 |
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Историческо развитие на Европейския съюз. Институции и управление
2007 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Първа глава. Историческо развитие на Европейския съюз. Институции и управление
1.1. История на Европейския съюз.
1.1.1. Предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция.
1.1.2. Разширяване на Европейския съюз.
1.2. Институции на Европейския съюз.
1.2.1. Европейски парламент (ЕП).
1.2.2. Европейска комисия (ЕК).
1.2.3. Съвет на Европейския съюз (Съветът).
1.2.5. Съд на Европейските общности (Европейски съд).
1.2.6. Европейска сметна палата.
1.3. Тенденции в развитието на ЕС – Лисабонска стратегия.
Втора глава. Интеграционни процеси в Европейския съюз
2.1. ЕС в началото на новото хилядолетие – глобализация, трансформация, иновации.
2.2. Регионална политика на ЕС.
2.3. Конкурентноспособност на ЕС.
Трета глава. Република България и Европейския съюз
3.1. Кратък анализ на пътя, който извървя България до членството си в Европейския съюз.
3.2. Политически и икономически критерии за членство в ЕС.
3.3. Датата 01.01.2007 г. Политическа, икономическа и социална цена на членството ни в ЕС.
3.4. Перспективи за развитие на политико-икономическите отношения ЕС-България.
3.4.1. Стратегия за развитие на българската икономика за периода 2007-2014 г.
3.4.2. Нови изисквания на ЕС. Бъдещи отношения България-страни членки на ЕС.
Списък с използваните съкращения в дипломната работа
Увод
Обединена Европа е стара мечта на хората от континента. Във вековете тя се е преплела тясно с имперските идеи – от Древния Рим до Третия райх, през Карл Велики и Наполеон І Бонапарт. Винаги се е разчитало на силата, на наложената с насилие воля над врага. Днес войната е обявена за международно престъпление от Устава на ООН и отговор на всички международни проблеми и въпроси се търси чрез принципа за съгласуване на волите.
В международните отношения и външната политика от създаването на първите държави винаги е съществувало партньорство – това са различните съюзи и коалиции с цел по-лесно отстояване на общите интереси. Колкото тези интереси са по-трайни, толкова и тези обединения са били по-дълготрайни и стабилни. В последните два века бяха създадени огромен брой междудържавни организации. По дефиниция международната, междудържавна организация е обединение на държави, което е създадено въз основа на международен договор за постигане на определени цели, има съответната система от органи, притежава права и задължения, различни от правата и задълженията на държавите-членки, и е учредена съобразно с международното право. ЕС е международна, междудържавна и междуправителствена организация.
Европейският Съюз, такъв какъвто съществува днес, представлява резултат от дългогодишен процес на постепенно изграждане на Общността. Началото на този процес е поставено от шест държави през 50-те години на века. Договорът за създаване на Европейското обединение за въглища и стомана /ЕОВС/ е подписан на 18 април 1951 г. от Белгия, ФРГ, Франция, Италия, Люксембург и Холандия влиза в сила на 23 юли 1952 г. На 25 март 1957 г. Шестте страни подписват в Рим договор за създаване на Европейска икономическа общност /ЕИО/ и договор за създаване на Европейска агенция за атомна енергия /ЕВРАТОМ/ (1).
Институционалната система на съюза е единствена по рода си в света, като ценностите на демокрацията и върховенството на закона са основата на европейската структура. Страните-членки на Съюза делегират суверенитета си по някои въпроси на независими институции, представляващи интересите на Съюза като цяло, на страните-членки и на техните граждани.
Актуалността на проблематиката обхваща историческите предпоставки за възникване и развитие на подобна обединена общност от различни страни. Актуалността е породена от възможностите и предизвикателствата през ЕС както на едно политическо, но така също и на икономическо, социално и обществено ниво на развитие.
В частност целта на анализа е де се разкрият основните интеграционни процеси в ЕС, основните тенденции, общи по тематиката и проблемите в икономическото развитие на ЕС, като се анализира и разгледа развитието и тенденциите на развитие на инвестиционната дейност с оглед практическо съпоставяне, анализиране на основни положителни насоки на развитието му, тенденции на развитие, потенциални заплахи и неблагоприятни тенденции на развитие, като на тази база да се определят и основните насоки на развитието на ефективно действащ затворен в ЕС. Анализът включва практическото систематизиране на основните тенденции при изграждането на единен вътрешен пазар и възможностите за капиталова осигуреност на всяка една страна, пряко свързани с привличането на преки инвестиции и свободно навлизане на капитали в икономиката. На базата на този анализ се разкриват и основните недостатъци, правят се заключения, изводи и препоръки относно подобряване на институционалната и законодателна рамка определяща и регламентираща предприсъединителната стратегия в ЕС.
Методи в анализа. Използваните са методите на теоретичния, аналитичния и сравнителния анализ. Използваните методи са свързани с конкретен исторически анализ на възникването на стратегията за развитие и конкурентноспособност в ЕС по отношение развитието на Съюза и тенденциите, които предопределят неговото по-нататъшно развитие; възможностите за разширяване на инвестиционната дейност следствие добре изградената и ефективно функционираща нормативна и институционална рамка, регламентираща действията на икономическите участници и конкурентноспособността на присъединяващите се страни и в частност на България. Анализът включва и самите икономически контрагенти на подобен род пазари и възможностите за тяхното развитие не само във вътрешния пазар на ЕС, но и по отношение взаимодействието им със страните, кандидатстващи за членство в ЕС, както и по отношение външна инвестиционна дейност с други страни, извън ЕС.
Използваната литература в дипломната работа и при съпоставителния анализ, включва актуална икономическа информация на български и английски език, относно спецификата на разглеждания проблем, статии и коментари в периодичния печат, както и интернет източници относно същността и особеностите в развитието на ЕС проследено в един исторически аспект на анализа – въпроси, проблеми, изисквания и перспективи на развитие. За студенти, специалисти и преподаватели.
.......................................................
1.2. Институции на Европейския съюз.
1.2.1. Европейски парламент (ЕП).
Депутатите в ЕП се избират от 1979 г. пряко от гражданите на ЕС на всеки пет години. В момента, по време на своя шести мандат от 22.7.2004 г. до 2009 г., ЕП има 732 депутати.
Правомощия и задачи на ЕП
- ЕП заедно със Съвета участва в законодателния процес в зависимост от законодателната процедура, определена в конкретни области от Договорите. Към основните правомощия на ЕП спада утвърждаването на бюджета на ЕС заедно със Съвета, както и в редица други области.
- При изпълнението на своите правомощия, свързани с бюджета, ЕП изразява политическите си приоритети. ЕП одобрява обикновено през декември бюджета за следващата година. Бюджетът не влиза в сила, докато не го подпише председателят на ЕП. От 1986 г. годишните разходи са част от една многогодишна рамка (т.нар. финансови перспективи), която заедно приеха ЕП и Съвета.
- ЕП има решаващата дума при одобряването на бюджета на ЕС. 50% от разходите в годишния бюджет, т.нар. незадължителни разходи, напр. разходите за регионална политика, социална политика, наука и изследвания, администрация и т.н. При т.нар. задължителни разходи, включително земеделието, ЕП може да предлага поправки към законопроекти, последната дума обаче има Съветът. ЕП и Съветът обсъждат предложенията на ЕК за бюджета на две четения (в течение на май и декември), по време на които решават колко финансови средства ще бъдат изразходени и за какви цели.
- ЕП може също да отхвърли бюджета, ако прецени, че не отговаря на потребностите на ЕС. В такъв случай целият процес по приемането и одобряването на бюджета започва отново. В миналото ЕП е отхвърлял бюджета два пъти, но откакто със Съвета определят многогодишната рамка, не се е възползвал от това свое право.
..........................................
1.2.2. Европейска комисия (ЕК).
Европейската комисия (ЕК) представлява общите интереси на Европейския съюз (ЕС). Председателят и членовете на Комисията се предлагат от страните-членки и се одобряват от Европейския парламент.
Правомощия и задачи на ЕК:
- ЕК съблюдава изпълнението на приетите Договори и на законодателството, въведено въз основа на Договора за създаване на Европейските общности.
- EK има изключителното право да инициира законодателство в I стълб. Докато Съветът вземе решение, ЕК може да допълни или да оттегли своите предложения. Същевременно докато ЕК не приеме евентуална промяна в своето предложение, изискана от Съвета, Съветът може да я одобри само с пълно мнозинство.
- ЕК може да стартира процедури, които да доведат до подаване на жалба срещу страните-членки в Европейския съд поради нарушаване на правата на Общността.
- ЕК има и други пълномощия, които са й предоставени от Договорите (напр. в областта на правилата за конкуренцията.) – ЕК има законодателни правомощия за прилагане на регламентите, приети от Съвета.
................................................
1.2.3. Съвет на Европейския съюз (Съветът).
Съветът на ЕС е основната институция, която взима решения в рамките на Съюза. Той се състои от представители на всяка страна-членка на ниво министри. До 2002 г. институцията се наричаше Съвет на министрите.
По време на провеждането на Съвета министрите могат да бъдат представяни от своите заместници, посланика при Постоянното представителство към ЕС в Брюксел или негов заместник, с изключение на председателстващия министър, който не може да бъде заместван.
При гласуването министър от една страна може също да замести министър от друга. При обсъжданията на Съвета участва ЕК, която може да се включи в тях, но не гласува.
..................................................
1.2.4. Европейски съвет.
Европейският съвет се състои от държавните и правителствените глави на страните-членки и председателя на ЕК. Европейският съвет не е включен в списъка на петте институции на ЕС, които са Европейски парламент, Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз, Съд на Европейските общности и Сметна палата, но неговата функция е твърде важна – той определя основните политически насоки и приоритети на Съюза.
Неговите заседания (срещи на върха) се провеждат в повечето случаи два пъти на полугодие (в рамките на едно председателство). В последните години председателството се стреми да посвещава пролетните и есенните заседания главно на изпълнението на Лисабонския процес и по-нататъшните перспективи, стоящи пред него.
...........................................
1.2.5. Съд на Европейските общности (Европейски съд).
Съдът на европейските общности, чието наименование Европейската конституция променя на "Европейски съд", решава спорове, свързани със страните членки, европейските институции, представители на бизнеса, граждани на ЕС. Той се състои от един съдия на страна-членка. Целият пленум заседава рядко, Европейският съд работи предимно посредством камари от три или пет съдии.
На разположение на Съда на Европейските общности са девет "генерални адвокати", чиято задача е да предложат обективно и независимо становище за случаите, които са внесени в съда за вземане на отношение. Главната задача на Съда е да следи зачитането на правата в ЕС при тълкуването и прилагането на Договорите (за ЕС и ЕО) и на директивите, приети от съответните органи. Решенията на съда са задължителни за страните-членки.
.................................................
Заключение
Идеята за обединена Европа не е нова - корените й лежат в историята, дори в митологията. Сама по себе си тази идея не пречи на борбата за надмощие на силните в един или друг момент европейски държави над останалите. В продължение на векове противопоставянето между тях доминира над идеала за обединението им, който остава достояние на интелектуалния елит и на фона на последиците от непрекъснатите войни има по-скоро утопичен характер. Провалът на опитите за налагане чрез сила на политически обединения (Наполеон, Хитлер, Сталин) разкри необходимостта да се търсят други, по-сигурни и приемливи пътища. Сред руините на Първата световна война митът за мирно обединение на Европа се възроди, но многобройните му прояви се посрещаха с резерви, а двусмислените и неясни проекти за бъдещ съюз, за Европейски обединени щати останаха без практически последици. Шокът от Втората световна война и нейните последици превърнаха в дълбоко убеждение необходимостта от предприемането на конкретни и реални действия за изграждане на обединена Европа, основана на свободната воля на правителствата и солидарността между европейските народи. Споразуменията от Ялта (1945 г.) и последвалите събития- провалът на Московската конференция по германския въпрос през март 1947 г., отказът на СССР и източноевропейските държави да участват в плана Маршал, Парижките събития от февруари 1948 г., блокадата на Западен Берлин през пролетта на 1949 г. – сложиха край на междусъюзническото военно сътрудничество и доведоха до почти половинвековното разделение на Източна и Западна Европа. Започна студената война, която направи неосъществимо общоевропейското географско обединение от Атлантика до Урал. Двете части на разделения континент тръгнаха по свои, различни пътища на обединяване, обусловени от присъщите им политически, икономически и идеологически доктрини. В заредената със страх и напрежение европейска атмосфера съвсем естествено и в двата блока твърде скоро първите организации на сътрудничество имаха военнополитически характер – ЗЕС (1948 г.) и НАТО (1949 г.) бяха западноевропейският щит срещу потенциалната заплаха от съветския лагер, а Варшавският договор (1955 г.)трябваше да гарантира източноевропейската сигурност. Икономическото сътрудничество между социалистическите страни се разви в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ – 1949 г.), докато в западна Европа обединителният процес прие различни форми, основава се на собствени, специфични подходи, а еволюцията му направи реална перспектива за немислимото преди 50 години обединение на всички европейски държави, които го желаят.
............................................
Бележки
2. Вайденфелд, В., Веселс, В., Европа от А до Я, справочник по европейска интеграция
3. Вайденфелд, В., Веселс, В., Европа от А до Я, справочник по европейска интеграция
4. Вайденфелд, В., Веселс, В., Европа от А до Я, справочник по европейска интеграция
5. Вайденфелд, В., Веселс, В., Европа от А до Я, справочник по европейска интеграция
6. Вайденфелд, В., Веселс, В., Европа от А до Я, справочник по европейска интеграция
7. Виж Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, с. 178-182.
8. Вайденфелд, В., Веселс, В., Европа от А до Я, справочник по европейска интеграция
9. На 10-11.12.1993 г. централна тема на Европейския съвет в Брюксел е икономическото положение в ЕС. Във връзка с това Жак Делор представя Бялата книга “Растеж, конкурентна способност и заетост”
10. Вайденфелд, В., Веселс, В., Европа от А до Я, справочник по европейска интеграция
11. Виж Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, с. 212-216.
12. Виж Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, с. 233-236.
13. http://ec.europa.eu/enterprise/enterprise_policy/cip/index_en.htm
14. Ако вносът от ЕС замени внос със сходно отношение “цена /качество/ от други страни.
15. Виж Kohler and Wilhelm, “Fifty Years Later: A New Marshall Plan for Eastern Europe?”, In: G. Bischof, A. Pelinka, and D. Stiefel, eds., The Marshall Plan in Austria, Contemporary Austrian Studies, vol. 8, New Brunswick& London: Transaction Publishers, pp. 402-446.
16. Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, катедра “Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов, 2000 г.;
17. Виж Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, катедра “Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов, 2000 г.;
18. Преобладава мнението, че чуждестранните инвестиции са необходимото и достатъчното условие за разрешаването на всички належащи проблеми на българската икономика.
19. Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, катедра “Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов
20. в-к “Пари плюс” от 16.01.2001 г.
21. Бюлетин “Европа по отблизо”, Фондация отворено общество
22. Виж например Morisset, J. and Neso, O. L. (2002), Administrative Barriers to Foreign Investment in Developing Countries, WP 2848, World Bank Working Papers.
23. Ангелов, Ив. с кол., Икономиката на България до 2005 година, в. Пари, 25 юни 2006
24. Данни на НСИ и Евростат.
25. Виж Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, с. 123-126.
26. Информацията е взета от www.evropa.bg
Списък с използваните съкращения в дипломната работа
ЕС – Европейски съюз;
ЕО – Европейска общност;
ЕП – Европейски парламент – представлява европейските граждани
ЕК – Европейска комисия – изпълнителната институция на ЕС
ЕС – Съвет на Европейския съюз (или Съвет на министрите) – представлява правителствата на държавите-членки
ЕД – Европейски съд – контролира спазването на договорите и нормативните актове на ЕС
ЕЦБ – Европейска централна банка – отговаря за финансовата политика на евро-страните
ЕИБ – Европейска инвестиционна банка – отговаря за финансирането на инвестиционни проекти
ЕСП – Европейска сметна палата – контролира бюджета на ЕС
ЕИСК – Европейски икономически и социален комитет – представлява гражданското общество по въпроси свързани с икономическата и социалната политика на ЕС
КР – Комитет на регионите – представлява регионалните и местни власти
ЕОб – Европейски омбудсман
ОВППС – Обща външна политика и политика на сигурност
ЕСА – Европейски споразумения за асоцииране
ЕЕА – Единен европейски акт
ОИСР – Организация за икономическо сътрудничество и развитие
ОЕИС – Организация на Европейско икономическо сътрудничество
Използвана литература
Автори:
1. Борисов Орлин, “Право на Европейския съюз”, “Арго пъблишинг”, София, 2005 г.
2. Вайденфелд, В., Веселс, В., Европа от А до Я, справочник по европейска интеграция, 2004 г.
3.
4. Дзобелова, С. В-к “Български новини”, Атина 05/01/2005, “България - бъдещ член на европейското семейство. Права и ограничения
5. Динков, Д., България в европейската интеграция, С., 2002 г.
6. Иванова, Ружа (ред.), Основи на европейската интеграция, ЦЕИ, София, 1998 г.
7. Кръстев, С. Регионална политика на ЕС. УНСС, 2004 г.
8. Мареков, В. Интеграционни формати на европейската сигурност и отбрана. анализ; бр. 2 / 2004 г. на “Бюлетин Европа”;
9. Маринов Велко, Михаил Савов и др., “Европейска икономическа интеграция”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 2004 г.
10. Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, катедра “Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов
Икономическа литература и доклади:
1. Междуправителствена конференция за присъединяването на Република България към Европейския съюз, преговорна позиция по Глава 4 “Свободно движение на капитали”, Делегация на Европейската комисия в България, София;
1. “България 2010: икономическите предизвикателства”, Доклад за президента на Република България, София, 2005 г.
2. Валутен закон;
3. Глава 4 “Свободно движение на капитали”, Министерство на финансите, 2002 г.
4. Договор за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, октомври 2005 г.
5. Редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на Република България в процеса на присъединяване, 2005 г.
6. Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяването на Република България към Европейския съюз.
7. Данни на НСИ и АЧИ за 1989-1999 г. и 2000-2007 г.
8. Европейско право, Ленард Дик, 2001 г., София;
9. Конституция на Европейския съюз – детайли по отношение на регионалната икономика
10. Информация от портала на ЕС "Europe"
11. Редовни доклади на Комисията на Европейската общност.
12. Справочник по европейска интеграция “Европа от А до Я”.
13. Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Интернет източници и чуждестранна литература
1. Annual Conference of the EU Institute for Security Studies, Paris, 10 September 2004
2. EU Security and Defence Pilicy (the first five years 1999-2004) – http://www.google.com
3. htpp://www.ue.eu.int/ European Security Strategy, Brussels, 12 December 2003
4. http://www.evroportal.bg/Chapter.jsp
5. www.nsi.bg
7. www.econ.bg
9. http://euconvention2003.osf.bg/
10. http://europa.eu.int/futurum/conothacad_en.htm
11. http://www.euractiv.com/cgi-bin/cgint.exe?1&1000=1&tmpl=index
12. http://wwwdb.europarl.eu.int/ep5/owa/p_meps2.repartition?ilg=EN&iorig=home
13. http://www.epp-ed.org/home/en/default.asp - Европейска народна партия
14. http://www.pes.org/ - Партия на европейските социалисти
15. http://www.eldr.org/ - Европейска либерално-демократична партия
16. http://www.europeangreens.org/ - европейските зелени;
17. http://www.greens-efa.org/en/ - зелените в европейския парламент
18. http://www.verfassungsspiel.de/bg/index.php/01/04
19. http://www.europarl.europa.eu/activities/public/parlDeleg.do?language=BG
20. http://www.europarl.europa.eu/members.do?language=BG
21. http://www.europarl.europa.eu/activities/expert/committees.do?language=BG
22. http://www.europarl.europa.eu/activities/public/parlDeleg.do?language=BG
23. http://www.europe.bg/htmls/parliament.php?category=340
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа таблици и графики.
Ключови думи:
европейска икономическа интеграция, Европейски парламент, Европейска комисия, Съвет на ЕС, Европейски съвет, Европейски съд, Европейска сметна палата, Лисабонска стратегия, глобализация, трансформация, иновации, регионална политика на ЕС
]]>
