|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
Магистърски проект
Управление на регионалната политика на ЕС
спец. МИО
2007 г.
Съдържание
1.Управление на регионалната политика (РП) на ЕС 5
1.1.Принципи, цели и инструменти на РП на ЕС 5
1.2. Правни основи, подход, равнища и иниституции за управление на РП на ЕС 14
Институциите, управляващи РП на ЕС са следните: 17
1.3. Функциониране на институциите за РП на ЕС. Комитет на регионите 21
2. Институции на България за осъществяване на европейската регионална политика 25
2.1. Институционални основи на РП на България при членството й в ЕС 25
2.2. Управленска структура на ЕРП в България 28
2.3. Функциониране на институциите на България за осъществяване на ЕРП 34
2.4. Развитие и тенденции на институционалното взаимодействие на България с ЕС в областта на РП 36
Независимо че в преамбюла на ДЕИО държавите-членки са заявили твърдата си решимост „да укрепят единството на техните икономики и да осигурят тяхното хармонично развитие посредством намаляване на различията, съществуващи между различните области и изостаналостта на по-слабо развитите области”, за обща регионална политика през 1957 година е все още рано да се говори. Едва десет години по-късно в края на 60-те години на ХХ века, Комисията на Европейските общности прави предложение на Съвета на министрите за разработване на специална политика за регионалното развитие, а в края на 1970 г. се постига съгласие между всички държави-членки на ЕО за ориентирите на тази политика. За целта се прави преформулиране на задачите най-вече на Европейския социален фонд (ЕСФ), който, както е известно, заедно с ФЕОГА е създаден с Римския договор (ДЕИО). Дефинирането и официалното признаване на ОРП се осъществява обаче едва с Единния европейски акт от 1986 година, след като на практика Общността е реализирала значителен брой инициативи в тази област.
Аргументите в полза на укрепването на икономическото и социалното сближаване на ЕО (ЕС) са свързани най-вече със съществуващите в нейните рамки икономически и социални различия. Едва ли е нужно да се напомня, че такива различия се наблюдават още при учредителките на ЕОВС, респективно на ЕИО и ЕВРАТОМ. Слаборазвити селски райони в Южна Италия и Сардиния, в Корсика и отвъдморските територии на Франция. Индустриални зони със западни производства и висока безработица могат да се срещнат в Северна Франция и Белгия.
Като сериозно предизвикателство за по-нататъшното развитие на регионалната политика на общностно равнище безспорно се явяват последвалите две разширявания на ЕО. Сред новоприсъединилите се страни се намират четирите най-слабо развити държави в Общността, респективно по-късно и в Евросъюза до последното му разширяване.
Така общата регионална политика на ЕО започва да се разработва в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век, когато членският състав на ЕО вече е нарастнал достатъчно, разширили са се границите на общия пазар, осезаемо започват да се проявяват първите по-сериозни регионални дисбаланси и различия в заетостта и доходите.
Присъединяването на България към Европейския съюз е най-голямото предизвикателство поставяно пред страната ни в новата и история. На 25.04.2005 г. в Люксембург България подписа Договора за присъединяване и това се превърна в събитието на годината. Един от ангажименти, които България приема с влизането си в ЕС, е ефективното усвояване и управление на Структурните фондове на ЕС. Средствата от ЕС са особено важни за бъдещето на България, а наличието на необходимия административен капацитет, който да осигури усвояването на тези средства е един от основните въпроси, поставени пред страната ни в влизането й в ЕС. За съжаление обществеността знае твърде малко за партньорството между институциите при изграждането на регионалната политика; за политиката на Европейския съюз засягаща Структурните фондове, за сложната структура, която управлява тези средства във всяка една страна-членка и по конкретно в нашата държава.
Към настоящия момент България вече е страна-членка на ЕС. В момента значимостта на европейската регионална политика се изразява най-силно у нас. България е обект на финансовото съдействие на структурните фондове. Значимостта на начина, по който ще приеме и усвои получените средства, както и контролът по тази дейност, определят актуалността на настоящата теза.
Целта на настоящата разработка е да се очертаят проблемите на България в регионалната политика на ЕС и да се направя предложения за решаването им. За постигането на тази цел е нужно да се решат следните задачи:
да се разгледа обстойно управлението на регионалната политика на ЕС и функционирането на институциите й.
да се разгледа обстойно регламентът за функциониране и дейността на институциите на България за осъществяване на европейската регионална политика;
на база на анализ на европейските и българските структури за реализация на РП, резултативно да се изведат обосновани проблеми в институционалното взаимодействие между тях при осъществяването на РП на ЕС в България;
да се направят предложения за подобряване на институционалното взаимодействие между ЕС и нашата страна.
Дипломната работа е структурирана в две глави. В първа глава се обръща внимание на управлението на регионалната политика на ЕС. Обект на разглеждане са принципите, целите и инструментите на РП на ЕС. Правните основи, подход, равнища и институции за управление на РП също са обхванати подробно. Поради огромната им значимост, на функционирането на институциите на РП на ЕС, основно на Комитета на регионите, също е обърнато специално внимание.
Втора глава представя регламентирането и дейността на българските институции за осъществяване на европейската регионална политика. На първо място са разгледани институционалните основи на РП на България при членството й в ЕС. Обект на разглеждане е управленската структура на ЕРП на България, както и функционирането на институциите на България за осъществяване на ЕРП. На база на представената информация относно европейските и българските институции за ЕРП са очертани проблемите на институционално взаимодействие на България с ЕС в областта на РП.
......................................................................
Целите в областта на регионалната политика2 включват:
Европейският съвет на своето заседание в Копенхаген (12 - 13 декември 2002 г.) заключва, че присъединяването на България към Европейския съюз е част от необратимия процес на разширяване на съюза, който е довел до успешно приключване на преговорите с десетте страни от Лаакен. Нещо повече - съветът си поставя за задача да приветства България като член на ЕС през 2007 г.
На последвалото заседание в Солун (19 - 20 юни 2003 г.) Европейският съвет потвърждава своето желание за присъединяването на България към ЕС през 2007г. Българското правителство продължава да работи активно за реализиране на поетите вече ангажименти към съюза, следвайки препоръките от Редовния доклад за 2002г., Пътната карта за България, Партньорството за присъединяване и други стратегически документи.
Пътят е трасиран с одобряването и приемането от Министерския съвет на документи, в които са определени основните стратегически насоки за действие. Създадена е ясна институционална рамка за усвояване на предприсъединителните фондове, което, от своя страна, гарантира безпроблемния преход към управление на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС3.
Разглежданата стратегията се основава на принципите, които следва да се спазват във всички дейности по програмиране, изпълняване и наблюдение на дейностите, финансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд, а именно:
В изпълнение на Стратегията за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС е изменен и допълнен Устройственият правилник на Министерството на финансите с ПМС М 173 от 2. VIII. 2002 г. Съгласно измененията министърът на финансите:
...........................................................................
На база на представения анализ можем да направим изводи за силните и слабите страни на регионалната политика на България, както и възможностите, които стоят пред страната ни като член на ЕС.
Силни страни на регионалната политика в България според Комисията за присъединяване и преговори на ЕС:
Слабости в провежданата регионална политика:
Възможности на България спрямо стандартите на ЕС за рагионално развитие през периода 2007 - 2010 г.
............................................................
Темата е писана 2007 г.
Темата съдържа 1 схема.
Ключови думи:
регионална политика, институционализиране на регионите, конкурентоспособност, административен модел, структурни фондове, европейски фонд за регионално развитие, български национален модел, управленска структура, ЕС
2 Явор Стоянов; „Регионалната политика на Европейския съюз”; Институт по публична администрация и европейска интеграция; „Публична администрация”;3 / 2003; стр. 66
3 С Решение на Министерския съвет № 312. от 28.V.2002 г. е приета Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд. Стратегията определя, уточнява и поставя задачи за изграждане на функциите, и структурите, които се изискват за целите на регионалната и структурните политики; след присъединяването към ЕС.
]]>
