|
|
|
Курсова работа
по:
Световна икономика
на тема:
Европейски съюз
03.2006
Съдържание:
1. История на европейския съюз 3
1.1. Предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция 3
1.2. Развитие на европейския интеграционен процес 5
1.3. Разширяване на Европейския съюз 12
2. Хронология на европейската интеграция 16
3. Институции на Европейския съюз 47
3.1. Европейски парламент (ЕП) 47
3.2. Европейска комисия (ЕК) 49
3.3. Съвет на Европейския съюз (Съветът) 51
3.5. Съд на Европейските общности (Европейски съд) 55
3.6. Европейска сметна палата 57
4. Присъединяване на България към Европейския съюз 57
4.1. Хронология на отношенията България - ЕС 57
4.2. Двустранните отношения България - ЕС 72
Развитието на интеграционните процеси в Европа се основава на европейската идея и търсенето на форми за очертаване на идентичността и единството на държавите от континента. Идеята за обединена Европа възниква през ХІХ век и се свързва с преодоляването на националистическите противоречия между отделните държави. Важно място в това отношение заема виждането за културната единичност на Европа с останалия свят, която да бъде фактор за икономическото и политическото обединение на държавите. В тази насока разрастването на европейското движение между двете войни се свързва с търсенето на общ подход при решаването на краткосрочни икономически проблеми, военностратегически сътрудничества и федералистки планове.
След Втората световна война идеята за обединена Европа се свързва с изграждането на международни организации, които да преодолеят наслоените различия между отделните държави и да създадат механизми за политически диалог. Наред с това се поставя въпросът за степента на правомощия на тези организации, като се оформят две концепции за функционирането им:
Търсенето на баланс между функционалността и над националността е фактор, който повлия в значителна степен върху формирането на първите организации на европейските държави. Основата на икономическото и политическото изграждане на обединена Европа беше поставена посредством организационния подход , а създаваните организации могат да се групират като политически, икономически и военни.
Политически организации се изграждат в контекста на стимулирането на политическия диалог и утвърждаването на ценностите на демокрацията. Главно място сред тях заема Съветът на Европа, създаден през 1949г. Сега в него членуват 43 държави, а седалището му е в Страсбург. Неговата функция е да следи за спазването на човешките прав, утвърждаването на демокрацията и развитието на европейската културна традиция. Той търси средства за борба с проявите на враждебност към чужденците и расизъм, за защита на малцинствата , околната среда и др. ОТ началото на 90-те години Съветът на Европа приобщава страните в преход и подкрепя политическите и законодателните реформи. Конвенция за правата на човека, Социална харта, Културна конвенция, Рамкова конвенция за правата на малцинствата и др. Функционирането на Съвета на Европа се свързва и с последващото създаване на Парламентарната асамблея.
Икономическите организации се развиват като резултат от следвоенното възстановяване на Европа и първите опити за икономическа интеграция.
Икономическата комисия на Европа (ИКЕ) е регионална организация на ООН, създадена да обединени усилията на западните и източните държави . В ежегодно публикувани доклад се предлагат и сравнителни анализи , прогнозни виждания за тенденциите в развитието на европейската икономика.
Икономически съюз Бенелюкс е основан през 1944г. от Белгия, Нидерландия и Люксембург с цел изграждане на митнически, а в последствие и на икономически съюз. Значението на организацията се отразява главно в натрупването на опит при създаването и функционирането на тези форми на икономическа интеграция, които са използвани при изграждането на Европейската общност.
Организацията на Европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС) е създадена през 1948г. с първоначалната идея да администрира помощта на плана „Маршал”. Впоследствие тя инициира формирането на Европейски платежен съюз - за преодоляване на валутни дефицити и създаване на кредитни облекчения. Наред с това ОЕИС се насочва към либерализация на търговията и координиране на националните политики. Като правило организацията работи според принципа на междуправителствено сътрудничество с малък секретариат, поради което се допринася за развитието на икономическата интеграция.
През 1961г. организацията се преименува в Организация за икономическо сътрудничество и развитие(ОИСР), след като към нея се присъединяват индустриални държави от целия свят - Западна Европа, Северна Америка (САЩ, Канада, Мексико), Австралия и Нова Зенландия, Япония и Република Корея.
Военните организации, създаващи механизмите за сътрудничество в областта на отбраната, са Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Западноевропейският съюз (ЗЕС).
НАТО е военнополитическа организация, която разполага със структури за колективна сигурност и действия в областта на отбраната. След изграждането на ЕС се развиват допълнителни механизми за сътрудничество на НАТО със ЗЕС. Наред с това възникват и нови форми за политическо и военно сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа, главно програмата Партньорство за мир.
ЗЕСе създаден с договор от Брюксел от 1945г. за укрепване на мира и сигурността на страните от ЕС. С Договорите от Маастрихт и Амстердам той се разви като част от институционалната структура на съюза.
……………………..
19 септември 1946
Уинстън Чърчил призовава в Цюрих за създаването на обединени европейски щати.
8-10 май 1948
Координационният Комитет за европейско единство организира Конгреса в Хага. В своите резолюции Конгресът призовава за обединена демократична Европа и за създаването на Съвета на Европа.
5 май 1949
В Лондон се създава Съветът на Европа със седалище в Страсбург.
9 май 1950
Френският външен министър Робер Шуман предлага създаването на Европейската общност за Въглища и стомана (ЕОВС).
24 октомври 1950
Френският министър-председател Рене Плевен предлага създаването на интегрирана европейска армия.
18 април 1951
Белгия, Федерална република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия ("шестте") подписват договор, създаващ Европейската общност за Въглища и стомана (Парижки договор).
……………….
8 август 1988
Установяване на дипломатически отношения между България и Европейската икономическа общност.
8 май 1990
Подписана е Спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и Европейската икономическа общност. Програма Фар е открита за България.
1 ноември 1990
Влиза в сила Спогодбата за търговия, търговски и икономически отношения. Тя предвижда постепенно елиминиране на количествените ограничения за българския внос в Общността и предоставяне на взаимни отстъпки в сферата на търговията със селскостопански стоки.
22 декември 1990
Великото народно събрание приема решение, изразяващо желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейската Общност. Сключването на Споразумение за асоцииране с Европейската Общност се разглежда като етап към тази крайна цел.
1 октомври 1991
Европейският съвет взима решение за начало на предварителни разговори с България за сключване на Европейско споразумение за асоцииране.
17-20 декември 1991
Посещение в България на Делегация на Европейската Общност за предварителни разговори по преговорите за асоцииране.
20 март 1992
Министерският съвет на Република България със свое решение създава Междуведомствена комисия по асоцииране на Република България към Европейската Общност и определя за ръководител на Комисията заместник министър-председателя г-н Илко Ескенази.
…………………….
Темата е изготвена 03.2006 г.
Темата не съдържа таблици и графики.
Ключови думи: история на ЕС, развитие на европейската икономическа интеграция, процес на разширяване, хронология на европейската интеграция, институции на ЕС (Европейски парламент, Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз, Европейски съвет, Съд на Европейските общности, Европейска сметна палата), присъединяване на България към ЕС, Хронология на отношенията България - ЕС, Двустранните отношения България - ЕС.
Използвана литература
]]>
