 |
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Пътна карта за присъединяване на България към ЕС
2008 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
ГЛАВА ПЪРВА. ПРИОРИТЕТИ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
1. Сътрудничество чрез асоцииране
2. Разширяване на Европейския съюз
2.1. Промяна на политиката от сътрудничество към присъединяване
2.2. Критерии за членство в ЕС
2.3. Подготовката на ЕС за приемане на нови членове
3. Процес на присъединяване на България
3.1. Сравнителни данни за икономическото състояние на България
3.2. Принципи на преговорите и оценка на напредъка
3.3. Икономически аспекти на пътя на България към Евроинтеграция
ГЛАВА ВТОРА. ПЪТНАТА КАРТА В ПОМОЩ НА БЪЛГАРИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ЧЛЕНСТВО В ЕС
1. Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз
2. Общи постановки на “пътната карта”
2.2. Административен и съдебен капацитет
2.4. Реформи във фискалната политика на България във връзка с Евроинтеграцията
ГЛАВА ТРЕТА. ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ПРЕГОВОРНИЯ ПРОЦЕС И ПЪТНАТА КАРТА ЗА БЪЛГАРИЯ
1. Основни характеристики на българския път към Евроинтеграция
2. Политически и правни проблеми от присъединяването на България към ЕС
3. Финансово бреме, произтичащо от членството на България в ЕС
3.1. Фискални рискове, възникващи в процеса на Евроинтеграция
3.2. Необходимост от гратисен период при приемането на България в Европейския съюз
ВЪВЕДЕНИЕ
Разделянето на Европа на стратегически зони на влияние за един дълъг период от време създава в края на 80-те години прецедентна обстановка на кардинални политически и структурни промени, характерни по-скоро за един отдавна отминал етап от историята – т. нар. Ренесанс. Започва се изграждането на съвършено нов за много страни от континента модел на политическо, икономическо и културно развитие. Самата промяна като процес е свързана с трудността да се преодолее и промени утвърдена вече позиция, която пряко своите резултати има създадено място в общественото пространство. Разбира се, резултатът от тази промяна ще има своите предимства и недостатъци в зависимост от специфичните особености – култура, традиции, географско положение и др. Важното е как всяка отделна държава ще използва оптимално тези свои особености за да успее да се интегрира по-лесно и безболезнено в избрания модел на развитие.
Последните години българското общество извървя дълъг път до разбирането на необходимостта от присъединяване на България към европейските структури. Днес те са единодушни при определянето на този процес като приоритетен за нашата политика.
Стремежът на българското общество към обединена Европа намира израз в действията на правителството за ускорена подготовка за присъединяване към Европейския съюз особено след решението от Люксембург за включване на България в процеса на разширяване. Българското правителство приема национална стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз и програма за хармонизиране на законодателството с европейското. Стратегията се основава върху разбирането, че присъединяването на България към семейството на индустриално развитите европейски демокрации е основен национален интерес. То не е самоцел, а начин да изградим по-добър и по-сигурен живот в България. Подготовката за присъединяване на България към ЕС се извършва така, че да бъде постигнат съществен напредък в изпълнение на критериите за членство в ЕС.
Съществена роля в ускоряването на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз играе и разработената от Европейската комисия “пътна карта за България”. Този документ очертава основните дейности, които страната ни следва да предприеме, както и оказваната от Европейския съюз финансова помощ за тяхното реализиране. Така на практика се осигурява възможността България да бъде прието за пълноправен член на Съюза през 2007 г.
Целта на настоящата дипломната работа е да се характеризира значението на приетата в Брюксел “пътна карта за България” за ускоряването на процеса на присъединяване на страната към европейските структури. Във връзка с това следва да се установят постигнатите от нея резултати.
На основата на така формулираната цел в процеса на разработката, ще бъдат решени следните задачи:
Ш Да се разкрият приоритетите за Присъединяване на България към Европейския съюз;
Ш Да се характеризира същността на “пътната карта за България” като един от основните инструменти, подпомагащи процеса на присъединяване на страната към Европейския съюз;
Ш Да се разкрият проблемите и перспективите на преговорния процес и пътната карта за България.
.....................................................
2.1. Промяна на политиката от сътрудничество към присъединяване
Причините и изходната точка на настоящото разширяване представлява падането на комунистическите системи в средна и източна Европа, настъпилите в тези страни процеси на трансформация, свързани отчасти с огромни икономически и социални проблеми, както и разбираемото по тези причини желание за западна помощ и подкрепа. Като първи отговор на тази ситуация в началото на 90-те години Европейската общност сключва двустранни споразумения за асоцииране с редица страни от Източна и Централна Европа. Основното намерение на тези споразумения е това, да се създаде един голям европейски пазар, който да обхваща всички асоциирани държави, като тези страни са натоварени с изключително много дейности по приспособяването си: те трябва да приемат условията на вътрешния пазар и цялостно да преструктурират своите икономики. За тази цел са отпуснати финансови помощи от страна на ЕС в рамките на така наречената програма PHARE чрез Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
След като първоначално става дума само за асоцииране, финансови помощи и разясняване на общите проблеми, това принципно се промени с едно решение на Европейския Съвет от Копенхаген през юни, 1993 г. Там именно е решено, на всички асоциирани държави да се даде възможността за присъединяване, ако тези страни изпълнят определени условия, или така наречените "критерии от Копенхаген".
Освен това в Копенхаген се взе решение, двустранните споразумения да се допълнят с така наречения “структурен диалог” в многострании рамки между институциите на съюза и асоциираните държави. Той целr установяването на постоянен диалог между ЕС и асоциираните държави по въпроси от европейско значение. От гледна точка на ЕС това са преди всичко сфери като енергетиката, околната среда, транспорта, изследователската дейност, технологиите, както и по разбираеми причини сферите от втората (Общата политика на външните отношения и сигурността) и трета (Съдебна система и вътрешни работи) колона. По тази причина държавните и правителствените глави на страните-членки на ЕС и тези на асоциираните държави се срещат веднъж в годината, техните външни и вътрешни министри – два пъти.
Друг важен етап по пътя към разширяването образуват решенията, които са взети от Европейския Съвет в края на 1994 г. в Есен. Там се взема решението за цялостна стратегия по подготовката за присъединяване на асоциираните държави. Асоциираните страни трябва постепенно да бъдат подготвени за тяхното включване във вътрешния пазар — постепенно приемане на правилата и предписанията за вътрешния пазар на съюза. В същото време държавните и правителствени шефове подчертават значението, което би имало въвеждането на конкурентната политика и контрола на държавните помощи в асоциираните държави с оглед на бъдещото присъединяване.
.............................................................
Пътната карта си поставя за цел да подпомогне усилията на България да изпълни оставащите критерии за членство чрез дефинирането на предстоящите за изпълнение задачи и осигуряване на финансова помощ. Следва да се отбележи, че особено внимание се обръща на административния и на съдебния капацитет, необходими за прилагане на достиженията на правото на ЕО (acquis) и на икономическата реформа.
За всяка глава от достиженията на правото на ЕС (acquis), пътната карта посочва, своеобразни ориентири, по които да се проследява напредъка на България. Те отчитат, както хармонизирането на българското законодателство с европейското, така и развитието на административния капацитет. Подробна оценка на оставащите трудности се съдържат в главите “Обща оценка” и “Заключения” от редовния доклад за 2002 г. за България. В тази връзка в пътната карта са определени и проблемите от краткосрочен и средносрочен характер.
Пътната карта се основава на принципа, че напредъкът в преговорите до голяма степен се предопределя от постигнатия напредък при прокарването и реализирането на необходимите реформи. Ето защо пътната карта отбелязва мерките, които България трябва да предприеме, за да напредне към приключване на преговорите за присъединяване. Необходимо е да се подчертае, че пътната карта не въвежда никакви нови условия или практики в преговорите за присъединяване. Затварянето на преговорните глави с България продължава съгласно предварително установените практики в преговорите за присъединяване.
За главите, където преговорите временно са приключили, предизвикателството в момента се изразява в навременното изпълнение на поетите ангажименти. Поради тази причина, за временно затворените глави, ангажиментите поети в процеса на преговори и приети на Конференцията за присъединяване, съставляват основата на пътната карта. Следва да се посочи, че пътната карта не заменя преговорните документи, представени на Конференцията за присъединяване.
.........................................................
Разработен е стратегически план на българската данъчна администрация (БДА). Планът отчита и в целите и в мисията си прехода от Данъчна администрация към приходна агенция с компетентност по събирането и на социалните осигуровки.
Националната програма за приемане достиженията на съвкупното право на Европейския съюз предвижда разработване на ефективна система за управление на персонала, която да гарантира постигането на целите на ДА. Провеждането на цялостна интегрирана политика за управление и развитие на човешките ресурси, както и изграждането на адекватен административен капацитет наложи разработването на проект за Рамкова стратегия за управление на човешките ресурси (УЧР), важна предпоставка и база за развитието на отделните компоненти на системата за УЧР. Като приоритет се оформи обезпечаването на данъчната администрация с отговарящи на потребностите кадри.
Разработена и внедрена е Процедура за набиране, назначаване и развитие на служителите в данъчната администрация, регламентираща в детайли критериите за набиране, подбор и назначаване на нови служители, преминаване от функция във функция, както и за длъжностното израстване на заетите в данъчната администрация.
Започва изграждането на единна система за обучение и квалификация на човешките ресурси. Разработено е “Концептуално виждане относно статута, структурата и дейността на Националния учебен център на ДА” и е изготвено задание за изграждането на нов модерен Учебен център, отговарящ на всички съвременни изисквания за провеждане на ефективно обучение. Пристъпи се към сформирането и обучението на обучаващи екипи за осъществяване на обучения и квалификации както на централизиран, така и на териториален принцип.
Полагат се основите на работа за формиране на нова административна култура. Постигането на промени в културата по ефективен и ефикасен начин е насочено не само към уменията и компетентността, но и към поведението, ценностите и нормите, за които организацията трябва да осигурява обратна връзка. Проведени са предварителни срещи и се извършва подготовка за предстоящото разработването на Етичен кодекс, като първият етап е осъществен в рамките на Туининг проекта по Програма ФАР-2000.
.........................................................
Движението на щатския долар, поради високия дял на доларовите задължения (65.5%), има най-голямо влияние върху външния дълг. Промяна от 1 цент в курса спрямо еврото дава коефициент на чувствителност 0.38. При лихвените проценти отражение дава предимно движението на шестмесечния LIBOR за щатския долар, тъй като 73.7% от дълга с плаващи лихви е обвързан с него. 25 базисни точки промяна в нивото на този индикатор се отразяват с коефициент на чувствителност от 0.39.
По-ограничено е влиянието на японската йена – при промяна на курса спрямо еврото с 1 йена чувствителността е 0.07. Движението на шестмесечния EURIBOR и LIBOR за евро с 25 базисни точки се отразяват с коефициент 0.08.
При вътрешния дълг влиянието на движението на валутните курсове и лихвените проценти е доста по-слабо. При 40.2% дял на доларовия дълг влиянието на промяна от 1 цент в курса на щатския долар спрямо еврото е 0.06. Други валутни курсове не дават отражение върху обслужването на вътрешния дълг, тъй като останалата част е деноминирана в лева и евро. Лихвените проценти също имат ограничено влияние, поради големия дял на инструментите с фиксиран доход – 51.9%. Коефициентът на чувствителност спрямо промяната от 25 базисни пункта в шестмесечния LIBOR за щатски долар е 0.23, а чувствителността спрямо същата промяна на вътрешният основен лихвен процент е 0.09.
В средносрочен аспект отражението на промените в основните индикатори на паричните пазари се променя в зависимост от вида на плащанията, но не дава значителни отклонения. Увеличението на доларовите плащания през следващите пет години е причина за по-висока чувствителност спрямо промените във валутните курсове. През 2002 г. тя достига коефициент от 0.53, а чувствителността спрямо промени в шестмесечния LIBOR за щатски долар достига 1.07. Нараства и влиянието на промените на шестмесечните EURIBOR и LIBOR за евро, но остава на значително по-ниско ниво от 0.16.
.....................................................
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Според редовните годишни доклади на Европейската комисия за страната, България е призната за функционираща пазарна икономика. Тя би била в състояние да се справи в средносрочна перспектива с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза при условие, че продължи да изпълнява програмата за реформи, за да отстрани оставащите трудности.
Може да се каже също така, че България е постигнала висока степен на макроикономическа стабилност, а пазарните механизми вече действат в достатъчна степен за по-доброто разпределение на ресурсите. Постигнат е добър напредък в структурните реформи, особено ще се отнася до регламентирането на достъпа до пазара, преструктурирането на финансовия сектор и приватизацията, който напредък осигурява макроикономическата основа на процеса на устойчив растеж.
През периода 1999-2003 г. България е осъществила напредък в областта на финансовия контрол, бюджетната и фискалната политика. Необходими са обаче по-нататъшни усилия за повишаване гъвкавостта на пазарите. В частност е необходимо да се засили ефективността на административната и на съдебната система, така че икономическите субекти да могат да вземат решения в условията на стабилност и предвидимост. Административните процедури, засягащи сектора на предприятията, в т.ч. процедурите по несъстоятелност, следва да бъдат оптимизирани. Финансовото посредничество остава на ниско равнище.
.........................................................
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Александров, Рангелов, “Европейските структури за сигурност и мирът на Балканите”, Национален институт за международни изследвания, София, 1996 г.
2. Боков, И., и П. Хубчев, Мониторинг на процеса на присъединяване на България към Европейския Съюз, София, 2002 г.
3. Борисов, О., Международни договори, сключени от Европейския съюз, Университетско издателство “Кл. Охридски”, София, 1994 г.
4. Данъчна политика 2003-2005 г., Министерство на финансите
5. Динков, Д., България е европейската интеграция, София, 2002 г.
6. Закон за държавния бюджет на Република България за 2004 г. (Обн., ДВ, бр. 114 от 30.12.2003 г., попр., бр. 3 от 13.01.2004 г.)
7. Комисия на Европейските Общности, Брюксел, 13.11.2002 г. COM (2002) 624 ококончателен - Пътни карти за България и Румъния
8. Комисия на Европейските Общности – Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване, 2002 г.
9. Комисия на Европейските Общности - Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване, 2003 г.
10. Ленард, Д, Европейският Съюз, София, 1996 г.
11. Пътят на България към Европейския съюз, Институт за икономическа политика, София 1999 г.
12. Попова, Ж., Основи на правото на Европейския съюз, Планета-3, София, 2001 г.
13. Разширяване на Европейския съюз – Историческа възможност, Издание на Информационния отдел по разширяването, 2002 г.
14. Роуни, Ал, “Всичко за Европейската общност”, София, 1993 г.
15. Стратегия за развитие на промишлеността на република България за периода 2000-2006 г.
16. Хубенова-Делисивкова, Т., Приобщаването на България към Европейския съюз: политически, икономически и правни проблеми, София, ИК “Стоилов”, 1996.
17. http://europa.eu.int – Официален сайт на Европейския съюз
18. www.nsi.bg – Официален сайт на Националния статистически институт
19. www.evropa.bg – Делегация на европейската комисия в България
20. www.ced.bg – Център за икономическо развитие
Темата е изготвена 2008 г.
Темата съдържа таблици.
Ключови думи:
разширяване на ЕС, политика на присъединяване, критерии за членство в ЕС, данни за икономическото състояние на България, „пътна карта”, Евроинтеграция, фискална политика на България, икономическа реформа, административен и съдебен капацитет на България
]]>
