 |
|
Университет за национално и световно стопанство
Катедра: Международни икономически отношения и бизнес
КУРСОВА РАБОТА
По Европейска икономическа интеграция
На тема:
Единният вътрешен пазар на Европейската общност
Специалност: МИО
София, 2006 г.
Съдържание
1. Очаквани икономически изгоди от изграждането на единния пазар
2. Европейският бизнес и единния пазар
3. Влияние на единния пазар върху търговията
4. Влияние на единния пазар върху индустрията
5. Влияние на единния пазар върху услугите
7. Единният вътрешен пазар и конвергенцията в ЕС
8. Какво се случи след десет години единен пазар?
…………………………………
Ефектът от единния пазар не е еднакъв за всички индустриални сектори. Според Европейската комисия, единният пазар има най-голям ефект за секторите текстил, химикали и моторни превозни средства, където единния пазар е предизвикал 80% от пазарните промени в пазарния дял на вътреобщностната търговия. С въвеждането на единния пазар се наблюдава постепенно нарастване на вътрешноиндустриалната търговия – главно в сектори на моторните превозни средства и химикалите.
Още в периода на изграждане на единния пазар в сферата на индустрията се осъществиха много сливания. Около 2/3 от тях имаха вътрешен характер. Тази тенденция доведе до нарастването на концентрацията в европейската индустрия. Пазарният дял на първите четири фирми нарасна от 20,5% на 22,8% между 1987-1993 г. В много сектори концентрацията нарасна с повече от 5% /главно в тези, свързани с общественото снабдяване/ - например телекомуникации, хранителни стоки /особено мазнини/, макаронени изделия, както и електрически машини. Тази тенденция беше най-силна в тези производства, които са технологично интензивни, в които се очакваше най-голямо влияние на единния пазар и най-големи резултати от рационализирането им. Тези производства, в които неценовите конкурентни фактори като маркетинг, реклама са много съществени /например коли и химикали за домашна употреба/ демонстрираха по-умерени промени в концентрацията, което се дължеше на промените във вътрешните пазари. Това до известна степен се дължи и и предпочитанията за купуване на национални продукти – едно явление което все още продължава да съществува и да сегментира европейския пазар.
Единният пазар интензифицира конкуренцията между индустриалните предприятия. Ефектът е най-голям за секторите, които са чувствителни на промените, свързани с единния пазар и главно тези, в които се прилагат високи технологии – например офис оборудване или тези, за които преди въвеждането на единния пазар са съществували нетарифни ограничения например потребителска електроника.
……………………………
Единният пазар започна да функционира на 1 януари 1993 г. Това съвсем не означава, че неговото изграждане е напълно приключило. Всъщност, от тази дата започна нов етап в усилията за неговото ефикасно функциониране – преодоляване на закъсненията в първоначалната програма за изграждане на единния пазар и преди всичко в прилагането на общностното законодателство, по-активна работа по решаване на някои въпроси, които поради политически и икономически трудности не бяха решени в етапа на изграждането на единния пазар – например данъчното облагане. През периода на утвърждаване на единния пазар се следи общностното право да се прилага по необходимия начин от националните органи, да не се допуска въвеждането на нови бариери, да се прави преоценка на действащото законодателство за единния пазар и при необходимост то да се усъвършенства. За тази цел Европейската комисия подготви стратегическа програма “Да направим повече от единния пазар”. Беше подготвен и специален план за действие. Осъществяването на този план съвпада с периода на изграждането на икономически и валутен съюз. В него са определени четири стратегически цели:
Постигане на по-ефективни правила. За да бъде надежден единният пазар, правилата за неговото действие трябва да се ползват с доверието на деловите среди и на държавите-членки. Това изисква строгото прилагане, както и известно опростяване на общностните и националните актове, отнасящи се до единния пазар.
…………………………………………
Може би най-важният въпрос, който засега обаче няма еднозначен отговор, е дали единният вътрешен пазар засилва или отслабва конвергенцията между страните-членки на ЕС, тоест как той влияе върху процеса на тяхното икономическо сближаване. Отговорът на този въпрос е свързан до голяма степен с бъдещето на регионалната структурна политика на Общността.
В доклада на Комисията на Европейската общност от 1996 г. за ефекта от единния пазар върху конвергенцията е дадена оптимистична оценка. Приема се, че премахването на бариерите пред движението на стоки, работна сила, услуги и капитал води до по-бърз темп на развитие на сравнително изостаналите страни-членки и региони. Като пример се дават Ирландия, Португалия и Испания. Най-подробен е анализът при развитието на ирландската икономика. При екстраполация на тренда на развитие на БВП на Ирландия в периода до 1987 г. през следващите години и сравняване на резултатите от математическия анализ с реално постигнатия ръст на БВП през 1993 г. се отбелязва разлика от 9.5 пункта в полза на реално постигнатото нарастване на доходите. Това, разбира се, е изключителен резултат, който може да се свърже и с Единния вътрешен пазар. В доклада на комисията обаче се отбелязва и фактът, че от горепосочения извод за благоприятното влияние на ЕВП върху слаборазвитите територии се отклоняват резултатите на Гърция и Южна Италия, където не е отбелязано по-високо нарастване на БВП от нормалното, тоест от това, което би трябвало да се очаква и без наличието на единен пазар.
………………………………………
Проблемът с доверието ще се засилва в бъдеще още повече във връзка с разширяването на ЕС. Основните сфери в които ще бъде необходимо да се вземат мерки могат да бъдат обобщени както следва: Принципът на взаимното признаване е основата на единния пазар. Той позволява стоките да се движат свободно на базата на съответствието с националното законодателство на държавите членки, където те са пуснати на пазара. При прилагането на принципа на взаимното признаване няма специфични процедурни правила и допълнителни писмени инструкции. В това се състоят неговите предимства, но оттук произтичат и неговите слабости. Когато възникнат проблеми на практика няма ясно определен подход и процедура за оценка на равнището на защита. По тази причина много фирми предпочитат да изоставят някои пазари или пък се налага да променят продуктите си, за да се съобразят с местните изисквания. Твърде вероятно е тази тенденция да се задълбочи след разширяването на ЕС. Всичко това налага усъвършенстването на общностно законодателство.
Използвана литература
1. Фондация “Конрад Аденауер”, “Европа от А до Я” – справочник по европейска интеграция, 2004 г.
2. Джон Пиндър, “Европейският съюз”, изд. “Захари Стоянов”, 2006 г.
Темата е изготвена 2006 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
Единен вътрешен пазар на Европейската общност, ЕВП, европейски бизнес, търговия, индустрия, развитие на ЕВП, конвергенция в ЕС, свободно движение на стоки и услуги, БВП на Европейския съюз, пазарна интеграция, Докладът Чекини, стимулиране на интеграцията, разпределение на ресурсите, конкуренция, заетост, доходи, сближаване
]]>
