|
|
|
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
Присъединяване на България към ЕС и НАТО.
2006
Съдържание:
1. Присъединяване на България към ЕС 1
2. Готовност на България за членство в ЕС 3
3.1. Средства, приложими по отношение на всички държави-членки 6
3.2. Средства, основаващи се на Договора за присъединяване 8
3.3. Придружаващи мерки, предвидени за присъединяването на България 10
3.3.1. Съдебна власт и борба срещу корупцията 10
3.3.3. Безопасност на храните 12
3.3.4. Авиационна безопасност 13
4. Заключителни доклади на ЕС към България. 14
5. Присъединяване на България към НАТО 16
5.2. Страни членуващи в пакта 19
6. Приемането на нови членове на Съюза 20
7. Основни въпроси от дневния ред на Алианса 27
8. Информационни източници: 31
На 14.12.1995 г. България подаде молба за присъединяване към Европейския съюз. За да стане това успешно е необходимо да се спази процедурата по присъединяване. Комисията разглежда общите възможности и проблеми на поисканото присъединяване. След това съветът взема решение за започване на преговорите. Съветът иска становището на Комисията и решава дали да уважи молбата за присъединяване. По време на преговорите Европейския парламент бива информиран за хода на преговорите. Той трябва да одобри с абсолютно мнозинство новото приемане на държави. След това Съветът взема решение, като има в предвид и договорения договор за присъединяване. Договорът за присъединяване трябва да се ратифицира от всички държави по договора. Процедурата за присъединяване завършва с депозирането на ратификационни грамоти. Новоприсъединената държава поема правата и задълженията на страна - членка на Съюза. В настоящата курсова работа ще се опитам да разгледам хода на преговорите у нас.
През 2002 г. Европейският съвет оповести своята цел да приветства България и Румъния в Европейския съюз през 2007 г., при условие, че те постигнат необходимия напредък при изпълнение на критериите за членство. Преговорите за присъединяване приключиха през м. декември 2004 г. Договорът за присъединяване2 бе подписан през м. април 2005 г. Към днешна дата Договорът е ратифициран от България, Румъния и 21 държави-членки. Ратификацията е в процес в оставащите четири държави-членки. Договорът гласи, че България и Румъния ще се присъединят на 1 януари 2007 г., освен ако Съветът, по препоръка на Комисията реши присъединяването да бъде отложено за някоя от държавите до 1 януари 2008 г.
Преговорите за присъединяване с България приключиха успешно през м. декември 2004 г. Договорът за присъединяване беше подписан през м. април 2005 г. България и 14 държави-членки вече са го ратифицирали. Договорът предвижда присъединяване на 1 януари 2007 г., освен ако Съветът, по препоръка на Комисията, реши то да бъде отложено до 1 януари 2008 г.
След приключването на преговорите Европейският съюз реши, че ще продължи да наблюдава отблизо подготовката и постиженията на България, и че за тази цел Комисията ще продължи да представя годишни доклади относно напредъка на България в процеса на присъединяване, заедно с препоръки, ако това е необходимо.
Комисията предостави своя пръв такъв доклад през м. октомври 2005 г. Този доклад показа, че България е добре напреднала в подготовката за присъединяването. Той също идентифицира определен брой области, в които са необходими по-нататъшни усилия за завършване на подготовката. Комисията реши да засили своите дейности по наблюдението и да докладва отново през пролетта на 2006 г.
В доклада от м. май 2006 г.3, Комисията изразява становището, че и двете страни биха били подготвени би следвало да са готови за членство към 1 януари 2007 г., при положение, че те отговарят на редица важни въпроси. Комисията посочи, че тя ще изготви отново доклади за степента на подготвеност и на двете страни в началото на м. октомври.
Настоящият доклад посочва оценката на Комисията по отношение на напредъка на двете страни след м. май 2006 г. В него се потвърждава, че България и Румъния са постигнали допълнителен напредък за приключване на подготовката за членство, като са демонстрирали техния капацитет за прилагане на принципите и законодателството на ЕС от 1 януари 2007 г. Те са постигнали висока степен на съответствие. Въпреки това, Комисията също така определя някои области на продължаващо безпокойство, както и области, в които Комисията ще инициира подходящи мерки, за да осигури правилното функциониране на ЕС, освен ако страните не предприемат незабавни коригиращи действия. И на двете страни силно се препоръчва през месеците преди присъединяването да разрешат оставащите въпроси.
………………………..
Изправени пред неотложна необходимост от икономическо възстановяване в периода между 1945 г. и 1949 г. страните от западна Европа и техните северноамерикански съюзници следят със загриженост експанзионистичната политика и методи, прилагани от СССР. След като изпълняват поетите по време на войната задължения за съкращаване и демобилизиране на въоръжените си сили, правителствата на западните страни изпитват безпокойство, тъй като съветското ръководство възнамерява да запази военната си мощ.
В резултат на поредица от драматични политически събития в периода между 1947 и 1949 г., се достига критичен момент. Отправят се преки заплахи за суверенитета на Норвегия, Гърция и Турция и други западноевропейски страни. Подписаният през март 1948 г. Брюкселски договор е израз на решимостта на пет западноевропейски страни - Белгия, Великобритания, Люксембург, Франция и Холандия, да създадат обща система за отбрана и да укрепят връзките помежду си, за да могат да се противопоставят на идеологически, политически и военни заплахи срещу сигурността им.
Северноатлантическият съюз създаден въз основа на договор между страните-членки, който всяка от тях е подписала в резултат на свободен избор, направен след обществен дебат и в съответствие с предвидените парламентарни процедури. Договорът зачита индивидуалните права и международните задължения на своите членове в съответствие с Устава на ООН. Чрез него всяка страна-членка се задължава да участва в поделянето на рисковете и отговорностите, а също така и на преимуществата , произтичащи от колективната сигурност, както и да не влиза в никакви други международни споразумения, противоречащи на този договор.
НАТО започва да оформя сегашния си облик през 1991 г. Стратегическата концепция, приета от държавите и правителствените ръководители в Рим през ноември 1991 г., очертава един широк подход към сигурността, основаващ се на диалог, колективен потенциал за отбрана. Концепцията обединява в хармонично цяло политическите и военните елементи от политиката на НАТО в областта на сигурността, утвърждавайки сътрудничеството с новите партньори от Централна и Източна Европа като неотделима част о т стратегията на Съюза. Концепцията предвижда намаляване на зависимостта от ядрените оръжия и значителни изменения в обединените въоръжени сили на НАТО, включващи съществени съкращения на тяхната численост и степен на бойна готовност, повишаване на тяхната мобилност, гъвкавост и приспособимост към различни непредвидени обстоятелства, както и по-широко използване на многонационални формирования. Предприети с мерки за рационализиране на структурата на военното командван на НАТО и за осъвременяване на механизмите и процедурите за планиране на отбраната на Съюза в светлината на бъдещите потребности, свързани с управлението на кризи и поддържането на мира.
Основното предназначение на НАТО е да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации. От самото си създаване Съюзът работи за установяване на справедлив и траен мирен ред в Европа, основаващ се на общите ценности на демокрацията, зачитане на човешките права и върховенството на Закона.
Основен работен принцип на Съюза е общото задължение за взаимно сътрудничество между суверенни държави, основаващо се на неделимия характер на сигурността на страните-членки. Солидарността в рамките на Съюза гарантира, че нито една страна членка няма да бъде принудена да разчита единствено на собствените си национални усилия, за да се справи с основните предизвикателства към своята сигурност.
НАТО представлява обединение на свободни държави, свързани от решимостта си да опазят своята сигурност чрез взаимни гаранции и стабилни отношения с трети страни.
Северноатлантическият договор, сключен през април 1949 г., представлява договорно-правната основа на Съюза. Той е създаден в съответствие с Член 51. от Устава на ООН, утвърждаващ неотменимото право на независимите държави на индивидуална и колективна отбрана. Целта на членовете на Съюза е “да съдействат за установяването на мирни и приятелски отношения в цялата северноатлантическа зона.
……………………
...........................
Темата е изготвена 12.2006г.
Ключови думи: присъединяване на България към ЕС, готовност за членство, предпазни клаузи и други мерки (съдебна власт и борба срещу корупцията, земеделски фондове, безопасност на храните, авиационна безопасност), история на НАТО, страни членки, приемане на нови членове, основни въпроси от дневния ред на Алианса.
2 Договорът за присъединяване се състои от Договора между всички настоящи държави-членки и България и Румъния, Протокола относно условията и ангажиментите за приемане на двете страни и Акта относно условията за присъединяване и промените в договорите, с които е създаден Съюзът.
3 Съобщение на Комисията 2006/214 от 16 май 2006 г.
]]>
