 |
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Анализ на предприсъединителната програма на Република България към Европейския съюз
2004 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
І. ПОЛИТИЧЕСКИ КРИТЕРИИ ЗА ЧЛЕНСТВО
1. Анализ на политическата реформа
1.5. Борба с организираната престъпност
2.1. Създаване на гаранции за прозрачност в работата на държавната администрация
2.2. Усъвършенстване на финансовия и данъчния контрол
2.3. Антикорупционна реформа в Агенция “Митници”
2.4. Антикорупционни мерки в системата на Министерство на вътрешните работи
2.5. Противодействие на корупцията в местната власт
2.6. Антикорупционни мерки в сферата на финансирането на политическите партии
2.7. Антикорупционни мерки в съдебната система и наказателното законодателство
3. Приоритети, цели и задачи в противодействието на престъпността
3.5. Ограничаване на организираната престъпност
ІІ. ИКОНОМИЧЕСКИ КРИТЕРИИ ЗА ЧЛЕНСТВО
1. Анализ на икономическото развитие
1.3. Парични и кредитни агрегати
1. Анализ на външната политика
1.3. Външнополитическо сътрудничество
ІV. ОБЩА ОЦЕНКА НА ПРИСЪЕДИНИТЕЛНАТА ПРОГРАМА
УВОД
Отношенията на България с ЕС имат кратка, но динамична история. България установява дипломатически отношения с Европейската общност едва на 9 август 1988 г. По това време Европейската общност е готова да започне веднага преговори с България за сключване на Спогодба за търговия и търговско-икономическо сътрудничество, но развитието на взаимоотношенията е спряно поради политическата обстановка в страната – осъществяването на процеса на преименуване на населението от турски произход.
След промяната на политическия модел в страната, отношенията с Европейските структури се активизират много бързо. На 8 май 1990 г. между България и Европейската общност се подписва Спогодба за търговия и търговско икономическо сътрудничество. Тя, макар и с ограничено значение, създава рамката за по-нататъшното развитие на взаимоотношенията между България и Европейската общност.
На 17 септември 1990 г. България е включена в Програмата Фар и започва да получава ежегодна безвъзмездна помощ от ЕС за подкрепа на реформите и за подготовката на страната за пълноправно членство.
Въпреки това динамизиране на отношенията, подписаната спогодба изчерпва много бързо своите възможности. През есента на 1991 г. е взето решение да започнат преговори с България за сключване на Споразумение за асоцииране с Европейската общност. То е подписано на 8 март 1993 г. и влиза в сила след ратифициране от Народното събрание на България, Европейския парламент и парламентите на държавите-членки на 1 февруари 1995 г.
Следващ етап в развитието на отношенията на България и ЕС е представянето на официалната молба на България за пълноправно членство в ЕС на Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г.
През пролетта на 1996 г. Европейската комисия представя на българското правителство специален въпросник, който трябва да послужи като основа за подготовката на мнението й относно бъдещото присъединяване на България към ЕС и започването на преговори. Поставените въпроси обхващат всички сфери на икономическия и социален живот в страната.
През юли 1997 г. е подготвено мнението на Европейската комисия относно кандидатурата на България за пълноправно членство в ЕС. Констатирано е, че България е на път да изпълни политическите критерии за членство, но все още в страната няма функционираща пазарна икономика и тя няма да може да се справи с конкуренцията в рамките на ЕС в средносрочен план, т.е. изводът от това мнение е, че ЕС ще започне преговори с България, когато тя изпълни критериите за членство.
За подготовката на България за пълноправно членство в ЕС е разработена национална стратегия. Стратегията се основава върху разбирането, че присъединяването на България към семейството на индустриално развитите европейски демокрации е основен национален интерес.
През ноември 1998 г. са представени и първите редовни доклади на Европейската комисия за напредъка на страните-кандидатки през периода юли 1997 г. - ноември 1998 г. В доклада за България се отбелязва, че страната е направила значителен прогрес, но все още не изпълнява Копенхагенските критерии и не е готова за започване на преговори.
На 13 октомври 1999 г. Европейската комисия за втори път представя своите редовни доклади за напредъка на страните-кандидатки за изминалия едногодишен период. В доклада за България се правят следните изводи:
България изпълнява политическите критерии от Копенхаген. По-нататъшните усилия на страната би следвало да се насочат към предприемане на конкретни мерки за интегриране на ромското население, за борба с корупцията и подобряване дейността на съдебната система.
Направен е допълнителен напредък в изграждането на функционираща пазарна икономика, но в средносрочен план страната не би се справила с конкурентния натиск в единния пазар на ЕС.
Постигнато е значително ускорение в укрепване способността на страната да поеме задълженията на членството и в приемането на европейското законодателство, което трябва да бъде допълнено с последователни усилия за неговото практическо прилагане. Има съответствие с приоритетите на "Партньорство за присъединяване", освен в ядрения сектор.
В заключение Комисията препоръчва България да се присъедини към страните, с които ЕС е започнал преговори за членство, при условие, че до края на 1999 г. българските власти вземат решение за установяване на приемливи срокове за затваряне на реактори 1-4 в АЕЦ "Козлодуй" и че се потвърди значителен напредък в провежданата икономическа реформа.
На срещата си в Хелзинки на 10 и 11 декември 1999 г. Европейският съвет взема решение през февруари 2000 г. да свика двустранни междуправителствени конференции за започване на преговори с Румъния, Словакия, Латвия, Литва, България и Малта по условията за тяхното присъединяване към ЕС и произтичащите от това изменения в учредителните договори.
В помощ на България Европейският съюз разработва и приема документ, наречен пътна карта, който обхваща периода до 2007 г. Пътната карта е приета от Европейския съвет, състоял се през декември 2002 г. С нея за България не се поставят нови условия за членство извън Копенхагенските критерии. Посочват се основните стъпки, формулират се подробно предстоящите задачи по пътя към членството на страната в ЕС. Това е сторено въз основа на поетите от страната ни ангажименти в процеса на преговорите за присъединяване. Специален акцент се поставя върху административния и съдебния капацитет за прилагане на достиженията на общностното право. Пътната карта се актуализира периодично с оглед развитията в страната ни и напредъка в преговорите. В редовните доклади за напредъка на страната ни по пътя към членството й в ЕС, Европейската комисия включва и оценка за изпълнението на пътната карта.
………………………………
1.4. Корупция
Общественото мнение все още възприема корупцията като сериозен проблем. За митническите власти, длъжностите, свързани със съдебната власт, полицията и здравния сектор се счита, че са сред най-корумпираните групи[1]. Ето защо борбата срещу корупцията се явява един от главните приоритети на българското правителството.
След приемането на Национална стратегия за противодействие на корупцията (м. октомври 2001 г.) и на План за действие (м. февруари 2002 г.), са променени различни части от българското законодателство, с цел те да бъдат приведени в съответствие с основните международни инструменти в борбата срещу корупцията.
Планът за действие приключва в края на 2003 г. и понастоящем се актуализира. През м. септември 2003 г. правителството приема доклад за изпълнение на Националната стратегия. Докладът заключва, че административното устройство на специализирани структури за борба срещу корупцията следва да бъде заздравено, както и цялостният контрол на изпълнението на Плана за действие.
С приемането на Националната стратегия за противодействие на корупцията се въвежда изискването магистратите задължително да декларират своите доходи. Декларациите обхващат и данни за съпрузите и децата и са включени в обществен регистър. Подобни регистри съществуват и за митническите служители[2]. През м. февруари 2003 г. Националната асоциация на съдебните служители прима Кодекс за поведение, в който се уточнява как да действат съдебните чиновници в случай, че им е предложен подкуп. Измененията в Закона за държавния служител съдържат нови разпоредби, регулиращи конфликтите на интереси.
От началото на 2003 г. допълнително се развива събирането и обработването на статистическа информация за подкупите и сега се прави разлика между активен и пасивен подкуп в частния и обществен сектор, търговия на влияние и злоупотреба със служебно положение.
През 2003 г. е извършена допълнителна консолидация на институционалното устройство на борбата срещу корупцията. За координацията и контрола върху изпълнението на Националната стратегия и Плана за действие отговаря междуведомствена комисия, председателствана от министъра на правосъдието. В допълнение, през м. октомври 2002 г. Народното събрание учредява 24-членна постоянна Комисия за борба с корупцията. Нейна главна задача е да приведе законодателството в съответствие с достиженията на правото на ЕС и практиките на Европейския съюз, да наблюдава приложението му и да го допълва, ако се появят слабости.
Специални звена в отделните министерства, полицията и службите за охрана на границите отговарят за борбата срещу корупцията. В частност, се предприемат специални мерки, за да се осигури добро полицейско поведение по границите и транзитните пътища.
Необходимо е да се подчертае, че през м. май 2003 г., България подписва и допълнителен протокол към Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа, която предстои да бъде ратифицирана. България участва в миниторинга на антикорупционните мерки, извършвани от работна група на ОИСР по въпросите на подкупа в международните търговски сделки. През м. февруари 2003 г. България бе обект на преглед фаза 2 по процеса на мониторинг по Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговки сделки. Докладът, приет през м.юни 2003 г. от работната група за подкупа на ОИСР препоръчва България да внедри ефективни механизми за предотвратяване и разкриване на международния подкуп и да въведе подходящи механизми за ефективното преследване на международни престъпления, свързани с подкуп[3].
България е страна по Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления. Тя е също и член на GRECO, Групата на държави срещу корупцията към Съвета на Европа, която редовно оценява страните си членки. Докладът за оценка от м. май 2002 г., направен от GRECO отбеляза, че България досега е постигнала по-голям напредък при приемането на законодателство, отколкото при неговото прилагане и изпълнение.
………………………………….
2.1. Създаване на гаранции за прозрачност в работата на държавната администрация
Необходими са законодателни промени насочени към повишаване на антикорупционния ефект на новоприетите нормативни актове като Закон за администрацията, Закон за административното обслужване на физически и юридически лица, Закон за държавния служител, Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, Закон за достъп до обществена информация. Промените следва да гарантират свеждане до ниски нива на възможностите за субективна преценка от страна на администрацията и следва да се изразяват в[4]:
v ясно регламентиране на права, задължения и процедури във връзка с упражняването на дискреционни правомощия (взимане на решения по целесъобразност);
v регулиране на допустимостта на подаръци, получавани от държавния служител, за които следва да се следи чрез средствата на вътрешен контрол;
v въвеждане на механизми за предотвратяване случаите на “конфликт на интереси”;
v въвеждане на “обслужване на едно гише” от администрацията;
v повишаване и контрол над критериите за подбор на служителите;
v изготвяне от страна на държавните институции (Министерския съвет) на специален наръчник с дефиниране и опис на публичните услуги, с указания за процедура, срок, институция (отдел) на издаване, право на жалби при издаване на документи или при лошо обслужване. В тази връзка е необходимо да се осъвремени и допълни Закона за писмата, сигналите, жалбите и молбите, който урежда реда за упражняване правата на гражданите по чл. 45 от Конституцията на Република България;
v прехвърляне на публични функции към частния сектор и утвърждаване на граждански и стопански субекти като обществено отговорен сектор в пазара на услугите;
v създаване на необходимите технически, организационни и правни предпоставки за ефективното приложение на съвременен закон за достъп до обществена информация;
v въвеждане на антикорупционно обучение за служителите на различни нива в държавните институции;
v актуализация на Кодекса за поведение на държавния служител във връзка с привеждането му в съответствие с европейските стандарти.
……………………………….
1.5. БВП
Предварителните оперативни данни на Националния статистически институт за първото тримесечие на 2004 г. показват нарастване на брутния вътрешен продукт на страната до 5.3 на сто спрямо същия период на 2003 г. Толкова висок ръст за първото тримесечие на годината, в което икономическата активност е традиционно по-слаба, се реализира за първи път от 1998 г. След забавяне до 3.5 на сто през четвърто тримесечие на 2002 и задържане през първото тримесечие на 2003, вече четвърто поредно тримесечие е регистрирано ускоряване на общия икономически растеж (от второто тримесечие на миналата година съответно 4.2, 4.4 и 4.9 до 5.3 на сто за първото тримесечие на 2004 г.)[5].
Българската икономика създава с 6 на сто повече добавена стойност спрямо първото тримесечие на миналата 2003 г. Както и през миналата година, сред трите основни сектора на икономиката продължава да расте най-бързо индустриалният сектор, макар и с незначителна преднина пред растежа в сектора на услугите. Добавената стойност в индустрията расте с 6.4 на сто на годишна база (срещу 5.7 на сто растеж за първо тримесечие на миналата година). С най-съществен принос е преработващата промишленост, чиято добавената стойност се повишава с 8.4 на сто, добивната промишленост расте със 7.1 на сто, а снабдяването с електроенергия и вода – с 1.6 на сто. Следва да се отбележи, че продължава устойчивият растеж в строителството (7 на сто). Трябва да се посочи, обаче, че растежът в сектора на услугите ( 6.2 на сто) не само застига растежа в индустрията, но е два пъти по-бърз в сравнение с растежа на услугите за първото тримесечие на миналата 2003 г. Най-бързо нараства добавената стойност на финансовото посредничество (31.1 на сто), следват телекомуникациите (14 на сто), търговията (12.2 на сто), транспортът (6.4 на сто). За разлика от низходящата динамика на аграрния сектор за 2003 г., през първото тримесечие на 2004 е реализиран растеж (1.2 на сто).
Растежът на добавената стойност на частния сектор през първото тримесечие (8.8 на сто) е по- висок с три процентни пункта спрямо растежа за съответния период на миналата 2003 г. Това се свързва предимно с реално разширяване на дейността на частните производители. В същото време все повече се увеличава делът на частния сектор в икономиката, като през първото тримесечие на 2004 г. в него се създава 72.4 на сто от добавената стойност в икономиката или 62 на сто от БВП (съответно 71.4 и 61 на сто за съответния период на миналата 2003 г.).
………………………………………
Търговски бариери и достъп до пазара
Наредбата за търговските бариери, в сила от 1 януари 1995 г., внася важни изменения в средствата на политиката на ЕС, насочени против некоректните търговски дейности. Тя предоставя на фирмите и индустриите от Общността механизъм за действие срещу търговските бариери, влияещи върху достъпа им до пазарите на трети страни, или до пазара на ЕС. Конкретните стъпки, които следва да се предприемат са подаване на молба до Комисията за разследване на оплакванията, договаряне на двустранно споразумение или уреждане на спор в СТО.
Подобно на наредбите против дъмпинга и субсидирането, Наредбата за търговските бариери отразява множеството права и задължения, поети от страните, подписали споразумението на СТО. Тя може да се прилага за по-широк кръг от случаи отколкото горните две наредби, но обикновено не включва въвеждането на мерки на границите на самата Общност. Същевременно тя е и средство за либерализация и пазарен достъп, тъй като може да бъде използвана в интерес на промишлеността на ЕС на пазарите извън него. По-голямата част от търговските бариери или препятствия, обхванати от Наредбата, са дейности, които са забранени от правилата на международната търговия, правилата на СТО, както и мерки, които не са забранени съгласно споразуменията на СТО, но въпреки това са оценени като вредни.
Ако търговските дейности на пазара на трета страна са засегнати от пречки, наложени от чужда държава или има заплаха за бъдещи вреди, отделната фирма, група от фирми или страна-членка може да подаде официално оплакване до Комисията за разследване. Последната установява дали износът или вносът на съответната компания са възпрепятствани, затруднявани или отклонявани, да констатира нелоялна конкуренция, или че компанията не може да придобие частите, детайлите или суровините, от които се нуждае. Ако търговската бариера въздейства на местния пазар на ЕС, оплакването трябва да е подадено от търговска асоциация или групировка, представляваща по-големия дял от съответния отрасъл, или от страна-членка. Анализът трябва да разкрие материални щети като финансови загуби, намалени възможности за печалба, обезщетения или недостиг на инвестиции, рязко нарастване на вноса или спад на износа.
…………………………………….
ІV. ОБЩА ОЦЕНКА НА ПРИСЪЕДИНИТЕЛНАТА ПРОГРАМА
В тази част на разработката накратко ще се прави оценка на цялостната степен, до която са изпълнени приоритетите от Партньорство за присъединяване на Р.България към Европейския съюз.
През май 2003 г. е приет актуализиран вариант на Партньорство за присъединяване. Целта на документа Партньорство за присъединяване е да подпомогне българските власти в усилията им да удовлетворят критериите за присъединяване. Той обхваща в подробности приоритетите за подготовка за присъединяване, по-специално изпълнението на acquis и съставлява основата за програмиране на предприсъединителната помощ от фондовете на Общността, такива като програмата ФАР.
Документът Партньорство за присъединяване последва два по-ранни документи, план за действие и пътна карта. Целта на плана за действие, приет през 2002 г. е съвместно да се определят стъпките, необходими на България, за да постигне подходящо ниво на административен и съдебен капацитет в момента на присъединяване; той служи и като инструмент, за да се насочи помощта на Европейския съюз в тези области. Както е обявено в Стратегическия доклад на Комисията от 2002 г., планът за действие е допълнен с пътна карта, която дава не толкова подробна, но по-дългосрочна перспектива. Пътната карта е разработена в тясно сътрудничество с България и е приета през ноември 2002 г. Тя посочва основните стъпки, които трябва да се предприемат за да бъде готова за членство, като се обхваща целия период до присъединяването, с особен акцент върху административния и съдебния капацитет, необходими за изпълнение на acquis, както и върху икономическата реформа. По отношение на главите по acquis, пътната карта посочва мярка за сравнение, спрямо която може да се наблюдава напредъка. Тези въпроси са допълнително прецизирани в осъвременения вариант на Партньорство за присъединяване.
България започва да работи по приоритетите, определени в осъвременения вариант на Партньорство за присъединяване. Като цяло, е постигнат напредък, но все още са необходими значителни усилия, за да се изпълнят задачите, предвидени за периода 2003-2004 г. За редица от тези приоритети, правителството ще се ползва от помощта по линията на програмата ФАР, тъй като проекти, пряко свързани с тези приоритети са включени в програмата ФАР за 2003 г.
…………………………………
ЛИТЕРАТУРА
1. Българска национална доктрина „България през двадесет и първия век”, БАН, София, 1997.
2. Беров, Л., „Стопанска история”, Планета 3, София, 1999.
3. Генов, Г., Е. Панушев „Европейско политическо сътрудничество”, ИК Албатрос, Варна 1999.
4. Георгиева, Е., „Европейска икономическа интеграция”, София, 2000.
5. Гербер, Й. „Европейската военна икономика и глобализация”, 2001.
6. Годишна национална програма 2002-2003 за изпълнение на плана за действие за членство в НАТО.
7. Данъчна политика 2003-2005 г., Министерство на финансите.
8. Димов, О., „Европейски митнически контрол”, ИК Рацио 90, София, 2000.
9. Динков, Д., „Европейска интеграция”, ИСК при УНСС, София 2002.
10. Енергийна стратегия на Република България 2002 г. – Министерство на енергетиката и енергийните ресурси
11. Закон за изменение и допълнение на валутния закон (Обн. в ДВ, бр.60/2003 г.)
12. Закон за омбудсмана (Обн., ДВ, бр. 48 от 23.05.2003 г., в сила от 1.05.2004 г.)
13. Закон за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ), (обн. ДВ, бр. 46, 20.05.2003 г., изм. бр. 109, 16.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г.)
14. Закон за Министерството на вътрешните работи, (обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.; Решение № 3 на Конституционния съд на РБ от 7.03.1998 г. - бр. 29 от 13.03.1998 г.; посл. изм., бр. 26 от 21.03.2003 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 95 от 28.10.2003 г.)
15. Закона за данъка върху добавената стойност (Обн., ДВ, бр. 153 от 23 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., посл. изм., бр. 53 от 22.06.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.)
16. Закон за енергетиката (Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., изм., бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г.)
17. Закон за енергийната ефективност (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г.)
18. Закон за митниците, (Обн. ДВ, бр. 15/6.02.1998, последно изм. бр. 63/01.08.2000, доп. бр. 38/11.05.2004 г.)
19. Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, (Обн. ДВ, бр. 102/21.11.1995, изм. и доп. бр. 75/02.08.2002 г.)
20. Закон за защита на класифицираната информация, (Обн., ДВ, бр. 45 от 30.04.2002 г., попр., бр. 5 от 17.01.2003 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г.)
21. Закон за Консултативен съвет за национална сигурност, (Обн., ДВ, бр. 13 от 11.02.1994 г.)
22. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, (Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г., посл. изм. и доп., бр. 95 от 28.10.2003 г.)
23. Закон за специалните разузнавателни средства, (Обн., ДВ, бр. 95 от 21.10.1997 г., посл. изм., бр. 17 от 21.02.2003 г.)
24. Иванов, Т., Г. Кендеров, „Икономическата подготовка на страната за отбрана”, изд. “Стопанство”, София, 1998.
25. „Икономиката на България, юли 2004 г.” – Доклад на центъра за икономическо развитие.
26. Конституция на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г.)
27. Месечни информационни бюлетини на БНБ за 2003.
28. Месечни информационни бюлетини на БНБ за 2004.
29. Национален план за икономическо развитие на България 2000-2006.
30. Национален план за действие по заетостта приет 29.10.2002.
31. Национална стратегия за противодействие на корупцията – окт. 2001.
32. Национална стратегия за противодействие на корупцията, приета с Решение №671/01.10.2003.
33. Национална стратегия за противодействие на престъпността 2001.
34. Обща европейска отбрана: икономически аспекти, Изд. “Стопанство”, София, 1998.
35. Позиция за преговори на Република България по Глава 25 „Митнически съюз”.
36. Правилник за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи.
37. Правилник за прилагането на Закона за митниците, (Обн. ДВ, бр. 149/17.12.1998, последно изм. и доп. бр. 94/24.10.2003 г.)
38. Предприсъединителна икономическа програма за 2002 г., Агенция за икономически анализи и прогнози, август 2002.
39. Предприсъединителна икономическа програма (2003-2006 г.), Агенция за икономически анализи и прогнози, август 2003.
40. Предприсъединителна икономическа програма на България, май 2004.
41. Програма за повишаване събираемостта на приходите в бюджета на Република България.
42. Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване 2002.
43. Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване 2003.
44. Решение на Съвета 2003/396/ЕС от 19 май 2003 г. относно принципите, приоритетите, междинните цели и условията, съдържащи се в Партньорство за присъединяване с България (Официален вестник на Европейските общности L 145, 12.6.2003 г.)
45. Сборник статии, “Основно за ЕС”, СУ “Св. Климент Охридски”, 1998.
46. Славков, Б., „Данъчна система и данъчен контрол в Република България”, изд. „Тракия-М”, София, 2001.
47. Стойчев, С., „Конституционно право”, Сиела, София, 2002.
48. Стратегия за развитие на промишлеността на република България за периода 2000-2006 г.
49. Стратегия за социалната политика – декември 2002.
50. Стратегически план на българската данъчна администрация – дек. 2002.
51. Съобщение от Комисията до Съвета и Европейския парламент - Пътни карти за България и Румъния, 13 ноември 2002 г. (СОМ/2002/624 окончателно).
52. Хубенова-Делисивкова, Т., Приобщаването на България към Европейския съюз: политически, икономически и правни проблеми, София, ИК “Стоилов”, 2003.
53. „The European Union and World Trade”, European Commission, Brussels, Luxembourg, 1995.
54. Europe from A to Z. Guide to European Integration”, Luxembourg, 1997.
55. Molle, W., „The Economics of European Integration”, Ashgate, Cambridge University Press, 1997.
56. Treaty on European Union, 1992, Article 28.
Интернет източници:
57. www.mvr.bg – официален сайт на МВР
58. www.priv.gouvernment.bg – официален сайт на Агенцията за приватизация
59. www.minfin.bg – официален сайт на Министерството на финансите
60. www.mzgar.gouvernement.bg – официален сайт на Министерството на земеделието и горите
61. www.mi.gouvernement.bg – Министерство на икономиката
62. www.customs.bg – официален сайт на агенция „Митници”
63. www.europa.eu.int – официален сайт на Европейския съюз
64. www.nsi.bg – официален сайт на Националния статистически институт
Темата е изготвена 2004 г.
Темата съдържа таблици.
Ключови думи:
политическа реформа (реформи във властта, корупция, борба с организираната престъпност), финансов и данъчен контрол, антикорупционна реформа в Агенция „Митници” и в системата на МВР, противодействие на корупцията в местната власт, антикорупционни мерки при финансиране на политически партии и в съдебната система, икономическо развитие (реален сектор, инфлация, парични и кредитни агрегати, платежен баланс, БВП, данъчна реформа), външна политика (митнически съюз, външни отношения, външнополитическо сътрудничество)
]]>
