 |
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Пътна карта за присъединяване на България към Европейския съюз
2008 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Глава I. Приоритети за присъединяване на България към Европейския съюз
1. Сътрудничество чрез асоцииране
2. Разширяване на Европейския съюз
2.1. Промяна на политиката от сътрудничество към присъединяване
2.2. Критерии за членство в ЕС
2.3. Подготовката на ЕС за приемане на нови членове
3. Процес на присъединяване на България
3.1. Сравнителни данни за икономическото състояние на България
3.2. Принципи на преговорите и оценка на напредъка
3.3. Икономически аспекти на пътя на България към Евроинтеграция
Глава II. Пътната карта в помощ на България по пътя към членство в ЕС
1. Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз
2. Общи постановки на “пътната карта”
2.2. Административен и съдебен капацитет
2.4. Реформи във фискалната политика на България във връзка с Евроинтеграцията
Глава III. Проблеми и перспективи на преговорния процес и пътната карта за България
1. Основни характеристики на българския път към Евроинтеграция
2. Политически и правни проблеми от присъединяването на България към ЕС
3. Финансово бреме, произтичащо от членството на България в ЕС
3.1. Фискални рискове, възникващи в процеса на Евроинтеграция
3.2. Необходимост от гратисен период при приемането на България в Европейския съюз
Въведение
Разделянето на Европа на стратегически зони на влияние за един дълъг период от време създава в края на 80-те години прецедентна обстановка на кардинални политически и структурни промени, характерни по-скоро за един отдавна отминал етап от историята – т.нар. Ренесанс. Започва се изграждането на съвършено нов за много страни от континента модел на политическо, икономическо и културно развитие. Самата промяна като процес е свързана с трудността да се преодолее и промени утвърдена вече позиция, която пряко своите резултати има създадено място в общественото пространство. Разбира се, резултатът от тази промяна ще има своите предимства и недостатъци в зависимост от специфичните особености – култура, традиции, географско положение и др. Важното е как всяка отделна държава ще използва оптимално тези свои особености за да успее да се интегрира по-лесно и безболезнено в избрания модел на развитие.
Последните години българското общество извървя дълъг път до разбирането на необходимостта от присъединяване на България към европейските структури. Днес те са единодушни при определянето на този процес като приоритетен за нашата политика.
Стремежът на българското общество към обединена Европа намира израз в действията на правителството за ускорена подготовка за присъединяване към Европейския съюз особено след решението от Люксембург за включване на България в процеса на разширяване. Българското правителство приема национална стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз и програма за хармонизиране на законодателството с европейското. Стратегията се основава върху разбирането, че присъединяването на България към семейството на индустриално развитите европейски демокрации е основен национален интерес. То не е самоцел, а начин да изградим по-добър и по-сигурен живот в България. Подготовката за присъединяване на България към ЕС се извършва така, че да бъде постигнат съществен напредък в изпълнение на критериите за членство в ЕС.
Съществена роля в ускоряването на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз играе и разработената от Европейската комисия “пътна карта за България”. Този документ очертава основните дейности, които страната ни следва да предприеме, както и оказваната от Европейския съюз финансова помощ за тяхното реализиране. Така на практика се осигурява възможността България да бъде прието за пълноправен член на Съюза през 2007 г.
Целта на настоящата дипломната работа е да се характеризира значението на приетата в Брюксел “пътна карта за България” за ускоряването на процеса на присъединяване на страната към европейските структури. Във връзка с това следва да се установят постигнатите от нея резултати.
На основата на така формулираната цел в процеса на разработката, ще бъдат решени следните задачи:
Ø Да се разкрият приоритетите за Присъединяване на България към Европейския съюз;
Ø Да се характеризира същността на “пътната карта за България” като един от основните инструменти, подпомагащи процеса на присъединяване на страната към Европейския съюз;
Ø Да се разкрият проблемите и перспективите на преговорния процес и пътната карта за България.
………………………………….
Спогодбата на Република България с Европейската Общност е сключена на 8.05.1990 г., влиза в сила през м. ноември 1990 г. и е действащо право за сравнително кратко време: в търговската си част – до 31.12.1993 г., датата на влизането в сила на Временното споразумение, и като цяло - до 1.02.1995, датата на влизането в сила на Европейското споразумение за асоцииране.
Следва да се отбележи, че тук се касае се за договори, сключени от Европейската Общност на базата на чл. 133 и 308 ДЕО, т. е. Европейската Общност използва при тях своя класически правен инструмент за външни отношения. Те имат и важно политическо значение, тъй като в тях страните от Централна и Източна Европа не се третират вече като “страни с държавна търговия”.
Сключени за период от 10 години, те целят да нормализират търговските отношения между Европейската Икономическа Общност и страните от Централна и Източна Европа, като същевременно са израз на политическа воля за установяване на по-трайни и задълбочени отношения между партньорите. Вдъхновени главно от принципите и нормите на ГАТТ (единствено България не е членка на ГАТТ по време на подписването им), те съдържат клаузата, предоставяща режим на най-облагодетелствана нация. Това са спогодби, които като цяло либерализират търговския обмен, като премахват специфичните количествени ограничения, без обаче да бъдат преференциални по същността си.
…………………………….
Подготовката на страната за членство в ЕС, заедно с изпълнението на приоритетите на икономическата програма ще допринесат за увеличаване на доверието на инвеститорите в провежданата икономическа политика, и съответно ще стимулират инвестиционната активност. Технологичното и продуктово обновяване на българската икономика, което е в процес на реализиране още от средата на 1999 г., ще продължи и през следващите години с особено интензивни темпове. На негова база в дългосрочен аспект в основен фактор за растежа ще се превърне износът на стоки и услуги.
Макроикономическата рамка е изградена на базата на няколко основни допускания:
Системата на паричен съвет продължава да действа при фиксирания курс на лева към еврото в съотношение 1.95583 и с ясните правила за паричното предлагане. Паричното предлагане зависи от нетния приток на валута от официални и частни източници, който се оценява от прогнозата за платежния баланс.
Дефицитът на консолидирания държавен бюджет съответства на правилото за поддържане на широкобалансиран бюджет. Нуждата от финансиране на дефицита на бюджета не изтласква частните инвестиции тъй като бюджетът ще се финансира чрез постъпления от приватизация, външни източници и емисии на ДЦК в обеми, които няма да оказват натиск върху ликвидността и лихвените проценти вътре в страната.
Допускането за развитието на номиналните лихвени проценти е, че те ще се доближават до номиналните лихви в еврозоната с премия, която отговаря на риска на страната. Премията за риск ще намалява в бъдеще, особено с напредването на подготовката на страната за членство в ЕС.
…………………………………..
Със своето решение от 19.12.2001 Народното събрание недвусмислено потвърждава волята и подкрепата на всички парламентарно представени политическите сили за мобилизиране на усилията и ресурсите на България в името на постигането на основния национален приоритет – членството на България в ЕС.
Значителният напредък, отбелязан от Република България в процеса на присъединяване към ЕС в периода 2000-2001, създаде стабилна основа за изграждане на европейската перспектива на страната.
Направеният анализ позволява определяне на конкретни мерки с цел успешно приключване на преговорите за присъединяване през 2003, в съответствие с програмните намерения на правителството.
Редовният доклад за напредъка на България към членство в ЕС за 2002 и рамката на сътрудничеството, определена от документа “Партньорство за присъединяване” ясно очертават въпросите, които страната ни приоритетно решава в краткосрочен план.
Ясният политически ангажимент на правителството, свързан с борбата с корупцията, реформата на съдебната система, укрепването на граничния контрол, потвърден в неговата Програма за управление, напълно съответства на приоритетите на присъединяването към ЕС.
…………………………………..
Политика и контрол на разходите
Разходите предварително са разпределени в девет основни функционални сфери и всяко налагащо се преразпределение на средствата се извършва в рамките на ограниченията, наложени от общия дефицит, разчетен за консолидирания държавен бюджет. Според Закона за държавния бюджет за 2004 г., бюджетният дефицит на страната възлиза на 236989,8 лв.
Следва де се отбележи, че този подход подпомага постигането на гъвкавост на фискалната позиция, по-рационално разпределение на разходите и е в подкрепа на стратегическите цели на икономическата политика.
Освен по функционални сфери разходните лимити се определят и по първостепенни разпоредители с бюджетни средства, което им осигурява възможност и сигурност за по-добро планиране на средносрочните им приоритети и средства за изпълнението им.
Основните предизвикателства пред бюджета определят и неговите приоритети. Намаляването на безработицата и бедността е един от най-важните проблеми, на който се търси решение. Не по-малко предизвикателство представляват проблемите, свързани с социално-осигурителните бюджети, както и изграждането на модерна държавна администрация. Затова реформите в тези сфери са от първостепенно значение и непрекъснато се търсят механизми за максималното им ускоряване и дългосрочно решение. Целта на тези реформи е част от предлаганите услуги да се поеме от частния сектор. Стремежът е да се ограничи намесата на държавата в областта на пенсионното осигуряване, здравното осигуряване, образованието и бизнеса.
…………………………….
В заключение Комисията препоръчва България да се присъедини към страните, с които ЕС е започнал преговори за членство, при условие, че до края на 1999 г. българските власти вземат решение за установяване на приемливи срокове за затваряне на реактори 1-4 в АЕЦ “Козлодуй” и че се потвърди значителен напредък в провежданата икономическа реформа.
В резултат на предприетите мерки от страна на българското правителство за периода 1999-2003 г., Европейската комисия заключава, че към настоящият момент България спазва задълженията си по Европейското споразумение за асоцииране и допринася за гладкото функциониране на различните съвместни институции.
Разработена е Пътна карта за присъединяване в тясно сътрудничество с България, приета през м. ноември 2002 г.
В качеството си на страна-кандидатка за присъединяване към ЕС, България е поканена да участва като наблюдател в междуправителствената конференция за бъдещата институционална архитектура на ЕС.
За подпомагане на България в подготовката и за присъединяване съществуват три предприсъединителни инструмента, финансирани от Европейската общност: Програмата ФАР; Програмата САПАРД, която подпомага развитието на селското стопанство и на селските райони и Програмата ИСПА, която финансира инфраструктурни проекти в областта на околната среда и транспорта.
…………………………….
Заключение
Според редовните годишни доклади на Европейската комисия за страната, България е призната за функционираща пазарна икономика. Тя би била в състояние да се справи в средносрочна перспектива с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза при условие, че продължи да изпълнява програмата за реформи, за да отстрани оставащите трудности.
Може да се каже също така, че България е постигнала висока степен на макроикономическа стабилност, а пазарните механизми вече действат в достатъчна степен за по-доброто разпределение на ресурсите. Постигнат е добър напредък в структурните реформи, особено ще се отнася до регламентирането на достъпа до пазара, преструктурирането на финансовия сектор и приватизацията, който напредък осигурява макроикономическата основа на процеса на устойчив растеж.
През периода 1999-2003 г. България е осъществила напредък в областта на финансовия контрол, бюджетната и фискалната политика. Необходими са обаче по-нататъшни усилия за повишаване гъвкавостта на пазарите. В частност е необходимо да се засили ефективността на административната и на съдебната система, така че икономическите субекти да могат да вземат решения в условията на стабилност и предвидимост. Административните процедури, засягащи сектора на предприятията, в т. ч. процедурите по несъстоятелност, следва да бъдат оптимизирани. Финансовото посредничество остава на ниско равнище.
Някои специфични недостатъци, които все още се наблюдават на пазара на земя, въздействат неблагоприятно върху функционирането на този пазар и свързаните с него сектори на икономиката. Осъществяването на посочените мерки за реформа би следвало да допринесе за увеличаване на частните и на държавните инвестиции, които са ключови предпоставки за устойчив растеж и достатъчна конкурентноспособност в рамките на Съюза.
Независимо от положителните оценки, които се дават на резултатите, които са постигнати, има още много какво да се желае, за да може България да бъде определена като “Европейска страна”. На тази основа участието в програмите на Европейския съюз за насърчаване и развитие на икономиката на България, както и изготвянето на “пътна карта” има положителен ефект, но въпреки това той до голяма степен остава частичен и не решава всички проблеми на страната ни.
Използвана литература
1. Александров, Рангелов, “Европейските структури за сигурност и мирът на Балканите”, Национален институт за международни изследвания, София, 1996 г.
2. Боков, И., и П. Хубчев, Мониторинг на процеса на присъединяване на България към Европейския Съюз, София, 2002 г.
3. Борисов, О., Международни договори, сключени от Европейския съюз, Университетско издателство “Кл. Охридски”, София, 1994 г.
4. Данъчна политика 2003 – 2005 година, Министерство на финансите
5. Динков, Д., България е европейската интеграция, София, 2002 г.
6. Закон за държавния бюджет на Република България за 2004 г. (Обн., ДВ, бр. 114 от 30.12.2003 г., попр., бр. 3 от 13.01.2004 г.)
7. Комисия на Европейските Общности, Брюксел, 13.11.2002 г. COM (2002) 624 окончателен – Пътни карти за България и Румъния
8. Комисия на Европейските Общности – Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване, 2002 г.
9. Комисия на Европейските Общности – Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване, 2003 г.
10. Ленард, Д, Европейският Съюз, София, 1996 г.
11. Пътят на България към Европейския съюз, Институт за икономическа политика, София 1999 г.
12. Попова, Ж., Основи на правото на Европейския съюз, Планета-3, София, 2001 г.
13. Разширяване на Европейския съюз – Историческа възможност, Издание на Информационния отдел по разширяването, 2002 г.
14. Роуни, Ал, “Всичко за Европейската общност”, София, 1993 г.
15. Стратегия за развитие на промишлеността на република България за периода 2000-2006 година
16. Хубенова-Делисивкова, Т., Приобщаването на България към Европейския съюз: политически, икономически и правни проблеми, София, ИК “Стоилов”, 1996 г.
17. http://europa.eu.int – Официален сайт на Европейския съюз
18. www.nsi.bg – Официален сайт на Националния статистически институт
19. www.evropa.bg – Делегация на европейската комисия в България
20. www.ced.bg – Център за икономическо развитие
Темата е изготвена 2008 г.
Темата съдържа таблици.
Ключови думи:
Европейски съюз, асоцииране, разширяване на ЕС, политика на сътрудничество, политика на присъединяване, Евроинтеграция, пътна карта, икономическа реформа, фискална политика на България, инфлация, парична и валутна политика, публични финанси, политика и контрол на разходите, данъчна политика, косвени и преки данъци, ФАР, САПАРД, ИСПА
]]>
