 |
|
Университет за национално и световно стопанство
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Усвояване на Еврофондовете от местната власт в България - механизми, проблеми, перспективи
София, 2007 г.
Съдържание:
1. Предприсъединителни програми на Европейския съюз
2. Основни предприсъединителни програми – обща характеристика и инструменти
2.1. Европейски фонд за регионално развитие.
2.3. Фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство
2.4. Финансов инструмент за ориентиране на риболова
3. Инструменти на предприсъединителните фондове
3.2.1. Дейности, финансирани по ИСПА
3.2.2. Транспорт – разширяване на трансевропейските транспортни мрежи до страните-кандидатки
3.2.3. Техническа помощ (до 5 милиона евро)
3.2.5. Проектен цикъл по програма ИСПА
4. Приоритетни цели, финансирани чрез структурните фондове
5. Инвестиционен инфраструктурен проект #P02-032-003
5.1. Общата характеристика на проекта
5.2. Администриране на инфраструктурния проект.
5.2.1. Инвестиционно проектиране
5.3. Формиране на екипа, реализиращ теоретичната и практическа част по инфраструктурния проект.
5.4. Финансиране на инфраструктурния проект.
5.5. Мониторинг на изпълнение на проекта.
5.6. Контрол. Възможност за превантивен и текущ контрол върху реализацията на проекта.
5.7. Институции, имащи отношение към реализацията на проекта.
5.8. Оценка на инфраструктурния проект.
………………………………..
Основно се говори в българската практика за три основни предприсъединителни програми на Европейския съюз, започнали своето подпомагане при преговорите на страната ни за членство в ЕС. Това са Програма ФАР, програма ИСПА и програма САПАРД. Въпреки, че в публичното пространство се дискутират много още програми за подпомагане на малките и средни предприятия и като цяло частната инициатива, производство и предприемачество, които са с различна целева насоченост (финансови аспекти на помощта, консултинг, партньорство, обмен на кадри, иновации и трансгранично сътрудничество и други), основно се набляга на официалните предприсъединителни фондове и програми. България по тези програми получава €240 милиона над предварително обявеното финансиране от €4.4 милиона от бюджета на ЕС за първите три години от членството си: 2007, 2008 и 2009 г. През периода 2004-2006 г. ЕС увеличава финансовата си подкрепа за България с 30%. Страната получава около €400 милиона годишно, които са равни на 2% от брутния й вътрешен продукт (БВП). Друг остава въпроса каква част от тези средства не са усвоени, както и причините за това.
Останалите европейски институции, които работят активно с България по тези програми и като цяло по присъединяването на страната към Еврозоната, са Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). ЕИБ предоставя заеми за широк кръг проекти, насочени към подпомагане на прехода към пазарна икономика и усвояването на достиженията на Общността.
…………………………………….
Четвъртият инструмент, който се използва за реализация на регионалната политика на Общността, е “Финансовият инструмент за ориентиране на риболова”. По същество този финансов инструмент е специален фонд, създаден през 1994 г., за да замести и интегрира многобройните инструменти, които са действали в тази област от 1976 г. Според статута на фонда, той има за задача да финансира мерки за постигане на устойчиво равновесие на рибните ресурси и тяхната експлоатация, да финансира проекти за повишаване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията от този сектор, да финансира проекти за икономическо съживяване на областите, зависещи от риболова. Ако трябва да бъдат посочени конкретни мерки, финансирани чрез този инструмент, то те са: подновяване и модернизиране на риболовните кораби, подкрепа на дребния крайбрежен риболов, защита на морските ресурси в крайбрежните води, преработката и маркетинга на рибните продукти и отваряне на нови пазари, проектите за изграждане на съвместни предприятия.
…………………………………….
Вторият инструмент на предприсъединителните фондове представлява програмата ИСПА. ИСПА (Инструмент за структурни политики за предприсъединяване) е друг финансов инструмент за безвъзмездна помощ, който подпомага страните-кандидатки в подготовката им за членство в ЕС. Помощта по ИСПА се насочва в две основни направления: транспорт и околна среда, които трябва да бъдат приведени в съответствие със стандартите на ЕС. В областта на транспортната инфраструктура се отпуска финансиране за свързване на националните транспортни мрежи (жп линии, магистрали) с трансевропейските, както и за реконструкция и изграждане на летища и пристанища.
Мерките за опазване на околната среда, финансирани по ИСПА, целят подобряване на качеството на питейната вода, пречистване на отпадните води, обезопасяване и оползотворяване на твърдите отпадъци, очистване на въздуха в промишлените райони и др.
…………………………
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. В. Вайденфелд, В. Веселс, “Европа от А до Я”;
2. Ганчев, Петко и колектив, България в настъпващата глобална епоха, С., 2000;
3. доц. д-р Ем. Георгиева, “Европейска интеграция”;
4. Ингрид Шикова, “Въпроси и отговори за Европейския съюз”;
5. П. Фонтен, “Европа в 12 урока”;
6. Р. Велинова, “Европа по-близо до нас”;
7. Лилов, Ал. Информационната епоха: “Световният и български преход” том 2, изд Захари Соянов, София 2006г.
8. Маринов, Ал. Обществените елити и лидерството в преход, изд. Сиби, София 2004г.
9. .Яковлев, Ал. Здрач, изд. ИК “Христо Ботев”, София 2005г.
10. За по-голям и по-силен Европейски съюз. Присъединяване на България. Отг. ред. Г. Генов и Ем. Панушев. Изд. НЕКСТ, С., 2001.
12. www.evropa.bg
14. www.x-com.com/fakelexpress/text
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа таблици, графики.
Ключови думи:
предприсъединителни програми на ЕС, ИСПА, ФАР, САПАРД, инвестиционен инфраструктурен проект, инвестиционно проектиране, финансиране на проект, мониторинг за изпълнение на проект
]]>
