Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

 

 

 

 

КУРСОВА РАБОТА

 

НА ТЕМА:

 

 

Анализ на условията за осъществяване на външнотърговски сделки в България след присъединяването й към  ЕС

 

 

 

 

2007

 

 

Съдържание:

 

 

Въведение. 3

І. ВНОС ПРЕДИ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НИ В ЕС.. 5

ІІ. СИТУАЦИЯТА СЛЕД ВЛИЗАНЕТО НИ В ЕС.. 6

Използвана литература: 10

 

 

 

Въведение

 

Създаването на единния пазар допринесе за свободното движение на стоките между страните -членки на ЕС, което от своя страна доведе до отпадането на митническите формалности – попълване на митнически декларации, митническия контрол и митническия надзор при движението на стоките в Общността и т.н. При търговията между страните -членки на ЕС (вътрешнообщностна търговия), използваните понятия “внос” и” износ” не се използват. Вместо тях се използват понятията “пристигания”, съответно ”изпращания”. Така, понятията “внос” и “износ” се използват само в случаите на търговия с трети страни.

Общностното митническо законодателство се прилага еднакво в рамките на митническата територия на Общността, освен когато съществуват други разпоредби, произтичащи от международни конвенции, обичайни практики с ограничен географски и икономически обхват или от автономни общностни мерки. От дата на присъединяване към ЕС, България прилага тарифните и нетарифните мерки, регламентирани в законодателството на Общността към трети страни, със съответните правила за произход, използвани в конкретната правна рамка.

В тази връзка могат да бъдат разгледани три основни аспекта:

1. От 1.1.2007 г. се осъществява свободен търговски обмен между България и останалите страни членки на ЕС, без заплащане на мита.

2. По отношение на търговския обмен със страни, с които ЕС има подписани преференциални търговски споразумения се прилагат условията на достъп до пазара, в съответствие със споразуменията, тъй като България от 1.1.2007 г. е страна по търговските споразумения, приети от ЕС. България ще прилага и Общата система за преференции (GSP), прилагана от ЕС в полза на развиващите се и най-слабо развитите страни.

3. При реализирането на внос от контрагенти от трети страни ще бъдат заплащани митата за внос, съгласно Общата митническа тарифа на ЕС. Същевременно ще бъдат възприети и прилаганите от ЕС антидъмпингови и защитни мита.

В таблица №1 по-долу са изведени продукти[1], за които българските доставчици реализират износ за търговски партньори, с които ЕС има преференциални договорености и вносът с произход от ЕС се облага с по-ниски мита.

 

продукт

страна на внос

мито при внос при третиране "най-облагодетелствана нация"

мито при внос с произход от ЕС

части за машини

Чили

6%

0%

трансформатори

Египет

5%

1.25%

 

Йордания

25%

22.5%

електрическа апаратура - прекъсвачи, др.

Мексико

15%

3%

арматурни артикули

Мексико

15%

3%

пластмасови тръби и маркучи

Мексико

15%

3%

стругове

Чили

6%

0%

Египет

5%

1.25%

несплавен цинк

Египет

2%

0.5%

крафтхартии

Алжир

5%

0%

Мароко

25%

15%

фунгициди на основата на дитиокарбамати

Мексико

15%

0%

Мароко

32.5%

19.5%

принадлежности за тръбопроводи

Йордания

30%

27%

Алжир

15%

0%

                                                                                    Таблица №1

 

 

За да се осъществи внос на дадена стока има различни изисквани, както и са необходими различни документи, в зависимост от вида на стоката – дали е селскостопанска, храни, промишлена стока, стомана, дрехи, превозни средства, химически вещества или други. Също така има различие в документите от гледна точка на транспорта, който се използва за превоз на стоката – така например при сухопътен превоз документа е CMR, при морски транспорт – коносамент и т.н. естествено има различия и в зависимост от това дали стоката е за внос, износ, активно усъвършенстване, пасивно усъвършенстване или друг режим.

Ще разгледаме разликата, породила се от членството ни в Европейския съюз,  при внос на дамски чанти – (промишлена стока) от Италия с камион (сухопътен превоз).

 

І. ВНОС ПРЕДИ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НИ В ЕС

 

1.                  За осъществяване на една сделка се предполага, че има сключен договор между продавача и купувача.

2.                  Продавачът изготвя всички необходими документи, които пътуват заедно със стоката в камиона. А те са:

-                      invoice /това е търговски документ/

-                      пакинг лист

-                      CMR /пътна товарителница за сухопътен транспорт/

-                      TIR карнет /гаранционен документ – организацията, която го издава в България е АЕБТРИ. Целта на този документ е следната: АЕБТРИ гарантира, че стоката натоварена в камиона в Италия ще достигне до България и за нея ще бъдат заплатени необходимите държавни вземания /мита и ДДС//.

-                      EUR 1. /това е сертификат за движение на стоката. Издава се от продавача и се заверява на митница в Италия и той удостоверява, че стоката е с италиански произход и въз основа на представянето му на митница в България за тази стока няма да се заплати мито, а само ДДС. В зависимост от вида стока, за разглеждания случай не е така, но за някои стоки представянето на сертификат EUR 1. не води до нулево мито, а до намаляване процента на митото/. Ролята на EUR 1. играе и т.нар. текст върху фактура. Това е стандартен текст, който се изписва върху фактурата и дава същите преференции като EUR 1., но стойността на фактурата не трябва да превишава 6000 евро. Само ако изпращачът е получил от властите в своята страна статут на одобрен износител тогава може да поставя текст върху фактурата на фактури над 6000 евро.

-                      Натоварената стока в Италия се представя на италианска митница с всички документи и италианските митничари проверяват стоката и документите.

3.                  Ако всичко е наред, пломбират камиона и заверяват документите.

4.                  Пристигайки в България, камионът се насочва към вътрешна митница, където ще се осъществи контролът на стоката и документите от нашите митнически власти.

5.                  За митницата се изготвя митническа декларация и други съпровождащи я документи.

6.                  За стоката се заплащат мито /само ако няма EUR 1. или ако този сертификат дава право за заплащане на намалена ставка на митото/ и ДДС, които се превеждат по сметка на съответната митница, пред която е представена стоката и такса опаковка, която се превежда по сметка на ПУДООС /Предприятие по опазване на околната среда и водите/ или по сметка на организация за оползотворяване на отпадъци /като Екопак България например, ако съответната фирма има сключен договор с такава организация/. За различните стоки има и различни други такси, които трябва да бъдат заплатени /например такса за батерии и акумулатори, такса за ел. уреди и т.н./ .

7.                  След проверката от страна на митническите власти на стоката и документите ако всичко е наред – камионът отива да разтоварва в склада.

8.                  Ако не – може да се наложи представяне на допълнителни документи, да бъдат наложени някакви санкции, може да се конфискува стоката в полза на държавата и др.

 

ІІ. СИТУАЦИЯТА СЛЕД ВЛИЗАНЕТО НИ В ЕС

 

ТУК ВЕЧЕ РАЗГЛЕЖДАМЕ СЛЕДНИТЕ 4 СЛУЧАЯ:

А. АКО ИТАЛИАНСКА СТОКА ПРИСТИГА ОТ ИТАЛИЯ, НО ПО ПЪТЯ ДО БЪЛГАРИЯ НЕ МИНАВА ПРЕЗ СТРАНА ИЗВЪН ЕС, Т.Е. ПРЕМИНАВА САМО ПРЕЗ СТРАНИ ОТ ЕС

Б. АКО ИТАЛИАНСКА СТОКА ПРИСТИГА ОТ ИТАЛИЯ И ПО ПЪТЯ СИ ДО БЪЛГАРИЯ МИНАВА ПРЕЗ СТРАНА ИЗВЪН ЕС

В. АКО СТОКА С НЕЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД ПРИСГА ОТ ИТАЛИЯ

Г. АКО СТОКАТА ПРИСТИГА ОТ ТРЕТА СТРАНА, Т.Е. СТРАНА, КОЯТО НЕ Е ОТ ЕС

 

А. АКО ИТАЛИАНСКА СТОКА ПРИСТИГА ОТ ИТАЛИЯ, НО ПО ПЪТЯ ДО БЪЛГАРИЯ НЕ МИНАВА ПРЕЗ СТРАНА ИЗВЪН ЕС, Т.Е. ПРЕМИНАВА САМО ПРЕЗ СТРАНИ ОТ ЕС

1.                  Отново се предполага договор между продавача и купувача

2.                  Продавачът изготвя invoice, който вече не пътува с камиона, а се изпраща на купувача директно по пощата

3.                  Документите пътуващи с камиона са само пакинг лист и CMR

4.                  Не се изготвя TIR карнет и EUR 1.

5.                  Продавачът натоварва стоката

6.                  Той не минава митница в Италия

7.                  Камионът пътува непломбиран

8.                  При пристигане в България няма митница

9.                  Камионът отива направо в склада

10.               Не се изготвя митническа декларация

11.               Не се заплаща мито, а ДДС -то се заплаща до 14-то число на месеца следващ месеца на доставка /например стоката пристига през Октомври, но ДДС -то се заплаща до 14-ти Ноември/ като се превежда по сметка на НАП

12.               Контролът вече е от страна на данъчните, а не на митническите органи.

Различия между условията преди влизането на България в ЕС и след присъединяването:

1.                  по отношение на контрола:

- преди – осъществява се от митницата

- сега – осъществява се от данъчните органи

 

2.                  по отношение на събираемост на ДДС:

- преди – събира се от митницата

- сега – събира се от данъчните органи

 

3.                  по отношение на осчетоводяването:

- преди – осчетоводява се митническата декларация

- сега – в 5 дневен срок от издаване на италианската фактура счетоводството трябва да издаде протокол за ДДС.

 

4.                  по отношение на подаваните декларации:

- преди – митническа декларация на митница

- сега – интрастат декларация за всички стоки, пристигнали през съответния месец /например за стоките пристигнали през Октомври, се подава интрастат декларация до 10-ти Ноември/. Тя се подава в НАП.

 

5.                  по отношение на законодателството:

- преди – Закона за митниците, Правилника за прилагане на закона за митниците, вътрешното законодателство на Република България и споразуменията, която тя е сключила с ЕС, двустранните й споразумения с трети страни.

- сега – на първо място Европейските регламенти, но също и Закон за митниците, Правилник за прилагането на закона за митниците, отпаднаха двустранните споразумения между България и третите страни и се използват само сключените споразумения между ЕС и трети страни. Нашето законодателство е изцяло хармонизирано с европейското.

 

6.                  по отношение на понятията, които се използват:

- преди – имахме внос от Италия

- сега – имаме вътрешнообщностно придобиване от Италия

 

Плюсовете от чисто практическа гледна точка за мен са:

1.                              процедурата е значително опростена;

2.                              купувачът по-бързо получава стоката си;

3.                              прескача се една невероятно бюрократична инстанция – митницата;

 

Б. АКО ИТАЛИАНСКА СТОКА ПРИСТИГА ОТ ИТАЛИЯ И ПО ПЪТЯ СИ ДО БЪЛГАРИЯ МИНАВА ПРЕЗ СТРАНА ИЗВЪН ЕС

1.Договор между продавача и купувача

2.Продавачът издава

-    invoice

-    CMR

-    пакинг лист

-    T2L – сертификат, който замества EUR 1. или текста върху фактурата

Тези документи пътуват със стоката

3.Прави се митница в Италия за да се завери T2L сертификата

4.При пристигане в България камионът отива на митница

5.Не се изготвя митническа декларация, а на митница се представят само документите пътуващи със стоката

6.Митницата проверява стоката и документите и ако всичко е ок – стоката заминава за склада

7.ДДС- то се внася до 14-число на следващия месец към НАП

8.Отново се попълва интрастат декларация

 

В. АКО СТОКА С НЕЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД ПРИСГА ОТ ИТАЛИЯ

Ако стока с неевропейски произход пристига от Италия и за нея са заплатени мито и ДДС в Италия, то тя пристигайки в България може да бъде изпратена по един от вариантите А или Б.

Ако стока с неевропейски произход пристига от Италия и за нея там не са заплатени мито и ДДС и тази стока ще остане за използване на територията на ЕС /т.е. няма да бъде реекспортирана за трета страна/, то за нея трябва да се заплатят мито и ДДС в България и тази стока пристига от Италия под контрола на италианските митнически власти и тя трябва да се освободи на митницата в България, като се прилага процедурата валидна от преди влизането ни в ЕС.

 

Г. АКО СТОКАТА ПРИСТИГА ОТ ТРЕТА СТРАНА, Т.Е. СТРАНА, КОЯТО НЕ Е ОТ ЕС

Тогава отново е процедурата от преди влизането ни в ЕС, като не забравяме че вече сме европейци и се прилагат регламентите на ЕС и споразуменията на ЕС с трети страни и паралелно с това вътрешното ни законодателство.

 

 

 

 

 

Използвана литература:

 

1. Икономиката на кръстопът – Партиздат, София, 1990 г.

2. Сборник четвърти национален симпозиум “Качество, конкурентоспособност, устойчиво развитие” – Междууниверситетски център по мениджмънт на качеството, София, 1999 г.

3. Качество на продукцията и конкурентоспособността на предприятието – Г. Маринов, В. Иванов;

4. Малки и средни предприятия и конкурентоспособност – Център за икономическо развитие;

5. Сборник пети национален симпозиум “Качество, конкурентоспособност, устойчиво развитие” – Университетско издателство “Стопанство”, София, 2000г.

6. Икономическа мисъл – 2002 г., №1;

7. Банки, инвестиции, пазари 2000 г.

8. Списание “Алтернативи” бр. 5-7, 2002 г.

9. Списание “Алтернативи” бр. 1-2, 2003 г.

10  Списание “Алтернативи” бр. 4-6, 2003 г

11. Конкурентоспособност на българската икономика – годишен доклад на Центъра за икономическо развитие

 



[1] селектирани са основни индустриални стоки, за които българските доставчици реализират износ за съответните дестинации на стойност над 100 хил. щ.д., и същевременно за съответните продукти търговските партньори прилагат различни мита при внос при третиране “най-облагодетелствана нация” и при внос на продукти с произход от ЕС.

 


Търси за: единен пазар | митническо законодателство | внос | търговски обмен | митническа тарифа | европейско законодателство

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker