|
|
|
МЕТОДОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ХАРМОНИЗИРАНЕТО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И В БЪЛГАРИЯ
Първа глава
МЕТОДОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ХАРМОНИЗИРАНЕТО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И В БЪЛГАРИЯ
1.1.Същност и особености в теоретичната разработка на интеграцията на европейската образователна система - 5
1.2. Европейски интеграционни процеси. - 12
1.3. Същност на българската интеграционна система. Предпоставки за развитие. - 21
Втора глава
СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА-РАБОТНИЦИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
2.1. Свободно движение на работници - 23
2.2. Взаимно признаване на дипломи и квалификации - 31
2.3. Граждански права - 36
2.4. Координация на социално-осигурителните схеми - 38
2.5. Резултати на България в преговорите с Европейския съюз - 39
2.6. Оценка на Европейската комисия по напредъка на България в преговорите по Глава Втора. - 55
Приложение 1
ВРЕМЕВИ ГРАФИК ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ НА ДИРЕКТИВИТЕ ПО ВТОРА ГЛАВА “СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА” - 61
Приложение 2
НАЦИОНАЛНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРОФЕСИИТЕ - 66
УВОД
В съвременния свят протичат засилени интеграционни процеси, преди всичко и главно в Европа - създава се Европейският съюз, както и все повече си пробива път глобализацията. И двата процеса са обективни по своя характер, тъй като са функция от новото качествено равнище на производителните сили, на науката, технологиите и образованието. Именно на това равнище се изисква висока степен на интеграция и глобализация - тесни са държавните граници и на най-големите и развити в технологично и икономическо отношение държави. Може да се определи, че интеграционните процеси в Европа не противоречат на глобализацията, а са само едно стъпало във и към глобализацията, до която води развитието на човешката цивилизация и на технологиите в планетарен мащаб.
Според списание "Юнеско", според учени от изтока и запада 21. век е век на духовното - на науката и образованието.
В съвременния етап на развитие за Европейските страни е решаващ човешкият фактор, компониран от неговия интелект, образование, култура, равнище на научноизследователските кадри. В основата на това е образователната система, измервана с резултатите на изградените специалисти във всички области на човешката дейност.
За малките страни, каквато е България, шансът е високата образованост и професионалната компетентност на народа. Но, тъй като образованието ползва научните знания, технологичните постижения в цял свят и особено на силно развитите страни в науката и производството на стоки, услуги и интелектуални продукти, неизбежна е интернационализация на висшето образование. От своя страна това позволява почти автоматичното адаптиране на получилите висше образование в своята страна при преминаването им в други държави, или пък при включването им в процесите и дейностите, придобити от други страни и адаптирани, инвестирани, внедрени в собствената им страна. То позволява и по-бързо и по-ефективно страната ни да се включи в процесите на интеграцията и глобализацията. Подценяването на преустройството на висшето ни образование - интернационализирането му съобразно световните, особено европейските изисквания и насоки, изискващи хармонизация в рамките на Европейския съюз и с развитите държави извън него, е опасно.
Страната ни вече се включи в обединението на европейските страни. Интегрирането в една международна общност предполага да се следват правилата на тази общност. Това е компромисът, който страната ни трябва да направи, за да бъдем част от цялото; за да можем да комуникираме и общуваме; за да има толерантност и разбирателство и не на последно място - свободно движение на хора, стоки, капитали и информация. Всичко това налага основен приоритет в институционалната политика да стане интернационализацията на висшето образование и поетапното двустранно и многостранно международно коопериране с образователни институции на страните -членки на Европейския съюз, на взаимоизгодна и равностойна основа.
Комплексността на образованието и по-конкретно на висшето образование и неговата интеграция в европейското образователно пространство обяснява и интереса към тази материя. Конкретен обект на изследване тук е разглеждането на проблемите и външноикономическите аспекти на висшето образование в България в процеса на интеграция на страната в Европейския съюз.
Като първична основа са аспектите на висшето образование в контекста на развитието на свободното движение на хора - така както е в Европейския съюз. Свободният достъп на гражданите на държавите - членки на ЕС, до образователните учреждения на други държави членки, признаването на равнището и периодите на обучение, документите за образование, научните степени и образованието, независимо в коя страна на Европейския съюз, са все предпоставки, които налагат изграждането на единна система за признаване на дипломи и квалификации. По този начин се стига до фундамента на свободното движение на хора в рамките на Евросъюза, което само по себе си предполага сътрудничество в областта на висшето образование.
Възможно най-ясно се определят приоритетите на българската политика по отношение на висшето образование, тъй като страната ни иска да участва и да се възползва от правата за гарантиране на свободното движение на хора. В разработката се разглеждат тенденциите в развитието на българското висше образование през последните години; какви са ангажиментите на страната ни по пътя на присъединяване към ЕС и съответните резултати. Разкриват се външноикономическите аспекти на образователната ни система, както и сътрудничеството ни в областта на обменните програми на ЕС и привличането на чуждестранна помощ за финансиране на българското висше образование.
Особено важно в разработката на тази тема е да не се счита каквото и да е решение, дори "узаконено" по някакъв начин от върховните органи на Европейския съюз или на отделна държава, че то е най-доброто, най-оптималното, най-вярното по своята същност. Ето защо това, което е възприето или ще се възприема в Европейския съюз по отношение на висшето образование като установено нормативно и институционално, трябва да се приема като "природна даденост", която не е най-доброто, но с която не сме в състояние да се преборим и поради това сме длъжни да приемем. Някои казват, че висшето образование в България е може би най-продуктивно в сравнение със страните от ЕС, измервано с талантите и високата квалификация на дипломираните българи - и тогава хармонизирането на нашето с Европейското образование е снижаване до по-ниското равнище на това в ЕС. Нееднозначен отговор на подобна ситуация ще дадем пряко или косвено в съдържанието на разработката.
Заключение
Наличието на образователно интернационализирани кадри в една страна е фактор за привличане на инвестиции, за развитие на научноизследователски центрове и възможност за ясни и конкретни конкурентни предимства. Това прави мобилни високообразованите специалисти примерно в рамките на Европейския съюз, а и не само в него. От друга страна, прави възможно и по-ефективното използване на чуждестранни специалисти от други страни.
В настоящата разработка се опитахме да дадем ясни правила и отговори относно конкретните насоки на развитие на науката и образованието не само като цялостна стратегия и изискване за членството ни в Европейския съюз, но и в по-конкретни аспекти именно от това образование - на равнище Университет.
В съвременния етап на развитие за Европейските страни е решаващ човешкият фактор, компониран от неговия интелект, образование, култура, равнище на научноизследователските кадри и т.н. В основата на това е образователната система, измервана с резултатите на изградените специалисти във всички области на човешката дейност.
Самото хармонизиране на висшето образование в България с това на Европейския съюз по никакъв начин не обезличава и размива националната идентичност и при неговата интернационализиране, а напротив тази идентичност придобива в много по-голяма степен европейски, световен авторитет, признание, оценка и в крайна сметка - търсене на националните образователни продукти на по-широк пазар.
Преходът от предимно национално към предимно интернационално висше образование е процес на модернизация, целяща превръщането на българското университетско образовение в международно признато. Това предполага провеждането на целенасочена институционална политика и стратегия, която да води към интернационализация на всички елементи на висшето образование. Само така то може да стане мобилно, отворено, конвертируемо и признато от всички страни в Европейския съюз.
С първостепенно значение за българската политика е да се определят приоритетните звена на работа по отношение европейската ни интеграция и хармонизация. Нужно е да се осигури право на всеки конкурентно да предлага своята работна сила на свободния пазар на труда във всяка страна - членка на ЕС, нужно е свободно движение на хора в рамките на съюза, както и интегрирано европейски предлагане на координиращи схеми на социално-осигуряване, на граждански права, взаимно признаване на дипломи, като по този начин ще съумеем и ние като нация и общо за ЕС да се хармонизира, развие и утвърди новото и нужното в образованието, науката и технологиите и проспоритета на всяка една страна.
1. Закон за висшето образование.
2. Закон за народната просвета.
3. Закон за професионалното образование и обучение.
4. Закон за ратифициране на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (Лисабонската конвенция). ДВ бр. 25/28.03.2000 г.
5. Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления, ДВ бр. 64/02.07.2002 г.
6. Правилник за дейността на Националната агенция за оценка и акредитация. ПМС 106/09.06.2000 г.
7. Правилник за дейността на Националния информационен център за академично признаване и мобилност. ПМС 108/12.09.2000 г.
8. Правилник за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение. ПМС 32/17.03.2000 г.
9. Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване, Комисия на Европейската общност, Брюксел, 2001, 2002, 2003.
10. Национална програма на република България за приемане достиженията на правото на Европейския съюз.
11. Комуникационна стратегия за подготовката на членството на България в Европейския съюз.
12. Концепция за развитие на образованието и науката в Р България (от страницата на МВнР).
13. Свободно движение на хора в разширения Европейски съюз. Въпроси и отговори. Издание на делегацията на Европейската комисия в България, 2003 г.
14. Европа за младите - Какви възможности се откриват пред тях с приемането на България в Европейския съюз. Национална кампания "Европа за мен", 2003 г.
15. Основни понятия при признаването на образователните документи. Доц. д.р Петър Балкански и Р. Велинова.
16. Международен принос за развитие на българското образование. Национален институт по образование - Център за висше образование, София, 2003.
17. Съвместна декларация за хармонизиране структурата на Европейската система за висше образование. Париж, 25.05.1998 г. (Парижка декларация).
18. Съвместна декларация на европейските министри на образование, Болоня, 19. 06. 1999 г. (Болонска декларация).
19. Послание на конвенцията на Европейските висши училища от Саламанка, 3003.2001.
20 Комюнике от срещата на европейските министри на образованието. Берлин, 25.03.2003.
21. Спасителната роля на образованието в условията на глобализация. Проф. Димитър Вучков, сп. Стратегии на образователната и научната политика, 2000.
22. Глобализацията и висшето образование. Доц. д-р Димитър Канев, сп. Организация и управление на висшето образование, 2002.
24. www.europa.eu.int/enlarment
25. www.cordis.lu
26. www.socrates.bg
27.www.nsi.bg
29. www.evropa.bg
32. www.dnevnik.bg
34. www.youthdep.bg
Дипломната работа е с богат фактологически материал, актуална тематика, разгледана е многоаспектно проблематиката, има множество приложения, използвана литература, анкети и изследвания, статистически данни анализи и лично мнение.
Ключови думи: образование, тенденции, национална стратегия за развитие, хармонизация, европейски директиви и изисквания, обществено мнение, личностни аспекти на проблема, социално обкръжение, критерии за качествено образование, гражданско участие в образователната система.
]]>
