|
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Икономически аспекти на глобализма
2007 г.
Съдържание:
1. Глобализмът като европейско настоящо бъдеще
2. Предпоставки и обосновка за развитието на глобализма в контекста на световната икономика
5. Европейски измерения на глобализма
Глобализацията е процес на нарастваща икономическа интеграция в световен мащаб, чиито основни двигателни сили са: либерализацията на международната търговия и движението на капитали; ускоряването на техническия прогрес и настъпването на информационното общество, както и в значителна степен дерегулирането на икономическите процеси и събития като сложен набор от производствени системи.
Глобализацията е процес, който рязко ускорява динамиката и сложността на всички процеси, прави социалните системи силно нестабилни, а колкото по-динамична и нестабилна е една система, толкова по-нелинейно и съответно многопосочно може да реагира тя на различни въздействия.
Трите фактора взаимно на глобализационното развитие /от гледна точка на политическото, икономическото и социално развитие на подобни мащаби/, си влияят: техническият прогрес насърчава международната търговия, а световните търговски образци дават възможност за по-ефективно разпространение на техническия прогрес. Дерегулирането способства за премахването на търговските бариери между отделните страни и регионални структури и насърчава развитието на нови технологични форми в условията на свободна конкуренция и създаване на търговски съюзи и международни структури за активна търговия и производство /напр. изнесеност на производствени структури на регионално ниво/.
Глобализацията на съвременната икономика се дефинира като процес на формиране на единно стопанство в планетарен мащаб, който засяга всяка една национална структура в политически, икономически и социален аспект. Може да се разгледа и като взаимосвързаност на стопанствата и излизане на бизнеса от националните рамки и стандартизирани със стопанствата на останалите страни, като се анализират съответно процесите на национални особености спрямо глобалните промени и степента на отвореност на икономиката, а от друга самото глобални влияние върху развитието на съответната национална икономика /като политически акт на сближаване и интеграция или икономически натиск на глобални производствени процеси/. Глобализацията в нейната актуалност като процес представлява интегриране на икономическия живот в отделните страни към най-напредналото в света, изграждане на тази основа на единно, взаимосвързано, на високо равнище на производствените сили и техническия прогрес световно стопанство.
………………………………………
Самата структура на националната държава претърпява криза, проявяваща се в затруднения в управляемостта на различни процеси. Това води до остри дебати за бъдещето на държавата, в които се сблъскват различни гледни точки за нейния заник и край, за нейното възраждане или за нейната трансформация. Като резултат тя започва да се люшка, от една страна, между повече бюрократизация и нарастваща неефективност, водещи в крайна сметка до разпад, и от друга страна, опита да преразпредели част от прерогативите си към други равнища и да промени начина си на функциониране, да се адаптира към новите реалности на глобализацията и информационната революция.
Глобализацията през последните десетилетия трансформира света. Промененият свят, от своя страна, все по-силно въздейства върху процесите на глобализацията. Не е възможно да се изброят очакваните най-значими промени в света през следващите десетилетия. Може само да се предполага, че списъкът ще включва: разширяване на демокрацията; засилена урбанизация; демографска експанзия в едни страни и демографско свиване в други; революция в информационните и комуникационните технологии; лекуване на спина, рака, левкемията и други неизлечими сега болести; проникване на човека на други планети; нарастваща заплаха за природната среда и дори за климата на земята; потенциална опасност от злоупотреба с генното инженерство, все по-голямо единодействие на световната мафия и т.н. Дори само непълното изброяване е достатъчно, за да се разбере пред какви предизвикателства е изправен светът през следващите десетилетия.
Комплексните явления могат да бъдат обяснени само чрез комплексно разглеждане на причините, които ги пораждат. Това е несъмнено, но всичко останало в дебата относно глобализацията е спорно. В зависимост от различното разбиране за глобализацията се разглеждат и различни причини и движещи сили. Таблицата представя най-често посочваните причини, без да има претенции за изчерпателност.
…………………………………………
4. Глобализиране на собствеността и управлението.
Многонационалните корпорации са един от главните двигатели на глобализацията в икономиката през втората половина на настоящото столетие. Тяхното значение нарасна още повече през последното десетилетие. Този процес ще продължава и през следващите десетилетия. Освен че са притежатели на най-високи технологии, в рамките на тези корпорации се глобализират институционалните форми на стопанските единици, на тяхната собственост, на текущото и още повече на стратегическото им управление.
Те са праобразците на бъдещата организация, институционализация, собственост и управление на стопанските единици в условията на глобализация. В резултат на това субектите на собствеността се размиват в глобален мащаб и все повече нараства ролята на управителите на корпорациите. Така съвременните характеристики на понятията за ролята на държавния и на частния сектор в икономиката придобиват ново значение.
……………………………………
Интернационализацията на търговията върви ръка за ръка с либерализацията на финансовите сделки. Нейните основни съставки обхващат дерегулацията на лихвените проценти, премахването на контролите върху кредитите и приватизацията на държавните банки и финансовите институции. Глобализацията на финансовата търговия дава възможност за по-голяма мобилност между разните сегменти на финансовата дейност, при по-малко ограничения и по-големи възможности за инвестиране. Тази нова финансова инфраструктура възникна през 1980-те години с постепенна дерегулация на пазарите на капитал и ценни книжа в Европа, Америките, Източна Азия, Австралия и Нова Зеландия. Едно десетилетие по-късно страните от Югоизточна Азия, Индия и няколко африкански нации се присъединиха към тази тенденция.
Великите държави напоследък все повече говорят за глобализацията, като стратегия на бъдещото икономическо развитие и преразпределение на световното богатство. Западните учени, в т. ч. и Стенли Фишер, считат, че вносните мита спъват техническия прогрес и развитието на технологиите в световен мащаб. Фишер пише, че когато се произвежда един продукт при най-ниски разходи и ако той доминира на световните пазари, за обществото това е много полезно. Т.е., според него, вносните мита пречат на процеса в глобален мащаб да се произвеждат болшинството от стоките при най-ниски разходи. Това като теория е така, но на практика облагодетелства най-развитите страни, които са с най-висок технически прогрес и хай-технологии. Развиващите се бедни държави са напълно изолирани от този процес, а трябва тепърва да създават производство и икономически растеж.
…………………………………
Леви и десни алтернативи на евроинтеграцията. Тези алтернативи са свързани с визиите на различните политически сили и преформулирането на предходните разграничения между ляво и дясно в политиката. Факт е, че лявата и социалдемократическа визия е много по-социална и търсеща разрешаването на редица социални проблеми, които не могат да бъдат решени повече в рамките на националната държава, в границите на по-голямата европейска общност. Според нея финансовите пазари и тези, които господстват на тях, трябва да бъдат подчинени на регулация, световният пазар трябва да бъде обуздан. Европейският съюз трябва да се съпротивлява на негативните страни на глобализацията и запазвайки високи разходите, да защитава и изгражда една “социална Европа” със силна институционална рамка за икономиката с цел ефективно функциониране; справедливост, за да имат всички достъп до нейните предимства; демокрация, за да даде на всички граждани глас при вземането на решения. Демократично избраните представители на гражданите, а не пазарът трябва да вземат решенията, които определят бъдещето на обществото. Затова например социалдемократите особено силно наблягат на необходимостта от координация на данъчната политика в Европейския съюз – нещо, спрямо което има силна съпротива от дясно.
……………………………………
1. Бауман, З. Глобализацията. Последиците за човека. София, 1999.
2. Миркович, К. Международна икономика, С, 2000.
3. Недялкова, Анна Глобализация на икономиката и развитието - Варна; Унив. изд. Черноризец Храбър, 2004.
4. Самуельсон, П., В. Нордхаус. Зкономика, М., 1999.
5. Стегър, М. Глобализация; С.; 2005.
6. Тофлър, А. Трусове във властта, С., Народна култура, 1991, с. 273.
7. проф. Виомир Франичевиц и проф. Хироши Кимура "Globalization, Democratization and Development", European and Japanese Views of Change in South East Europe.
8. Fischer Stanley, The Financial Crisis in Emerging Markets: Lessons for Eastern Europe and Asia. New York, 23.04.1999.
9. Fischer, Stanley, The Financial Crisis in Emerging Markets: Some Lessons, New York 28.04.2005.
10. Stiglitz, Joseph, Redefining the Role of the State, Tokyo, March 17, 2004.
11. Stiglitz, Joseph, Knowledge for Development: Economic Science, Economic Policy and Economic Advise, Washington D. C., April 20, 2004.
12. Johnston, Donald J., The New Economy: technology is not enough, OECD Observer, September 22, 2005. http://www.oecd.org
13. Baily, M., Innovation in the New Economy, OECD Observer, October 11, 2005. http://www.oecd.org
14. Johnston, Donald J., The New Economy: technology is not enough, OECD Observer, September 22, 2000. http://www.oecd.org
15. Elmeskov, J. and St. Scarpetta, New Sources of Economic Growth in Europe? ONB, 28th Economic Conference 2004, Vienna June 2004. http://www.oecd.org
Темата е разработена 2007 г.
Темата съдържа таблици и схеми.
Ключови думи:
глобализъм, глобализация, проглобализация, антиглобализация, валутно-финансови кризи, евроинтеграция, глобализация и несигурност, глобализацията и разпределението на доходите, глобализация и екология, антиглобализъм