 |
|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Курсова работа
на тема:
„Проблеми около кандидатурата на Турция за членство в Европейския съюз: възможно развитие”
София
2006
Съдържание
1. Разширяване на Европейския съюз
1.1. Представяне на кандидатура за членство
1.2. Изисквания за членство: решения на Европейския съвет по бъдещото разширяване
2. Кандидатурата на Турция за членство в Европейския съюз
2.1. Европейски съвет в Люксембург
2.2. Срещата на върха в Хелзинки и перспективите за ново работещо партньорство
3. Перспективи за членството на Турция в ЕС
3.1. Казусът Турция в Европейския съюз
3.2. Предизвикателствата на преговорите с Турция
3.3. Предполагаеми последици от турското членство върху Европа
Увод
Разглеждането на кандидатурата на Турция за членство в Европейския съюз налага преглед на процеса на разширяването на Европейския съюз, на критериите, определящи пригодността за членство, темите, които покриват преговорите по присъединяването със страните - кандидати и въпросите, които вероятно ще повлияят на изхода от преговорите, както и на по-широкия процес на разширяване. Всичко това е необходимо, за да бъде направен кратък анализ на основните изисквания на Съюза, който сравнен с реалностите в югоизточната ни съседка най-правилно биха ни ориентирали за основните несъответствия, а от там и към проблемите, които стоят пред страната и перспективите пред нея.
От своето създаване през 1958 г. като тогавашна Европейска икономическа общност, Европейският съюз се разраства от шест на петнадесет членове и към края на следващото десетилетие може да наброява до двадесет и седем. С разширяването на членството в съюза, се разширяват неговата сфера на компетенции и степента, в която политиката на Съюза е насочена към поддържане на “икономическото и социално сцепление” за благото на по-малко проспериращите членове и области на Съюза. В действителност, премахването на бариерите между неговите членове и процесът на тяхната интеграция се придружава от мерки за засилване на солидарността между тях. Тази комбинация на интеграция и сплотяване се явява едновременно предпоставка и резултат от последователните разширения на Съюза и най-вероятно ще повлияе на неговото следващо разширяване. Всеки път, когато Съюзът се разширява или приема нови членове, той се променя. Основният въпрос за всяко разширяване е как ще бъде повлиян Съюза от навлизането на нови членове. За да стане ясно кога и при какви условия ще се проведе бъдещото разширяване на Съюза, трябва да се разбират силите, които формират Съюза отвътре. Външните и вътрешни промени са сложно свързани. Докато се подготвят за членство, страните - кандидати трябва да отчитат не само сегашното състояние на acquis communautaire, но също и как тяхното влизане в Съюза ще промени, макар и слабо, неговия характер и дейности.
Разширяването не е просто приемане на нови членове в Европейския съюз. То е правен процес, който води след себе си преразглеждане на Договорите, върху които е основан Съюзът, политически акт на разширяване на границите на Съюза и стъпка, която поставя Съюза на нов еволюционен път на развитие, без обаче да го отклонява от неговите фундаментални принципи.
…………………………………………….
2. Кандидатурата на Турция за членство в Европейския съюз
2.1. Европейски съвет в Люксембург
Молбата на Турция за пълноправно членство в Европейската общност през април 1987 г. и отговорът на Общността предизвикаха преоценка на европейската принадлежност на Турция както в Европа, така и в Турция, и доведоха до увеличаване на антиевропейските чувства в Турция. Промените в климата след Студената война и решенията на Люксембургската среща на върха засилиха тези чувства. В този климат въпросът за пълноправното членство на Турция в Европейския съюз се превърна в спорен въпрос при последното разширяване на Съюза.
Решенията на Европейския съвет в Люксембург през декември 1997 г. предоставиха на Турция специален статус с дългосрочна перспектива за пълноправно членство. Турция бе включена в процеса на разширяването, но не й беше предоставена предприсъединителна стратегия, както на другите 12 държави. Бе формулирана специална „Европейска стратегия“, която да подготви Турция за присъединяване, като я приближи до Съюза. Служителите на ЕС бяха на мнение, че към турския случай е подходено справедливо и че Турция е включена в процеса на разширяването. Турското правителство, обаче, бе на мнение, че към Турция са се отнесли несправедливо и реагира доста остро на това решение. Решаващата дума за Турция беше „кандидатка“: 12 държави, включително и Кипър, бяха характеризирани като кандидатки, а на Турция този статус не бе предоставен. Освен това, турските правителствени служители смятаха, че критериите от Копенхаген, които Люксембургската среща на върха обяви за обективна основа на решенията си, са приложени твърде субективно. Турция, която превъзхождаше някои държави по икономически и политически критерии и с оглед адаптирането към достиженията на общностното право (acquis communautaire), беше дискриминирана и някои кандидатки бяха поставени преди Турция по политически съображения и заради политическа подкрепа от някои членки на ЕС. Включването най-вече на Кипър провокира дълбоко чувство на негодувание. Кипър бе не само кандидат, но бе включен в първата редица от кандидати. Анкара смяташе, че това решение е ясен знак, че ЕС взема страната на Гърция по кипърския проблем и действа под гръцко влияние.
……………………………………………….
Заключение
Мотивите на страните - кандидати да търсят присъединяване към Съюза, както и мотивите на Съюза да ги допусне, са както политически, така и икономически. Главният политически мотив за влизане в ЕС и отстъпване на част от националния суверенитет на една регионална група, е същия, както преди 40 години, когато беше образувана Европейската икономическа общност. Той се подхранва от желанието за принадлежност към група страни, чиято главна цел е да постигнат мир и стабилност в Европа. Икономическият мотив е участието в един исторически уникален опит да се създаде най-големия единен световен пазар без никакви ограничения за движение на стоки, хора, услуги и капитал.
Близки до посочените са и мотивите на Турция за членство в Европейския съюз. Географското положение, етническия състав, държавното устройство и редица други фактори са повод за възникване на редица спорове, нагласи „за” и „против” включването й в Съюза, а от там и за възникване на редица проблеми около кандидатурата на страната. Разрешаването на всички спорове около темата ще отнемат значителен период от време, развитието на процеса по присъединяване може да завърши и с неочакван край. Факт е обаче, че Турция извърши редица реформи и трансформации в стремежа си да докаже желанието си да се присъедини към европейската организация, а така да докаже и своята европейска принадлежност.
Турция е постигнала значителен напредък в законодателството си в много области. Важен прогрес е бил отбелязан и в изпълнението на политическите реформи, но то трябва да бъде допълнително укрепено и разширено. Политическите реформи, в съответствие с приоритетите на предприсъединителното партньорство, бяха представени от серия конституционни и законодателни промени, приети в рамките на тригодишен период. Икономическата стабилност и предсказуемост значително са се подобрили след икономическата криза през 2001 година. Високата инфлация от миналото значително се е понижила, политическата намеса е намаляла, а институционалните и регулаторни структури са били приведени по-близо до европейските стандарти. Правителството придобива все по-голям контрол върху армията. В процес е пълното синхронизиране на отношенията между военните и цивилния живот съобразно практиките на ЕС. Въпреки това турските въоръжени сили продължават да упражняват влиянието си чрез серия неофициални механизми. Независимостта и ефективността на съдебната система бяха засилени.
………………………………………………..
Използвана литература:
1. Федон Николаидес, Силвия Рая Боен, Франк Болен, Павлос Пезарос; Ръководство за разширяването на Европейския съюз (II): Преглед на процеса, преговорите, реформите в политиката и възможностите за прилагане в действие; Европейски институт по публична администрация Маастрихт, Холандия
2. Carkoglu, Ali & Barry Rubin (eds.) (2003), Turkey and the European Union, London: Frank Cass, 2003.
3. Commission of the European Communities (1998a), European Strategy for Turkey, Brussels, 3 March 1998.
4. Commission of the European Communities, Regular report on Turkey’s progress towards accession (2004), Brussels, 6 october 2004
5. Independent Commission on Turkey, Turkey in Europe: More than a promise? Report of the Independent Commission on Turkey September 2004
6. http://www.evroportal.bg/search.php?q=%F2%F3%F0%F6%E8%FF
7. http://www.expert-bdd.com/arhiv.php?id=2
Темата е разработена 2006 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
членство в Европейски съюз, европейски стандарти, кандидатура на Турция в ЕС, Европейска икономическа общност, институционални регулаторни органи, приоритети на предприсъединително партньорство, ефективност на съдебната система
]]>
