 |
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Динамика на интеграционните процеси в основните договори на ЕО/ЕС
2008 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
ГЛАВА ПЪРВА. СПЕЦИФИКА НА ПРАВНИТЕ МЕХАНИЗМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ. ПРАВНА СЪЩНОСТ НА УЧРЕДИТЕЛНИТЕ ДОГОВОРИ
1. Правната природа на интеграционните общности и на Европейския съюз
2. Право на интеграционните общности
3. Институции на Европейския Съюз и техните компетенции
4. Източници на общностното право
5. Принципи на приложение на общностното право
ГЛАВА ВТОРА. ГЕНЕРАЛНА РЕВИЗИЯ НА УЧРЕДИТЕЛНИТЕ ДОГОВОРИ
1. Етапи и роля на учредителните договори за интеграционните процеси
3. Договорът от Маастрихт. Трите стълба. Икономически и валутен съюз
4. Договорът от Амстердам. Продължаване на реформите под знака на източното разширяване
5. Договорът от Ница – адаптация на институционалната структура към новите геометрии на управлението
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ /В АЗБУЧЕН РЕД/
УВОД
Интеграционните процеси, под чиито импулси Старият континент се доближава до мечтите на най-ярките си умове, а именно стабилност, просперитет и единство на народите, са заложени още в Учредителните договори, намерили израз първоначално в преамбюла на договора на Европейската общност за въглища и стомана.
Високопоставените цели на държавите-учредителки предпоставят задълбочени интеграционни процеси.
В преамбюла на тази историческа резолюция четем, че “Правителствата на Шестте ... вярват, че е настъпил момента за преминаване към нов етап на изграждането на Европа ... Те смятат, че създаването на обединена Европа трябва да продължи чрез развитието на общи институции, постепенното сливане на националните икономики, създаването на общ пазар и постепенното хармонизиране на социалните им политики.”
Всичко това определя уникалността и безпрецедентността на правната природа на Учредителните договори. В същото време те играят ролята на мощен регулатор на интеграционните процеси.
В този смисъл правото на Европейската Общност/ Европейския съюз се явява основен фактор и едновременно с това индикатор за спецификата на протичащите през ХХ и ХХІ в. процеси на интеграция.
Не бива да се пропуска и факта, че интеграционните процеси, поради своята динамика, често пъти изпреварват събитията и буквата на закона, а в други случаи съществено изостават.
Главните цели на интеграцията в международните отношения се изразяват в постигането на максимално увеличаване на икономическия и на политическия потенциал на интегриращите се държави, както и на трайно разрешаване на потенциалните конфликти между съседи по територия.
В тази връзка, като логическо следствие на представения увод, следва и формулираната цел на настоящата дипломна работа, именно, да се представят и охарактеризират в синтезиран вид правните аспекти на интеграционните процеси на Стария континент, както и динамиката, с която протичат.
За да се постигне тази цел в разработката ще бъдат изпълнени следните задачи:
- определяне правните механизми на интеграционните процеси;
- представяне и анализ на учредителните договори на ЕС;
- проследяване етапността при учредителните договори и респективно;
- определяне ролята им при интеграционните процеси;
- анализ на прогнозите за бъдещето на ЕС.
…………………………………
4. Източници на общностното право
С цел да се изясни спецификата на правото на Европейската общност следва да бъдат посочени неговите източници. Те могат да бъдат систематизирани в следната последователност:
В основата на всичко са така наречените първични източници. Това са трите учредителни договора: Договора за Европейската общност за въглища и стомана, подписан в Париж през 1951 г. и договорите за Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия, подписани в Рим през 1957 г. По своята характеристика това са международни договори. Те включват норми, които определят целите и принципите на създадените общности, техните институции и правомощията им, регулират свободното движение на стоки, хора, капитали и услуги, задължителните правила на лоялната конкуренция и създават правните механизми на провеждането на общите и съгласуваните политики. Страни по тези договори са държавите-членки, те носят задължения по тях и само държавите могат да внасят промени в съдържанието им. А такива промени се налагат поради динамичното развитие на интеграционните процеси[1].
Първата промяна или ревизия на посочените учредителните договори е извършена с приемането на Единния европейски акт от 1986 г. Допълването и обогатяването на съдържанието на учредителните договори, без те да бъдат изменяни се извършва през 1992 г. с подписването на Договора за Европейския съюз, През 1997 г. е подписан и договорът в Амстердам, който внася съществени промени в Договора за Европейския съюз, и в учредителните договори. Последната промяна и ревизия е направена с подписването на договора от Ница от 2000 г. Следва да се подчертае, че този договор още не е в сила.
Във връзка с извършваните реформи трябва да се отбележи, че е планирана междуправителствена конференция през 2004 г., която трябва да направи нови промени в първичното право, в съответствие с императивите на задълбочаването и разширяването на интеграционните процеси.
Към първичното право спадат и други договори, които също внасят промени, но не от такъв генерален характер, например договорите за присъединяването на други държави, известни с наименованието Бюджетни договори, с което на практика се уреждат процедурите по формирането и приемането на бюджетите и др.
…………………………………………
Следва да се подчертае, че във връзка с така характеризираните основни събития, имащи пряко отношение към европейската интеграция се открояват следните етапи на интеграционните процеси, заложени от учредителните договори:
1. Създаване на зона за свободна търговия – пространство от две или повече митнически територии, между които са премахнати митата и други търговски ограничения за търговия със стоки, произведени на територията на зоната. Движението на стоки вътре в зоната е свободно, но по отношение на стоки на трети страни, всяка държава-членка на зоната може да прилага собствената си митническа тарифа. За да се избегне вероятността стоки от трети страни да влизат в зоната през държавата, която е възприела най-ниска митническа тарифа се изисква стоките да се придружават от “сертификат за произход”, посочващ страната, в която стоката е била произведена. По този сертификат митническите власти на държавите от Зоната за свободна търговия могат да установят, дали внасяната стока подлежи на облагане с дължимите мита и такси.
2. Създаване на Митническия съюз, - зона за свободна търговия, в която са премахнати всички пречки за търговия със стоки и е въведена обща митническа тарифа.
Общата Митническа тарифа пък означава, че стоки, произведени в трети страни, които не участват в обединението и внасят в него, се прилагат едни и същи мита без значение чия външна граница те пресичат. С други думи държавите, участващите в обединението имат единна митническа бариера, която обаче не се определя от отделните държави, а от институциите на Общностите.
3. Изграждането на Вътрешен или единен пазар. Това представлява вторият етап от обединителния процес, включващ Митнически съюз и Свободно движение на работници, услуги и капитали. Митническият съюз гарантира свободното движение на стоките, като постоянно се премахват и всички технически, физически и данъчни бариери.
3.Формирането на Икономическия съюз е етап, без който не може да протече изграждането на единна Европа. Той включващ в себе си вътрешен пазар, съпроводен със висока степен на хармонизация и координация на най-важните сфери на икономическата политика, както и на обща търговска политика и общи политики, относно производствените фактори и икономическите сектори.
4. Създаване на Валутен съюз – общ пазар, включващ било необратимо фиксиране на паритета и пълна конвертируемост на националните валути на държавите-членки чрез въвеждане на обща валутна единица.
Първите три етапа на интеграция визират интегрирането на пазарите – както тези на стоки и услуги, така и на производствени фактори. В съвременните европейски икономики, в които освен пазарните сили, определена роля имат и провежданите национални политики, истинска интеграция е невъзможна без координация, хармонизация и унификация на тези политики. Осъществяването на тези стадии е по-труден и по-продължителен процес, в сравнение с пазарната интеграция, тъй като предполага вземането на политически решения в области, пряко засягащи националния суверенитет на отделните държави-членки и съответно вземане на решения на наднационално равнище.
Следва да се посочи, че общото между гореизброените етапи се изразява от една страна в липсата на дискриминация, а от друга съществуването или въвеждането на дискриминация по отношение на трети, неучастващи в процеса страни[2].
Не бива да се пропуска и факта, че на практика посочените етапи на възходяща интеграция не винаги съществуват. Според някои автори, в тази класификация някои от характеризираните по-горе етапи са слети.
……………………………………………
Икономически и валутен съюз
Изграждането на икономическия и валутен съюз е решителна стъпка по пътя към обединена Европа. Той представлява напреднал стадий на икономическа интеграция, който се характеризира с осъществяване на обща валутна и икономическа политика на равнище Европейски съюз и логически допълва създаването на единен пазар. Единният пазар може да функционира ефективно и да осъществи своите предимства, само ако бъдат премахнати високите разходи, свързани с обмена на валутите и несигурността от нестабилните обменни курсове.
Изграждането на валутен съюз преминава през първоначален етап на поддържане на фиксирани курсове между валутите на държавите-членки и впоследствие въвеждане на единна парична единица. Появата на единната европейска парична единица – евро – е резултат от дълъг, труден и противоречив процес. Замяната на националните парични единици, символизиращи националния суверенитет, с единна валута като резултат от европейската интеграция, е сложно начинание, но то несъмнено допринася за обединението на Европа. Следва да се подчертае, че създаването на Валутният съюз се съпровожда от изграждане на икономически съюз.
Валутният съюз включва въвеждане на обща валута на държавите-членки, създаване на Европейска централна банка и провеждане на обща парична политика. Изграждането му се осъществява на три етапа:
Първият етап започва на 1 юли 1990 г. Основни цели, които си поставя ЕО/ЕС на този етап са по-голямо сближаване на икономическата политика и по-тясно сътрудничество между централните банки на държавите-членки на Европейския съюз.
………………………………
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Първите години на ХХІ век са белязани с изключително значими промени на стария континент. В същото време тези промени многократно увеличават отговорността от избор на политическите елити и на хората. От него зависи и бъдещето на Европа.
Главното предизвикателство за ЕС е неговото разширяване в Централна и Източна Европа. Разрастването в подобни размери е непосредствено свързано с необходимостта от провеждането на реформи, които да запазят институционалния баланс в ЕС и да засилят легитимността на интеграционния процес пред европейските граждани.
Целта на разширяването и развитието на ЕС е това да стане един Съюз, основан на баланс, взаимно разбирателство и ясни общи цели. Да стане една система, която може да се разшири и адаптира към новите политически факти и предизвикателства.
Апелът за единство на континента е подкрепен от по-голямата част от европейците, но все още е трудно даването на цялостна подкрепа, когато става дума за преотстъпване на суверенитет. Въпреки че Европейската интеграция трупа опит в изграждането на единство, много ясно трябва да бъде изяснена идеята за Европа и по-специално за нейния наднационален характер – Федерална Европа или Европа на националните държави. Идеята за гъвкавата интеграция печели все повече привърженици днес, което означава най-общо няколко държави-членки на Европейския Съюз, които имат желание и интерес от допълнително задълбочаване на сътрудничеството си по между си в някоя област, да имат право да го сторят като спазват определени условия, за да не нарушават интересите на останалите държави-членки и да не подкопаят достиженията на интеграцията в Съюза. Разширяването на Съюза ще има общ стабилизиращ ефект за континента и ще стимулира икономическата и политическата трансформация в новите държави-членки.
Все по-активно се излагат и вижданията за компетенциите на различните европейски институции. Те във висока степен отразяват привързаността към основните принципни позиции. В отговор на подчертано федералистките виждания на политиците от Германия, други като Франция, Великобритания и Испания, се обявиха за засилване компетенциите на Европейския Съвет на министрите.
…………………………………
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Александров, Рангелов, “Европейските структури за сигурност и мирът на Балканите”, Национален институт за международни изследвания, София, 1996 г.
2. Видин, Бл. “Международно публично право” – Обща Част, “Софи – Р”, София, 1999 г.
3. Динев, Д., България в Европейската интеграция, София, 2002
4. Захариева, Ю., И. Шикова, К. Николов,” Европейският съюз – история, институции, политики”, Институт по публична администрация и европейска интеграция, София, 2003 г.
5. .Захариева, Ю. “Конструкцията на разширения Европейски съюз”, София, 2003 г.
6. Захариева, Ю. “Въпроси и отговори за Европейския съюз”
7. Йорданов, П., “Учредителните договори на Европейските общности и Европейския съюз”, София, 2002 г.
8. Ленард, Д, “Европейският Съюз”, София, 1996 г.
9. Попова, Ж., “Основи на правото на Европейския съюз”, Планета-3, 2001
10. Роуни, Ал, “Всичко за Европейската общност”, София, 1993 г.
11. Стефанов, Г., Б. Видин, Ю. Захариева, П. Пантев, “Международни отношения, Международно право, Дипломация”, Сиела, София 2001 г.
12. Цакер, К. “Европейско право” помагало, “Сиби”, София, 1998 г.
13. Corbett, R., F. Jacobs, M. Schackleton, “The European Parliament, John Harper Publishing, 2000 г.
14. Dehousse, R., Europe after Maastricht, LBE, Munchen, Beck, 1994
15. Hartley, T. C., The foundations of European Community Law, Clarenodn Press, Oxford, 1994 г.
16. Kramer, L., Focus on European Environmental Law, London, Sweet and Maxwell, 1991 г.
Интернет източници:
18. http://europa.eu.int/comm/index_en.html
19. http://ue.europa.eu.int/en/Info/eurocouncil/index.html
20. http://ue.europa.eu.int/en/summ.html
Темата е изготвена 2008 г.
Темата съдържа таблици.
Ключови думи:
интеграционни процеси; правна същност на учредителните договори; интеграционни общности; Институции на ЕС: Европейски съвет, Съвет на Европейския съюз, Европейски парламент, Европейска комисия, Съд на Европейските общности (СЕО), Европейска сметна палата (ЕСП); Помощни органи на ЕС: Комитет на постоянните представители, Икономически и социален комитет, Икономически и социален комитет, Комитет на регионите; общностно право – източници и принципи на приложение, Договор от Маастрихт, Договор от Амстердам, Договор от Ница
]]>
