 |
|
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Приложение на процесите на глобална локализация и локална глобализация при реализация на пазарната трансформация в България
2008 г.
Съдържание
1. Демократизация на обществото и преход към пазарно стопанство в България
2. Продуктова структура на българската икономика в началото на 90-те години на ХХ век
3. Последствия от икономическите отношения на България с други страни
4. Приложения на процесите на глобализацията
5. Интеграция на източните икономики в йерархизирана икономическа система
1. Демократизация на обществото и преход към пазарно стопанство в България
Пазарната трансформация разбирана като икономически преход или процес на преход на страната ни, както и процес на цялостно, комплексно преобразуване, трансформация на централно управление или централно планиране на икономиката в пазарна система на стопанство или процесите, продължаващи вече 16 години в България след разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/ през 1989 г. и прехода на страната ни в посока пазарно стопанство, демократично управление, либерализация на цените и конкурентноспособност в изграждането и развитието на бизнеса.
Основните насоки на темата могат да се разберат и разгледат по следния начин: приложение на световната глобална система за пазарно стопанство /тази на развитите европейски и световни държави/, като вид нов модел за икономическо развитие, глобализация и интеграция на регионално ниво и по отношение икономическо, политическо, културно и социално развитие, които се явяват тази именно конкретизация на локално ниво или т.нар. глобална локализация, заключена в отделните страни и прилагана по своеобразен начин във всяка една от тях. Именно тази глобална локализация и достижения в техниката и технологията като предимство и начин на използване в прехода към пазарна икономика в България и проявяването на именно тази глобализация на локално ниво в България заедно със своите особености като държава - бивша членка на СИВ и държава в преход и как тази глобализация, приемана в България като вид модел за развитие се явява цялостното и комплексното преобразуване и трансформация на централното управление в пазарно такова и развитие на пазарна икономика като вид локална глобализация, част от глобалната система, разпределена на този локален и регионален принцип, особености и значение.
.................................
Второ, продуктовата структура на икономиката и нейния износен сектор се определяше в съответствие с координацията на дългосрочните национални планове за икономическо развитие. До края на 80те години, когато СИВ все още съществуваше, се стигна до създаване на една уникална система на регионално сътрудничество, като взаимната търговия между страните членки се осъществяваше във формата на централизиран двустранен бартер, чиято главна цел бе да създаде преференциален режим за двустранна форма на взаимна търговия, както и да играе ролята на защитна бариера срещу конкуренцията, която би възникнала или от световния пазар, или от евентуално преминаване към многостранни форми на сътрудничество между страните членки на СИВ. Тогава това беше и една от основните грешки в развитието на такава икономика от затворен тип, тъй като след разпадането на СИВ България остана затворена за основните западноевропейски и световни пазари /САЩ и Япония/.
В началото на прехода към пазарна икономика гореспоменатата специфична продуктова структура на взаимната търговия доведе до появата на значителна деформация на регионалния пазар. България се оказа в много слаба позиция в икономическите си отношения, както с Русия, така и със западните държави. Тя основно бе нетен вносител на висококачествени суровини и готова продукция и нетен износител на относително нискокачествени преработени изделия, които не можеше да бъдат преориентирани към световния пазар в краткосрочен период.
......................................
Преходът от планово стопанство към пазарна икономика не беше плавен с оглед на факта, че досегашните икономически партньори на страната ни, т.е. държавите от бившия СИВ, също започваха такъв преход, липсваше информация как точно да бъде осъществен този процес, при което всяка държава избра свой собствен вариант на икономическа политика. В България започнаха процесите по масово раздържавяване с провеждането на две масови и една касова приватизация. Приватизираха се първо западналите и фалирали предприятия, като се оставиха нераздържавени основните български компании, с което монопола в страната ни си остана. Големите надежди на инвеститорите за засилване на борсовата търговия след масовата приватизация рухнаха. Основните компании, които формират близо 80% от пазарната капитализация на страната ни останаха и досега нераздържавени. Неефективни от приватизационна точка останаха построените огромни за размерите на икономиката ни предприятия, които бяха затворени. Липсваха и така нужните за страната ни преки чуждестранни инвестиции, като последните бяха насочени към бившите социалистически държави, които вече раздържавяваха последните мажоритарни пакети от най-големите си предприятия, с което привлякоха много чуждестранни инвестиции и разшириха обемите на търгуваните на борсата акции, с което по пазарна капитализация и обем на търговията се доближиха до водещите икономики в Европа.
......................................
Всъщност доминиращите у нас визии за европейската интеграция са дълбоко подвеждащи и неверни. Това е особено важно по отношение на презумпцията, че националната икономика ще се интегрира като самостоятелен и независим пазарен актьор в една по-голяма свободна пазарна система. И точно това не е вярно. Европейската икономическа система не е такава.
Сега трансформиращите се икономики от Централна и Източна Европа трябва да влязат в една грандиозна икономическа система, която е силно йерархизирана. Нещо повече, те трябва да влязат в една нейна част, която е не само йерархизирана, но и твърде организирана, централизирана и регулирана – Европейският съюз. Достъпът до тази субсистема е строго контролиран, както и поведението вътре в нея. Централизирани решения определят отрасловите структури на националните икономики – елементи на този нов икономически ред; строги правила предписват обема на производството чрез квоти; съществува система от субсидии. Накратко – тя има ясно изразени белези на една централно регулирана икономика с доста елементи на планиране.
Използвана литература
1. Трайчо Спасов, “Макроикономикс, Макроикономическа теория”, УНСС, 2002 г., с. 569-575.
2. Макъл Портър, ”Конкурентното предимство на нациите”, Класика и стил, С. 2004 г.
3. Лестър Търоу, ”Бъдещето на капитализма”, С., 2002 г.
4. www.komentari.com/web/modules. Php
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
демократизация на обществото, преход към пазарно стопанство, продуктова структура на българската икономика, външни икономически отношения на България, процеси на глобализация, йерархизирана икономическа система
]]>
