---

---

 

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

 

 

На тема:

Икономически аспекти на приобщаването на България към Европейския съюз

 

 

 

 

2001 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

 

УВОД.. 5

ПЪРВА ГЛАВА. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС.. 7

1. Политически и икономически предпоставки за изграждане на Обединена Европа. 7

2. Интегриране на България към ЕС.. 12

2.1. Европейското споразумение между България и ЕС (САРБЕС). 12

2.2. Копенхагенски критерии. 15

2.3. Бялата книга. 19

3. Външният финансов фактор за подпомагане на реформите в България и приобщаването и към ЕС   21

3.1. Какво представлява Програма Фар. 21

3.2. Развитие на Програма Фар. 23

3.3. България и Програма Фар. Начало на сътрудничеството. 24

4. Условия и задачи, произтичащи от САРБЕС.. 29

4.1. Формиране на интеграционната стратегия на България. 29

4.2. Механизми и инструменти на интеграционната политика на България спрямо ЕС   31

ВТОРА ГЛАВА. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРИОБЩАВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС.. 35

1. Външнотърговска либерализация. 35

1.1. Специфика на механизмите на търговската политика на ЕС при присъединяването на България  35

1.2. Ефекти от прилагането на търговско-икономическите инструменти на Съюза върху външната търговия на България. 37

1.3. Проблеми на външнотърговските отношения между България и ЕС.. 44

2. Селскостопанска политика в процеса на приобщаване към ЕС.. 45

3. Данъчна реформа в България и интеграцията в ЕС.. 50

4. Валутната политика на България и приспособяването й към изисквания на ЕС.. 53

5. Регионално сътрудничество като стимул за интегриране с ЕС.. 57

5.1. Регионалната политика на ЕС.. 57

5.2. Успехите на България в Европейската регионална структура. 60

6. Социални аспекти на присъединяването на България към ЕС.. 62

ТРЕТА ГЛАВА. ЗАДАЧИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ПРИОБЩАВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС   65

1. От европейско споразумение към пълноправно членство - реализъм и прагматизъм в българската интеграционна политика. 65

2. Становище и оценка на Европейската комисия по кандидатурата и напредъка на България за присъединяване към Европейския съюз. 69

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.. 72

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. 75

УВОД

 

Разделянето на Европа на стратегически зони на влияние за един дълъг период от време създава в края на 80-те години прецедентна обстановка на кардинални политически и структурни промени, характерни по-скоро за един отдавна отминал етап от историята – т.нар. Ренесанс. Започва се изграждането на съвършено нов за много страни от континента модел на политическо, икономическо и културно развитие. Самата промяна като процес е свързана с трудността да се преодолее и промени утвърдена вече позиция, която пряко своите резултати има създадено място в общественото пространство. Разбира се, резултатът от тази промяна ще има своите предимства и недостатъци в зависимост от специфичните особености – култура, традиции, географско положение и др. Важното е как всяка отделна държава ще използва оптимално тези свои особености за да успее да се интегрира по-лесно и безболезнено в избрания модел на развитие.

Последните години българското общество извървя дълъг път до разбирането на необходимостта от присъединяване на България към европейските структури. Днес те са единодушни при определянето на този процес като приоритетен за нашата политика. И все пак, въпреки безспорните резултати от нея, довели до покана за преговори за пълноправно членство на България в ЕС, все още съществува огромна разлика между нас и страните от Евросъюза по отношение на всички показатели, които измерват степента на икономическо развитие.

Стремежът на българското общество към обединена Европа намери израз в действията на правителството за ускорена подготовка за присъединяване към Европейския съюз особено след решението от Люксембург за включване на България в процеса на разширяване. Българското правителство прие национална стратегия за присъединяване към Европейския съюз и програма за хармонизиране на законодателството с европейското. Стратегията се основава върху разбирането, че присъединяването на България към семейството на индустриално развитите европейски демокрации е основен национален интерес. То не е самоцел, а начин да изградим по-добър и по-сигурен живот в България. Подготовката за присъединяване на България към ЕС се извършва така, че да бъде постигнат съществен напредък в изпълнение на критериите за членство в ЕС. От икономическа гледна точка целта на България с интегрирането и в ЕС се изразяват в стремежа ни да се формира една работеща пазарна икономика, която да повиши значително стандарта на живот в България. Следователно, стремежът ни към ЕС не трябва да се разглежда като част от националните ни интереси в областта на икономиката, а като едно от средствата за постигането им.

От друга гледна точка освен икономическата, присъединяването ни към ЕС е свързано в дългосрочна перспектива и с присъединяването ни към всичките морални, естетически и културни качества и норми неприсъщи за нас, но традиционно ценностни за Общността. Това е възможността да разберем ролята на демокрацията и свободата като стойностен и последователен процес, а не такъв, какъвто в момента го тълкуваме.

Целта на разработката на дипломната ми работа е да се анализират предпоставките, тенденциите, проблемите и перспективите за развитие на България в процеса на интегрирането и в Европейския съюз.

Задачите, които си поставям в дипломната работа са следните:

1.                 Анализ на политическите критерии на интегрирането на България към ЕС с аспект върху институционалните и законодателни промени, които се реализират и които предстоят;

2.                 Анализ на търговско-икономическите, селскостопанските, данъчните и валутните аспекти на интегрирането на България в ЕС;

3.                 Анализ на възможностите в областта на регионалното сътрудничество, социалната политика и програмата ФАР;

4.                 Проследяване отношението на България и ЕС в процеса на присъединяването й към общността.

 

………………………………………

 

2.1. Европейското споразумение между България и ЕС (САРБЕС)

То е подписано на 8 март 1993 г. и влиза в сила от 1 февруари 1995 г. Този документ, в контекста на аналогични споразумения между ЕС и други бивши социалистически страни от Европа, е една от първите стъпки, макар и не винаги еднозначни към политическо, икономическо и социално единение на стария континент. С него се поставя началото на нов етап взаимоотношения между европейските страни. От една страна то отразява волята на България да продължава провеждането на промените, а от друга израз на подкрепата на Съюза за досегашните реформи, на неговата готовност за съдейства за развитие на българското стопанство с цел утвърждаване на пазарните механизми.

Интегрирането включва преходен период с максимална продължителност 10 години, разделен на два последователни етапа, всеки от които продължава по принцип 5 години. Първият етап започва с влизането на споразумението в сила.

САРБЕС е споразумение от "второ поколение" договори на Общността. Основните му цели са свързани със създаване на "климат на доверие" и стабилност за икономическите и политическите реформи, с укрепване на основата на новата европейска архитектура, с подпомагане на прехода от държавна към пазарна икономика и насърчаване участието в международното разделение на труда, със създаване на подходящи условия за развитието на търговията и насърчаване на инвестициите, с оказване на финансово сътрудничество и адаптиране на европейска помощ към основните приоритетни области.

Споразумението е разработено предимно като търговско споразумение за зона за свободна търговия с промишлени стоки. Тази негова едностранчивост се обяснява с факта, че то е преговаряно в период, когато ЕС все още не е взел решение за политическото си разширяване. От гледна точка на предметната сфера на действие САРБЕС обхваща голям кръг от области и надхвърля рамките на традиционните търговско-икономически спогодби. В него специално място имат насоките на сътрудничество в промишлеността (вкл. инвестиции, селско стопанство, енергетика, транспорт, туризъм и др.), в областта на финансите, в законодателството с цел унификация и хармонизация. Специални раздели са посветени на институционалното развитие и културното сътрудничество. Политическото му призвание има две измерения: то не само засяга всички разпоредби, касаещи отношенията между България и ЕС, но и е изрично посочено в текстовете, посветени на политическия диалог. С поместването на разпоредбите за политическия диалог в раздел І на САРБЕС се поставя ударение върху значението на политическото измерение в контекста на интегрирането. Conditio side qua non е успехът на икономическата и политическата реформа в България, който е свързан с необходимостта на демократичния процес и със стабилизирането на икономиката, разбирани като връщане на стопанската система към естествения дългосрочен темп на растеж.

 

…………………………………………

 

За обслужване на цялостната комуникация с ЕС по целия спектър на приложение на САРБЕС, както и за осигуряване на адекватно ниво на вътрешната координация, в България се изгражда необходимата институционална структура, която да координира и контролира насоките на интеграцията. Досегашната практика на всички СЦИЕ показва паралелност при институционализиране на контактите. На основата на приети форми за координиране на дейността по интегрирането в България са създадени редица двустранни органи, които съгласуват нейните интереси в условията на асоциирано членство. Такъв орган е Съвета за асоцииране. Съгласно разпоредбите на чл. 105 на САРБЕС той следи изпълнението на споразумението и разглежда всички важни въпроси, възникващи в неговите рамки. Има консултативни, а не изпълнителни функции. Състои се от членове на ЕС, на ЕК и членове, определени от правителството на Р България. Заседава веднъж годишно на министерско равнище. Учредяването на този орган става на 29 май 1995 г., а след второто му заседание са създадени и започват да функционират и други органи, предвидени в САРБЕС. Те са:

¨                 Комитет за асоцииране - той подпомага Съвета за асоцииране, който определя неговите правомощия. Състои се от представители на Съвета на ЕС, членове на ЕК и представители на правителството на Р България на равнище висши държавни служители;

¨                 Смесен парламентарен комитет – той е форум на страните-членки, Европейския парламент и членове на НС на България за срещи и обмен на мнения. Прави препоръки на Съвета за асоцииране.

 

…………………………………………

 

1.1. Специфика на механизмите на търговската политика на ЕС при присъединяването на България

Динамиката на развитие на външната търговия е свързана с протичащите икономически промени, темпа на икономически растеж и устойчивостта на валутния курс. Ето защо икономическите условия и мерките за стабилизиране на икономиката са важна предпоставка за развитието на външната търговия. Само те, обаче не са достатъчни – съществено влияние оказват структурната реформа и адаптацията към поставените от ЕС изисквания. В чл. 1 на САРБЕС е посочено, че една от целите на приобщаването е постепенното изграждане на зона за свободна търговия /в съответствие с правилника на Световната търговска организация в течение на 10 годишен период/. При реализирането й се прилага асиметричния подход. Той се заключава в следното: по-бързо намаляване на митата за българския износ към ЕС и постепенно намаляване на митата за внос от ЕС в България. ЕС ще либерализира търговията си с България за четири години, а България за девет. Чрез търговската част на Споразумението се създават възможности и по-благоприятни условия за износ на европейските пазари, но не се осигуряват икономически, технически и финансови предпоставки за използването им. Остават само предложения за реализация в средносрочен и дългосрочен план. Неизменна черта в реализирането на интеграционните процеси е протекционизмът в търговията, който се изразява в прилагането на тарифни и нетарифни ограничения. За т.нар. "чувствителни стоки" се прилагат и качествени ограничения като тарифни квоти и плафони, техният износ се регламентира с протоколи. Най-бавно и ограничено протича либерализацията на търговията със селскостопански продукти, които са най-чувствителните за ЕС стоки. Ограничителния характер на постигнатите облекчения за български износители се базира на силно ограничителните инструменти за единната селскостопанска политика на ЕС – митнически контингенти, минимални /ориентировъчни/ цени, компенсаторни такси и пр., с които се цели защита на интересите на местните производители и износители от страните членки в условията на аграрни реформи. В резултат на това се увеличава вътрешното производство и степента на самозадоволяване със селскостопански изделия в рамките на Общността. Докато за промишлените стоки ЕС прилага адвалорни мита, то за селскостопанските стоки се използват пълзящи компенсационни такси, представляващи разликата между световните и вътрешните цени на ЕС за тези стоки, като последните често се прилагат в съчетание с митническото облагане. Българския селскостопански износ се облага с променливи такси, които достигат сто и повече процента от стойността на внасяната в ЕС стока.

За разлика от промишлените стоки, отношенията тук се формират на принципа на реципрочността. Това означава, че България и ЕС ще улеснят селскостопанския внос в еднаква степен и в еднакви срокове.

 

……………………………………

 

По отношение на административния капацитет, България започна процес на пълно модернизиране на данъчната администрация. През януари 2000 г. е въведен новия Правилник за данъчната процедура, което спомогна за реструктурирането на данъчната администрация на функционално ниво, съпътствано с екстензивно обучение на данъчните служители във връзка с новите процедури. Правилникът също така консолидира всички предишни наредби във връзка с процедурата по събиране на данъците. Съгласно правилника, бе създадена Държавна комисия за събиране на вземанията към Министерство на финансите, чиято задача бе да подобри събираемостта на публичните вземания. Освен това през април 2000 г. бе създадена и Дирекция за данъчна политика с цел контролиране бъдещото хармонизиране на законодателството. Накрая на октомври 1999 г., Министерският Съвет прие решение за създаването на полуавтономна Агенция за унифицирано събиране на данъците, която служба ще бъде отговорна за администрирането и събирането на повечето такси и вноски за социално осигуряване.

 

…………………………………………

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Анализът на икономическите аспекти от приобщаването на България към западноевропейските икономически и политически структури потвърждава сложността и взаимозависимостта на протичащите и предстоящите процеси на адаптация. Преходът към пазарно стопанство в СЦИЕ и задълбочаването на интеграционния процес в ЕС позволяват да се направят следните изводи, произтичащи от подготовката към пълноправно членство. Приобщаването е дългосрочен процес, който се разглежда като преходен стадий в отношенията между контрагентите. В него на договорна основа и с подкрепата на Съюза се извършват структурни, институционално-политически, правни и стопански изменения. Той няма да стане автоматически изгоден за СЦИЕ. Това се обуславя от осъществявания преход в ЕС към следващия стадий на интеграция, ефектът от който резултира в продължаващата протекционистична политика, целяща смекчаване на проблемите на безработицата и намаляване на темповете на икономически растеж в някои от страните членки. Интеграционната стратегия на ЕС и съответните мерки за стимулиране на сътрудничеството с асоциираните страни позволяват разработването и прилагането на подходяща политика спрямо тези страни и цялостна политика на сътрудничество на кандидат-членките спрямо ЕС. Създаването на механизми и инструменти на вътрешната политика по приобщаването се базира на оценката на възможните и достижимите ефекти в различните области на сътрудничество в средносрочна и дългосрочна перспектива.

 

…………………………………

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

 

1.                 Иванова, Р., “Основи на европейската интеграция Център за европейски изследвания”, София, 1996 г.

2.                 Под редакцията на доц. д-р Г. Генов, “Алтернативи на политиката на сигурност на Република България в условията на демократичен преход”, “Албатрос”, 1998 г.

3.                 Александров, Рангелов, “Европейските структури за сигурност и мирът на Балканите”, Национален институт за международни изследвания, София, 1996 г.

4.                 Рачев, Аврамов, Кръстев, “Националната сигурност и демократизирането на гражданско-военните отношения в България”, София, 1996 г.

5.                 “Европейският съюз – ваш съсед”, Европейска документация, Февруари, 1995 г.

6.                      “Европейско политическо сътрудничество”, под редакцията на Георги Генов и Емил Панушев, ИК “АЛБАТРОС”, 1999 год.

7.                      “Асоцииране на България към Европейския съюз: структурна адаптация на националното стопанство”, Велико Търново, ИК “Абагар”, 1995 г.

8.                 “Приобщаването на България към Европейския съюз: политически, икономически и правни проблеми”, под редакцията на Т. Хубенова – Длисивкова, София, ИК “Стоилов”, 1996 г.

9.                 Каракашева, Динков, Менчева, Маркова, “Международен бизнес”, София, 1998 г

10.             www.evropa.bg

11.             www.capital.bg/old/2000-06/

12.             www.capital.bg/artikle.pfp3?broi=2000-22

13.             www.government.bg

 

 

 

Темата е изготвена 2001 г.

Темата съдържа таблици, графики, данни за периода 1996-1999 г.

 

Ключови думи:

интегриране на България към ЕС, Европейско споразумение между България и ЕС (САРБЕС), копенхагенски критерии, Програма ФАР, интеграционна стратегия на България, външнотърговски отношения между България и ЕС, селскостопанска политика на България, данъчна реформа и валутна политика, регионална политика на ЕС