите на международните финансови институции, когато става дума за фи нансиране на стратегическите обекти в инфраструктурната сфера.
В условията на развиващите се социалноикономически процеси и съществуващите външнополитически от ношения ролята на инфраструктурното развитие в национален, ре гионален и общоевропейски план нараства непрекъснато. Същевременно външнополитическата дейност на България е насочена към постигането на икономическа сигурност и стабилност чрез максимална ангажираност по инфраструктурното си развитие. Така при оритетите на балансираност във външнополитическото осигуря ване и регионалната политика с цел подпомагане развитието на инфраструктурите са свързани пряко с усилията на българската държава за постигането на сигурност чрез международно сътрудни чество и интеграция.
Хармоничното развитие и модернизацията на инфраструктурите в България в съществуващите условия и тенденции могат да се постигнат при последователното съчетаване приоритета на социално-икономическото развитие с процесите в регионален, европейски и световен план.
Развитието на транспортната, енергийната и телекомуникационната инфраструктура на България изисква и координирана дей ност на политическите, икономическите, финансовите и другите органи в страната, работещи в тясна връзка с международните ин ституции и регионалните инициативи, особено с тези от Европейския съюз, Югоизточна Европа и Черноморския район.
2.2.Енергийната политика на България и регионалното сътрудничество в енергетиката.
На енергетиката в България се придава главна роля при възстановяването и развитието на националната икономика. Понастоя щем българският енергиен комплекс се характеризира по-скоро с негативни, отколкото с положителни характеристики предвид ви-соката му капиталопоглъщаемост, незадоволителното техническо състояние на ТЕЦ и ВЕЦ, ниската ефективност, нестабилното и непостоянно качество на подаваната енергия. Енергийната и суро винната обвързаност на страната само с едни държави създаде положение, ограничаващо суверенното й право да взема самостоятел но решения от национална значимост.
Енергийната политика на България с насочена към постигане на стабилно и качествено енергоснабдяване, намаляване на енергопоглъщаемостта на БВП и осигуряване на енергийната й зависимост. Приоритет в нейните рамки е повишаването на ефективността на енергопроизводството чрез оптимално енергопреобразуване с оглед задоволяване на битовите потребности при най-ниски производ ствени стойности и най-малко увреждане на околната среда. За целта ще се работи по внедряването на пазарния механизъм в енер гопроизводството и енергопотреблението и по въвеждането за тях на съвременни нормативи и стандарти. За увеличаването добива на енергия ще се акцентира върху преструктурирането на ТЕЦ и ВЕЦ чрез изпълнението на рехабилитационни програми, строителство то на нови ВЕЦ и увеличаването дела на възобновяемите енергоизточници. За подобряването на битовия комфорт ще се разширява газификацията на населените места. Едновременно ще се решават едни от най-важните въпроси - диверсификацията на газоснабдяването, включването на българската газова мрежа в общоевропейската газова система и участието в трансконтиненталните проекти за пренос на природен газ. Същинската реконструкция на енергопроизводството и привеждането на енергопотреблението на пазарни принципи ще се осъществяват чрез ускорена приватизация и привличане на чуждестранни капиталови средства.
С енергийната политика се поставя и задачата за постигането на национална енергийна независимост, свързвана с укрепването и на националната сигурност. Счита се, че енергийната сигурност не може да се решава с отделни приоритети или частични преобразувания, а чрез подхода на „резервирането и разнообразяването", изра зяващ се в диверсификация при вноса на енергоносители - въглища, газ, петрол, ядрено гориво, както и на енергийни подсистеми, така че енергийните предприятия и потребители да ги залагат в дейността си, като ги избират самостоятелно, изхождайкки от конкуренцията между тях на пазара. Въпросите, свързани с тази диверсификация, ще се решават чрез международно коопериране и едновременно с избор на вариантите за преобразувания в горивната база на съществуващите енергийни обекти. Проблемът за националната енергийна независимост ще се решава и чрез интернационализация на енергетиката, с очаквано увеличение на икономическите и политико-стратегическите изгоди най-малко от привличането на чуждестранни инвестиции в страната.
Ще се въвеждат и законови промени, като наред с практиката инвестициите в енергетиката да са от външни източници да се да ва и възможност за инвестиране срещу собственост и отдаване на концесии за съществуващи и нови енергийни обекти и дейности.
Енергийната политика на България е хармонизирана и в духа на Енергийната харта с оглед разкриването на допълнителни гаранции за устойчиво развитие на енергетиката и по-тясното включване на страната в европейската енергийна интеграция.
В Края на 1998 г. България и Турция подписаха спогодба за учас тие на фирми от двете страни в реализацията на български енергийни и транспортни обекти, които са със значение за решаването на енергийни и водоснабдителни проблеми и на Турция.
С подписания същевременно двустранен протокол НЕК на Бъл гария ще опосредства и включването на южната ни съседка в Западноевропейската електроенергийна системд (ИСРТЕ). Съгласно спогодбата България ще удвои износа си на електроенергия за Турция в следващите 10 години до 4 млрд. квтч., а турската страна ще получи съгласието нейни фирми заедно със специализираните български организации да създадат смесени дружества за строителството на енергийната каскада „Горна Арда „ и на пътната магис трала „Марица,, в отсечката Оризово - Капитан Андреево.
Без съмнение тези договорености освен че са от голяма инфраструктурна важност и проектно-инвестиционен мащаб онагледяват на практика смисъла на сътрудничеството между две страни от балканския регион и стават конкретен пример за ефектите от инициативите за икономическо сътрудничество В ЮИЕ.
В контекста на регионалното сътрудничество в областта на енергетиката трябва да се отбележат действащите спогодби за пренос на електроенергия и газ от и през България за Сърбия, Македония, Турция и Гърция. Само през 1998 г. около 1 млрд. квтч. електроенергия бе транспортирана за Турция, други значителни коли чества електроенергия се доставиха на съседна Гърция и на Сърбия. При неотдавнашните срещи на правителствено равнище в Атина, Гърция предложи България да увеличи транзита си на газ над сегашните 3 млрд. куб. м. България декларира своята готовност за това, но след подписването на съответните доставни договори между Гърция и „Газоекспорт" и съгласието на Гърция да инвести ра средства за реализацията на това предложение. В напреднала фа за на изпълнение са междуправителствените споразумения между България и Гърция за откриването на нови ГКПП и изграждането на втори мост при ГКПП - Кулата, конкретизират се и постигна тите договорености за активизиране на търговията, на сътрудни чеството в телекомуникациите, енергетиката и инвестициите.
В контекста на регионалните енергийни инфраструктурни обекти актуално остава изграждането на магистралния трансбалкански нефтопровод Бургас-Александруполис и разклонението му Бургас - Скопие - Вльора.
Идеята за изграждане на трансбалкански съоръжения за пренос на суров петрол от руското нефтено пристанище Новоросийск до Средиземноморието възниккна неотдавна като обективна необхо димост. Става дума за изграждането на нефтопроводна система, включваща танкерен транспорт от Новоросийск до Бургас, прие мен терминал в Бургас, магистрална помпена станция, тръбопровод през териториите на България и Гърция и нефтен терминал в Александруполис. Мащабите на този проект, икономическата му важност и перспективите за неговата реализация го превърнаха в международно значим и привлекателен за местните и чуждестранните инвеститори. Определено може да се посочи, че освен за раз витието на трансрегионалните инфраструктурни връзки този проект придобива огромно значение за търговията с нефт и за форми рането на стабилен нефтен пазар в региона на Югоизточна Европа.
Интеграционните процеси в Югоизточна Европа и свързаните с тях икономически и финансови проблеми могат ефективно да се решават чрез реализацията на проекти на двустранна и на многостранна регионална основа, чрез привличането на държави извън региона, вкл. на държавни предприятия, частни компании, банкови и финансови институции. Що се отнася до избора на проектите, такива могат да бъдат :
Обединението на енергийните, газовите и нефтопреносните системи в Югоизточна Европа с енергийните системи на други европейски държави.
Съвместното развитие на пазара за природен газ в Югоизточ на Европа. Страните от региона могат да съсредоточат усилията си върху: прогнозирането на потреблението на природен газ в средносрочна перспектива, оценката за усвояването на съществуващите газови находища в Югоизточна Европа и Русия, плановете за нови магистрални газопроводи и разширение на газоразпределителните мрежи.
Сътрудничеството по въпросите на енергийната ефективност в страните от Югоизточна Европа. Тук внимание може да се отдава на въпросите по енергийната ефективност с оглед разработката на единна политика за рационално използване на енергията на база та на националните енергийни програми и най-добрия чуждестранен опит.
За реализацията на идеи и проекти по модернизацията на енергийната инфраструктура в региона на ЮИЕ, както и за развитието на трансконтиненталните енергийни връзки от особено значение е Договорът за Европейската енергийна харта, подписан през 1994 г. Изпълнението на този документ открива пред страните от ЮИЕ възможности за активизиране на националния и привличане на чуждестранния капитал при изграждането на инфраструктурните енергийни проекти, за създаване и на необходимите предпоставки за ускоряване процесите на икономическата и енергийната интегра ция. Договорът за Европейска енергийна харта акцентира върху фор мирането на единно енергийно, правно и икономическо простран ство за съвременен промишленоразвит свят, защитата на интере сите на инвеститорите и на кредитополучателите, достъпа до високотехнологичните енергийни средства, активизирането на търговията с енергоносители и ефективното функциониране на енергийнотехнологичните пазари.
От интерес за страните от Югоизточна Европа е разработка та на обща регионална енергийна стратегия. Изграждането на отделните енергийни инфраструктурни обекти с отношение към трансграничните електроенергийни и газопреносни връзки винаги се разглежда в контекста на енергийните схеми на страните с общи граници, на тези от региона и на Европа като цяло. Приемането на единна енергийна стратегия на страните от Югоизточна Европа би позволило в по-голяма степен да се прогнозира потреблението на енергоносители в отделните страни, реално да се анализират пазарно-ценовите изменения, както и да се формулират критерии за обемите на енергоносителите, които трайно могат да се доставят в региона на Балканите и Европа от Русия, Средна Азия и Близкия Изток. Подобна стратегия би създала условия за бъдещо обеди нение на нефтените, газоснабдителните и енергийните системи на „голяма" Европа.
Сътрудничеството на страните от Югоизточна Европа на основата на зачитане на националните енергийни приоритети е от определящо значение за развитието на регионалната енергийна инфраструктура. Освен за успешното прилагане на националните енергийни стратегии то би подпомогнало и усвояването от стра ните на съвременните методи на планиране, управление и технологизиране на енергийните производства.
Координацията на сътрудничеството между страните от Черноморския регион в областта на енергетиката, както е известно, се осъществява от Черноморския регионален енергиен център в София и от Работната енергийна група на ЧИС. Центърът и гру пата изпълняват задачи от интерес за страните от Черноморския регион, разработват инициативи и предлагат решения за изграждането на съвместни енергийни обекти.
2.3.Транспортната политика на България и регионалното сътрудничество в транспорта.
Икономическата криза в България през последните години рефлектира тежко върху състоянието на транспортната инфраструктура и транспортния отрасъл като цяло. Известно е, че апа ратът на една икономика по време на криза „работи" за спад в транспорта, а наличието на постоянни икономически сривове не позволява да се правят и реалистични транспортни прогнози. Съществуващите стопански рискове, стагнацията в банковата система, вътрешнополитическото противоборство, незащитеността на капиталовите вложения, бариерите пред чуждестранните инвестиции, неадекватната кадрова политика и слабата институционална организация дават все още своето отражение върху състоя нието на транспортните подотрасли.
За да се подобрят транспортните дейности в България, е необходимо да се наблегне върху създаването на свободен транспортен пазар, технологичното и техническото обновяване на транспорт ните технологии и рационалното управление на транспортните потоци. Вниманието се насочва и върху интегрирането на национал ната транспортна система с транспортните мрежи на страните от Европейския съюз, ЦИЕ, Средна Азия и Кавказ, особено върху изграждането на нови трансрегионални инфраструктурни обекти.
Инфраструктурното развитие с цел използване предимствата на географското положение на страната и стимулиране на икономическия растеж е една от най-важните икономически задачи, изра зена в реализацията на приоритетните транспортни проекти, каквито са: критските транспортни Коридори № 4, 7, 8, 9 и 10; международното летище София, престуктурирането на БДЖ, развитието на комбинирания транспорт, рехабилитацията на националната и трансевропейската пътна мрежа, изграждането на рингов транс портен коридор около крайбрежието на Черно море.
Макар и малка по своите мащаби България се стреми да се пре върне във фактор на стабилността и сигурността на Балканския полуостров, да поддържа добросъседски и взаимоизгодни отношения със страните от Югоизточна Европа, активно да участва в дейностите на ЧИС и ЦЕИ. Страната изхожда от презумпцията, че политическата стабилност, сигурността и добросъседството в Югоизточна ЕВропа могат да се постигат чрез конкретни действия, насочени към икономическото и социалното развитие на регио на, изграждането на регионални инфраструктури в телекомуникациите, енергетиката, транспорта и развитието на трансграничното сътрудничество.
Транспортната политика на България в международен план е на сочена към развитие на транспортните отношения с държавите от Европа, Черноморския регион, Закавказието, Каспийския басейн и Централна Азия, осигуряване на свободен достъп до международните транспортни пазари и подпомагане на международните превози на пътници и товари, хармонизиране и разширение на прав ната основа на международния транспорт, увеличаване капацитета на транспортната система, превръщане на България в алтерна тивната връзка между Европа и Азия, привличане на чуждестранни инвестиции за транспортните обекти с национално и международно значение.
България разглежда Европейския съюз като централната интег рационна структура, която играе основната роля при изграждането на обединения европейски транспорт. Концепцията за европейските транспортни мрежи и коридори бе въведена през последните няколко години като база за развитие на транспортната инфраструктура в ЦИЕ и за координация при изграждането на трансевропейските и междуконтиненталните транспортни мрежи.
2.4.Политиката на България за развитие на съобщителните системи и регионалното сътрудничество в телекомуникациите.
Подобно на другите анализирани инфраструктури съобщителните системи в България също са в криза. Въпреки показността в действията на досегашните ръководства на БТК реформата в телекомуникациите и пощите се развива с бавни темпове.
Следвайки тенденциите в Европа за постигането на качествени пощенски и комуникационни услуги, политиката на страната е насочена към реформирането на съобщителната инфраструктура на пазарна основа с гарантиране за потребителите на икономически обосновани и достъпни цени. За целта правната база за съобщителните системи се превежда в съответствие с тази в ЕвропейсКия съюз, премахва се монополът по предоставянето на съобщителни те услуги, осигурява се равнопоставеност за участниците на пазара на телекомуникационните услуги, определят се нормите и правила та за лоялна конкуренция между комуникационните и пощенските оператори.
За да се постигнат набелязаните цели, е необходимо да се рабо ти по активизирането на участието на страната В международните телекомуникационни и пощенски организации - Международния съюз по далекосъобщения, Световния пощенски съюз, Европейската конференция на пощенските и далекосъобщителните администра ции и др., както и на участието в Асоциацията на европейските далекосъобщителни оператори, фондацията за европейски далекосъобщителни информационни услуги, спътниковите организации ИНМАРСАТ, ИНТЕЛСАТ, ЕУТЕЛСАТ, ИНТЕРСПУТНИК.
В рамките на сътрудничеството със страните от Югоизточна Европа активно се работи по проекта ДОН (цифрова насложена мрежа), в чиито рамки наред с изградената нова международна централа са положени оптични кабелни трасета към границата с Тур ция, Румъния, Македония и Сърбия. По проекта КАФОС се инста лира и подводният оптичен кабел в Черно море, който се финансира съвместно от БТК и съобщителните администрации на Турция и Румъния.
През 1999 г. в Атина бе подписан договор за изграждане на Черноморска подводна оптична кабелна система на стойност над 50 млн. дол. Страни по договора са Армения, България, Кипър, Украйна, Русия, Словения и Гърция.
2.5.Инвестиционната стратегия на България за реализацията на регионалните инфраструктурни и други икономически обекти.
В контекста на българската икономическа политика инвестици онната дейност е главното средство за преодоляване на стопанската криза, насърчаване на стопанския растеж, модернизация на производството и увеличаване на конкурентоспособността му. Ин вестирането в новите условия се разбира като финансовата отговорност на икономическите субекти, които самостоятелно трябва да решават как и колко да инвестират, ако се стремят към по-големи бъдещи печалби, или за своя сметка да поемат загубите, ако предпочитат повече да потребяват, отколкото да инвестират.
По принцип всяка инвестиция в българската икономика, която води до печалби, създава работни места и увеличава данъчните приходи, ще бъде решително насърчавана. Поради прекомерната декапитализация обаче на националната икономика на тези условия мо гат да отговарят засега само чуждестранните инвестиции.
С цел оздравяване на инвестиционния климат в страната ще се изпълняват мерки за подобряване условията за стопанска дейност, ще се осигурява достъп до инвестиционната информация, ще се въвеждат ясни и прозрачни процедури за приватизация, концесиониране на държавните и общинските поръчки, ще се насърчават малкият и средният бизнес, ще се стимулират инвестициите към неза вършеното строителство и др.
Държавните инвестиции се ограничат главно за развитие на на ционалните инфраструктури. Поради лимитираните кредитни възможности и ниските вътрешни ресурси инвестициите в тази област ще се комбинират със средствата на заинтересованите чуждестранни инвеститори на основата на „Средносрочна инвестици онна програма" в публичния сектор в периода 1998 - 2001 г. Изпълне нието на програмата трябва да способства за интеграцията на България в европейското икономическо пространство, за участието в изграждането на трансрегионалните инфраструктури на ней на територия и за превръщането й в транспортен и енергиен разпределителен център на Балканите и в Югоизточна ЕВропа. Инвестиционната политика отчита действието и на някои специфични фактори при определянето на тези цели, каквито са геостратегическото положение на България в Европа, на Балканския полуостров и в Черноморския район, главно на решенията на ЕК и на тези от общоевропейските транспортни Конференции за изграждане на европейските транспортни коридори № 4, 7, 8, 9 и 10 през територи ята на страната.
Ключово място в националната инвестиционна програма заемат инфраструктурните проекти в телекомуникациите, сухопътния транспорт и енергетиката, с които се създават предпоставки за взаимодействие при тяхното изграждане със заинтересовани стра ни от Югоизточна Европа.
Резултатите досега от изпълнението на инициативите за сътрудничество в ЮИЕ все още не са на желано то равнище. Едни от причините за това са недоразвитостта на самите инициативи, както и недостатъчността на мерките за тяхното ефективно изпълнение. Бързо решение по наше мнение трябва да намери въпросът относно ускоряване изпълнението на проектите от общ интерес в ЮИЕ, главно относно активизиране взаимодействието между държавите, търсещи за тях инвестици онни средства и източници на такива средства. Заинтересованите страни от ЮИЕ трябва да насочват вниманието си към изпълне нието на онези инфраструктурни проекти, които, реализирани с иначе ограничените национални инвестиционни ресурси, ще са с най-висок ефект върху свързаните с тях икономически дейности. Става дума за дейности с оглед съвместната оценка на реалността на из ходните данни, избора на най-адекватните методи на прогнозиране и проектни обосновки, усвояване на най-добрия международен опит и стандарти на планиране и реализация на инфраструктурните про екти. За да се изгради един инфраетруктурен проект с интернацио нално значение, е наложително той да бъде съобразен с изискванията на международните инфраструктурни мрежи, както и с плано вете за бъдещото им развитие. В това отношение ангажираните държавни органи и изпълнителски организации могат да осъществяват периодични консултации, вкл. да координират усилията си чрез приема нето на програмни документи за съвместна работа.
Страните могат да работят за създаването на общ пакет от икономически, правни и институционални мерки за улесняване изпълнението на крупномащабните инфраструктурни проекти и по-конкретно би могло да се организира съвместно обсъждане на съществуващите национални изисквания, правила и норми, на набеляз ваните за изпълнение реформи или изменения в областта на транс порта, енергетиката комуникациите. Вниманието трябва да бъде насочено към създаването на условия за насърчаване на пазарните сили и частния инбестиционен потенциал, за по-тясно участие в реализацията на инфраструктурните проекти. Място могат да намерят въпросите по усъвършенстването на органите и институциите по проектирането, строителството и експлоатацията на инфраструктурните обекти от общ интерес, вкл. съвместната работа по използването в по-висока степен на местните трудови ресурси, производствени мощности и интелектуална собственост.
2.6.Екологичната политика и регионалните инициативи за опазване на околната среда.
Условие за успеха на инициативите за икономическо сътрудни чество В Югоизточна Европа е съвместното решаване на много бройните и нелеки проблеми по опазването на околната среда. Не допустимо е изграждането на един национален, пограничен или трансрегионален инфраструктурен проект без изпълнението на дейности по съхраняване и опазване на средата, в която този обект е изгра ден и функционира.
С острота, както е известно, стоят понякога екологични проблеми между съседни държави или региони. Пораженията, които човекът нанася на въздуха, земята и водите при стопанската си дейност или поради недостатъчната грижа за тяхното опазване, не могат да се предотвратят чрез „митнически" или чрез „паспортен контрол", особено когато те се пренасят от неговата в чужда територия. Достатъчно е да се споменат известните спорове между България и Румъния по замърсяването на въздуха в Русе от работа та на химическия комбинат в Гюргево или постоянните съмнения на румънската страна относно замърсяването на река Дунав от работата на АЕЦ Козлодуй. Примерите могат да се допълнят с други случаи от граничните зони на България със съседни страни. Това налага решаването на комплекса от екологични проблеми да става чрез сътрудничество и съвместна работа на ангажираните държави и институции, още повече, че тези проблеми днес са едни от най-важните в международните отношения, допринасяйки за тяхното укрепване, но понякога и за тяхното влошаване.
Сътрудничеството по екологията между страните от Югоизточна Европа за България трябва да получи съответстващо място с оглед разкриването на предпоставки както за решаване на проб лемите от вътрешен характер, така и за улесняване изпълнението на проектите от регионално значение. Усилията могат да се насо чат към създаване на механизми на взаимодействие със заинтересо ваните държави от Югоизточна Европа и съфинансиране на еколо гични проекти от национални и от международни финансови източ ници, към привеждане на екологичната проблематика в единство с проблемите от общоевропейски характер, към разработване на мерки за изпълнението на задълженията по екологичните конвен ции, особено към активизиране на многостранното сътрудничество в процеса „околна среда за Европа". Могат да се набележат мерки за координация на чуждестранните помощи за екологични проекти, за изграждане на информационна система за проектите с чуждестран ни средства, за подобряване ефективността на съществуващите и за създаване на общи системи на мониторинг и контрол върху еко логичните изменения.
2.7.Търговско-икономическите отношения на България със страните от Югоизточна Европа и перспективите за динамизирането им в контекста на регионалните инициативи.
Външнотърговската политика на България е насочена към стимулиране на конкуренцията, отстраняване на търговските бариери и ограничения, насърчаване на износа, спиране на незаконната търговия и нелегалните вносно-износни операции. За целта се извърш ват промени в нормативната уредба и административните проце дури, с които да се постигне нормална среда за търговия, за ефективни външнотърговски сделки и за реализация на постоянно положително външнотърговско салдо.
За превръщането на външната търговия в стимулатор на икономическия растеж се прилага стратегия, целяща либерализацията на търговията и трайното присъствие на страната на световните и европейските пазари. Усилията се насочват към изпълнение на ангажиментите на България като член на СТО и ЦЕФТА, на задълженията по ЕСА и подписаните многостранни и двустранни спогодби и споразумения.
От гледна точка на географското разпределение на външноикономическите връзки разширяването на стопанското и търговското сътрудничество на България с балканските държави и с тези от ЮИЕ е един от основните приоритети.
Стокообменът между страните от Югоизточна Европа остава досега традиционната форма на реализация на икономическите им отношения. При отворения характер на икономиките на страните от този регион външната търговия, освен че се разбива динамично, придобива все по-голяма роля за вътрешното им развитие, за материално-техническата осигуреност на производството и за пазарната реализация на стоките и услугите. За това говори фактът, че обемите по вноса и износа между страните от Балканите нараст ва, динамиката на експортните цени е възходяща, а по общи пре ценки едни от най-добрите условия за търговия се предлагат на техните пазари.
Развитието на търговско-икономическото сътрудничество на България със страните от Югоизточна Европа се развива постъпателно, което се предопределя от влиянието на различни фактори -общи граници, сходни социално-икономически проблеми, еднакво ге ографско разположение, асоциирано или пълно членство в едни и съ щи интеграционни общности и финансово-икономически организа ции, обща ангажираност по изпълнението на обекти и проекти от общоевропейско, регионално и трансконтинентално значение.
В условията на създадената добра организация за икономическо сътрудничество в Югоизточна Европа съвместното изпълнение на инфраструктурни проекти в областта на енергетиката, транс порта, телекомуникациите, вкл. на други проекти от регионално значение, ще доведе до стимулиране обмена на стоки и до нараст ване на взаимно предоставяните услуги. С привличането на мест ния и на чуждестранния инвеститорски интерес върху тези обекти ще се създадат предпоставки за активизиране на икономическите отношения, задълбочаване на кооперираните доставки, развитие на нови производства и решаване на социални въпроси.
Възможностите за положителни изменения в търговско-икономическите отношения между страните от ЮИЕ, създавани с реализацията на инфраструктурните проекти, предполагат и инициативи за тяхното проучване и оползотворяване. Такива могат да бъдат например съвместните проучвания и договарянето за вида и степента на участие на всяка от заинтересованите държави в изпълнението на даден инфраструктурен проект на териториите на другите страни.
За насърчаването на формите на търговско-икономическото сътрудничество в региона внимание трябва да се отдили на зоните за свободна търговия - както на двустранна, така и на многост ранна основа, оглед опосредстване свободното движение на стоки, услуги, капитали и работна сила, вкл. създаване на регионални финансови или други икономически структури. Вниманието може да се насочи към периодичните консултации по защитата и насърчава нето на чуждестранните инвестиции, митническите тарифи, изме ненията в пазарната конюнктура, изискванията за качеството и стандартите на изделията, усъвършенстването на звената за насърчаване и системите на кредитиране и гарантиране на износа (експортната инфраструктура), стимулирането на малките и средните предприятия.
2.8.Регионално сътрудничество в областта на отбраната.
Регионалното военно сътрудничество включва състоянието и перспективите му в рамките на програмата на НАТО “ Партньорство за мир” (ПЗМ), двустранно военно сътрудничество, страните в региона, изпълнението и перспективите за адаптация на ДОВСЕ и Виенския документ от 1994 по Мерките за укрепване на доверието и сигурността, включително в Черноморската зона, и допълнителните мерки за укрепване на доверието и сигурността, подписани с Турция, Гърция и Румъния, Договора “ Открито небе” Дейтанското споразумение за регионален контрол.
Регионално военно сътрудничество в рамките на програмата ПЗМ.
В резултат на ясно дефинирания приоритет в политиката на република България за пълно интегриране в европейските и евро- атлантическите структури за сигурност в началото на 1994 бяхме сред първите страни, заявили готовност за сътрудничество в рамките на предложената от НАТО инициатива ПЗМ. На 14 февруари подписа рамковия документ за присъединяване. Военното сътрудничество в тази област се основава на документите, разработени и утвърдени от ръководните органи на нашата страна и НАТО.
Важна част от регионалното военно сътрудничество в рамките на програмата ПЗМ беше срещата на министрите на отбраната на страните, участнички в нея от Югоизточна Европа, страните, членки на НАТО от региона (Гърция и Турция), и членките на НАТО (Италия и Сащ), състояла се в София на 3 октомври 1997г. Отчитайки необходимостта от разширяване на регионалното сътрудничество в областта на рекламата и мерките за укрепване на доверието и сигурността, министрите се договориха за следните меки и мероприятия, отразени в Приложение към Съвместната декларация:
Интеграция в западните институции:
семинари за планиране на отбраната, посветени на адаптацията/ съкращаване на ВС и насочени към постигане на оперативна съвместимост;
срещи на експертно равнище по въпроси, свързани с квалификацията и работата на цивилните служители във военните институции;
курсове за старши офицери по проблемите на гражданския контрол на ВС;
срещи на високо равнище на специалисти по въпроси, посветени на засилване на участието на страните от региона в ПЗМ.
Мерки за укрепване на доверието и сигурността (МУДС):
срещи на началниците на ГЩ и заместник-министрите на отбраната от Югоизточна Европа за обсъждане на регионално сътрудничество в областта на отбраната, договореност за обмен на щабни офицери;
срещи на равнище експерти за разработване на мерки за засилване на прозрачността, чрез подобряване на количеството и качеството на обменените данни по бюджетите за отбрана, структурата на ВС и друга информация в рамките на процеса на планиране и преглед на отбранителната политика по линия на ПЗМ;
обмен на малки подразделения между съседни страни при провеждане на национални учения;
подкрепа от страна на министерствата на отбраната за общи мерки за предотвратяване на незаконна емиграция, наркотрафик и незаконен трафик на оръжия, международен тероризъм, разпространяване на оръжия за масово поразяване, контрабанда и други;
съображения относно начините за работа с МУДС и регионалния контрол на въоръженията;
изграждане на система на “гореща” телефонна връзка на началниците на ГЩ, МО на страните участнички.
Регионално сътрудничество в областта на отбраната:
семинари на експертно равнище по гражданско планиране на извънредни ситуации за обмен на опит и информация по изискванията на НАТО/ ПЗМ;
семинари на експертно равнище по планиране на отбраната/ преструктуриране на ВС;
редовни срещи на старши офицери посветени на подготовката, комплектоването, личния състав и други, свързани с гражданското планиране на извънредни ситуации и оказването на помощ при природни бедствия;
изграждане на съвместен щаб/ подразделение/ формирования или многостранна основа, включително и създаване на съвместни контингенти за участие в рамките на поддържане на мира;
изграждане на регионален координационен център по ПЗМ /МУДС, както и регионални центрове за обучение в рамките на ПЗМ;
обсъждане на възможностите за създаване на център за предотвратяване на регионални конфликти и управление на кризи;
съвместни учения по ПЗМ и съвместни учения “в духа на ПЗМ”;
редовни срещи на равнище експерти за обсъждане и обмен на информация и опит по въпросите, свързани с процеса на планиране и преглед на отбранителната политика, целите на оперативната съвместимост и въвеждането на стандартите на НАТО във ВС;
участие в операции за поддържане на мира, провеждане под ръководството на НАТО;
мероприятия за оценяване на поддръжката и изграждането на регионалната инфраструктура в съответствие сус стандартите на НАТО;
съвместни мероприятия за обучение за боравене с опасни отпадъци, предотвратяване на замърсяването и почистване на околната среда;
двустранни и многостранни консултации и дискусии по инициативите за засилено сътрудничество в рамките на ЕАПС в Югоизточна Европа и Черноморския регион;
семинари по управление на кризи.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. д-р Динков Д., “Регионално сътрудничество в Югоизточна Европа”, УИ “ Стопанство”, София, 2002г.
2. “Регионално военно сътрудничество на Балканите”, Военен журнал 4/1998г.
]]>
