 |
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Фактори, възможности и ефективност на присъединяване на България към Европейския съюз
2001 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
ГЛАВА ПЪРВА. ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУЦИИ
1. История на създаването на ЕС
2.6. Процес на вземане на решения в Общността
3.1. Общи политики на Европейския съюз
ГЛАВА ВТОРА. ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
1. Отношения на България с Европейския съюз
2. Асоцииране /членство/ на България в Европейския съюз
3. Напредъка на България към членство в ЕС
ГЛАВА ТРЕТА. ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И БЪЛГАРИЯ
УВОД
Разделянето на Европа на стратегически зони на влияние за един дълъг период от време създава в края на 80-те години прецедентна обстановка на кардинални политически и структурни промени, характерни по-скоро за един отдавна отминал етап от историята – т. нар. Ренесанс. Започва се изграждането на съвършено нов за много страни от континента модел на политическо, икономическо и културно развитие. Самата промяна като процес е свързана с трудността да се преодолее и промени утвърдена вече позиция, която пряко своите резултати има създадено място в общественото пространство. Разбира се, резултатът от тази промяна ще има своите предимства и недостатъци в зависимост от специфичните особености – култура, традиции, географско положение и др. Важното е как всяка отделна държава ще използва оптимално тези свои особености за да успее да се интегрира по-лесно и безболезнено в избрания модел на развитие.
Последните години българското общество извървя дълъг път до разбирането на необходимостта от присъединяване на България към европейските структури. Днес те са единодушни при определянето на този процес като приоритетен за нашата политика. И все пак, въпреки безспорните резултати от нея, довели до покана за преговори за пълноправно членство на България в ЕС, все още съществува огромна разлика между нас и страните от Евросъюза по отношение на всички показатели, които измерват степента на икономическо развитие.
Стремежът на българското общество към обединена Европа намери израз в действията на правителството за ускорена подготовка за присъединяване към Европейския съюз особено след решението от Люксембург за включване на България в процеса на разширяване. Българското правителство прие национална стратегия за присъединяване към Европейския съюз и програма за хармонизиране на законодателството с европейското. Стратегията се основава върху разбирането, че присъединяването на България към семейството на индустриално развитите европейски демокрации е основен национален интерес. То не е самоцел, а начин да изградим по-добър и по-сигурен живот в България. Подготовката за присъединяване на България към ЕС се извършва така, че да бъде постигнат съществен напредък в изпълнение на критериите за членство в ЕС. Това ще позволи Европейската комисия да изготви положителна оценка за хода и динамиката на подготовката ни за присъединяване.
От икономическа гледна точка целта на България с интегрирането и в ЕС се изразяват в стремежа ни да се формира една работеща пазарна икономика, която да повиши значително стандарта на живот в България. Следователно, стремежът ни за пълноправно членство в ЕС не трябва да се разглежда като част от националните ни интереси в областта на икономиката, а като едно от средствата за постигането им.
От друга гледна точка освен икономическата, присъединяването ни към ЕС е свързано в дългосрочна перспектива и с присъединяването ни към всичките морални, естетически и културни качества и норми неприсъщи за нас, но традиционно ценностни за Общността. Това е възможността да разберем ролята на демокрацията и свободата като стойностен и последователен процес, а не такъв, какъвто в момента го тълкуваме.
Целта на разработката на дипломната ми работа е да проследя поетапното развитие на България в отношенията и с ЕС. Да установя постигнатите от нея резултати и да разкрия факторите, възможностите и ефективността на България в присъединяването й в Европейския Съюз.
Задачите, които си поставям в дипломната работа са следните:
Ш Да разкрия същността на ЕС, като световна организация и по този начин да докажа важността на това, България да влезе в ЕС.
Ш Да се проследи отношението на България и ЕС в процеса на присъединяването й към общността;
Ш Да се разкрият факторите, възможностите и напредъка на България в присъединяването й към ЕС
………………………………
ГЛАВА ПЪРВА. ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУЦИИ
В Европейския съюз влизат 15 страни-членки с население от около 370 милиона души. ЕС представлява най-големият търговски блок в света. На 1 януари 1993 г. беше завършено изграждането на единния европейски пазар, като бяха премахнати всички препятствия за свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали в рамките на общността. През цялата си история процесът на Европейска интеграция е белязан от две характерни черти, които го отличават от всички предишни опити за обединяване на европейските държави.
И трите общности (Европейската общност за въглища и стомана, Европейската икономическа общност и ЕВРАТОМ) са изградени на солидна икономическа основа. Това обяснява защо взаимният интерес и нарастващата взаимозависимост са довели до реална солидарност с течение на времето.
Европейският съюз се гради на правно-обвързващи договори, които страните-членки са задължени да спазват. Всякакви спорове или конфликти, възникващи между страните-членки, Комисията, други институции на общността или правни субекти в рамките на отношенията, регулирани от основополагащите договори и основаващите се на тях вторични правни източници, се решават от Европейския съд, чиито решения не могат да бъдат оспорвани или пренебрегвани от никого: върховенство на закона е принципът, който определя отношенията между страните-членки, институциите и другите правни субекти.
Постигането на целите, залегнали в договорите (реализирането на четирите свободи: свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги, както и създаването и прилагането на обща политика в нарастващ брой сфери, води до прогресивното предаване на суверенитет от страните-членки към европейските институции, с което на последните се дава възможност да прилагат решенията, приети от Съвета на министрите (най-вече под формата на наредби, директиви, решения, препоръки и мнения, които, заедно с договорите, оформят корпуса на европейското право).
Съюзът постига своите цели предимно чрез общите политики (селско стопанство, риболов, транспорт, опазване на околната среда, външна търговия, конкуренция, подпомагане на развиващите се страни, регионална политика, енергетика, митнически съюз) и общи акции или програми (научни изследвания и технологии, телекомуникации, координация на икономическите политики на страните-членки с цел постигане на балансирано икономическо и социално развитие, изграждане на икономически и валутен съюз, и разширяване на социалната политика).
Успехът на Европейския съюз и фактът, че той привлича все нови и нови страни-членки, се дължат на три основни фактора:
F икономическа основа, която поражда все по-голяма взаимозависимост и солидарност;
F върховенство на закона, което се характеризира с наличието на правнообвързващи договори, определящи точно задачите и компетенциите на Съюза.
F демократичен процес на вземане на решения, основаващ се на компромис и консенсус.
Тъкмо това оригинално съчетание на прагматизъм и определени принципи позволява на Съюза винаги да преодолява сериозни кризи и препятствия, като същевременно съхранява идентичността и сплотеността си, без да се отклонява от набелязаните предварително цели.
Вероятно най-големите постижения на Съюза са две:
първо, той успя да осигури траен мир между страните, които го изграждат, след като в продължение на векове те бяха воювали постоянно помежду си, и второ, той постига целите си с демократични средства, без да обезличава националната и регионална принадлежност.
………………………………………
2.3. Европейска Комисия
Европейската Комисия е изпълнителният орган на Общността. Тя се смята за олицетворение на европейската идея – макар, че членовете й се назначават от националните правителства, те не са подчинени на тях, а на интересите на Общността като цяло.
Членове, председателство и отговорности
Понастоящем Комисията се състои от 20 члена – по 2 от петте най-големи страни (Франция, Германия, Италия, Испания и Великобритания) и по 1 от десетте по-малки страни-членки (Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург, Холандия, Португалия, Австрия, Финландия и Швеция). Те бяха посочени от собствените им правителства и назначени от Съвета на Министрите с одобрението на Европейския Парламент. Първоначалният мандат беше 4 години, но с Договора от Маастрихт продължителността на мандата на Комисията и Председателя е 5 години (от 1 януари 1995 г.). Мандатът не е еднократен и в края на всеки период половината от членовете на Комисията обикновено получават нов мандат, а на мястото на останалите идват нови.
Преди номинирането на председателя на Комисията правителствата на страните-членки трябва да се консултират с Европейския Парламент. Те трябва да се консултират с новоизбрания председател преди номинирането на другите членове на Комисията. След това ЕП одобрява с гласуване състава на Комисията като цяло. Правителствата на страните-членки назначават официално председателя на Комисията, само ако това гласуване е било положително.
…………………………………………
Регионална политика
Регионалната политика на Европейския съюз е разработена на основата на европейската регионална икономическа теория. Регионалната икономика започва да се осъществява след първото разширяване на Европейският съюз, когато се създава и Европейския фонд за регионално развитие. Поради различията в традициите на отделните държави при формулирането на регионалния подход в Европейския съюз се приемат три нива на дефиниране на региони: като инструмент на икономическа политика, като инициатор на политически подходи и като субект на реализация на инициативите на Съюза. Съответно регионите в Европейския съюз са обособени както следва:
· Региони с проблеми на международно равнище – това са предимно изоставащи в своето развитие територии, които ангажират големи национални области и цели държави – Гърция, Ирландия, Испания, Португалия, Мецоджорно /Италия/, новите германски провинции.
· Национално дефинирани региони – те са елемент от управленската структура в отделните държави и са част от националната традиция /департаменти, региони, общини, страни, провинции/. Те имат значение за развитието на пространственото планиране и трансграничното регионално сътрудничество.
· Функционални региони – дефинирани съобразно социално-икономическото развитие. Тук могат да се отнесат региони, включени в преструктурирането на депресивни индустриални райони, изостаналите селски райони и др.
…………………………………
3. Напредъкът на България към членство в ЕС
В „Програма 2000" е отбелязано, че Комисията ще предоставя на Европейския съвет периодични доклади относно напредъка, постигнат от всяка държава-кандидат от Централна и Източна Европа в подготовката за членство, като първият подобен доклад е подготвен в края на 1998 г.
В съответствие с указанията, съдържащи се Заключенията на Съвета в Люксембург, докладът за напредъка на България следва структурата на Становището:
Ё описва връзките между България и Съюза, в частност в рамките на Европейското споразумение;
Ё анализира ситуацията по отношение на политическите условия, изложени от Европейския Съвет (демокрация, правов ред, права на човека, защита на малцинствата);
Ё оценява ситуацията в България и перспективите по отношение на икономическите условия на Европейския съвет (функционираща пазарна икономика, способност за преодоляване на натиска на конкуренцията и пазарните сили в ЕС);
Ё разглежда въпроса за възможностите на България за поемане на задълженията за членство, а именно достиженията на правото на ЕС, както това е посочено в Договора, вторичното законодателство и политическата линия на Съюза.
Оценката на напредъка при изпълнението на политическите критерии и критериите на европейското законодателство поставя ударение върху това, което е извършено след публикуването на Становището. Икономическата оценка се базира върху една дългосрочна преценка на икономическата дейност в България. Оценката на напредъка, постигнат в областта на приемането на достиженията на правото на ЕС, е извършена по-скоро съобразно вече действащото законодателство, а не на законодателство, намиращо се на различен етап на подготовка или подлежащо на парламентарно одобрение.
………………………………………
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Разширяването на Европейският съюз следва да се разглежда като политическо безусловно налагащо се изискване и като голямата възможност за доказване готовността на една демократична общност да поеме задълженията на пълноправен партньор при предстоящото разширяване на Евросъюза.
От изключително важно историческо значение за ЕС е засилването на интеграцията на континента с мирни средства, като се разшири зоната на стабилност и просперитет с включването на нови страни членки. Никога досега толкова много страни не са били привлечени от идеята да се присъединят към тази европейска структура. Определени икономически и политически трудности от такава стъпка, произтичащи от различните характеристики на страните кандидатки не бива да омаловажават идеята и възпрепятстват развитието на процеса. Това “безпрецедентно историческо предизвикателство”, както се разглежда разширяването, поставя определени задачи, чието реализиране трябва да се осъществи плавно и силно съсредоточено.
За осъществяването на интеграционните процеси се създават нови спогодби, различни по структура и съдържание, известни още като европейски съглашения за асоцииране. Прилагането им е необходимо, а изпълнението задължително. Задължително, защото съглашенията съдържат всички онези политически и икономически предпоставки и критерии, чието изпълнение предоставя възможността за пълното интегриране на дадена страна към Европейския съюз.
Колкото до България, нейния стремеж е да се интегрира в Общността икономически, политически и културно. Това пък от своя страна налага пълното преформулиране на досегашната ни политика и създаване на нова интеграционна динамика. Тези процеси ще подпомогнат икономиката и обществото да премине етапа на приспособяване към условията на ЕС..
Стремежът на България да се впише в механизмите за организиране на сътрудничеството и интеграцията в Европа е многостранно обоснован цивилизован избор. Исторически и културно България принадлежи на европейската цивилизация.
За България става особено важно, освен поддържането на силно желание за пълноправно членство, да осъществи последователни действия, подготвящи я за следващите етапи от развитието на отношенията с Европейския съюз. Към усилията за приспособяване на икономиката, политическата и административната системи, за хармонизиране на законодателството трябва да се засили вниманието към редица организационни въпроси.
За по-резултатно вписване на България в процесите на европейския континент полезно би било да се направи опит за извличане на някои изводи от досегашните усилия за осъществяване на набелязаните приоритети. Преговорите за подписване на Европейското споразумение и впечатленията от досегашното му изпълнение натрапчиво доказват, че общественото съзнание у нас си остава далеч от дълбоката същност и историческа значимост на това, което става в Европейския съюз, особено след Договора от Маастрихт.
Ефектът от присъединяването на България към Европейския съюз е, че ще осигури значителни икономически изгоди, ще ускори темповете на развитие и ще издигне стандарта на живот. Трябва да обръщаме внимание и на обратната страна, че България ще трябва да се утвърждава като член на Съюза в остра конкуренция, в която са неизбежни преоценки на сравнителните ни предимства. Свързването с този нов субект в международната система изисква внасянето на яснота, че България се приобщава към национална структура, която вкарва качествено нови моменти в европейските реалности. Трябва да се заживее със съзнанието, че избраният път води до доброволен отказ от суверенни права и делегирането им на общи институции. Обществено тази потребност не е осъзната и това забавя приобщаването.
Договорът от Маастрихт увеличава високите изисквания, с които трябва да се съобрази страната, за достигане на пълноправно членство в ЕС. Но едновременно с това България поддържа своята вече изявена воля за членство в ЕС, като официално представи кандидатурата си през 1995. Едно твърдение от страна на ЕС, че такова членство в средносрочен аспект е безнадеждно, би довело до нарастване на политическата и икономическата нестабилност. От друга страна, поставянето на асоциираните страни на еднакво равнище, що се отнася до възможностите за по-нататъшното развитие на интеграционните процеси, би допринесло за стабилността в Европа.
Едно е ясно – разширяването на ЕС е особено чувствителен проблем, който е източник на противоречия между 15-те страни членки и неговото разрешаване в сегашния геополитически контекст е едно от най-трудните и сложни предизвикателства пред европейското обединяване в периода до края на века. И въпреки тези противоречия и трудности, все по-голяма става необходимостта от провеждането на сериозен диалог относно европейската архитектура, диалог в рамките на който да бъдат изяснени и уточнени перспективите и условията за членство в Европейския съюз на нашата страна както и възможните варианти на този процес.
Използвана литература
1. Александров, Рангелов, “Европейските структури за сигурност и мирът на Балканите”, Национален институт за международни изследвания, София, 1996.
2. Ал Роуни, “Всичко за Европейската общност”, София, 1993.
3. “Асоцииране на България към Европейския съюз: структурна адаптация на националното стопанство”, Велико Търново, ИК “Абагар”, 1995.
4. в-к “Капитал”, бр. 10 (13-19 март ’99).
5. доц.д-р Георгиева, Е- лекции.
6. “Европейският съюз – ваш съсед”, Европейска документация, Февруари, 1995.
7. “Европейско политическо сътрудничество”, под редакцията на Георги Генов и Емил Панушев, ИК “АЛБАТРОС”, 1999.
8. Иванова, Р., “Основи на европейската интеграция Център за европейски изследвания”, София, 1996.
9. Жуфроа-Люсион Радел, “Европейският съюз между политически полярности”, 1994.
10. http://europa.eu.int/comm/dg/a/phare/index.htm
11. http://www.europa.bg/bg/copenhagen.htm
12. Ленард,Дик - “Европейският Съюз”, София, 1996.
13. “Приобщаването на България към Европейския съюз: политически, икономически и правни проблеми”, под редакцията на Т. Хубенова – Длисивкова, София, ИК “Стоилов”, 1996.
Темата е изготвена 2001 г.
Темата съдържа таблици, фигури.
Ключови думи:
създаване на ЕС, Институции на ЕС, Европейски парламент, Съвет на министрите, Европейска комисия, Европейски съд, Сметна палата, политики на ЕС, отношения и асоцииране (членство) на България в ЕС, приоритети и цели при присъединяването на България към ЕС
]]>
