НАТО е междуправителствена военно - политическа организация, в рамките на която страните членки запазват пълен суверенитет и независимост. Тя е създадена на 4 април 1949 г. във Вашингтон, САЩ, с подписването от 12 страни учредителки на Северноатлантическия договор. Северноатлантическият договор - договорно - правната основа на НАТО, създаден в съответствие с Член 51 от Устава на ООН, утвърждава неотменимото право на независимите държави на индивидуална и колективна отбрана. Целта на НАТО е да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие с принципите на Устава на ООН. Първостепенна задача на НАТО от създаването й е да работи за установяването на справедлив и траен ред в Европа, основаващ се на общите ценности на демокрацията, зачитане на човешките права и върховенството на закона.

Евроатлантическата сигурност е един от феномените на съвременните международни политически отношения, които след края на Студената война се развиват особено динамично. Сигурността и стабилността на Европа и Америка най-добре може да бъде постигната и гарантирана в балансираната рамка от многостранни, многоизмерни и многоаспектни отношения. Между структурите на НАТО, Западноевропейския съюз и все повече Европейския съюз вече протичат процесите на вътрешна адаптация и външно приспособяване към съвременните реалности. Новото в този процес е, че освен системата от общоевропейски цивилизационни и политически ценности, той отразява и специфичните интереси по сигурността на държавите от отделните европейски региони.

Политиката на сигурност на България се разполага именно в тази институционална конструкция, повлияна е силно от развитието на кризата в Косово и е допълнена с широк спектър от регионални и двустранни отношения. В политически план членството на България в НАТО е потвърждение на логиката на европейската интеграция и въпрос на участие на страната в най-динамичния и фундаментален процес в сферата на евроатлантическата сигурност. Във военностратегически план това членство се определя, както от запазващия се потенциал на съюза да гарантира сигурността на своите членове срещу традиционните заплахи, така и от способността му да реагира ефикасно срещу рисковете, съпътстващи развитието на съвременния свят.

Като страна - членка на НАТО и кандидат за членство в ЕС България безусловно подкрепя инициативите за укрепване на мира и стабилността.

Целта на настоящата дипломна работа е да се разкрият основните аспекти, в които новите тенденции в евроатлантическите отношения влияят върху водената от България политика на сигурност и доколко те се оказват едно от най-важните на настоящия етап изпитания пред страната.

За реализирането на така поставената цел в хода на изложението ще бъдат изпълнени следните основни задачи:

§ Ще бъде проследено историческото развитие на евроатлантическите отношения в периода непосредствено от преди Първата световна война до наши дни;

§ Ще бъдат разгледани предизвикателствата, пред които е изправена новата международна система в контекста на американското глобално лидерство в новия свят;

……………………………………………

ГЛАВА ТРЕТА

ОТРАЖЕНИЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ ВЪРХУ БЪЛГАРИЯ И УЧАСТИЕТО НА СТРАНАТА В ТЯХ

1. Разширяване на НАТО на изток като основен инструмент за създаването на новата стратегия за сигурност в Европа

1.1. Променената среда за сигурност в Европа

На 4 април 1989 г. Северноатлантическият съюз отбелязва 40-та годишнина от подписването на Северноатлантическия договор. Това събитие съвпада с началото на коренни промени в развитието на отношенията Изток-Запад и международните отношения като цяло, както и на изменения в средата за сигурност с важни последствия. Осигурявайки основа за колективна отбрана и обща сигурност на своите членове и поддържайки стратегическия баланс в Европа по време на Студената война, Съюзът отстоява тяхната свобода и независимост.

В съответствие със Северноатлантическия договор НАТО продължава да изпълнява тези ключови функции, като освен това поема и нови задачи. Съюзът продължава да развива създадената от него основа за укрепване на стабилността, която се основава на общите демократични ценности, зачитането на човешките права и върховенството на закона навсякъде в Европа.

Промените, които преобразяват политическата карта на Европа, се коренят в редица събития и процеси с дългосрочни последици от 60-те и 70-те години.

…………………………………………..

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

По време на Студената война в Източния блок, функциите по осигуряването на националната сигурност са отговорност главно на министерствата на отбраната. Социалните, икономически и индустриални политики на страните от Варшавския договор са подчинени на доминиращата роля на въоръжените сили и волята на една външна сила. В новата среда за сигурност тези порядки изцяло се промениха.

Концепцията за сигурност вече се определя не само от военната мощ на дадена държава и нейното разпределение в международната система. Националната сигурност в съвременния свят се определя от по-всеобхватна концепция, която включва не само военни, но и обществени, социални, политически, икономически и индивидуални елементи, подложени на стриктен политически, граждански и демократичен контрол.

Все по-силната, обхватна и непредсказуема заплаха от тероризъм, разпространението на оръжия за масово поразяване, организираната престъпност на национално и международно равнище, съчетани с предимствата и предизвикателствата на глобализацията - икономически, политически, социални, културни, психологически - изискват все по-колективен, консолидиран и интегриран подход по отношение на средствата, участващите органи и преследваните цели, свързани с проблемите на сигурността.

С оглед на всичко това, присъединяването на България към НАТО предоставя на страната уникална възможност да реформира и направи по-ефективни не само институциите, които традиционно се занимават с гарантирането на националната сигурност, но и всички други, които в новата обстановка неизбежно се превръщат в част от този сектор.

……………………………………………

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Александров, Рангелов, “Европейските структури за сигурност и мирът на Балканите”, Национален институт за международни изследвания, София, 1996

2. Боева, Б., „Управление на външноикономическата дейност”, УСК при УНСС, София, 2001

3. Беров, Л., “Стопанска история”, изд. “Планета 3”, София, 1999

4. Генов Г., “Алтернативи на политиката на сигурност на Република България в условията на демократичен преход”, ИК “Албатрос”, 1998

5. Генов Г., Е. Панушев, “Европейско политическо сътрудничество”, ИК “Албатрос”, 1999

6. “Декларация между ЕС по европейската политика за сигурност и отбрана”, 2001

7. Динков, Д., „Европейска интеграция”, ИСК при УНСС, София, 2002

8. Збигнев Бжежински, “Голямата шахматна дъска”, изд. “Обсидиан”, София, 1997

9. Каракашева, Л. И колектив, “Международен бизнес”, София, 1998

10. Кенеди, П., „Възход и падение на великите сили – икономически промени и военни конфликти ХV - ХХ век”, Военно издателство, София, 2003

11. Мирчева, Х., “Съвременна история (Светът в историята на XX век)”, София, 1990

12. Младенов, Б., И. Дамянов, “Политическа история на Европа”, София, 1997

13. Пантев, А., Х. Глушков, Р. Мишев – “История на новото време”, Велико Търново, 1994

14. Паси, Соломон, и колектив, “Пътят към НАТО”, фондация “Свободна инициатива”, София, 1997

15. Петев П., “Европейската политика на САЩ след Студената война”, изд. “Парадигма”, София, 2001

16. Радел, “Европейският съюз между политическите полярности. Съотношението ЕС - САЩ - постсоциалистическа Европа”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1994

17. Реч на У. Чърчил пред университета в град Фултън, 1946 г.

18. “Северноатлантически договор”, 1949

19. Cavanagh, John, “Alternatives to Economic Globalization: A Better World is Possible”, San Francisco, 2002

20. Doran, Charles , “Globalization and Statecraft”, SAISphere, 2000

21. Donald Puchala, “The history of the Future of International Relations”, Ethics and International Affairs 8, 1994

22. “European security in the 90’s, Challenges and Perspectives”, UNDIR, New York and Geneva, 1995

23. Hans Kohn, “The Twentieth Century”, New York, 1949

24. Roy Denman, “Missed Chances”, London, 1966

25. Samuel P. Huntington, “Why International Primacy Matters”, International Security, 1993

26. Smith, Tonny, “Foreign Attachements: The power of Ethnic Groups in the Making of American Foreign Policy”, Cambridge, 2000

27. “Sixty years on”, The Economist, June 2004

28. Zbigniew Brzezinski, “The Choice: Global domination or Global Leaderchip”, Basic Books, 2004

29. www.bbc.bg

30. www.economist.com

31. www.guardian.co.uk

32. www.nato.int

33. www.washtimes.com/world

Темата е разработена 2004 г.

Не съдържа таблици.

Ключови думи:

Евроатлантически отношения, отношения между Америка и Евразия, Студената война, роля на НАТО, европейска идентичност, стратегии за сигурност, членство в Европейския съюз (ЕС), глобализация, борба с тероризма, гарантиране на национална сигурност

УВОД