 |
|
Университет за национално и световно стопанство
Финансово - счетоводен факултет
гр. София
Курсова работа
на тема:
Защо България трябва да въведе еврото?
гр. София
2006 г.
Съдържание
Глава 1. Какво представлява еврото?
Глава 2. Еврото и България – общи данни
Глава 3. Позитивни практически и икономически последици от въвеждането на единна валута
1. Практически ползи за гражданите
Глава 4. Негативни последици за страни, въвеждащи еврото
Глава 5. България и критериите от Маастрихт
Увод
Едва ли е възможно човек да говори за промени, за иновации в световен аспект без да погледне проблема поне веднъж от гледна точка на собствената му страна. Темата за единна валута е позната на Европейския континент от доста време, но темата за еврото е сравнително нова. И въпреки, че еврото е в обръщение от само 4-5 години и то в развити европейски икономики, то въвеждането на единната валута и в България е нещо не само реално, но и ще бъде и факт най-вероятно през 2009 г. Това са основните ми доводи за избор на тема – сравнително нов проблем, който засяга (или ще засяга) мен и моята страна.
Курсовата работа е изградена на следния принцип: в първа и втора глава представям общи данни за еврото като единна валутна единица с цел изясняване на основните факти около еврото и с цел въвеждане в един задълбочен анализ. Третата глава е посветена на предимствата от въвеждането на еврото. Курсовата работа е изградена на два метода на доказване на основната теза. В третата глава съм използвала първия метод – чрез подробно, конкретно и директно представяне на позитивните последици от въвеждането на еврото внушавам основната идея на работата, а именно че единната валута е по-скоро благоприятно за развитието на България и българската икономика, отколкото е пречка за напредъка на страната. Конкретните предимства на еврото съм ги разгърнала чрез представяне на факти, анализи и социологически проучвания. Самите позитивите са обединени в няколко групи – практически ползи за гражданите и бизнеса, последици, произтичащи от единния пазар, от политическата интеграция, от единния финансов пазар, последици, влияещи на макроикономическото състояние на държавата и на значението и ролята на Европа в света.
.......................................................................
Глава 2. Еврото и България – общи данни
На 31 декември 1998 г. в 15,02 ч. БНБ обяви, че българската национална валута, левът, ще бъде вързана за единната европейска валута при курс 1955,83 лв за 1 евро. Тъй като от юли 1997 г. в България действа валутен борд, левът бе вързан за германската марка при курс 1000 лв. за една марка. След въвеждането на общата европейска валута, която заменя националните валути на 11 страни-членки на общоевропейския монетарен съюз, левът се връзва към еврото при запазване на точното съотношение към марката. На 31 декември финансовите министри на 11-те членки обявиха в Брюксел курсовете на валутите си към еврото. Решено беше 1 евро да се разменя срещу 1,95583 марки. По този начин бе сложен край на надеждите на българските износители, че при определянето на курса на лева към еврото националната ни валута ще бъде девалвирана. Така износът би станал по-печеливш.
Официалната процедура по приемането на еврото преминава през няколко етапа и поради това съществува несигурност относно сроковете за приемането.
................................................................
Глава 5. България и критериите от Маастрихт
Дори България да е твърдо решена, че трябва да приеме еврото като единна валута, дори да няма привърженици на тезата, че еврото е по-скоро зло, отколкото нещо положително за нашата страна, то има вероятност еврото да не измести лева. Това е възможно, ако България не успее да отговори на критериите от Маастрихт. За да стане една страна членка на Икономическия и валутния съюз и да въведе официално еврото в своята монетарна система, икономиката на страната трябва да отговаря на няколко задължителни критерия (Маастрихтските критерии). В няколко таблици ще представя същността на тези критерии и доколко България е успяла да се вмести в тях.
Таблица 1: Критерии от Маастрихт
|
Средната стойност от инфлацията на трите страни с най-ниска инфлация плюс 1.5 процентни пункта |
|
|
Лихвени проценти |
Средната стойност от лихвените проценти по 10-годишните държавни облигации на посочените страни плюс 2 пункта |
|
Публичен дълг |
Максимум 60% от Брутния вътрешен продукт |
|
Бюджетен дефицит |
Максимум 3% от Брутния вътрешен продукт |
|
Валутен курс |
В рамките на 15% под и над определен валутен курс спрямо еврото |
....................................................................
Използвана литература
1. Verner, Vajdenfeld, Volfgang Vesels, “Европа от А до Я”, изд. Фондация “Konrad Adenauer” 2004
3. http://www.minfin.government.bg/
6. http://www.paideiafoundation.org/
7. http://www.snee.org/
9. http://bgeconomy.info/
11. http://www.bulgar-bg.com/
Темата е разработена 2006 г.
Съдържа множество таблици.
Информацията е от 2006 г.
Ключови думи:
европейска валута, евроинтеграция, въвеждане на единна валута, единен финансов пазар, политическа интеграция, роля на Европейския съюз, критерии от Маастрихт, българска национална валута, валутен борд, девалвиране
]]>
