|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
1. Субекти на международното право 4
2. Раздзеление на правото, право на ЕС 5
3. Първично и вторично право на ЕС. 10
4. Основни принципи на правото на ЕС. 10
5. Конституция на ЕС - основен правен документ. 14
Съвременните международни отношения непрекъснато се развиват и усъвършенстват, а заедно с тях се развиват и международноправните форми, които ги уреждат. Те следват един път на търсене и конструиране на онези правни модели, които най-пълно и ефикасно да задоволят нуждите на днешния свят. Нужди, които се дължат на все по-задълбочаващите се интеграционни процеси между държавите. Един от тези модели, които постигат все по-голяма взаимозависимост, взаимообвързаност и общи форми на управление на субектите на международното право, безспорно е Европейският съюз (ЕС). От страна на юридическата наука представлява голям интерес определянето на неговата правосубектност.
Очевидно е, че ЕС не е традиционна междудържавна организация, а специфично правно образувание. Някои от въпросите, които изискват своето изясняване са: (а) какво представлява като правен субект този съюз; (б) легитимни ли са решенията му по отношение на други международноправни субекти и доколко те обвързват страните-членки; (в) ограничава ли се правото на страните-членки на самостоятелна изява на международното поле. Последното е от особена важност за изясняване влиянието на членството в ЕС върху суверенитета на отделните страни.
Със своята уникална правна природа, ЕС не просто обединява страните-членки, а създава общи механизми на действие и управление, участва самостоятелно в полето на международните отношения, изразява единна правна воля. Правото на Европейския съюз представлява самостоятелна правна система, която няма свой аналог. То е "своеобразен правен хибрид", съчетаващ норми на международното право с норми на националните правни системи на своите страни-членки. Благодарение на него обединената европейска общност представлява самостоятелен правен субект в международните отношения с различна от тази на отделните страни-членки правна воля.
...............................................
Така очертаното право на Европейския съюз се подчинява на вътрешното разделение: първично и вторично право.
Първично право представляват учредителните договори на Европейските общности и Европейския съюз, както и договорите за присъединяване на новите държави-членки. Протоколите и анексите към договорите, които са юридически обвързващи, също са част от първичното право на Съюза.
Тези договори се приемат от правителствата на държавите-членки чрез подписването им. На втория етап от процедурата за влизането в сила на договорите се извършва тяхната ратификация (чрез националните парламенти на държавите-членки или чрез допитване до техните народи). Договорите влизат в сила, след като всички страни, които са ги подписали, приключат процеса по ратификацията им.
Първичното право заема най-високото място в йерархията на източниците на правото на ЕС.
Вторичното право на ЕС се състои от регламентите, директивите, решенията, препоръките и становищата на институциите на ЕС. В повечето случаи институциите са свободни в избора си на форма за своя акт - регламент, директива и пр. По принцип регламентите се използват в сфери, които изискват по-стриктни разпоредби, докато директивата, която е задължителна само по отношение на постигане на предвидената в нея цел, се използва за по-общо уреждане на определени въпроси.
...................................................
Тя е изготвена по прозрачен и демократичен начин от Европейския конвент, който включва сред своите 105 членове 72 пряко избрани представители
Конституцията е текст, който съдържа основополагащите правила за една държава или група от държави. Тези правила дават отговор на няколко въпроса.
По своята същност Европейската конституция е едновременно договор по смисъла на международното право и конституция, защото тя съдържа присъщите на всяка конституция атрибути.
Конституцията преминава и процес на ратификация от парламентите на страните членки на Европейския съюз (органи, които също са избрани чрез преки всеобщи избори) или чрез референдум.
Европейската конституция е важна стъпка по пътя на изграждането на ЕС. Тя е призвана да посрещне предизвикателствата на разширена Европа: Европа на 25 държави, 450 млн. жители (които с присъединяването на България и Румъния ще станат още повече); демократична, прозрачна, ефективна Европа, работеща за благото на всички европейци.
Европейската конституция заменя основните действащи договори с един единствен текст.
.................................................
1. Борисов, O., Право на Европейския съюз, Сиела, София, 1997, стр.168
2. Борисов, О., Международно публично право, Юриспрес, 2001г., С., стр.71
3. Борисов, О., Сборник " Основни договори на ЕС", Нова звезда, С., 1999.;
4. Борисов, О., Основни договори на ЕС, Нова звезда, С., 1999, стр. 265
5. Борисов, О., Право на ЕС, Сиела, С., 1997,
6. Борисов, О., Основни договори на Европейския съюз, Нова звезда, С., 1999, чл. 195 от договора за ЕО
7. Владимиров, И., Международно публично право, Ромина, С., 2001, стр.42
8. Владимиров, И., Международно публично право, Ромина, С., 2001, стр.43
9. Владимирпв, И., Международно публично право, Ромина, С., 2001
.....................................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
право на ЕС - разделение, субекти, принципи, първично и вторично право; Конституция на ЕС
]]>
