 |
|
Нов български университет
ЕСЕ
На тема:
Какво ще донесе на България процесът на глобализация?
Специалност: Икономика и бизнесадминистрация
2005 г.
Актуалността на темата за процеса на глобализация не подлежи на съмнение. Тя се изследва и обсъжда от много и най-различни специалисти – политолози, икономисти, социолози, дори географи. Икономистите говорят за глобализация на икономиката, географите за създаването на „икономически архипелази”, социолозите за сближаване на образа на живот на хората, политолозите за края на студената война, за ускоряване на транснационализацията, за увеличаване на взаимозависимостта между държавите и ограничаването на техния суверинитет.
Но преди да се запознаем със същността на темата, нека първо уточня какво е това глобализация.
Според речника на чуждите думи в българския език, думата „глобалистика” означава пълнота, общност, всеобщност. И наистина, днес все по-често ставаме свидетели на разговори за „всеобщи” икономически и политически идеи и контакти. Все по-често чуваме думата „съюз”, „асоцииране”, „общност”, „икономическо и политическо сътрудничество и взаимопомощ”. За повечето от нас днес особено актуална и модерна е думата „присъединяване”, която ние свързваме с икономическия просперитет и високия стандарт на живот в Европейския съюз.
Непрекъснато четем и слушаме за икономически и валутен съюз, за това, че гражданинът на Европейския съюз говори свободно няколко езика, пътува между отделните държави без да преминава граници (такива каквито са познати на нас с бариери и полоси) и държи в портфейла си една европейска валута. Европейската система е най-мащабната и висша форма на икономическа интеграция. Това е реализацията на една стара идея, от която днес всички ние искаме да станем част.
.........................................................
Свиването на пространството с помощта на комуникациите и възможността за незабавна връзка, диалог, дискусия с всяка точка на планетата води до промени в предходната геополитика и пространствено възприятие на политическите субекти. Локалните събития все повече зависят от далечни на тях други локални явления, които придобиват глобална значимост.
Глобализацията означава радикална трансформация на географията, проявяваща се в това, че множество социални условия и отношения са все по-малко свързани с територия и териториални характеристики. В случая става въпрос за минимизиране, но не и елиминиране като цяло на значението на териториалните граници. Територията остава важно място за извличане на природни ресурси и чувства за национална идентичност. Тя има значение при търговията със стоки, при пътуване. Глобализацията е тенденция, която се разгръща в момента и чрез нея в много отношения светът в крайна сметка се превръща в единно социално и културно пространство за намиращи се на съвсем различни места в реалното физическо пространство хора.
Засилващото се интегриране на пазарите на стоки, услуги и капитали и в резултат на увеличаващата се зависимост на националните икономики една от друга, като същност на процеса на глобализация, е най-важната характеристика на съвременния свят. България е изправена пред важното предизвикателство как икономиката й да бъде максимално облагодетелствана от развитието и интегрирането в този процес, без да се прахосват усилия и ресурси за съпротивлението на тези сили.
В съвременните условия на преход към пазарен модел на развитие, процесът на приобщаване на България към световното стопанство се задълбочава.
.................................................
Именно за това Комисията заключи, че независимо от постигнатия голям напредък България все още не отговаря на икономическия критерии от Копенхаген. В писмо до българския министър-председател Комисията уточнява, че не става дума за никакви допълнителни изисквания, а просто за проверка на това, дали приоритетите, залегнали в стратегията за присъединяването, ще получат наистина вниманието, което заслужават. Следователно не става дума за нещо невъзможно.
Що се отнася до четвъртия критерий, трябва да се отбележи, че в областта на правосъдието в България са постигнати забележителни успехи, но структурите за прилагане на правото на Общността са все още слаби. В това няма нищо странно, защото изграждането на тези структури е свързано с финансови и човешки ресурси, които не могат да се набавят за един ден.
От оценката несъмнено може да се направи следния извод:
България е на верен път, постигнала е забележителни успехи, но и времето, което й остава не е никак много. Не трябва да забравяме, че икономическите и социални промени са започнали всъщност преди близо пет години, което в исторически план е нищожно малък период от време, независимо че тези, които днес носят бремето на промените, искат, и то напълно основателно, този период да бъде по-кратък.
.............................................
Крайно време е да приемем сериозно цялата сложност на глобализацията. Времето на унифицирания подход, третиращ всички проблеми по един и същ начин, вече отмина. Изправени на прага на Европа, ние трябва незабавно да се заемем със задачата да направим така, че глобализацията да работи за всички нас.
Всички ние трябва да свикнем с мисълта, че един ден България ще бъде пълноправен член на Европейския Съюз, но за да постигнем това ще трябва да положим още много усилия. Необходима е тотална смяна на мисленето и настроенията у хората, така че те да се почувстват "граждани на света", а не само на своята държава.
Литература:
1. Проданов, В., „Глобалните промени и съдбата на България”, ИК „Христо Ботев”, София, 1999.
2. Интернет
Темата е изготвена 2005 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
глобализация, Европейски съюз, присъединяване на България към ЕС, чуждестранни инвестиции в България, либерализация на цените, свободно движение на стоки, свободно движение на капитали, свободно движение на работна сила, свободно избиране на местоживеене
]]>
