|
Университет за национално и световно стопанство
Интеграцията на балканите в епохата на глобализация - предпоставка за интеграцията им с Европейския съюз
2005 г.
Темата за евроинтеграцията на Балканите и конкретно за отношенията между България и Македония в този исторически момент (след терористичните акции на АНО и АОК в Македония и събитията от 11 Септември 2001 г., когато бяха взривени небостъргачите - близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и сградата на Пентагона, както и последвалите действия на САЩ и най-близките им съюзници от НАТО през м. октомври 2001 г.) може и следва да се разглеждат в контекста на глобалните процеси и тенденции, на глобализацията. Свидетели сме (и в някаква степен - участници) , особено след 1989-1990 г. на/в интензивни процеси на интеграция и фрагментаризация, на глобализация и диференциация на човечеството. Планетата буквално е опасана от множество глобални мрежи от транспортен, икономически, финансов, иформационен, военен, политически и културен характер. По същество се създава едно все по-плътно глобално пространство, което не се подава на никакви ограничения от материалните фактори на цивилизацията. В това “пространство” протичат интензивни процеси на обмен между различните части и нива на цивилизацията. В този смисъл темпът, динамиката, времето на функционирането и развитието на цивилизацията се “ускорява”, което на свой ред води до уплътняване, “скъсяване” на пространството. Заедно с този процес на интеграция и глобализация, на изграждане на единното цяло на “тялото” на цивилизацията протича и противоположния процес на диференциация, на фрагментаризация, на преструктуриране на пространството на Земята. Това са естествените реакции и рефлекси на търсене на своята идентичност в една променена съвършенно нова среда на старите и нововъзникващи субекти на международните отношения. А без връщане назад към “корените”, към историята и към съпоставяне на традициите и ценностите на културата с тези на “другите” (и особено на съседите) не може да бъде постигната никоя идентичност. Наред с ядрата от предишните епохи в лицето на националните държави и малкото наднационални институции и организации възникват множество наднационални, транснационални и субнационални ядра, които се свързват с множество нишки от хоризонтален и вертикален характер, изграждайки кълбото на мрежата с различна плътност и различна устойчивост на отделните му части.
.........................................................................
Принципите, върху които се осъществява европейската регионална интеграция в рамките и институциите на ОССЕ, ЕС, ПАСЕ, НАТО , както и интеграцията на страните от НАФТА /САЩ, Канада, Мексико/, МЕРКОСУР /Латиноамериканските страни/, евентуалния Евразийски съюз на страните от постсъветското пространство, Китай със синоистката зона, АСЕАН /Азиатско-Тихоокеанския регион/ са: относителна регионална обособеност на пространството и наличие на ефективни транспортни и комуникационни връзки; повече или по-малко обща историческа съдба; обща култура, формирала във вековете единен културен модел, почти единна религия или съсъществуващи мирно през вековете две или повече религии.
Така балканските страни имат предимно общ славянски произход; славянски пласт, наложен над местните стари етноси - траки, гърци, илири и т.н.; обща историческа съдба от времената на Древен Рим, Византия, българските княжества и царства, Османската империя. Голяма част от тях изповядват източното православие и пишат на кирилица.
Особено важно място в интеграцията на тези подрегиони в мащабите на целия Европейски континент имат изкристализиралите идеи за тяхната идентичност и техните общи интереси. Така ако погледнем историята на Западна и Централна Европа ще видим, че тези пространства периодично от времената на Римската империя са прорязвани от идеята за интеграция. Такава е идеята за “Свещената Римска империя” в различни варианти, просъществувала от VIII в и интегрирала в различни мащаби Европейския континент от времената на Карл Велики до ХVIII в. Следват проектите за Европа на Наполеон.; мегаломанската идея на Хитлер, за да се стигне до проекта за Европейската общност - Европейския съюз след Втората световна война, обединил държавите /5-9-12-15/ в името на свободата, демокрацията, общия пазар, свободното движение на стоки, капитали, информация и хора. (Новата редакция на общоевропейската идея се свързва с утвърждаване на Проекта за устойчиво развитие, който на Срещата на върха през 2002 г. ще бъде предложен като модел на общественото развитие на целия останал свят - б.а.).
..............................................................................
Всичко казано по-горе дава основание да бъдат предложени и някои конкретни стъпки в политиката на отношенията между България и Македония.
Възможностите тук са огромни, защото ние имаме обща история и обща съдба. Основата на нашата духовна култура е обща: източното православие и общата ни писменост - кирилицата, близките ни официални езици.
По силата на различни причини и обстоятелства след Втората световна война България и Македония тръгват по самостоятелен исторически път на развитие. Очевидно е, че връщане назад през пласта от над петдесет години е невъзможно и в съответствие с реалностите и тенденциите на развитието на Европа и света, е безсмислено. В съответствие с тези реалности и тенденции България трябва да предложи на Македония примера на своя етнически модел - мирното съвместно съществуване на трите етнически общности - българи, турци цигани /роми/, както и на десетките други по-малки групи. Заедно с това да полага усилия в европейските и световните институции, (където тя е член и има авторитет за въздействие) да бъде решен справедливо конфликтът в Македония, предизвикан главно от външни сили. Това означава терористичните групи и формирования да прекратят своето съществуване като напълно се разоръжат, а косовските албанци, останали след 1999 г. в Македония, да се върнат обратно в Косово.
..........................................................................
..............................................................
Темата е писана 2005 г.
Ключови думи:
интеграция на балканите, епоха на глобализация, ЕС, регионализация, транснационални компании, отношения между България и Македония