|
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
„Ключова среща на върха
- декември 2011 г.”
2012 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Предмет, субект и обект при водене на преговори
2. Правила за водене на преговори
3. Позицията на България при преговорите.
……………………………………………………………………………………….
Процесът на разрешаване на проблем е
процес на идентифициране на различията между настоящето и желаното настояще,
както и на конкретните стъпки, чрез които то може да бъде постигнато.
В избрания случай
настоящето е нестабилното бъдеще на Европа и еврото.
Желаното настояще
е стабилна Европа и стабилизиране на еврото.
Предметът на преговорите е постигане на политическа
договореност между водещите ги субекти
- лидерите на 27-те на среща в Брюксел, която може да се окаже повратна за
бъдещето на Европа (срещата бе на 08-09. 12. 2011 г.).
Обект на преговорите са ЕС, Еврозоната, европейската парична
единица и мерките за разрешаването на дълговата криза и „кризата на доверие”.
Техниките, които се използват при преговори,
насочени към решаване на проблеми, целят предопределяне на конфликта така, че
той да се превърне в проблем, който може да бъде разрешен не само по приемлив,
но и по най-благоприятен начин.
……………………………………………………………………………………
Правилата за
водене на същински преговори са следните:
а) Преговарящите
страни да не се ръководят от собствените си страхове.
В случая Лондон,
Унгария, Швеция и Чехия правят точно това – ръководят се от собствените си
страхове.
б) Да не
прехвърля вината за собствените си проблеми върху другата страна.
в) Да се
изясняват възможни погрешни възприятия в дискусия.
„Напускането на
други слаби икономики” ще доведе до разпадане на ЕС.
Въпреки че за
излизане от кризата на държавните дългове в страните от ЕС най-често се цитира
постигане на по-строга фискална дисциплина, не липсват и алтернативни
предложения. Едно такова предложение е изгонването
на т.нар. периферни за Еврозоната страни и по-конкретно - на Гърция.
г) Всички
участници в преговорите да бъдат отговорни за резултатите.
……………………………………………………………………………………
Ако Европейският съюз се запази в
сегашните си граници, но с по-строги фискални правила, това би бил
най-благоприятният вариант за България, тъй като не би довел до повишена
нестабилност, за разлика от другите сценарии. Дори и така стекли се
обстоятелствата, страната все пак ще бъде изправена пред някои рискове, един от
които е нивото, на което се въвеждат новите правила - национално или
европейско. За България е важно да не
попада в сценарий решенията за бюджета на страната да се вземат на ниво ЕС и
това да ограничава свободата за избиране на бюджетна политика, която е
пригодена за специфичните ни нужди. Правилата трябва да са на национално равнище и да са насочени към
ограничаване на трупането на бюджетни дефицити.
……………………………………………………………………………………
1. Лекции по дисциплината „Водене
на дипломатически преговори”;
2. Ангелов, Г., К., Стайков,
„Бъдещето на еврото”, сп. Мениджър, бр. 11 (157). Ноември 2011 г.; с. 47; 50;
52; 54; 56;
3. Митев, В., „Прекрояването на
еврото”, сп. Тема; Бр. 21-27. Ноември 2011 г.; с. 41;
4. „Камерън: Блокирането на
промените в договорите е трудно но добро решение”, в. Дневник, 09.12.2011 г.
……………………………………………………………………………………
Темата е изготвена през 2012 г.
Най-новата информация е от 2011 г.
Ключови думи: среща на върха, декември, ЕС,
ЕК, България, преговори, субект, обект, предмет, правила, позиция, техники,
евро, валута оцеляване, Жозе Мануел Барозу, бюджет, дефицит, инфлация, финанси,
правителство, решения, алтернативи