|
|
|
“ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА Р. БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ОБЛАСТТА НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И ЗАЕТОСТТА”
Магистърски проект
Гр. София, юни 2007г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Списък на използваните съкращения....................................................... 4
Въведение в проблематиката...................................................................... 5
ПЪРВА ГЛАВА. ИНТЕГРАЦИОННА СПЕЦИФИКА НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И ЗАЕТОСТТА
1. Развитие на европейското сътрудничество в областта на социалната политика и заетостта......................................................................... 8
2. Приоритети и цели: Програмата за социална политика................. 11
2.1. Програмата за социална политика (2000-2005г.)............................ 11
2. 2. Средносрочен преглед на Програмата за социална политика за периода 2000-2003г. новата Програма за социална политика (2005-2010г.)13
3. Европейската стратегия за заетост....................................................... 16
3. 1. Раждането на Европейската стратегия за заетост: Люксембургският процес (ноември 1997г.)....................................................... 16
3. 2. Пет години Европейска стратегия за заетост: средносрочен преглед...................................................................................................................... 18
3. 3. Новата Европейска стратегия за заетост (2003-2006 г.)................ 20
4. Европейският социален фонд и другите инструменти на Европейската стратегия за заетост......................................................................26
ВТОРА ГЛАВА. СЪЩНОСТ И ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЛИСАБОНСКАТА СТРАТЕГИЯ ОТ 2000г. ЗА СОЦИАЛНО ОБНОВЛЕНИЕ НА ЕВРОПА
1. Извънредният Европейски Съвет в Лисабон (март 2000г.): старт на Лисабонската стратегия.........................................................................................34
2. Нов старт на Лисабонската стратегия (2005г.)................................... 38
ТРЕТА ГЛАВА. ХАРМОНИЗАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА ОТ СТРАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
1. Процесът на хармонизиране на българското законодателство с европейското в областта на социалната политика и заетостта..................... 46
2. Политиката в социалния сектор в България: национални стратегии, планове, програми и проекти.......................................................... 56
3. Политиката по заетостта в България.................................................. 67
Заключение и обобщаващи изводи........................................................... 83
Използвани литературни и информационни източници..................... 89
Приложения................................................................................................... 91
Списък на използваните съкращения
ДЕО - Договор за създаване на Европейска общност;
ДЕС - Договор за създаване на Европейски съюз;
ЕВП - Единен вътрешен пазар;
ЕВРАТОМ - Европейска общност за атомна енергия;
ЕИО - Европейска икономическа общност;
ЕОВС - Европейска общност за въглища и стомана;
ЕОО - Европейска отбранителна общност;
ЕО - Европейска общност;
ЕПО - Европейска политическа общност;
ЕС - Европейски съюз;
ЕСА - Европейско споразумение за асоцииране;
ЕСЗ - Европейска стратегия за заетост;
ЕСФ - Европейски социален фонд;
МТСП - Министерство на труда и социалната политика;
НПББСИ - Национален план за борба с бедността и социалната изолация;
НПДЗ - Национален план за действие по заетостта;
НПР - Национални програми за реформи;
ОПОВОС - Обща политика в областта на външните отношения и сигурността;
ПСА - Процес на стабилизиране и асоцииране;
ССА - Споразумение за стабилизиране и асоцииране;
СЦИЕ - Страните от Централна и Източна Европа.
Въведение в проблематиката
Целта на настоящата разработка е да представи развитието на социалната политика и политика по заетостта на Европейски съюз (ЕС), както и на провежданата от България политика в тази област в контекста на присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Важността на социалната политика за ЕС като цяло и за всяка една страна-членка поотделно, включително и за България, произтича от факта, че социалната политика не съществува и не се развива самостоятелно и изолирано от другите сфери на дейност на Съюза, а допълва и обединява всички останали политики на ЕС и в този смисъл може да се определи като ключова за цялостното развитие на ЕС и на страните-членки. Социалната проблематика вече присъства трайно не само в сферата на законодателството. Пример за това е Лисабонската стратегия, която поставя за цел икономическото, социалното и екологичното обновление на ЕС, като икономическото развитие не следва да става за сметка на социалното, но и социалната политика трябва да допринася за икономическото развитие. В първите етапи на развитие на ЕС социалната политика е възприемана като продължение и допълнение на икономическата политика, като се е смятало, че социалните цели и целите в заетостта ще бъдат постигнати автоматично в процеса на икономическото развитие. Постепенно обаче се стига до разбирането, че икономическата интеграция не е сама по себе, тя има и важен социален аспект и икономическата и социалната политика трябва в още по-голяма степен да се съчетават. Разширяването на ЕС и изострянето на социалните проблеми и безработицата в много страни-членки извеждат на преден план социалната политика и идеята, че тя е основна за процеса на европейска интеграция. Икономическата и социалната политика се допълват и са насочени към изграждането на общество, в което никой да не бъде изолиран. Неслучайно девизът на ЕС, провъзгласен в новия Договор за Конституция на Европа, е „Обединени в различията”, което още веднъж подчертава значението на социалната политика за развитието на европейското общество. Именно това са причините, поради които съм се спряла на социалната политика и заетостта като тема на моята разработка. От една страна, развитието на тази проблематика е пряко свързано с развитието на процесите в ЕС и тя е показателна за степента на зрялост на Съюза и на европейското общество. От друга страна, въпросите, разглеждани в тази разработка, касаят интересите на всички нас. Социалната политика и заетостта е област, която е изключително важна за България. Сложното икономическо положение в страната в годините на прехода неизбежно доведе и до остри социални проблеми и напрежение. Успоредно с решаване на икономическите проблеми на страната, трябва приоритетно да се решават и социалните, защото само когато в едно общество има социална справедливост, сигурност и спокойствие за утрешния ден, когато жизнения стандарт е висок и стабилен, общественият организъм функционира правилно. В този смисъл една от задачите на тази разработка е да покаже дали в процеса на присъединяване към ЕС България успява да постигне целите на социалната политика и политиката по заетостта, които най-общо могат да бъдат дефинирани като: преодоляване на социалното неравенство и бедността, социалното изключване и безработицата.
Представен и анализиран е постигнатият от страната ни напредък в преговорите за присъединяване и хармонизирането на законодателството в тази област. Друга основна задача е представянето на слабите места и трудностите, както и на препоръки как те да бъдат преодолени и накъде да се насочат усилията. Пътят, който е поела България в своето развитие е правилен, но е съпроводен с много проблеми и тежък преход, имайки предвид ниското ниво на икономическо и обществено развитие, от което тръгва страната ни и високите цели, които са поставени за постигане пред нея. И не на последно място, тази разработка трябва да даде отговор на въпроса дали България е готова да отговори на високите стандарти и амбициозни цели на европейския проект в социалната политика.
Членството в ЕС се превръща в национален приоритет за България и през декември 1995 г. страната ни подава официална молба за членство в ЕС. Това става с ясното убеждение, че е направен най-добрият избор по отношение на сигурността на страната, стабилността на демократичното управление, бързото и устойчиво икономическо развитие и изграждането на модерно гражданско общество. Започналите през февруари 2000г. преговори са успешно завършени през юни 2004г., когато България затваря всички 31 преговорни глави. След като през февруари 2005г. Европейската комисия дава положителна оценка за подписването на Договора за присъединяване и след одобрението на Европейския парламент, на 25 април 2005г. в Люксембург е официално подписан Договорът за присъединяване на България към ЕС. Така с влизането в сила на Договора от 1 януари 2007г. България и Румъния стават 26-тата и 27-тата държави-членки на Европейския съюз.
Политиката по заетостта и социалната пилитика е съобразена с изискванията за адекватност към европейските и световни стандарти, отразени в Европейската стратегия по заетостта и нейните приоритетни направления, препоръките на Международната организация на труда (МОТ), на Организацията за икономическо сътрудничество и развитите (ОИСР) и други международни организации. При определяне на приоритетите в политиката по заетостта се отчитат вече разработени програмни и стратегически документи на българското правителството, Националния план за икономическо развитие; насоките в Стратегията за развитие на човешките ресурси (2000-2006 г.) и др. Провежда се текущ мониторинг, както и специализирани изследвания върху пазара на труда.
В националната си нормативна уредба Република България е извършила съответната подготовка по отношение транспониране достиженията на правото на ЕС. Основополагащ документ на политиката по заетостта в краткосрочен и средносрочен план са насоките на Европейската стратегия по заетостта и директивите на ЕС по въпросите на равното третиране, професионалното обучение и други области, свързани със заетостта.
Заключение и обобщаващи изводи
Европейската социална политика играе важна роля в изграждането на икономическата сила на ЕС чрез развитието на уникален социален модел. Усъвършенстването на европейския социален модел и инвестирането в хората е важно за съхраняването на европейските социални ценности на солидарност и справедливост при същевременно подобрение на икономическите достижения. Започнала своето развитие като продължение и допълнение на икономическата политика, социалната политика на ЕС постепенно придобива все по-голямо значение за функционирането на Общността и заема своето място на една от най-важните сфери на дейност на Съюза. След завършването на изграждането на общия пазар и със заздравяването на икономическата и социалната сплотеност започва да се набляга повече на социалното измерение на вътрешния пазар. С Единния европейски акт от 1987г. разглеждането на социално-политическите въпроси на европейско ниво придобива динамика. Ключови моменти в изграждането на общата социална политика на ЕС са и Маастрихтският и Амстердамският договори, които оформят рамката на единната социална политика. Важен момент в развитието на социалната политика на ЕС е Програмата за социална политика от 2000г., с която Съюзът възнамерява да реализира амбициозните си цели от Лисабон. Тя има за цел да създаде политическа рамка, която не само да обвързва и задължава многобройните актьори, но и да служи за взаимното укрепване на икономическите и социално-политическите мерки: социалната политика се разбира като продуктивен фактор, който създава социална, политическа и икономическа стабилност. За да се постигне пълна заетост на мъже и жени, да се реагира адекватно на промените в социалните и семейните структури и да се извърши преходът към научнобазирана икономика, програмата залага на инвестиции в човешки капитал. Важно е да се насърчава включването на всички в икономическия и социалния живот и да се води борба с бедността и изолацията. Извършеният средносрочен преглед на Програмата за социална политика допълва и подкрепя средносрочния преглед на Лисабонската стратегия, който е насочен към растежа и работните места. След като ЕС вече е осъзнал ролята на социалната политика като продуктивен фактор и като част от динамичното развитие на икономиките, дейностите през трите години на приложение на социалната програма са насочени в области като: инвестиране в научноизследователската дейност, образованието и обучението, което засилва човешкия капитал и увеличава производителността в една основана на знанието икономика; инвестиране в активни политики в сферата на интеграцията и равните възможности за всички, с цел да се включат групите в неравностойно положение в икономическия живот; инвестиране в социалната хармония. Може да се направи изводът, че програмата има ключова роля при засилването на социалното измерение на икономическия растеж. "Социална Европа в глобалната икономика: работни места и възможности за всички", това е мотото на втората фаза на Социалната програма, обхващаща периода до 2010г. Прегледът на постигнатия напредък през първата фаза на приложение на Социалната програма задава и бъдещите насоки на действие в социалната сфера през следващите години, а именно - постигане на пълна заетост, равни възможности и социална интеграция.
До началото на 90-те години на 20-ти век политиката по заетостта в страните членки на Европейския съюз се осъществява в рамките на традиционното коопериране между страните и поотделно за всяка страна с оглед на нейната национална политика, проблеми и традиции. На наднационално равнище усилията са насочени към развитие на общия пазар, икономическия и монетарния съюз. В първата половина на 90-те години става ясно, че Общността среща значителни трудности да поддържа устойчив икономически растеж и да генерира достатъчна заетост. При тези условия са необходими единни действия на страните и в областта на политиката по заетостта. През 1997г. обективните процеси в развитието на Общността, натрупаният опит и икономическите и социалните условия предопределят включването на нова глава "Заетост" в Договора от Амстердам. С влизането в сила на Договора от Амстердам поощряването на заетостта става една от целите на Общността, превръщайки се във въпрос от общ интерес. Тази нова цел се изразява в постигане на високо равнище на заетост, без да се подкопава конкурентоспособността. С оглед постигането на тази цел, Общността получава нова сфера на отговорности, допълващи дейностите на държавите-членки, която включва развитието на "координирана стратегия" за заетост. Ключовият документ, който задава рамката и целите на политиката в областта на заетостта е Европейската стратегия за заетост, водеща началото си от Люксембургската среща, като поставената цел е да се постигне значителен напредък в областта на заетостта в рамките на следващите 5 години. В ЕСЗ са определени общите цели, свързани с политиката по заетостта и подробни насоки за развитието на тази политика в страните-членки на ЕС. Европейската стратегия по заетостта със своя уникален „отворен метод на координация" допринася през последните години за все по-голямата значимост, която се отдава в ЕС на въпросите на заетостта и пригодността за заетост. През 2002г. е направена оценка на приложението на ЕСЗ за изминалия период, която определя основните предизвикателства пред стратегията за в бъдеще. Набляга се на необходимостта от обновяване на стратегията, за да се доближи до лисабонската цел за устойчив икономически растеж, повече и по-добри работни места и по-голяма социална сплотеност. Така се стига до обновената ЕСЗ, която трябва да се справи с новите предизвикателства като глобализацията, застаряването на населението и раширяването на ЕС и посредством новите и опростени насоки да допринесе за постигането на трите основни цели - пълна заетост, качество и производителност на труда, социално сближаване и интеграция. През декември 2006г. Европейската комисия разглежда постигнатия напредък в изпълнението на основните цели на ЕСЗ. Направени са изводите, че като цяло равнището на заетост се повишава и безработицата намалява. Качеството и производителността на труда обаче остават незадоволителни. От съществено значение е европейските трудови пазари да се справят с предизвикателствата на глобализацията и застаряването на населението.
В продължение на четири години Европейският съюз осъществява Стратегията от Лисабон и това води до неоспорим напредък, извършвайки необходимия преход към конкурентоспособна, създаваща работни места и основаваща се на знания икономика, характеризирана с растеж, социално сплотяване и респект към околната среда. През 2004г. Европейската комисия извършва средносрочен преглед на постигнатия напредък в изпълнението на Лисабонската стратегия и отчита изоставане на изпълнението на стратегията и недостатъчен напредък към целите. През февруари 2005г. е даден „нов старт на Лисабонската стратегия", стимулиращ икономическия растеж и създаването на нови работни места. При това предизвикателствата са още по-неотложни предвид конкуренцията в глобален мащаб и застаряването на населението. Ето защо е необходимо да се положат усилия за възстановяване на доверието в способността на Европа да създава подходящи условия за постигането на собствените си цели. Представеният през декември 2006г. втори Лисабонски доклад отбелязва напредъка, постигнат на общностно ниво и от страните-членки, както и представените от тях доклади за прилагането на Националните програми за реформи. Необходимо е обаче четирите приоритета, посочени в в първия доклад за напредъка, да бъдат отразени в тези програми и в тези приоритетни области да бъдат предприети допълнителни мерки, които да доведат до постигане на целите за високо равнище на заетост и социална интеграция.
През последните години са положени значителни усилия за изпълнение на задачите, произтичащи от ангажиментите на България в процеса на интеграция в Европейския съюз. В редица области на труда, трудовите и осигурителните отношения са направени съществени стъпки към хармонизирането на нашето с европейското законодателство и социална практика. Осъществена е цялостна промяна на нормативната уредба и институционалната структура, свързана със социалната защита на най-нискодоходните и рисковите групи от населението. Въведен е диференциран подход при подпомагане на уязвимите групи от населението с цел чувствителното увеличение на доходите на лицата в най-тежко положение. Усъвършенствана е законовата основа на държавната политика за закрила на детето в съответствие с изискванията и стандартите на ЕС. Разработена е и се изпълнява Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания. В областта на заетостта и борбата с безработицата непрекъснато се усъвършенства законодателството и практиката в тази област с цел неговото хармонизиране с директивите и регламентите на ЕС, както и за успешното достигане целите на Лисабонската стратегия. Разработена е и се предприемат мерки за последователно изпълнение на Национална стратегия по заетостта до 2010 година. От 2000 г. се разработват и прилагат Национални планове за действие по заетостта, в пълно съответствие с Европейската стратегия по заетостта. Постепенно се засилват ефектите от активните мерки на пазара на труда и се подобрява институционалният му капацитет. Въпреки това, натрупаните проблеми в сферата на заетостта и борбата с безработицата трудно се преодоляват. Икономическата активност на населението и коефициентът на заетост на работната сила в страната изостават значително в сравнение със средното равнище в ЕС. Трудностите за социалната политика на България са свързани с няколко обстоятелства: първо, с относително краткия период, през който се наложи радикално да се промени социалният модел в страната; второ, с ниското социално-икономическо равнище, от което България трябваше да започне адаптирането си към по-високите цели, задачи и социални стандарти на ЕС; трето, с обстоятелството, че самата Европейска социална политика е в процес на непрекъснато разширяване и обогатяване, на възприемане на нови принципи, подход и конкретни препоръки към страните - членки на ЕС. Някои от основните предизвикателства пред социалната политика на България са: да се приеме като водещо начало в социалнополитическата практика триединството "образование-заетост-жизнен стандарт"; да се създадат условия за по-високо качество на живот на българските граждани при наличието на ограничени финансови ресурси за здравеопазването, образованието и сигурността; да се превърне социалната политика във фактор за производителността, което означава нови инвестиции в човешкия капитал. Тези предизвикателства изискват качествена промяна на самата система за социална защита. Приемайки като цяло принципите и духа на европейската социална политика, България следва да се съобразява с националните си особености и традиции.
Страната ни е изправена пред сериозни предизвикателства за усъвършенстване на българския социален модел и необходимостта от привеждането му в съответствие с достиженията на европейското законодателство. В този смисъл могат да се формулират следните приоритети в социалната политика и политиката по заетостта в България през следващите няколко години :
• нарастване на доходите и сближаване качеството на живот чрез провеждане на активна социална политика, съобразена с критериите, стандартите и постиженията на ЕС
• провеждане на активна социална политика за преодоляване на негативните демографски тенденции, целенасочено инвестиране в социалното развитие на децата и младежите и създаване на равни възможности за социално възпроизводство
• гарантиране на равни възможности, предотвратяване и премахване на дискриминацията по пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност и др.
• провеждане на активна политика за повишаване на квалификацията и насърчаване на заетостта за хората в неравностойно положение на пазара на труда
• гарантиране на социалната защита и интеграцията на уязвимите групи от населението и други.
Използвани литературни и информационни източници
Интернет страници
………………………
Темата е изготвена: юни 2007г.
Темата не съдържа таблици и графики.
Ключови думи: регионална политика, стратегия по заетостта, безработица, мониторингов доклад, социална политика, Люксембурски процес, социална политика, европейски социален фонд,; безработица, хора с увреждания, малцинства в страната, неравностойно положение, социални програми, НОИ.
]]>
