 |
|
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Развитие на социалната политика и политиката по заетостта на Европейския съюз
2007 г.
Съдържание:
I. Интеграционна специфика на социалната политика и заетостта
1. Развитие на европейското сътрудничество в областта на социалната политика и заетостта
2. Приоритети и цели: Програмата за социална политика
2.1. Програмата за социална политика (2000-2005 г.)
3. Европейската стратегия за заетост
3.1. Раждането на Европейската стратегия за заетост: Люксембургският процес (ноември 1997 г.)
3.2. Пет години Европейска стратегия за заетост: средносрочен преглед
3.3. Новата Европейска стратегия за заетост (2003-2006 г.)
4. Европейският социален фонд и другите инструменти на Европейската стратегия за заетост
1. Извънредният Европейски Съвет в Лисабон (март 2000 г.): старт на Лисабонската стратегия
2. Нов старт на Лисабонската стратегия (2005 г.)
2. Политиката в социалния сектор в България: национални стратегии, планове, програми и проекти
3. Политиката по заетостта в България
3.1. Повишаване на икономическата активност на населението и на заетостта
3.2. Ефективна интеграция на пазара на труда на лицата от неравнопоставените групи
4. Образование и обучение в подкрепа на прехода към икономика, основана на знанието
Въведение
Целта на настоящата разработка е да представи развитието на социалната политика и политика по заетостта на Европейски съюз (ЕС), както и на провежданата от България политика в тази област в контекста на присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Важността на социалната политика за ЕС като цяло и за всяка една страна-членка поотделно, включително и за България, произтича от факта, че социалната политика не съществува и не се развива самостоятелно и изолирано от другите сфери на дейност на Съюза, а допълва и обединява всички останали политики на ЕС и в този смисъл може да се определи като ключова за цялостното развитие на ЕС и на страните-членки. Социалната проблематика вече присъства трайно не само в сферата на законодателството. Пример за това е Лисабонската стратегия, която поставя за цел икономическото, социалното и екологичното обновление на ЕС, като икономическото развитие не следва да става за сметка на социалното, но и социалната политика трябва да допринася за икономическото развитие. В първите етапи на развитие на ЕС социалната политика е възприемана като продължение и допълнение на икономическата политика, като се е смятало, че социалните цели и целите в заетостта ще бъдат постигнати автоматично в процеса на икономическото развитие. Постепенно обаче се стига до разбирането, че икономическата интеграция не е сама по себе, тя има и важен социален аспект и икономическата и социалната политика трябва в още по-голяма степен да се съчетават. Разширяването на ЕС и изострянето на социалните проблеми и безработицата в много страни-членки извеждат на преден план социалната политика и идеята, че тя е основна за процеса на европейска интеграция. Икономическата и социалната политика се допълват и са насочени към изграждането на общество, в което никой да не бъде изолиран. Неслучайно девизът на ЕС, провъзгласен в новия Договор за Конституция на Европа, е „Обединени в различията", което още веднъж подчертава значението на социалната политика за развитието на европейското общество. Именно това са причините, поради които съм се спряла на социалната политика и заетостта като тема на моята разработка. От една страна, развитието на тази проблематика е пряко свързано с развитието на процесите в ЕС и тя е показателна за степента на зрялост на Съюза и на европейското общество. От друга страна, въпросите, разглеждани в тази разработка, касаят интересите на всички нас. Социалната политика и заетостта е област, която е изключително важна за България. Сложното икономическо положение в страната в годините на прехода неизбежно доведе и до остри социални проблеми и напрежение. Успоредно с решаване на икономическите проблеми на страната, трябва приоритетно да се решават и социалните, защото само когато в едно общество има социална справедливост, сигурност и спокойствие за утрешния ден, когато жизнения стандарт е висок и стабилен, общественият организъм функционира правилно. В този смисъл една от задачите на тази разработка е да покаже дали в процеса на присъединяване към ЕС България успява да постигне целите на социалната политика и политиката по заетостта, които най-общо могат да бъдат дефинирани като: преодоляване на социалното неравенство и бедността, социалното изключване и безработицата.
Представен и анализиран е постигнатият от страната ни напредък в преговорите за присъединяване и хармонизирането на законодателството в тази област. Друга основна задача е представянето на слабите места и трудностите, както и на препоръки как те да бъдат преодолени и накъде да се насочат усилията. Пътят, който е поела България в своето развитие е правилен, но е съпроводен с много проблеми и тежък преход, имайки предвид ниското ниво на икономическо и обществено развитие, от което тръгва страната ни и високите цели, които са поставени за постигане пред нея. И не на последно място, тази разработка трябва да даде отговор на въпроса дали България е готова да отговори на високите стандарти и амбициозни цели на европейския проект в социалната политика. Преди да се премине към същността на темата за социалната политика и заетостта, накратко ще бъде представено развитието на европейската интеграция.
………………………………………
2.1. Програмата за социална политика (2000-2005 г.)
Целта на социалната политика и политиката за заетост на ЕС е насърчаване на заетостта, по-добър живот и условия на труд, адекватно равнище на социална защита, социален диалог, развитие на човешките ресурси с цел осигуряване на постоянно високо ниво на заетост, и борба срещу социалната изолация. Инициативите на Комисията за постигане на тези цели традиционно са излагани в редица програми за действие, чиято обща цел е подобряване на европейския социален модел. На срещата на Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г. е одобрена стратегия за развитие през следващите години и е определена стратегическата цел "за превръщане на Европейския съюз в най-конкурентната и динамична икономика на познанието в света, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голяма социална сплотеност". През юни 2000 г. Комисията приема цялостна Програма за социална политика за периода 2000-2005 г., която да допринесе за постигане на социалните цели от Лисабон.
Новата социална програма на Комисията има за цел да осигури един изчерпателен и ясен подход на ЕС за справяне с новите предизвикателства на социалната политика. Тази нова програма набляга на съществената връзка между икономическата сила на Европа и нейния социален модел, а също така е проектирана да позволи позитивното и динамично взаимодействие между икономическата, социалната и политиката на заетост. Социалната програма се базира върху серии от мерки, имащи за цел да подсилят социалната политика като продуктивен фактор: заетост и качество на труда; икономика, основана на знанието; социалната ситуация в страните-членки; разширяване и интернационализация.
Заетост и качество на труда
ЕС е постигнал значителен напредък в укрепването на основните си икономически принципи и поощряването на създаването на работни места. Все пак обаче трябва да се работи за постигане на още по-високо равнище на заетост -поставената цел е постигане на ниво на заетост колкото е възможно по-близо до 70% до 2010 г.
………………………………………………
Пълна заетост
През 2006 г. равнището на заетост се е повишило с 0.8% в сравнение с предходната година, достигайки 63.8%. Този ръст се дължи на увеличаването на заетостта при жените с 1.1% и с 0.6%) при мъжете, като разликата в заетостта между половете е намаляла още повече. Безработицата е намаляла от 9.1%> през 2004 г. до 8.8%) през 2005 г., като за жените процентът е 9.9%> и 7.9%> за мъжете. Дългосрочната безработица достига 3.9%), отбелязвайки спад за първи път след 2002 г. При по-възрастните работници равнището на заетост достига през 2005 г. 42.5% в сравнение с 41%> пред предходната година. За разлика от това, в много страни членки, ситуацията на пазара на труда по отношение на младите бележи стагнация – 18.3%) е младежката безработица. Като цяло може да се каже, че въпреки напредъка през последните години, равнището на заетост все още изостава с около 20 милиона работни места от целта за 2010 г. Дори при повишаване на заетостта с предвидените 7 милиона до 2008 г., все още би останала разликата от 13 милиона работни места за наваксване.
Качество и производителност на труда
Глобализацията и технологичните промени изискват от производителността да се повиши, за да може да осигури устойчив растеж. Растежът на производителността на труда в ЕС като цяло намалява от 80-те години насам - средната му стойност е намаляла от около 2% през 80-те и втората половина на 90-те години, до 1%> в периода 1996-2001 г. и под 1% между 2001 и 2003 г. Ситуацията се подобрява през 2004 г. (1.9%), но отново спада под 1% (0.9%>) през 2005 г. Неблагоприятно е сравнението със САЩ (1.8%) и Япония (2.2%»). Борбата с този спад на производителността ще бъде ключово предизвикателство в осигуряването на последващ растеж и работни места. Напредъкът в повишаването на качеството на труда е смесен. През 2005 г. се забелязват някои подобрения в нивото на обучение на младите хора. В други области обаче напредъкът е ограничен, особено при прехода от временна към постоянна работа и откъсването от нископлатения труд, както и при намаляване на сегментацията на трудовия пазар.
Социално и териториално сближаване
Лисабонската стратегия призовава за икономически реформи и реформи на трудовия пазар, които да допринесат за засилване на социалното сближаване, както и за социални политики, подпомагащи растежа на икономиката и заетостта. Реформите в пенсионните системи могат да допринесат за спестяването на финансови ресурси за модернизиране на социалните политики, и да насочат ресурсите към нови нужди. С подобряването на икономическите перспективи, предизвикателството е да се гарантира, че растежът и създаването на работни места ще доведат до по-голямо социално сближаване. Регионалните различия в равнището на заетост леко са намалели през 2005 г. Все пак те остават на много места, с много високи равнища на безработица в много региони. Регионите с ниска заетост се характеризират и с по-ниски нива на производителност. А повишаването на производителността на труда в региони с ниска такава все още не е последвано от съществено повишаване на заетостта.
…………………………………………
През март 2004 г. Европейският съвет в Брюксел приканва Комисията да създаде Група на високо равнище, оглавявана от Вим Кок, бивш министър-председател на Холандия, със задачата да изготви независим анализ, резултатите от който ще бъдат включени в междинния преглед на изпълнението на стратегията от Лисабон. В своя доклад Групата на високо равнище трябва да предложи мерки, които, взети заедно, да съставляват цялостна стратегия за изпълнение от европейските икономики на стратегическите и непосредствените цели от Лисабон. Докладът е представен пред Европейската комисия през ноември 2004 г. В него се отбелязва обезпокоително изоставане в изпълнението на амбициозния 10-годишен план по изпълнението на Лисабонската стратегия и са направени някои общи препоръки: фокусиране върху растежа и заетостта; по-пряко ангажиране на високо политическо ниво на страните-членки за изпълнението на стратегията; разработване на Национални планове за действие; опростяване на насоките; създаване на постоянна комисия за Лисабонската стратегия в Европейския парламент. На базата на този доклад, озаглавен "Да посрещнем предизвикателството: Лисабонската стратегия за растеж и заетост", се стига до консенсус по становището, че Европа далеч не е реализирала потенциала за промяна, съдържащ се в Лисабонската стратегия. Комисията приканва Европейския съвет, който ще заседава през месец март 2005 г., да стартира наново Лисабонската стратегия като форма на Европейско партньорство за заетост и растеж. Партньорството ще има една единствена цел: да съдейства и да ускори осъществяването на реформите, необходими за стимулиране на растежа и заетостта. В сърцевината на предлаганото Партньорство за растеж и заетост е Лисабонската програма за действие. Програмата задава приоритетите, които ще помогнат на Съюза и на държавите-членки да повишат производителността на труда и да създадат повече и по-добри работни места.
…………………………………………………
Трудово право
За да хармонизира някои аспекти на трудовото право на централно ниво, ЕС е издал директиви в редица области: колективно освобождаване от длъжност; закрила на правото на заетост в случай на промяна на собственика на предприятието; задължение на работодателя да информира служителите си за условията, при които може да бъде сключен техният трудов договор; гаранция за служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя; длъжностна характеристика на работниците и организация на работното време и т.н.
В процеса на подготовката си за присъединяване България е предприела редица мерки за хармонизиране на законодателството си в тази сфера с това на ЕС, като например приемането през 1998 г. на нов Закон за защита от безработицата и поощряване на заетостта, многократни изменения и допълнения на Кодекса на труда, Закон за насърчаване на заетостта, в сила от 2002 г., изменения в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, с които се транспонират голям брой директиви на ЕС в областта на трудовото право. Все пак, както се посочва в Мониторинговия доклад на Европейската комисия за България от май 2006 г., транспонирането на достиженията на правото на ЕС все още не е приключено, по-специално по отношение на Директивите относно допълване на устава на Европейското дружество (директива 2001/86) и Европейското кооперативно дружество (директива 2003/72), Директива 2002/14 за информиране и консултиране на работниците и служителите и Директивата за европейските работнически съвети (94/45). Освен това е необходимо да се обърне внимание на редица проблеми с цел да се осигури правилното и цялостно транспониране, по-специално по отношение на директивите за командироването на работници, за несъстоятелността на работодателя, за здравето и безопасността на работниците, за колективните обезщетения при съкращения, за работата на непълно работно време, за срочните трудови правоотношения, за работното време и за защитата на младежите по време на работа. Като слабост трябва да се отбележи, че административният капацитет и механизмите за вътрешен контрол на Инспекцията по труда са недостатъчни, за да се гарантира ефективно и справедливо прилагане на достиженията на правото на ЕС в тази сфера.
Равни възможности на жените и мъжете
Договорът от Амстердам добавя равенството между жените и мъжете към списъка на целите на Общността и изтъква, че във всички свои дейности Общността трябва да се стреми да премахва неравенството и да насърчава равенството между половете. Практическото приложение на принципа за равните възможности във всички области на обществената дейност е формулирано в Рамковата стратегия на Общността за равенството между жените и мъжете (2001-2005 г.), която предвижда дейности като анализ на политиката, планиране, събиране на статистически данни по полове, както и обучение и повишаване на информираността на основните действащи лица в тази област. В ЕС се използва комбиниран подход по отношение на равенството на половете: от една страна са приети редица директиви, които визират конкретни права, а от друга страна се прилага методът на т. нар. "мейнстриминг" – т.е. отчитане на въпросите на равенството на половете във всяка политика.
……………………………………………………
В съответствие с клаузите на "Партньорство за присъединяване" българското правителство изготвя съвместно с Европейската комисия Съвместен меморандум по социално включване с цел подготовката на страната за пълноправно участие в открития метод на координация по въпросите на социалното включване след присъединяването й към ЕС. Меморандумът, подписан през февруари 2005 г., очертава основните предизвикателства, свързани с работата за преодоляване на бедността и социалната изолация, представя главните политически мерки и идентифицира основните проблеми на равнище политика, за целите на провеждания в бъдеще мониторинг и преглед на политиката.
С приемането на Стратегията за борба с бедността и социалната изолация и на Националният план за борба с бедността и социалната изолация за 2004 г. политиката за социално включване е определена за приоритет на правителствената политика. Изготвянето на Съвместния меморандум по социално включване (JIM) отразява по-нататъшното практическо изпълнение на тази политика и прякото й обвързване с политиката на ЕС по въпросите на социалното включване. По този начин то е насочено към постигане на стратегическата цел за устойчиво подобряване на благосъстоянието на населението посредством балансирано икономическо и социално развитие. В Съвместния меморандум се обръща специално внимание на връзката между дългосрочната безработица, бедността и социалното изключване.
……………………………………
Заключение
Европейската социална политика играе важна роля в изграждането на икономическата сила на ЕС чрез развитието на уникален социален модел. Усъвършенстването на европейския социален модел и инвестирането в хората е важно за съхраняването на европейските социални ценности на солидарност и справедливост при същевременно подобрение на икономическите достижения. Започнала своето развитие като продължение и допълнение на икономическата политика, социалната политика на ЕС постепенно придобива все по-голямо значение за функционирането на Общността и заема своето място на една от най-важните сфери на дейност на Съюза. След завършването на изграждането на общия пазар и със заздравяването на икономическата и социалната сплотеност започва да се набляга повече на социалното измерение на вътрешния пазар. С Единния европейски акт от 1987 г. разглеждането на социално-политическите въпроси на европейско ниво придобива динамика. Ключови моменти в изграждането на общата социална политика на ЕС са и Маастрихтският и Амстердамският договори, които оформят рамката на единната социална политика. Важен момент в развитието на социалната политика на ЕС е Програмата за социална политика от 2000 г., с която Съюзът възнамерява да реализира амбициозните си цели от Лисабон. Тя има за цел да създаде политическа рамка, която не само да обвързва и задължава многобройните актьори, но и да служи за взаимното укрепване на икономическите и социално-политическите мерки: социалната политика се разбира като продуктивен фактор, който създава социална, политическа и икономическа стабилност. За да се постигне пълна заетост на мъже и жени, да се реагира адекватно на промените в социалните и семейните структури и да се извърши преходът към научнобазирана икономика, програмата залага на инвестиции в човешки капитал. Важно е да се насърчава включването на всички в икономическия и социалния живот и да се води борба с бедността и изолацията. Извършеният средносрочен преглед на Програмата за социална политика допълва и подкрепя средносрочния преглед на Лисабонската стратегия, който е насочен към растежа и работните места. След като ЕС вече е осъзнал ролята на социалната политика като продуктивен фактор и като част от динамичното развитие на икономиките, дейностите през трите години на приложение на социалната програма са насочени в области като: инвестиране в научноизследователската дейност, образованието и обучението, което засилва човешкия капитал и увеличава производителността в една основана на знанието икономика; инвестиране в активни политики в сферата на интеграцията и равните възможности за всички, с цел да се включат групите в неравностойно положение в икономическия живот; инвестиране в социалната хармония. Може да се направи изводът, че програмата има ключова роля при засилването на социалното измерение на икономическия растеж. "Социална Европа в глобалната икономика: работни места и възможности за всички", това е мотото на втората фаза на Социалната програма, обхващаща периода до 2010 г. Прегледът на постигнатия напредък през първата фаза на приложение на Социалната програма задава и бъдещите насоки на действие в социалната сфера през следващите години, а именно – постигане на пълна заетост, равни възможности и социална интеграция.
………………………………………
Използвана литература
1. Втори доклад за напредъка на България по изпълнение на препоръките по Съвместния доклад за оценка на приоритетите в политиката по заетостта на България, октомври 2005 г.
2. Генов, Г. Европейско политическо сътрудничество, „Албатрос", 2000 г.
3. Годишен доклад за заетостта в Европа, ноември 2006 г.
4. Да работим заедно за растеж и заетост. Следващи стъпки за изпълнение на обновената Лисабонска стратегия, работен документ на Европейската комисия, Брюксел, 29.04.2005 г.
5. Да посрещнем предизвикателството, Лисабонската стратегия за растеж и заетост, Доклад на групата на високо равнище под председателството на Вим Кок, ноември 2004 г.
6. Димитрова, Е. Политиката по заетостта и активните мерки на пазара на труда – Стратегия и планове за заетост, Център за развитие на човешките ресурси - Европейска фондация за обучение
7. Димитрова, Е. Стратегията по заетостта 2004-2010 г. - Основни цели, насоки и направление на действие
8. Доклад за изпълнение на Съвместния меморандум по социално включване, София, май 2006 г.
9. Доклад за напредъка на България по изпълнение на препоръките по Съвместния доклад за оценка на приоритетите в политиката по заетостта на България, 2003 г.
10. Европейска икономическа интеграция, „Стопанство", София, 2004 г.
11. Европейски съюз - България, Подкомитет №7 "Регионално развитие, заетост и социална политика" - годишно заседание 2003 г., 2004 г., 2005 г.
12. Европейски съвет от Лисабон – Стратегия за икономическо и социално обновление на Европа, Документ представен от Европейската комисия на вниманието на извънредния Европейски съвет от Лисабон 23-24 март 2000 г.
13. Информация във връзка с изготвянето на редовния доклад на ЕК за напредъка на България в процеса на присъединяването към ЕС ("Социална политика и заетост") - 2002 г., 2003 г.
14. Мониторингов доклад на Европейската комисия за готовността на България за членство в ЕС, октомври 2005 г.
15. Мониторингов доклад на Европейската комисия за готовността на България за членство в ЕС, май 2006 г.
16. Мониторингов доклад на Европейската комисия за готовността на България за членство в ЕС, септември 2006 г.
17. Национален план за действие по заетостта през 2007 г., януари 2007 г.
18. Партньорство за присъединяване на България към ЕС, 1999 г.
19. Препоръка на Съвета от 12 юли 2005 г. за общите насоки на икономическите политики на държавите-членки и Общността (2005 - 2008 г.)
20. Проект на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд, Брюксел, 14.7.2004 г.
21. Редовни доклади на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване - 1999 г., 2000 г., 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г.
22. Справочник Европейски програми, трето преработено и допълнено издание, Информационен център на ЕС.
23. Съвместен меморандум по социално включване, Брюксел, февруари 2005 г.
24. Съобщение на Комисията относно Социалната програма, Брюксел, 2005 г.
25. Съобщение на Комисията на ЕС до пролетното заседание на Европейския съвет, „Съвместни усилия за постигане на растеж и заетост, Ново начало за Лисабонската стратегия", Брюксел, 02. 2005 г.
26. Annex to the Communication from the Commission to the Spring European Council, "Implementing the renewed Lisbon Strategy for growth and jobs: A year of delivery", Brussels, 12.2006
27. Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the Economic and Social Committee and the Committee of the Regions. Social policy agenda [COM(2000) 379]
28. Communication from the Commission to the Spring European Council, "Implementing the renewed Lisbon Strategy for growth and jobs: A year of delivery", Brussels, 12.2006
29. Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the Economic and Social Committee and the Committee of the Regions of 17 July 2002: Takmg stock of the five years of the European Employment Strategy: mid-term review (2002)
30. Communication from the Commission to the Council, the European Parliament and Social Committee and the Committee of the Regions - Mid-term review of the Social policy agenda, 2003
31. Joint Employment Report 2005/2006: More and Better Jobs: Delivering the Priorities of the European Employment Strategy
32. Presidency Conclusions of the Brussels European Council (23/24 March 2006)
33. Интернет страници
36. http ://evropa.dnevnik.bg
37. http ://europa.eu.int
38. http ://www.europa.bg
39. http://eubulletin.mfa.government.bg
40. http ://www.bgrazvitie.net
41. http ://www. evroportal.bg
43. http ://www. europeaninstitute.bg
44. http ://www.mlsp .government.bg/
46. http ://www.government.bg
47. http://www.az.government.bg
48. http ://www.nsi.bg/
Темата е изготвена 2007 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
социална политика и заетост, Програма за социална политика, Европейска стратегия за заетост, Люксембургски процес, Европейски социален фонд, Лисабонска стратегия, политика по заетостта и социалната политика в България, интеграция на пазара на труда на неравнопоставени лица
]]>
