Съвременното световно стопанство и международната икономическа система като цяло се развиват под силното влияние на интеграционните процеси, протичащи в определени географски райони. В основата на възникването на качествено новите общности стои обединението на националните икономики. Икономическата интеграция представлява установяването на транснационални правила за икономическа активност, което води до по-интензивни икономически отношения между поелите този път държави.

Търговската политика през последното десетилетие претърпява значителни промени в световен мащаб, за което допринасят както присъединяването на все повече държави към Световната търговска организация, така и процесът на разширяване на Европейския съюз. Основното средство за постигането на целите, заложени в Договора за създаване на Европейската общност, е обединението на националните пазари на отделните страни-членки.

Подготовката на България за членство в Европейския съюз е свързано с приобщаването на страната към структурите на Общността и единния европейския пазар. Като предпоставка за реализирането на тази цел може да се определи хармонизирането на българското митническото законодателство в съответствие с европейското и практическото прилагане на режими и процедури, аналогични на тези в Евросъюза. Понастоящем, България вече е приключила преговорите с ЕС по Глава 25 “Митнически съюз”, с което окончателно поема ангажиментите, отнасящи се до осигуряването на прозрачна и ефективна митническа служба.

Напредъкът на България в преговорите за присъединяване към ЕС е важна предпоставка за активизиране на икономическия живот в страната. Трудният преход към пазарна икономика, съпроводен с продължителна икономическа криза нанасят редица поражения върху общото състояние на външнотърговските връзки на България. Особено тежко това се отразява на българския износ, който в годините на реформата намалява с ускорени темпове. България губи традиционните за своята продукция пазари на Източна Европа и страните от бившия СССР, като същевременно се оказва неподготвена да се справи с високите стандарти и конкуренцията на единния европейски пазар.

Преориентацията на българския износ към страните от ЕС се оказва труден и продължителен процес. Конституирането на България като асоцииран член на Евросъюза, изграждането на зона на свободна търговия и изпълнението на основните критерии за достъп вече дават своите резултати. През последните години износът на страната за ЕС значително нараства и днес Съюзът е основен търговски партньор на България с перспектива тези отношения да се развиват все повече.

Целта на настоящата дипломна работа е да се разкрият основните възможности, перспективи и проблеми, пред които е изправен българският износ в условията на присъединяване на България към Европейския съюз.

За реализирането на така поставената цел в хода на изложението ще бъдат изпълнени следните основни задачи:

§ Ще се разкрие какво е мястото и ролята на външната търговия за развитието на националната икономика;

§ Ще се проследят общите насоки на външнотърговската политика на Европейския съюз;

§ Ще бъдат анализирани основните проблеми на либерализацията на външнотърговските отношения между България и Европейския съюз;

……………………………………………..

ГЛАВА ТРЕТА.

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ИЗНОС СЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА СТРАНАТА КЪМ ЕС

Понастоящем, основните търговски партньори на България са страните от ЕС, които по данни на министерство на икономиката за 2003 г. заемат 56,6% от износа и 50,2% от вноса на страната.[1] В този смисъл, присъединяването на България към Евросъюза и автоматичното й включване в Митническия съюз и общата митническа тарифа са предпоставка за извеждането на външнотърговските връзки със страните - членки на едно стабилно и по - високо равнище.

В тези условия се очаква износът на България към единния пазар на Общността рязко да се повиши, като в същото време се увеличат и критериите, относно неговото качество.

1. Проблеми и тенденции на износа на България

Промените от 1989 г. и трудният преход на България от планово стопанство към пазарна икономика дават своето отражение и върху външнотърговската политика на страната. България губи традиционни за своя експорт пазари, като същевременно се оказва недостатъчно подготвена, за да отговори адекватно на силния конкурентен натиск на пазарите на Западна Европа.

Преходният период е съпроводен с редица трудности, които намират отражение върху обема на външнотърговския стокооборот на България и особено на износа, който драстично намалява. Преориентира се не само географската структура на търговията – от Русия и новите независими републики, към пазарите на ЕС и други западни страни, но и самата структура на износа.

Причините за драстичното намаление на износа могат да се търсят, както във връзка с намаленото производство и влошено качество на продукцията, така и във връзка с подчиняването на търговския режим на износа предимно на решаването на вътрешните ценови и пазарни проблеми, чрез налагането на редица ограничения. Като допълнителни причини могат да се посочат още липсата на адекватна пазарна инфраструктура, липсата на пазарна информация, както и неблагоприятните нетарифни бариери на страните вносителки.

……………………………………………

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Прекратяването на договорените спогодби в рамките на СИВ се отразяват тежко на външнотърговските отношения на България. Намалелият износ, съчетан с продължителната икономическа криза става причина за съкращаването и дори спирането на редица производства. Голяма част от българските предприятия се оказват в положение, когато, за да оцелеят, трябва коренно да променят своята продуктова политика или да се насочат към несвойствени за тях дейности. Още по-тежко протичат тези процеси в областта на селското стопанство, което е изключително сериозно засегнато от дискриминационните мерки, прилагани на чуждестранните пазари и което от водещ сектор в износа на България достига най-ниските си нива от десетилетия насам.

В действителност, възможностите за повишаване на българския износ в условията на обща икономическа криза и процес на преструктуриране на икономиката са малко. Реалните перспективи това да бъде осъществено се появяват едва в последните години, когато преходът към пазарна икономика е вече факт и капиталът (с малко изключения) се намира в частни ръце. Същевременно България успява успешно да преориентира своите търговски приоритети в посока излаз на общия пазар на Европейския съюз и да приведе качеството на продукцията си в съответствие с неговите изисквания.

Свободното движение на стоки е една от четирите основни свободи, необходими за изграждането на един общ пазар. Свободното движение на стоки през вътрешните граници на Европейския съюз, от една страна изисква хармонизация на системата от мита и данъци, а от друга - на единните разпоредби в областта на защитата на здравето, потребителите, свободната конкуренция, околната среда и отстраняване на съществуващите търговски прегради.

………………………………………………….

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Беров, Л., „Стопанска история”, Планета 3, 1999

2. „Външна търговия на Република България”, НСИ, 1996 - 2003

3. Георгиева, Е., „Европейска икономическа интеграция”, София, 2000

4. Годишен доклад на Европейската сметна палата, 2003

5. Димов, О., „Европейски митнически контрол”, ИК Рацио 90, София, 2000

6. Динков, Д., „Европейска интеграция”, ИСК при УНСС, София 2002

7. „Европейско политическо сътрудничество”, под редакцията на Г. Генов и Е. Панушев, ИК Албатрос, 1999

8. „Европейско споразумение за асоцииране на между Европейските общности, от една страна и България, от друга страна”, ДВ, 1995

9. Закон за митниците, Обн. ДВ, бр. 15/6.02.1998

10. Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, Обн. ДВ, бр. 102/21.11.1995

11. „Износ и внос”, НСИ, 1995-2002

12. Каракашева, Л. и колектив, „Международен бизнес”, София, 1998

13. Общо споразумение за митата и търговията, СТО

14. Позиция за преговори на Република България по Глава 25 „Митнически съюз”

15. Правилник за прилагане на Закона за митниците, Обн. ДВ, бр. 149 и бр. 150/17.12.1998

16. Сборник статии, „Основно за Европейския съюз”, СУ „Св. Климент Охридски”, 1998

17. Стратегия на Република България за присъединяване към Европейския съюз, ПМС № 3, 2000

18. Doha Declaration, 2001

19. „Europe from A to Z. Guide to European Integration”, Luxembourg, 1997

20. Regular Report on Bulgaria’s Towards Accession, European Commission, 2001

21. Regular Report on Bulgaria’s Towards Accession, European Commission, 2003

22. Molle, W., “The Economics of European Integration”, Ashgate, Cambridge University Press, 1997

23. „The European Union and World Trade”, European Commission, Brussels, Luxembourg, 1995

24. Transatlantic Agenda, 1995

25. Treaty on European Union, 1992

26. www.customs.bg

27. www.europa.bg

28. www.europa.eu.int

29. www.mi.gouvernement.bg

30. www.mzgar.gouvernement.bg

31. www.nsi.bg

Темата е разработена 2004 г.

Съдържа множество таблици и графики.

Най – новата информация е от 2003 г.

Ключови думи:

износ на България, присъединяване към Европейски съюз (ЕС), външна търговия, развитие на националната икономика, политика на Световната търговска организация (СО), митнически съюз, обща митническа тарифа, структура и тенденции на износа

[1] Данни от Министерство на икономиката – www.mi.government.bg

УВОД