 |
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Политически аспекти на присъединяването на България към Европейския съюз
(след подписването на договора за присъединяване през 2005 г.)
2005 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
ГЛАВА ПЪРВА. ПРЕДИМСТВА НА БЪЛГАРИЯ В ПРЕГОВОРНИЯ ПРОЦЕС
1. Вътрешнополитически позиции на отделните партии
1.1. Позициите на водещите политически партии във връзка с евроинтеграцията на България
1.2. Политика за евроинтеграцията
1. Вътрешнополитическа ситуация и готовността на България за членство
1.2. Затруднения в предприсъединителния процес, отбелязани в докладите на Европейската комисия
2. Динамика на изграждането на Европейския съюз
2.1. Разширяване на Европейския съюз
2.2. Рискове на разширяването за България
2.3. Балканските страни и Европейския съюз
2.4. Присъединяването на бедните страни – риск за Европейския съюз
УВОД
Динамиката в съвременния свят е съпътствана с множество промени в икономическо, социялно и демографско отношение. В основата на възникването на качествено новите общности е обединението на националните икономики. Глобализацията е свързана с установяването на транснационални правила за икономическа активност, което води до по-интензивни икономически отношения между поелите този път държави.
Присъединяването ни към ЕС е свързано с естествените процеси на глобализация на съвременния свят. В този смисъл, пътят на България към присъединяване към ЕС е свързано с приобщаването на страната към структурите на Общността и единния европейския пазар. Предпоставка за тази цел са опитите за хармонизиране на нашето законодателство с това на Европейския съюз.
Исторически и културно България принадлежи на европейската цивилизация Стремежът на страната ни да се впише в механизмите за организиране на сътрудничеството и интеграцията в Европа е многостранно обоснован цивилизационен избор. Очакванията, че присъединяването на България към Европейския съюз ще осигури значителни икономически изгоди, ще ускори темповете на развитие и ще издигне стандарта на живот.
Присъединявано на България към Европейския съюз е дългосрочна политическа цел на страната ни от дълги години и в името на тези цел у нас бяха предприети редица мерки за хармонизиране на националното законодателство с това на Евросъюза. Само за няколко години в страната са въведени редица мерки, които в крайна сметка водят до икономическа и политическа стабилизация и постепенно подаряване живота на населението. В резултат от предприетите мерки и направените промени с цел модернизация и хармонизация на страната, днес България има вече подписан договор за присъединяване към структурите на европейския съюз. Предстои единствено този договор да бъде ратифициран от всички страни-членки на съюза, което веднага ще осигури пълноправното членство на страната ни в съюза. Ратифицирането на договора обаче зависи в голяма степен България и по-скоро от това до каква степен тя ще изпълни поетите ангажименти към Съюза. Необходимо е да се предприемат бързи мерки за практическа реализация на обещанията, за да постигне страната ни желаната и преследвана от години цел.
Настоящата дипломна работа има за цел да анализира политическите аспекти по присъединяването на България към Европейския съюз.
За реализирането на тази цел са поставени следните задачи
1/ Анализ на предимствата и недостатъците за България в преговорния процес, в т. ч. вътрешнополитическите позиции на партиите и външнополитическата подкрепа, която страната ни получава.
2/ Анализ на проблемните пунктове по присъединяването на България след подписването на Договора за присъединяване.
3/ Обособяване на положителните и отрицателните страни на евентуалните дати за приемане в членство на България – 2007 или 2008 г.
……………………………
1.1. Позициите на водещите политически партии във връзка с евроинтеграцията на България
Европейската интеграция на България е основен приоритет на настоящата правителствена коалиция, която има голямо парламентарно мнозинство. В тази връзка се предприемат чести посещения в чужди страни и участия в срещи на високо равнище от националните политици.
Много важно в случая е разглеждането на становищата на основните политически сили у нас по въпросите за евроинтеграцията. Като събитие с много силно значение за страната, присъединяването към ЕС, предизвиква полюсни мнения и виждания в политическите среди. Становището на всяка от водещите партии по този въпрос е залегнало във външнополитическата й програма. Във връзка с това, можем да разделим националните партии на два лагера, като в единия са партиите, подкрепящи идеята за присъединяване, а в другата са тези, които са против евроинтеграцията на България.
А. Партии, подкрепящи идеята за евроинтеграцията
Идеята за присъединяването на България към ЕС първоначално се приема с известна доза недоверие от голяма част от националните партии. В края на миналия и началото на настоящия век, опозиционните партии в парламента използват незнанието на народа в страната и прокламират идеи, насочени против политиката на СДС за присъединяване на България към ЕС. Днес вече ситуацията е съвсем различна и обществеността, както и политическите сили в страната приемат европейския път на страната ни като единствено възможен за нейното бъдеще.
Външната политика на СДС е продължена от правителството на НДСВ и България вече е на крачка от пълноправното членство в Съюза. Преодолени са много от негативите в социалния и икономическия живот на обществото, което в крайна сметка прави тази външнополитическа линия единствена за страната.
За позициите на политическите партии днес, относно външната политика на България, можем да съдим от външнополитическите им програми. Става ясно, че идеята за присъединяването на страната ни към структурите на ЕС се подкрепя от почти всички политически формации в парламента.
Обединени демократични сили. Тази политическа формация е част от разделеното вече СДС, в чиято програма, при управлението на партията до 2001 г. е залегнало интегрирането на България в НАТО и ЕС. Управлението на СДС по това време прави много за икономическото и политическото стабилизиране на страната. По това време страната ни е сложена във валутен борд и са направени първите значими стъпки за присъединяването й към структурите на обединения като ЕС и НАТО.
Днес членството на България в ЕС е цел на партиите от ОДС. Според тази формация в общата външна политика на ЕС има два основни стълба, в които България трябва да има своето ценно място:
1. Разширяването на изток и установяването на мир, стабилност, сигурност и демокрация в новите съседи на ЕС – ОНД, Кавказкия регион и Близкия изток;
2. Сътрудничество със средиземноморските страни не-членки на ЕС.
Според ОДС българската външна политика трябва да бъде предефинирана, за да може да се справя и с новите задачи на 21-ви век: защитата на българските граждани, икономиката и човешките права; подпомагане на успеха и благоденствието на българите в и извън територията на държавата.
……………………………
Необходимо е да се подчертае, че в страната има политически консенсус по отношение на ангажимента да се запази системата на паричен съвет и фиксираното разменно съотношение (1 евро е равно на 1.95583 BGN) до приемането на страната за член на Европейския съюз и Еврозоната. Основната цел на Българската народна банка за целия период до приемането на страната в Европейския икономически и валутен съюз ще продължи да бъде поддържането на стабилността на националната парична единица чрез провеждане на подходяща парична и кредитна политика. Поддържането на стабилна национална валута води до неинфлационна макроикономическа среда и е предпоставка за устойчив икономически растеж. По този начин се осигурява съответствие между целите на централната банка на България и целите на Европейската система от централни банки, определени в договора за основаване на ЕС.
По отношение на допустимите инструменти на паричната политика в условията на паричен съвет няма промяна спрямо Предприсъединителна икономическа програма за 2002 г. За периода до края на 2006 г. се очаква процесът на ремонетизация на икономиката да продължи, като паричното предлагане ще нарасне до около 12.4 млрд. евро, а брутните валутни резерви – 5 млрд. евро.
Важно е да се отбележи, че вече от няколко години Европейската комисия признава, че в България има действаща пазарна икономика. Комисията дори защитава тезата, че България вече е готова да се справи с конкурентния натиск на пазарните сили ЕС.
По данни на годишния доклад за развитието на българската икономика на Агенцията за икономически анализи и прогнози, през 2004 г. българската икономика постига растеж, който е най-високият от началото на прехода до сега. Брутният вътрешен продукт на страната отбелязва ръст от 5,6% спрямо 2003 г. и достига 38 008 млн. лв. Основен фактор за растежа на БВП у нас е външното търсене. Страната ни като цяло бележи значително увеличение в обема на износа. Това увеличение е за трета поредна година, но то все още не може да компенсира динамичното развитие на вноса. Така страната ни все още поддържа отрицателно външнотърговско салдо.
През 2004 г. бруто образуването в основен капитал нараства с 12% спрямо 2003 г. и допринася с 2.3 процентни пункта към общия растеж на БВП. Като причина за нарастващите национални спестявания могат да се посочат текущите трансфери от чужбина. През последните няколко години се наблюдава значително увеличение на инвестициите в производството на енергия и вода, туризма, търговията, машиностроенето, съобщенията, транспорта и производството на транспортни средства. Основно значение тук имат инвестициите в областта на туризма и строителството, които се развиват с много високи темпове през последните няколко години. По предварителни данни БВП за 2005 г. у нас достига 5,2%, а за 2006 г. се очаква икономически растеж дори от 6%. Може да се твърди, че всичко това допринася значително за повишаване на икономическата привлекателност на страната. Значително са нараснали преките чуждестранни инвестиции в България от различни чуждестранни фирми от Централна и Източна Европа.
Тенденциите за повишаване на БВП в България през следващите години могат да се тълкуват като основна причина за увеличаване на инвестициите в страната. Нарастващите стойности на БВП създават една много благоприятна обстановка за навлизането на чуждестранни инвестиции. В същото време, ръстът в инвестициите и засиления икономически растеж са основни предпоставки за увеличаване на кредитирането в страната, което ще увеличи обема на новите заеми. Това от своя страна предполага значителен растеж в банковия бизнес в страната през следващите няколко години.
…………………………………
1.1. Политически проблеми
Днес вече присъединяването на България към структурите на Европейския съюз е една близка реалност. Острите противоречия по темата и споровете дали това е най-правилния път вече не са същите. Все пак, трябва да определим, че този процес е силно уязвим и зависим от вътрешнополитическата и икономическа ситуация в страната.
През 2005 г. в България са проведени поредните политически избори, чийто резултат показва крайно недоверие и негативно отношение на населението към управляващите. Страната е изправен пред нова политическа заплаха, тъй като на проведените избори нито една партия не успява да се наложи с мнозинство. Не е възможно дори съставянето на двустранна коалиция. В крайна сметка политическите формации с най-много гласове се обединяват в коалиция, но тук се повдига въпросът за противоположните идеи на отделните партии и как е възможно те да управляват страната в една посока на икономическо и политическо развитие.
Разнородния състав на управляващата в момента коалиция първоначално става причина да се повдигне остро въпроса за бъдещето на България и за възможностите тя да се присъедини към ЕС. Става ясно, че коалицията ще следва обща политика по присъединяването, която не би попречила на уговорения вече срок. Присъединяването продължава да бъде перспектива за страната ни за 2007 и в краен случай за 2008 г. Продължава обаче да стои на преден план въпросът за разнородния състав на коалицията, който в определен момент би могъл да се окаже значим фактор за развитието на един или друг сценарий на събитията по отношение на европейското бъдеще на страната.
Бе значение на коалицията, България трябва да продължи работата по изпълняването на всички ангажименти, поети по време на преговорите за присъединяване. Необходимо е всички институции, всички агенции да работят ефикасно, резултатно в една и съща насока, което е сигурен знак, че промяна в отношенията между България и ЕС няма да има.
За присъединяването на България към Европейския съюз голямо значение имат и мнението и позициите на нейното население. Като цяло може да се обобщи, че българското население в мнозинство подкрепя присъединяването на страната към структурите на ЕС.
По данни от национално представително проучване на МБМД, направено от 29 януари до 1 февруари 2005 г. сред 1024 души. Против членството на страната ни в Евросъюза в случай, че се проведе референдум в страната, биха гласували против присъединяването около 10,2 на сто от анкетираните, а 17,3 на сто не биха участвали изобщо в допитването. Делът на тези, които подкрепят идеята е 66,6 на сто. биха гласували за присъединяването на България към ЕС, ако се проведе референдум по въпроса.
Значим проблем, който следва да се има предвид е това, че населението като цяло не е достатъчно информирано за ползите от членството на България, както и за изискванията на ЕС. Напълно логично, по-информирани са хората от големите градове и най-вече тези, чиято работа е свързана по-някакъв начин с икономическите и политически процеси в страната към настоящия момент. В по-малките градове и в селата в България е налице почти всякаква липса на информираност. Хората смятат, че по отношение на присъединяването се говори само за добрите страни, а рисковете и трудностите остават скрити. Много голяма част от хората подхождат към темата с известна доза съмнение и опасения за собственото си бъдеще и бъдещето на следващото поколение, поради високата степен на неяснота по въпросите за членството, както и новинарските съобщения за поскъпвания и несправедливо затворени производствени фирми.
Липсата на информираност и многопартийната коалиция на управляващата сила в България са фактори, които могат да окажат негативно влияние върху процеса по присъединяването. В този смисъл е необходимо да се вземат мерки за по-висока степен на информираност на населението относно ползите от присъединяването, както и да се положат усилия за единно управление в парламента, което да позволи на страната ни в най-близко време да осъществи дългосрочните си външнополитически цели.
…………………………………
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От направения анализ стана ясно, че пътят на България към евроинтеграцията е сложен и изпълнен с много трудности. Проблемите са различни и от различно естество. От една страна те са свързани с неспособността България да изпълни всички поети към ЕС обещания по отношение на вътрешната си и външната си политика. От друга страна стои въпросът с противоречивите мнения на страните- членки на съюза, сред които има противници на идеите за бързо разширяване на ЕС. Предпазливостта на тези страни се дължи преди всичко на опасността от проявата на различни рискове от икономически характер, поради неравностойните икономически показатели в отделните страни. Тези рискове биха се отразили както на икономиките на тези страни, така и на целия Европейски съюз.
В Подписания договор за присъединяването на България към ЕС се предвижда в началото на 2007 г. България да стане пълноправен член на Съюза. В същото време, договорът е подкрепен от т. нар. превантивна клауза, според която, в случай, че България не изпълни поетите към Съюза задължения, присъединяването може да бъде отложено за по-късен етап.
Не би могло да се осъществи присъединяване към структурите на Съюза, в случай, че не са изпълнени всички критерии по присъединяването на ЕС. Едно интегриране на България без да са постигнати необходимите критерии би затруднило както България, така и развитието на ЕС, което само по себе си налага необходимостта от спазване на всички договорени със съюза критерии.
В предпазната клауза на Договора се предвижда присъединяването на България да бъде отложено за 2008 г. в случай, че страната не изпълни основните точки по договарянето, а те са свързани с борбата с корупцията, енергетиката и интеграцията на малцинствата.
Към момента оптимистичният план за присъединяването сочи, че България ще бъде пълноправен член на ЕС през 2007 г., а песимистичният предвижда това да се случи най-рано през 2008 г. Най-общо плюсовете и минусите от осъществяването на единия или другия план могат да се опишат по следния начин:
Оптимистичен план - 2007 г.
Предимства:
· Един от безспорните и най-големи плюсове на присъединяването на България към ЕС е свободното движение на хора в рамките на ЕС. Колкото по-скоро страната ни стане пълноправен член на Съюза, толкова по-скоро населението на страната ще получи възможността за свободно движения в рамките на ЕС.
· Присъединяването на България навреме към ЕС ще осигури на страната още през 2007 г. доход от около 800 хил. евро, предвидени във финансовата рамка на Съюза.
· Присъединяването към ЕС е мощен стимул за инвестиции в страната и колкото по-скоро стане това, толкова този стимул ще бъде по-голям.
· По-скорошното присъединяване към ЕС ще спомогне за по-бързото икономическо развитие на страната, за осигуряване на икономически растеж, за стабилизиране на финансовата мощ и доверието в страната и мн. др.
Недостатъци:
· Присъединяването през 2007 г. ще създаде редица затруднения за бизнеса и ще доведе до фалита на по-голямата част от малкия и средния бизнес в страната.
· България не е подготвена за икономическата криза, която я очаква. Стоките в страната не са конкурентоспособни, трудът е ниско платен, икономическият растеж е нисък и мн. др. Прибързаното присъединяване само ще усложни ситуацията и ще задълбочи кризата в страната.
…………………………………
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯ
1/ ЕОВС - Общност за въглища и стомана
2/ ЕИО - Европейска икономическа общност
3/ ЕВРАТОМ - Европейската агенция за атомна енергия.
4/ ЕОО - Европейска отбранителна общност
5/ ЕО - Европейската общност
6/ ЕЕА - Единния европейски акт
7/ ЕК - Европейска комисия
8/ ЕПС - Европейското политическо сътрудничество
9/ ИУСС - Инициативата за укрепване на съдебната система”
БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА
1. Генов, Г., Панушев Е., „Европейско политическо сътрудничество и интеграция. Стратегия за присъединяване на България., изд. „Албатрос”, София 1999 г.
2. Динков, Д., „Европейска интеграция”, ИСК към УНСС, Р.О.К. ООД, София 2002 г.
3. Захариева, Ю., И. Шикова, К. Николов, Европейският съюз – история, институции, политики, Институт по публична администрация и европейска интеграция, София, 2003
4. Иванов, Т., Г. Кендеров, “Икономическата подготовка на страната за отбрана”, изд. “Стопанство”, София, 1998 г.
5. Рангелов, А., Европейските структури за сигурност и мирът на Балканите, София, Национален институт за международни изследвания, 1996 г.
6. Роуни, А., Всичко за Европейската общност, София, 1993 г.
7. Конституция на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г.)
8. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България
9. Правилник за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи
10. Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване 2003 г.
11. Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване 2004 г.
12. Мониторингов доклад на ЕК за България от 2005 г.
13. Европейският съюз – ваш съсед, Европейска документация, Февруари, 1995 г.
14. „Ограничаването на кредитите е риск за икономиката, в.” Капитал”, бр. 19, 14- 20 май, 2005 г., стр. 6
15. Георгиева Св., „Предварителните еврострахове се разминават с реалността”, в. „Дневник”, бр. 100, стр. 8, 27.05.2005 г.
16. Георги Готев, „България бе одобрена за ЕС след инфарктни преговори”, в. „Сега”, бр. 86, стр. 1, 14.04.2005 г.
17. „ЕС чака 1 млн. имигранти”, в. „Дума”, бр. 1, стр. 10, 03.03.2004 г.
18. Пазарджиев, М., „Външният дълг- уж пада, а расте”, в. „Капитал”, бр. 4, стр. 19, 29.01, 2005 г.
19. Чобанов, Д., „ЕС- плюсове и минуси”, в. „Дневник”, бр. 81, стр. 12, 26.04.2005 г.
20. Балцерсен, Р., „Подкрепяме реално България по пътя към ЕС”, Н. пр. Ролф Балцерсен, посланик на Кралство Норвегия у нас, в. „Кеш”, бр. 19, стр. 15, 13.05.2005 г.
21. Чобанов, Д., „Ръстът на кредитирането стимулира икономиката ни”, в. „Монитор”, бр. 2084, стр. 21, 30.12.2004.
22. България подписа Договора за присъединяване към ЕС, www.president.bg/viziti.php (25-04-2005 21:00)
23. Български институт за правно развитие- Отражение на регионалните конфликти върху процесите на разширяване на Европейския съюз; кризата в Югославия, www.bild.net/eudep/4.htm
24. “Данъчна политика 2003 – 2005 година”, www.minfin.bg
25. „История на ЕС”, БТА, http://www.bta.bg/site/bulgaria-eu/html/eu/history.htm
26. „Резултати от реформите”, www.horizonti.bg/evro/success.htm
27. Цели, рамки и приоритети на политиката 2005 – 2009 година www.omda.bg/bulg/news/NDSV/Tseli%2520na%2520koalitsiata
28. www.europe.bg/htmls/page.php
29. http://www.ewmi-bg.com/index.php/25/08/2005
31. www.hs.government.bg/hs/projects/politiki/razshiriavane.htm
32. Europa – The European Union On-line – Programme Phare - http://europa.eu.int/comm/dg/a/phare/index.htm
Темата е създадена 2005 г.
Темата съдържа таблици и графики.
Ключови думи:
Обединени демократични сили (ОДС), Национално движение Симеон втори (НДСВ), Българска социалистическа партия (БСП), Движение за права и свободи (ДПС), Български народен съюз (БНС), евроинтеграция, предприсъединителна програма, външнополитическа подкрепа: позиции на ЕС и на страните членки, Политика за евроинтеграция
]]>
