 |
|
Магистърска теза
на тема:
Трансгранично Дунавско сътрудничество
2007
Съдържание
Глава Първа. Административно-териториален и териториален профил на Източна Дунавска Добруджа
1. Териториален обхват на района на Източна Дунавска Добруджа и фактори за неговото обособяване
2. Административно-териториален състав на Източна Дунавска Добруджа – обща характеристика и различия
2. Туристически ресурси и туристически сектор с европейска привлекателност и инвестиционни интереси
Глава трета. Трансгранично сътрудничество в Еврорегион “Дунав Изток”
1. Транспортен модел на сътрудничество между малките градове от Еврорегион "Дунав Изток"
У В О Д
Държавите и граничните региони от района на р. Дунав се характеризират не само с голямо разнообразие и географски условия, но и с редица общи социално-икономически и културни черти. Дунав, който е природна граница по дължината на повече от 600 км между Румъния и България, има териториално значение, което започва с непосредствената близост на региона с границата.
Развито на последователни етапи, трансграничното сътрудничество в Дунавския регион отразява интереса на най-новите страни членки от Централна и Източна Европа за интеграция и поява на позитивни ефекти в тези страни в това число и на България.
Регионите, пресечени от граници, представляват навярно въпрос, най-близко засягащ осъзнаването ни като част от Европейската общност. Тези региони са привлечени в различни инициативи, както от тип “от горе до долу”, така и от типа “от долу нагоре”. Показателно за това е обединяването на усилията на България и Румъния за формирането на най-големия Еврорегион между двете страни - Дунав Изток. Един от съучредителите на Еврорегиона е и Асоциацията за трансгранично развитие и сътрудничество Дунавска Добруджа - Силистра. Проектът беше разработен с цел активизиране дейностите в рамките на Еврорегиона и подкрепа на интегрираното му информационно развитие, както и за активизиране на дейността по разработка на съвместни проекти от общини и НПО от двете страни на границата.
Настоящата разработка представя европейски измерения на триединството "Аграрен - туристически - транспортен" сектор в Източна Дунавска Добруджа.
Предметът настоящата разработка са разкриването на особеностите на Източна Дунавска Добруджа, открояването на ролята на аграрния, транспортния и туристическия сектор за развитието на региона и особеностите на трансграничното сътрудничество.
Поставената цел е да се изведат основните моменти и проблеми при развитието на аграрния, туристическия и транспортен сектор в Източна Дунавска Добруджа и като част от еврорегион Източен Дунав. За постигането на целта са формулирани следните задачи::
- характеристика на административното, териториалното и селищно устройство на Източна Дунавска Добруджа;
……………………………………………..
Глава трета. Трансгранично сътрудничество в Еврорегион “Дунав Изток”
1. Транспортен модел на сътрудничество между малките градове от Еврорегион "Дунав Изток"
Част от трансграничните структури са познати като “еврорегиони”. Въпреки че не могат да се смятат за юридически единици или организации, те имат много общи черти, като например:
- постоянен характер;
- различна идентичност на своите членове;
- собствени административни и финансови ресурси;
- собствен капацитет за вземане на решения.
Географският обхват на еврорегионите е основно определен от концентрираната социално-икономическа интеграция или относително ограничена от географския ареал. Еврорегионите засилват кооперирането, свързано с местното оперативно ниво, и се опитват да предотвратят конфликтите чрез прокарване на решения, които да бъдат в помощ на най- засегнатите хора. Трансграничните еврорегиони не са нов накит на местните и регионалните власти, а са точка на взаимодействие на съществуващите публични и частни единици. В същото време, те представляват главната организация за трансгранични дейности, въвеждането на най-многобройните дейности, включени в планове и програми на компетентните органи и други организации, в съответствие с националните процедури.
Необходимите предпоставки за създаване на структури от еврорегионен тип са следните (ако не съществуват международни споразумения за трансгранично сътрудничество на дадена граница):
- асоциации на регионалните/ местните власти (на общините, областите, регионите и т.н.), специално създадени за трансгранично сътрудничество от двете страни на границата чрез спазване на законодателството;
………………………………………………
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Съществено допълнение в контекста на регионалното развитие е Националният план за регионално развитие, приет през септември 1999, който се базира върху стратегии за регионално развитие на отделните области.
В тази рамка и въз основа на вече постигнатото може да се изготви и средносрочна стратегия за регионално развитие, чрез която да се оптимизират ресурсите и която да акцентира върху потенциала на отделните региони. Подобна стратегия би могла да наблегне върху няколко аспекта:
- Областите да формулират свои регионални цели за човешко развитие, които да бъдат вградени в националната стратегия.
- Областите да получат съдействие в достъпа им до по-достоверна информация за индикаторите за човешко развитие и да анализират задълбочено взаимовръзките между икономическата активност в региона и развитието на човека.
- Областите да анализират ефекта от конкретни проекти, програми и политически решения от гледна точка на въздействието им върху хората, а не просто върху динамиката на производството.
- Проблемите на регионалното развитие да бъдат включени като елемент и критерии при насочване на външното финансиране в регионален план.
Общите контури на политическата програма за регионално човешко развитие и преодоляване на регионалните диспропорции в България би трябвало да се основава върху децентрализиран подход. Досегашният анализ доказва, че колкото по-силен е регионалният акцент, толкова по-безалтернативна става децентрализацията като подход към проблемите на развитието. В България децентрализацията като неразривна част от демократичните практики и пазарната икономика все още трябва да си пробива път. Децентрализацията трябва да се превърне в нещо повече от реторика. Тя трябва да бъде ефективна и реална, да осигурява повече свобода на хората.
……………………………………………
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Анализ на конкурентния статус на районите за планиране в България. Том СІV
2. Атанасова Ел. и др., Икономика и организация на туризма, В., Георги Бакалов, 87 г., с. 227
3. Богданова, М, Предизвикателства пред децентрализираното трансгранично сътрудничество АИ "Ценов", 2004 г.
4. Доганов, Д. Маркетинг в туризма. С. 2000 г.
5. Гочев, Ат – “Конкурентни предимства на регионите”; София, 2002 г.
6. Генешки, М. Регионална икономика, С., 2000
7. Георгиев, Л. – “Регионална икономика”; НБУ, 1997 г
8. Цанков, В. Местното управление на Република България, С., 1999
9. Регионалните различия в селското стопанство, сп. Икономика, 2005 г.
10. Проблеми на преструктурирането на икономиката при трансформация на пазарните отношения, АИ "Ценов", 2002,
11. Географски институт при БАН. География на България, 2002
Темата е разработена 2007 г.
Съдържа таблици.
Най – новата информация е от 2006 г.
Ключови думи:
трансгранично сътрудничество, програма САПАРД, териториален профил на Източна Дунавска Добруджа, европейска привлекателност и инвестиционен интерес, транспортен сектор, еврорегиони, интегрирано европейско развитие, конкурентни предимства на регионите, Национален план за регионално развитие
]]>
