 |
|
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
„ПРЕОБЛАДАВАНЕ НА ГЛОБАЛНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ КОНТЕКСТИ С
НАДВИШАВАЩИ НАЦИЯТА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ”
2010 г.
2. Процесите на глобализация и влиянието им върху
икономиката на България.
3. Дипломация, външна политика и глобализация.
…………………………………………………………………………………..
Въведение
В основата на съвременната глобална трансформация
стоят дълбоки, цивилизационни причини. А векторът на нейната динамика се
определя от стартиралата през последната четвърт на миналия век социокултурна
революция променяща едновременно както представите ни за идеалното устройство
на света, така и механизмите на реалната политика.
В резултат от
стремителната експанзия на производителните сили (породена от научно-техническата
революция и иновационният бум), индустриалната икономика сякаш стигна границите
на своите възможности, в резултат от което видимо се промени съотношението
между производство и потребление.[1]
1. Същност на глобализацията
Глобализацията
е много сложен и противоречив процес. Тя се изразява в положителни промени, в
промени, които на пръв поглед имат положителен характер, но на втори се оказват
нож е две остриета, и с определено отрицателни, вредни, опасни последици.
Положителните последици за едни се оказват отрицателни за други. Така че и
глобал-скептицизмьт и глобал-оптимизмът имат своите основания. Политиката,
която сляпо следва очертаващите се процеси, без да се опитва да ги коригира,
задълбочава отрицателните последици. А би могла да се стреми да ги минимизира.
Дори
за най-печелещите от глобализацията, а именно най-развитите страни, са налице
опасни тенденции и процеси. Една от основните последици в развитите страни от
преместването на техните компании по света е увеличаващата се социална
стратификация, изразена в увеличаваща се бедност, безработица и престъпност.
Тези страни, трябва да имат съответна коригираща политика спрямо тези явления,
защото в противен случай социалното недоволство ще расте и ще застрашава все
повече съответните власти.
……………………………………………………………………………………
„Бъдещето е неизбежно!”, казва в интервю за списание
„Дипломация” министърът на външните работи Николай Младенов. „Имам желанието една от промените в
министерството и въобще в дипломацията на България да бъде към повече комуникация с обществото. Не е вярно,
че хората не се интересуват от външна политика. Вероятно по-голямата борба ще е
в самата система, която в някакъв смисъл, се възприема, както и много други,
като черна кутия, в която обществото
няма право да гледа и да оценява. Напротив, точно както другите сектори, ние работим благодарение на данъците,
които гражданите плащат и затова трябва да обясняваме какви са ни приоритетите
и как ще ги постигаме, накъде върви външната ни политика”....”[2]
……………………………………………………………………………………
Използвана литература:
1.
Аладжов, Ив., „Моралът” на световния
икономически елит”, сп. „Ново време”, бр. 2., февруари 2005 г.;
2. Бурдийо, Пиер, „Срещу
политиката на деполитизация, за възраждането на политическата мисъл и действие”,
сп. „Демократически преглед”, кн. 47., 2001 г.;
3. Младенов, Н., сп. Дипломация,
бр. 4, 2010 г.;
4. Неклеса, Ал., „Геоикономическата
трансформация на света”, сп. Геополитика, бр. 1, 29. 03. 2004 г.;
5. Проданов, В., „Глобалните
проблеми и съдбата на България”, София, 1999 г.;
6. Пачкова, П., „Политическа
социология”, Благоевград, 2009 г.
7. Рамоне, Игн., „Протестиращи,
обединявайте се”, сп. „Ново време”, кн. 9, Септември, 2004 г.;
8. Хана, П., „Постмодерното средновековие: визия за Европа
през 2030”, сп. Геополитика, 20.10.2010 г.
……………………………………………………………………………………
Темата е изготвена
през 2010 г.
Най-новата информация е от 2010 г.
Ключови думи: глобализация,
представителност, икономика, България, Г-7, външна политика, тероризъм, Параг
Хана, технологична революция, дипломация, население, общество, СТО, ЕК
]]>
