|
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
НА ТЕМА:
Административно – териториално и икономическо деление на България в контекста на евроинтеграцията
2007
Съдържание:
1. Административен и икономически подход за подялба на територията
2. Административно-териториално деление и административно-териториални единици
2.1. Видове административно-териториални единици в Република България
2.2. Населени места и селищни образувания
3. Икономическо райониране и икономически райони
1. Административен и икономически подход за подялба на територията
Съществува определена разлика при икономическото и административното деление на територията на страната.
Административно-териториалното деление на Република България е създадено за рационалното провеждане на държавната политика за развитие на територията по отделни места и с цел осъществяване на местното самоуправление. Делението на територията има своите конституционни основи и се конкретизира чрез съответни закони. Целта на тези закони е да осигурят коректно управление на местните ресурси, както и непосредствено прилагане на разпоредбите на централната власт във всичките им аспекти.
Закриването, сливането, разделянето и присъединяването на административно-териториални единици се извършва с президентски указ.
Икономическият подход за подялба на територията на страната се свързва със създаването на шестте района за планиране, които не са административно-териториални единици по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, а е обусловено от изискванията на регионалното планиране и по-специално от изискванията, поставяни във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз. Тук целта на икономическото райониране се свързва най-вече с:
- ефективно регионално развитие на определени райони у нас;
- насочване на средства и капитал – вътрешен за страната или чужд, основно за различни по вид инвестиционни проекти, съгласно приоритетите и целите на националната и регионалната политика, балансираното и устойчивото развитие и икономически растеж;
- предприсъединителната програма на страната, съгласно която, България трябва да се съобразява с изискванията, критериите и препоръките на ЕС по отношение на политиката на регионално развитие на националната територия.
Следователно, мога да направя извода, че със Закона за административно-териториалното устройство на Република България се организира управлението на териториалните единици, а със икономическото райониране на страната се осигурява растеж и стопански просперитет на населението. Същевременно, с оглед на осигуряване на условия за местно самоуправление и финансова децентрализация, двата подхода са свързани.
..............................................................
2.3. Роля, значение и проблеми на местното самоуправление и на местната администрация в процеса на интегриране в европейските структури
Демократичните промени в България неизменно доведоха до популяризиране на регионалното развитие и самостоятелността на местните власти. Държавата постепенно прехвърли повечето функции върху регионите, включително и върху основните административно-териториални единици. Това се направи с цел, по-добър баланс между „центъра и периферията”, между активните и депресивните райони, по-бързо се подобрява инфраструктурата, управлението на редица дейности се приближава до хората[1]. По време на прехода, както и в настоящия след преходен период, са извършени значителни промени и трансформации, които естествено доведоха не само до териториална но и до финансова децентрализация. В България вече действат редица нормативни актове, в чиято основа е залегнал нов подход към финансовата автономност. Днес, когато страната се стреми към присъединяване в структурите на Европейския съюз, продължаващото укрепване на системата на местно самоуправление и финансовата автономност е сред основните й приоритети. В специализираната литература, се посочва, че “местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на местните власти да управляват обществените дела на територията на общината в полза на населението й.”[2]
Съгласно ЗМСМА в Република България, общините изпълняват следните функции в условията на местно самоуправление:
- събиране и третиране на битови отпадъци;
- изграждане и поддръжка на улиците, площадите, парковете, градините, уличното осветление;
- проблеми, свързани със социалното подпомагане – социални грижи и помощи, социално - жилищно задоволяване и други социални дейности;
- въпроси, свързани с управлението на общинската собственост и предприятия;
- функции по опазване на околната среда и използването на ресурсите с общинско значение;
- развитие на спорта, отдиха и туризма;
- изграждане, поддръжка на общинските училища (начални, основни и средни), текуща издръжка на общинските учебни заведения;
- функции, касаещи здравеопазването на населението – болнично обслужване в общинските болници и детски заведения, здравна профилактика, санитарно - хигиенни дейности;
- подпомагане развитието на културата – развитие и поддръжката на читалища, театри, оркестри, библиотеки, музеи, самодейност, ритуали, местни традиции и обичаи;
- опазването на културни, исторически и архитектурни паметници с общинско значение.
............................................................................
3. Икономическо райониране и икономически райони
Днес, у нас се правят опити, икономическото райониране да се превърне в основен методически подход в управлението. То позволява да се реализират във времето дългосрочните цели на общественото развитие. Постигането на съгласуваност между целите на политиката за устройство на територията и тази за регионалното развитие е задължително условие за динамичното, устойчиво и балансирано развитие на цялата територия. Прилагането на интегриран подход към териториалното развитие чрез съчетаване на тези две политики е характерна особеност на политиката за социално-икономическо сближаване в Европейския съюз. Подобен подход към териториалното развитие в България през 90-те години на миналия век беше прекъснат. Със Закона за регионалното развитие и Закона за устройство на територията се залага отново възможността за съчетаването на тези два подхода.
Създаването на шестте района за планиране, които не са административно-териториални единици по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България е обусловено от изискванията на регионалното планиране и по-специално от изискванията, поставяни във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз, където районите от второто равнище на Номенклатурата на териториалните статистически единици (NUTS) са основен обект за планиране, програмиране, прилагане и наблюдение по цел 1 на Структурните фондове.
Районите за планиране се формират на основата на областите в зависимост от географското им разположение, икономическото им развитие, броя на населението им и перспективите им за развитие.
............................................................
1. Дончев, Д.,Хр. Каракашев, „Физическа и социално-икономическа география на България”, ИК „Слово”, Велико Търново, 2002 г.;
2. Конституция на Република България, Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., кн.8/91 г., стр. 5 том І/91 г., стр. 13, т. 1, р. 1, № 1;
3. ЗАТУРБ, Обн., ДВ, бр. 63 от 14.07.1995 г.; Решение № 8 от 6.06.1996 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 51 от 14.06.1996 г.; изм. и доп., бр. 27 от 10.03.1998 г., в сила от 10.03.1998 г., изм., бр. 33 от 24.03.1998 г., изм. и доп., бр. 154 от 28.12.1998 г., изм., бр. 10 от 5.02.1999 г., бр. 69 от 3.08.1999 г., в сила от 3.08.1999 г., изм. и доп., бр. 57 от 14.07.2000 г., изм., бр. 67 от 29.07.2003 г., бр. 80 от 9.09.2003 г., бр. 46 от 3.06.2005 г.;
4. ЗРР, обн., ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2004 г.; изм. и доп., бр. 32 от 12 април 2005 г.;
5. ЗМСМА, ......................;
6. Кюранов, Ч., „Проблеми на децентрализацията на местното самоуправление в Република България, София, 2002 г..
7. www.namrb.bg
8. www.evroportal.bg
Темата е изготвена 2007 г.
Не съдържа таблици
Ключови думи:
административно и икономическо деление на България, райони, област, община, териториална общност, проблеми на местното самоуправление, кметство, Регионален съвет за развитие
[1] Нар „принцип на субсидиарността“ , заложен в Европейската харта за местно самоуправление
[2] Кюранов, Ч. и кол. Проблеми на децентрализацията и местното самоуправление в РБ. С., 2002