 |
|
Курсова работа
Европейска комисия
2007 г.
Съдържание
1. Принцип на функциониране на ЕК
2. Европейска комисия – членове и договорна основа
3. Историческо развитие и функции
4. Назначаване и участие във вземането на решения
1. Принцип на функциониране на ЕК
"Нищо не е възможно без хора; нищо не оцелява без институции!"
Жан Моне
Всеизвестен е принципът на Монтескьо за разделение на властите, според който властта е разделена на законодателна, съдебна и изпълнителна. Трите власти са самостоятелни и се контролират една друга, така се избягва концентрацията на власт и злоупотребата с нея. Този принцип е традиционен за държавите, но неприложим в ЕС. Обичайното разделение на властите не е предвидено в учредителните договори. Често един орган на ЕС съвместява функции на различни власти, например ЕК съвместява функции на изпълнителна и законодателна власт. В част първа, раздел втори са изложени подробно функциите на всички органи на ЕС.
В ЕС вместо принципът на Монтескьо действа принципът на разделение на функциите. Идеята е оптимална функционалност на Евроинституциите. От тук произтича и вертикалното и хоризонтално разделение на функциите:
· Вертикално - това е разпределението на компетентността между държавите-членки и ЕС;
· Хоризонтално - осъществява се във вътрешноинституционен план - в отношенията между органите на ЕС. Идеята е определен вид компетентност да не се концентрира върху един орган, а да се упражнява съвместно от различни органи. Например право на законодателна инициатива има ЕК, а актът се приема от СМ с участието на ЕП. С това се цели да се избягва концентрацията на власт и злоупотребата с нея.
Принципът за разпределение на функциите произтича пряко от учредителните договори, т. е. действа принципът за изричното оправомощаване. Институциите действат само в рамките на възложената им с договорите компетентност. При спор за компетентността, той се решава от Евросъда, който не бива да се бърка с Европейският съд за правата на човека в Страсбург (орган на Съвета на Европа).
2. Европейска комисия – членове и договорна основа
Комисия е изпълнителният орган на Европейския съюз, който наблюдава за правилното прилагане и изпълнение на договорите на съюза и решенията на неговите институции. Властта й се свежда до инициатива, изпълнение, управление и контрол. Изготвя законодателни предложения на европейско ниво, контролира приложението им и координира управлението на общата политика. Тя е пазителка на договорите и защитава европейските интереси. Съставена е от 20 комисари – независими членове (по 2-ма от Германия, Испания, Франция, Италия и Великобритания и по 1 от всички останали страни-членки). Те осъществяват своите функции в пълна независимост от националните правителства, които ги избират за срок от 5 години. За изпълнение на задачите си, комисарите са подпомагани от администрация, съставена от главни дирекции и специализирани отдели, чийто персонал е разпределен главно в Брюксел и Люксембург. Комисията е подчинена на вот за въвеждане във власт от Европейския Парламент, пред който тя е отговорна.
Нейните членове се назначават от националните правителства, но е редно да имат предвид интересите на ЕС като цяло. Разпределение на членовете по нации:
По 1 член По 2 члена
Белгия, Люксембург Германия
Дания, Холандия Франция
Финландия, Австрия Италия
Гърция, Португалия Испания
Ирландия, Швеция Великобритания
Общо 20 члена, ръководени от един председател и 1-2 заместник-председатели (Според Договора от Рим те са в) ЕК ръководени 24 дирекции.
Според Римският договор председателят се избира за срок от 4 години (на практика 2 год. от мандатът винаги е бил удължаван с още 2 год.), с договора от Маастрихт ЕК и председателят й имат мандат от 5 години.
Договорна основа: чл. 145, 155 - 163, 205 на ДЕО, Икономически и валутен съюз: чл. 104c, 109j, k на ДЕО, Обща външна политика и политика за сигурност: чл. J.5, ал.З, J.8, ал. 3, J 9 на ДЕС, Сътрудничество в сферата на политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи: чл. К.З, ал. 2, К.4, ал. 2 на ДЕС. Цели: Защитаване на интересите на Общността. Осигуряване на функционирането на Общия пазар и на Икономическия и валутен съюз. Представителство на Европейския съюз пред външния свят. Инструменти: Монопол върху инициативата. Решения за осъществяване. Контрол върху прилагането на правото на ЕО. Управление на бюджета на ЕО. Представителство в трети страни и в международни организации.
Под „Комисия на Европейските общности" -това е юридически правилното наименование - се разбира колегиумът от 20 комисари и подчиненият им административен апарат с основно седалище в Брюксел. За опростяване през ноември 1993 година бе въведено наименованието „Европейска комисия". Значението на Комисията и нейните различни роли в рамките на Европейската общност, съответно на Европейския съюз, може да бъде типично описано чрез четири идеала: 1. Комисията като „секретариат" на една „Европа на отечествата". 2. Комисията като „федерално правителство" в една европейска федерална държава. 3. Комисията като „технокрация" в една Европа на сътрудничещите си държави и на социалното подпомагане. 4. Комисията като „политически маклер" в един Европейски съюз, сливащ се в нарастваща степен. Първият идеал отговаря на представите на френския президент от 60-те години Шарл де Гол и отново бе подет от британския министър-председател Маргарет Тачър през 80-те години. За привърженици на втория идеал се считаха бившите председатели на Комисията Валтер Халщайн и Жак Делор, които разглеждаха Комисията като пред шестващ етап на едно европейско правителство. Третият идеал се връща до Жан Моне и придава на Комисията ограничена роля за решаването на проблеми по специфични конкретни въпроси. При четвъртия идеал, който произлезе от научните дебати през 80-те и 90-те години, на преден план стои преплитането на Комисията с другите органи, с държавите-членки и със съюзите по интереси в процеса на вземане на решенията в ЕО. Нито един от тези идеали не може да бъде разглеждан като водещ или като остарял. В много по-голяма степен налице са припокривания и конкуренция между съществуващите едновременно идеали.
3. Историческо развитие и функции
За предшественик на Комисията се счита „Върховният орган” на -Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Неговият първи председател от 1952 до 1955 година Жан Моне, изгради един неголям административен апарат за решаването на комплексните наднационални специфични въпроси в каменовъглената и стоманодобивната промишлености. През 1958 година, след ратификацията на Римските договори, бе създадена „Комисията на Европейската икономическа общност”, чийто първи председател от 1958 до 1967 година бе Валтер Халщайн. Докато Съветът на министрите (Съвет на Европейския съюз) представлява интересите на държавите-членки, Комисията бе замислена като орган за защита на интересите на Общността. За тази цел в - Договора за ЕИО на нея са възложени специфични задачи и компетенции, които са описани в обща форма в чл. 155 на ДЕО. Съгласно него Комисията изпълнява четири функции: 1. Инициативна функция, съгласно която Съветът може да взема решения само по предложение на Комисията. 2. Законодателна функция, съгласно която Комисията разполага със собствени правомощия за вземане на решения и също осъществява решенията на Съвета. 3. Административна функция, съгласно която Комисията управлява средствата на фондовете и изпълнява бюджетния план на ЕО. 4. Контролна функция, съгласно която Комисията осъществява надзор върху прилагането на правото на ЕО в държавите-членки.
Под ръководството на Халщайн Комисията възприе тези задачи по експанзивен начин и се превърна в „мотор” на Общността. Това срещна съпротивата на франция и даде повод на де Гол за провеждането на политиката на „празния стол" през 1965 -1966 година. Уреждането на конфликта в рамките на - "компромиса от Люксембург" предизвика като последица явно отслабване на ролята на Комисията. Чрез преустановяването на решенията с мнозинство в Съвета бе намалено значението на монопола на Комисията за инициатива. Договорът за сливане (в сила от 1.07.1967 година), който обедини Върховния орган и двете комисии на Европейската икономическа общност (ЕИО) и на Европейската общност за атомна енергия (Е0-АЕ) в една обща „Комисия на Европейските общности", не донесе засилване на нейната институционална роля. Въз основа на специфичните политически (конфликтът Изток-Запад), икономически (нефтената криза, валутната нестабилност) и институционални условия (формирането на Европейския съвет през 1974 година, първите преки избори за - Европейски парламент през 1979 година), от края на 60-те до началото на 80-те години Комисията играеше една относително подчинена роля. Различните председатели на Комисията - Жан Рей (Белгия) – 1967 г. -1970 г.; франко Мария Малфати (Италия) - 1970 – 1972 г.; Сико Мансхолт (Холандия) - 1972
- 1973 г.; Франсоа-Ксавие Ортоли (Франция) - 1973 – 1977 г.; Рой Джен-кинс (Великобритания) - 1977 -1981 г.; Гастон Торн (Люксембург) - 1981
- 1985 г., разполагаха само с едно ограничено поле за действия и едва ли можеха да придадат на Комисията трайни импулси. Обрат настъпи едва през 1985 година, когато председател стана Жак Делор и Комисията получи нова ориентация. Централните етапи в това отношение бяха приемането през 1986 година на Единния европейски акт (ЕЕА) и финансовата реформа на Общността от 1988 година (пакетът Делор I). Осъществяването на Бялата книга за окончателното установяване на Вътрешния пазар, както и новите политически области, прехвърлени в компетентността на ЕО с ЕЕА (Политика в областта на изследванията и технологиите, Регионална структурна политика, Политика в областта на околната среда), предизвикаха разширяване на компетенциите на Комисията. Чрез падането на Берлинската стена и края на конфликта Изток - Запад пред Комисията се откриха нови възможности за действия в областта на Политиката на асоцииране и на транснационално сътрудничество. Това развитие и динамичното ръководство на Жак Делор от 1985 до 1995 година засилиха ролята на Комисията и я превърнаха в основно действащо лице за правителства, съюзи, фирми и региони. С избора през януари 1995 година на представителя на Люксембург Жак Сантер за председател на Комисията се навлезе в нов етап от нейното развитие, за който са характерни консолидацията и вътрешните реформи.
4. Назначаване и участие във вземането на решения
Съгласно чл. 158 на ДЕО процедурата за назначаване обхваща следните четири етапа: 1. Определяне на бъдещия председател на Комисията от правителствата на държавите-членки след изслушване на Европейския парламент (ЕП). 2. Номиниране на другите членове на Комисията от правителствата на държавите-членки при консултации с определения председател. 3. Одобрение от Европейския парламент на състава на Комисията. 4. Назначаване на председателя на Комисията и на останалите нейни членове от правителствата на държавите-членки. При приложената в тази форма за първи път през 1994 - 1995 година процедура, Европейският парламент разшири своето право на изслушване до едно „квазиодобрение” на Председателя на Комисията, а преди гласуването за одобряване на състава на Комисията, проведе изслушване на номинираните комисари. Договорът от Амстердам отчасти взе под внимание това развитие и предвижда, че в бъдеще за номинирането на председателя на Комисията е необходимо съгласието на ЕП. Освен това се предвижда номинирането на останалите членове на Комисията занапред да се извършва със съгласието на определения неин председател.
Европейската Комисия е основно действащо лице в процеса на вземане на решения от ЕО. По отношение на първия стълб на Съюза важи следното:
1. Подготовка на решенията. В почти всички области Съветът може да приеме един правен акт само на основата на предложение на Комисията. Проектите за правните актове се изработват в около 700 - 1000 изследователски и работни групи, които се свикват самостоятелно от Комисията. Освен служители на Комисията в тях са представени служители от държавите-членки, представители на съюзите по интереси и независими експерти. Ако един проект е предаден на Съвета (около 500 - 600 за година), Комисията може по всяко време преди вземането на решение в Съвета да промени, допълни или изтегли този проект.
„Господството” над един проект е обвързано с решенията, вземани с мнозинство в Съвета и открива пред Комисията значително политическо поле за действия. При препоръки, становища, доклади и други съобщения на Комисията (например Зелените и Белите книги) не става дума за формални предложения до Съвета, а за незадължаващи изложения на позиции, от които често произлизат важни импулси за по-късна законодателна дейност. В рамките на предоставения й от Съвета мандат, Комисията може да води преговори с трети страни и с международни организации (например с държавите от Централна и Източна Европа или с ГАТТ), както и да предизвиква сключването на международни договори (Външни отношения). В третия етап на Икономическия и валутен съюз, по инициатива на Комисията се задейства процедура, която може да доведе до налагане на парична глоба. Комисията предлага кои други държави-членки на ЕС могат да се присъединят към Валутния съюз. В Договора от Амстердам бе запазен монополът на Комисията върху предложенията. В нововъведената глава за заетостта само по предложения на Комисията Съветът може да приема ръководни насоки и да отправя препоръки до страните-членки (Политика в областта на заетостта).
2. формиране на решенията. Комисията е включена във формирането на решенията чрез участието на нейни служители в работните групи на Съвета (около 250 - 300) и чрез участието на съответните генерални директори и заместник-генерални директори в Комитета на постоянните представи¬тели.В тези органи служителите на Комисията могат да оказват влияние върху преговорите между представителите на националните правителства, но те не разполагат с право на глас. В заседанията на Съвета участва съответният компетентен комисар, но той има само ограничено влияние върху министрите. Комисията разполага със самостоятелни компетенции при формирането на правото на ЕО по отношение на: своята собствена организация; в областта на бюджета; в областта на движението на стоки и капитали (например предоставянето на дадена страна на правила за изключения); в областта на картелното право и на правото относно конкуренцията (например при решения за сливане на фирми и при решения за отпускане на помощи). Въведеният в Амстердам нов член предвижда за в бъдеще Комисията да одобрява или да отхвърля защитни разпоредби на отделните държави по отношение на мерките за хармонизация.
3. Осъществяване на решенията. Съгласно чл. 205 на ДЕО Комисията изпълнява бюджетния план на собствена отговорност и в компетенциите й влиза управлението на структурните фондове. В рамките на предоставените й от Съвета правомощия за осъществяване на правото на ЕО Комисията може самостоятелно да издава директиви, регламенти и решения. Те са също толкова задължителни за държавите-членки, както актовете на Съвета. През 1996 година Комисията е издала общо около 5200 правни акта. Държавите-членки контролират осъществяването на правото на ЕО с помощта на една сложна система от комитети по осъществяването комитология. В заключението си Договорът от Амстердам съдържа призив към Комисията най-късно до края на 1998 година да представи предложение за изменението на комитологията.
4. Контрол на решенията. В рамките на процедурата при нарушаване на договора (чл. 169 на ДЕО) Комисията може да предяви иск пред Съда на Европейската общност (Съд на ЕО) срещу държави-членки, които са нарушили Договора или произлизащото от него право. Затова тя се окачествява като „пазителка на договорите”; от 46 присъди, които Съдът на ЕО е произнесъл през 1996 година, 44 са били в полза на Комисията. Ако една страна-членка не предприеме мерките, които следват от присъда на Съда на ЕО, съгласно чл. 171 на ДЕО Комисията може да изисква налагането на принудително парично вземане.
Правата на Комисията за участие във вземането на решенията в областта на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС, втори стълб на ЕС) и в сферата на сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи - трети стълб на ЕС, са много по-малки, отколкото в първия стълб. Тези области имат междудържавен характер и са доминирани от Съвета, съответно от Европейския съвет. Във втория стълб, както и в третия стълб Комисията „участва в пълния обем” на работата (чл. J.9 на ДЕС и чл. К,4, ал.2 на ДЕС), Тя може да представя предложения на Съвета (чл. J.8, ал.З на ДЕС и чл. К.З, ал.2 на ДЕС), но не разполага с монопол върху предложенията. В областта на ОВППС Комисията участва в представляването спрямо външния свят и в осъществяването на „общи действия" (чл. J.5, ал.З на ДЕС). По отношение на ОВППС Договорът от Амстердам съдържа малко конкретни обновления. Управлението на финансите на ОВППС и осигуряването на персонала за предстоящото да бъде създадено звено за стратегическо планиране и ранно предупреждение, само незначително засилват ролята на Комисията. В областта на правосъдието и вътрешните работи е предвидено, че след влизането в сила на Договора от Амстердам монополът за инициатива на Комисията ще важи непосредствено за визовата политика, а след един преходен период от пет години ще бъде разпространен върху: свободното движение на хора, правната регламентация относно предоставянето на политическо убежище и имиграцията.
5. Процедура по конституиране
1. След изслушване на ЕП правителствата на държавите-членки номинират по общо съгласие председателя.
2. Председателят и държавите членки номинират по общо съгласие, останалите личности предложени за членове на ЕК.
3. ЕП одобрява избора на 20 члена включително председателя.
4. Държавите-членки назначават по взаимно съгласие 20 члена.
В този процес действа с пълна сила принципът за съгласуване на волите и пълното единодушие.
Членовете на ЕК ръководят кабинети от по 6 души и отговарят за определена област и част от управлението на администрацията.
По шест различни начина ЕС може да влияе върху правото на своите страни членки. Съветът или СМ могат да издават от 1 до 5 включително:
1. Наредби 4. Препоръки
2. Директиви 5. Мнения
3. Решения 6. Прецедентно право - Решенията на Европейския съд
Законодателната дейност се извършва чрез наредбите и директивите - те се предлагат от ЕК и приемат от СМ след консултации с ЕП и ИСС (Икономически и социален съвет).
Мненията и препоръките нямат задължителен характер.
Наредбата е общо задължителна, директивата за конкретната държава. Решенията произтичащи от Римският договор и от вече одобрени наредби и директиви са общозадължителни за адресанта си - лице, организация, държава.
6. Функции на ЕК
· право на законодателна инициатива;
· контрол върху прилагането и спазването на правото на ЕС;
· изпълнение на оперативни, изпълнително-разпоредителни функции и свързаното с тях прилагане на правота на ЕС;
· ЕК представлява ЕС в международни организации.
ЕК отговаря за общото спазване на договорите, тя има и специфична законодателна инициатива. Тя внася предложения пред СМ, който взима решение въз основа на тях.
Изпълнително-разпоредителна функция на ЕК - тя изпълнява решенията на ЕС и ръководи редица фондове. Отговаря за международните споразумения, но те се сключват само от СМ.
Контролна функция - ЕК следи за изпълнението на законите на ЕС от страните-членки. При нарушение ЕК излиза с мнение и може да възбуди в Европейския Съд дело срещу въпросната държава.
Седалището на ЕК е в Брюксел, но администрацията естествено е разхвърлена на огромна територия. Служителите са над 15 000 души. Официално седалището е сградата Берлемон.
ЕК заседава всяка сряда сутрин, при натоварен дневен ред и след обяд. Най-често решенията се взимат с обикновено мнозинство, с колективна отговорност. Документите и заседанията се провеждат на всички официални езици на ЕС (11 езика), но всекидневната дейност най-вече на френски и английски език.
Официални езици на ЕС са:
· английски - италиански - гръцки - шведски
· френски - холандски - испански - Финландски
· немски - датски -португалски общо 11 езика
Основните задачи на Комисията са:
v предлагане на законодателство пред Парламента и Съвета;
v прилагане на законодателството, свързано с бюджета и програмите на ЕС;
v защита на основните договори на ЕС и заедно със Съда на ЕС осигуряване на прилагането им
v представителство на ЕС на международно ниво и договаряне на международни споразумения, предимно в областта на търговията и сътрудничеството
Персоналът на Комисията е организиран в Генерални дирекции и служби (например Юридическа служба). Всяка Генерална дирекция отговаря за отделна област и се оглавява от Генерален директор, пряко подчинен на съответния комисар. Координацията на различните звена се осъществява от Генералния секретариат, който подготвя и седмичните срещи на колегията. Той се оглавява от Генерален директор, пряко подчинен на председателя на Комисията.
Генералните дирекции са мястото, където всъщност се изработват текстовете на проектите за законодателство на ЕС. За да станат истински законопроекти тези текстове трябва да бъдат одобрени с просто мнозинство (50+1 гласа) от Комисията.
Комисията заседава веднъж седмично, обикновено в сряда. Всяка точка от дневния ред се представя от комисаря, отговарящ за съответната област, но решенията се вземат от цялата колегия.
Всекидневната работа в Комисията се изпълнява от нейните административни служители, експерти, преводачи и помощен офис персонал, общо около 25 000 души. Въпреки че числото е внушително, в действителност то е по-малко от персонала, работещ в която и да е средно голяма община в Европа.
Председателят и членовете на Комисията (общо 25 души - по един от държава-членка) се назначават в рамките на 6 месеца след избирането на новия Европейски парламент от националните правителства с мандат от 5 години и с одобрението на евродепутатите. Мандатът на сегашната Комисия с председател португалеца Жозе Мануел Дурау Барозу изтича на 31 октомври 2009г.
Комисията е политически отговорна пред Европейския парламент, който има право да поиска освобождаването й. Отделни членове на Комисията могат да подадат оставка по искане на председателя и с одобрението на останалите членове. Комисията е представена на всички заседания на Парламента, където е длъжна да обяснява и обосновава действията си. Комисията редовно отговаря на писмени и устни въпроси на евродепутатите.
В рамките на Комисията могат да бъдат различени три равнища:
1. Колегиумът, състоящ се от 20 комисари, включително Председателя на Комисията. С един вот на недоверие Европейският парламент може да уволни колегиума като цяло. Договорът от Амстердам предвижда, че с раз¬ширяването на ЕС числото на комисарите ще бъде ограничено съответно до по един за държава-членка. За в бъдеще Председателят на Комисията ще разполага с един вид директивна компетенция и ще може да извършва пре¬разпределение на ресорите на комисарите;
2. Кабинетите, са пряко подчинени на отделните комисари и се състоят от шест до осем политически сътрудници;
3. Административният апарат, се състои от 26 генерални дирекции и различни хоризонтални служби и специализирани бюра (Генерален секретариат, Юридическа служба, Бюро за официални публикации на ЕО, Статистическо бюро, Преводаческа служба, Преводаческа служба за конференции, Служба за хуманитарна помощ на ЕО и други). Администрацията на Коми- сията се подразделя на дирекции и реферати. Служителите се подчиняват на Европейския правилник за чиновниците и са разделени на кариерни групи: А (висша служба, около 32%), LA (езикова служба, около 11%), В (висока служба, около 21%), С (средна служба, около 31%) и Д (обикновена служба, около 5%). Служителите на Комисията, включително Бюрото за официални публикации, наброяват около 17 300 души - постоянни и временни работни места. Освен това има и около 3400 души временно зает външен обслужващ и помощен персонал, около 600 изпратени в Комисията служители на отделните държави и около 3800 постоянни и временни работни места в изследователската област.
Проектите за правните актове се изготвят от служителите на компетентните служби по инициатива на Комисията, но често и по инициатива на държавите-членки и на Европейския съвет. Водещата генерална дирекция консултира участващите в разработването други генерални дирекции посредством „групи между отделните служби” или на основата на договорености ad hoc. В зависимост от материята, която ще се регулира, могат да възникнат съперничества или „силните” генерални дирекции (Външна търговия, Селско стопанство, Вътрешен пазар, Конкуренция) да се опитат да доминират над „слабите” генерални дирекции. Генералният секретариат следи за спазването на вътрешните процедури и сроковете и има важна координираща функция. Юридическата служба трябва да бъде консултирана и да даде своето съгласие при всеки един случай. На своите провеждащи се ежеседмично заседания началниците на кабинетите определят по кои проекти има съгласие между генералните дирекции (точки А) и кои се нуждаят от по-нататъшни дискусии (точки Б). Членовете на кабинетите разполагат с голямо влияние върху подготовката и приемането на проектите. Колегиумът на комисарите заседава под председателството на Председателя на Комисията и взема решения с мнозинство на своите членове (понастоящем 11 гласа). Но на практика при повечето случаи се формира консенсус. Генералният секретариат играе важна роля при подготовката на заседанията на колегиума и в работата след тези заседания. За разтоварване на колегиума служат „процедурата на упълномощаване” и „процедурата на обхождане”. При първия случай един комисар се упълномощава сам да реши даден по-скоро технически, рутинен въпрос, без чрез това да се отменя общата отговорност на колегиума. При втория случай Генералният секретариат взема съгласието по даден проект на другите членове на Комисията чрез писмена процедура на обхождане. Ако в рамките на един определен срок не бъдат упоменати резерви, текстът се счита за приет.
Седалището на Комисията е в Брюксел, но тя има офиси в Люксембург, представителства във всички страни членки на ЕС и делегации в над 100 държави по света.
ИЗПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ
1. Европейско право, Ленард Дик, 2001г., София
2. Европа в десет точки, Паскал Фонтен
3. Институции на ЕС /източник Люксембург - офис за публикации на ЕС 2001г./
]]>
