 |
|
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
гр. Варна
МАГИСТЪРСКИ ПРОЕКТ
на тема:
„Икономически растеж на
Република България като член на Европейския съюз ”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
СЪЩНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ.
ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ НА БЪЛГАРИЯ.
1. Същност и основна характеристика
на икономическия растеж.
2. Обобщен анализ на българската
икономическа рамка към 2007 г.
2.1. Макроикономическо
развитие.
2.2. Брутен вътрешен продукт на
България.
2.3. Инфлация и инфлационни очаквания.
2.4. Пазарен потенциал на българската
икономика.
ИЗТОЧНИЦИ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ В БЪЛГАРИЯ.
ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА И НАЦИОНАЛНА конкурентоспособност.
1. Икономически растеж на страната
през 2007 г. Данъчна политика и икономически растеж.
2. Първата година от членството –
догонващата позиция на България.
3. Инвестиции и иновации в страната
и връзката им с икономическия растеж.
4. Сценарии за развитие на
икономиката на България по икономически сектори.
5. По отношение на данъчната
политика
6. По отношение на Индустриалната политика
7. Приоритетни направления за
постигане на икономически растеж в България.
7.1. Създаване на обща икономическа
среда за развитие.
7.2. Макроикономическа и социална
стабилност и растеж.
7.3. Повишаване на
конкурентоспособността на малките и средни предприятия.
7.4. Отвореност на икономиката и
растеж. Преструктуриране и растеж.
8. Основни изводи относно икономическия растеж в страната по отношение
факторите на развитие
Увод
На 15 юни 2004 г. България приключи
последните преговори с Европейския съюз, което и предостави възможността да
подпише договора за присъединяване през пролетта на 2005 г. и да стане
пълноправен член на съюза в началото на 2007 г. Успешното приключване на
присъединителните преговори с ЕС налага необходимостта българските фирми бързо
да се адаптират към условията на европейския пазар и неговите изисквания, което
се изразява в подобряване на качеството и конкурентоспособността на
производството.
Основен проблем пред
българската икономика в процеса на присъединяването ни към евроструктурите е
степента на готовност на българският бизнес да се справи с конкурентния натиск
на европейските пазарните сили, особено при липсата на регламентирана правна
рамка на вътрешния пазар на Европейския съюз. Европейските пазари са изключително
конкурентни, а в много области са строго регулирани. Ето защо повишаването на
конкурентоспособността на българските предприятия и на икономиката, като цяло,
има решаващо значение за успешното справяне с натиска на конкурентните сили в
ЕС. За целта са нужни солидни финансови средства, с които малките и средни
български предприятия не разполагат. Пред опасността след влизането ни в ЕС те
да бъдат закрити, се търсят алтернативни начини за финансиране.
Във връзка с реалното вече
близо 20 месеца членство на България в ЕС, трябва да се отбележи, че като
страна с функционираща пазарна икономика се очаква увеличение на инвестициите в
български предприятия. Наличието на високо квалифицирана работна сила, макар и
по-слабо платена, през следващите години със сигурност ще увеличи проектите, по
които ще могат да се включат и българските предприятия.
........................................................................................................................................... ...............................................................................................................................................
ПЪРВА ГЛАВА.
СЪЩНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ. ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ НА БЪЛГАРИЯ.
1. Същност и основна характеристика на икономическия растеж.
Икономическото развитие
предполага провеждането на икономическа политика, чрез която държавата, като
основен субект реализира основните цели на общественото икономическо развитие.
Ефективната икономическа политика предполага наблюдаването, регистрирането и
измерването на икономическите процеси и тяхното количествено и качествено
измерване. Това става с помощта на система от икономически показатели,
Икономическата макросреда
формира покупателната сила населението в зависимост от текущия доход, цените,
спестяванията, кредитите. Ето защо важно значение за икономическия растеж имат
показателите за това равнище: брутен вътрешен продукт, процент на безработица,
бюджетен дефицит и др.
Икономическият растеж по
своята същност представлява постигането на устойчиво и стабилно развитие на
дадена икономика, в зависимост от наличието на национални ресурси и степента на
тяхното използване, т.е. равнището на тяхната заетост, в т.ч. от заетостта на
труда и безработицата.
В икономическата теория
традиционното разбиране за икономически растеж се свързва с елементите на
простата производствена функция: суровини, труд и капитал.
Най-общо казано в
икономическата теория се разглеждат производствени фактори за
икономически растеж. Това са: са: човешки труд, капитал, земя, енергия,
суровини и др.
....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
ВТОРА
ГЛАВА
ИЗТОЧНИЦИ
НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ В БЪЛГАРИЯ.
ДАНЪЧНА
ПОЛИТИКА И НАЦИОНАЛНА конкурентоспособност.
1. Икономически растеж на страната през 2007 г. Данъчна политика и икономически растеж.
В Доклада си за 2006 г. Европейската комисия по
присъединяване констатира, че България продължава да бъде функционираща пазарна
икономика и че продължаването на настоящия ход на реформи следва да позволи на
България да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския
съюз. България поддържа висока степен на макроикономическа стабилност, въпреки
че външният дефицит продължи да нараства. България продължава да осъществява
програмата си за структурна реформа, въпреки че не еднакво убедително във
всички области.
Вследствие
на много силното му нарастване до 6.2% през първата половина на 2005 г., ръстът
на реалния БВП спада в третата четвърт на годината, предимно като резултат от
тежките наводнения по време на летните месеци, и достига 5,5% за цялата година.
Средна годишна промяна в ръста на БВП за периода 2007 - 2010,
дължаща се на промяна в отношението на ПЧИ към БВП, като отклонение от
тенденциите за развитие на растежа на БВП до 2006-а година. Акцентира се и
върху данъчните промени и възможността те да активизират инвестиционната и
иновационна дейност на частните предприемачи. Държавата търси най-доброто съотношение
между данъчни ставки и инвестиционна дейност, за да може да се постигне видима
ефективност на икономическия растеж на отделните фирми и на икономиката като
цяло.
..................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
Заключение
Българската икономика е
постигнала висока степен на макроикономическа стабилност, благодарение на една
добра “комбинация от политики” в резултат на режима на валутен борд, строга
фискална позиция и модернизация в сферата на заплащане. Икономическата
стабилност и добрият напредък в структурните реформи позволяват пазарните
механизми да осигуряват по-ефективно разпределение на средствата, което при
отсъствието на номинален обменен курс като средство за корекции, представлява
основата за един процес на устойчиво развитие. Това в особена степен важи за
нарастващата роля на частния сектор чрез приватизация, намаляването на
държавните помощи, положителното развитие на банковия сектор и някои подобрения
в регулаторната среда.
Политиката на доходите в
България през близките години трябва да се формира под влияние на реалното ни
присъединяване към ЕС и решаването на належащите проблеми, имащи дългосрочен
характер и по-точно – преодоляване на кризата в доходите и премахване на
акумулираните отрицателни икономически и социални ефекти.
Необходимо е обаче
по-нататъшно подобряване на гъвкавостта на стоковите и трудовите пазари.
По-специално, трябва да се подобри
ефективността на административната и на съдебната система, така че
икономическите субекти да могат да вземат решения в условията на стабилност и
предвидимост и да им се осигурява по-добра възможност да налагат спазването на
правата им на собственост. Необходимо е да се завърши приватизационната
програма. Нормативните актове и административните процедури, които засягат
предприятията, трябва допълнително да се оптимизират, за да осигурят
по-жизнеспособни условия за малките и средни предприятия. Необходимо е да се
осъществи по-нататъшен напредък в преструктурирането и либерализацията на
мрежовите индустрии, за да се намалят субсидиите, да се повиши качеството и да
се даде възможност за намаляване на цените на техните услуги. Прилагането на
тези мерки за реформи следва да допринесе за постигането на по-високи равнища
на частни и публични инвестиции, което от своя страна ще способства за
постигането на устойчиво развитие и конкурентоспособност в ЕС.
.....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
Използвана литература
1. Аврамов, Р.; В. Антонов.
Преходът. С., Агенция за икономическо програмиране и развитие, 1994;
2. Ангелов, Ив. с кол.,
Икономиката на България до 2005 година, в. Пари, 25 юни 2006
3. Балабанов, Ил.,
Инвестиционният вакуум – причини и изход. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, С.,
2002
4. Балабанов, Ил., Контекст и
подход за разкриване и използване на перспективните пазарни ниши на българската
икономика, Икономическа мисъл, 2001, кн. 1
5. Беновска-Събкова, Милена -
Политически преход и всекидневна култура. София, 2001;
6. Дайнов, Евгений - Преходът
1989-1999. Вместо история; Агенция за икономически анализи и прогнози -
Република България. Предприсъединителна икономическа програма (2003 - 2006 г.).
София, 2003;
7. Дамянова, А., Център за
икономическо развитие, “Повишаване на конкурентоспособността на българската
икономика”, 2002
8. Димитров, Любомир
Козаржевски, Пьотр Панкув, Юлиан - Следприватизационно развитие на
предприятията в България. София, 1999;
9. Константинов, Емил
(Съставител) - Гражданското общество и правата на личността. Българският опит в
условията на преход. София, 1997;
10. Манов, Васил - Уроците на
българския преход. Из стратегията на бъдещи реформи, развитие и
преструктуриране. София, 2001;
11. Несторов, Л., Процесът на
евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, катедра
“Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов, 2000 г.;
12. Стоилов, Ст., Българският
икономически растеж се внася отвън. Монитор, 20 март 2007.
13. Харизанова, Оля -
Парламентарната реторика на българския преход. София, 2000;
14. Христова, А. Колектив.
Анатомия на прехода, Стопанската политика на България от 1989 до 2004 г. С.,
2004;
15. Колектив с гл. редактор Иван
Кацарски - Новият политически елит. Библиотека "Софилос". Периодично
списание. Пилотен брой. София, 1994;
16. Годишници на Националния
статистически институт за периода 1990-2005;
17. Българският банков сектор и
финансовата криза; Асенка Христова, Георги Ангелов;
18. Икономическата свобода в
България през 2005, Георги Ангелов и Владислав
Сланчев;
19. Доклад на центъра за
икономическо развитие на икономиката на България – юли 2006;
20. Сборник четвърти национален
симпозиум “Качество, конкурентоспособност, устойчиво развитие” –
Междууниверситетски център по мениджмънт на качеството, София, 1999 г.
21. Качество на продукцията и конкурентоспособността
на предприятието – Г. Маринов, В. Иванов;
22. Малки и средни предприятия и конкурентоспособност
– Център за икономическо развитие;
23. Конкурентоспособност на
българската икономика – годишен доклад на Центъра за икономическо развитие;
24. OECD
Observer, Editorial, New Age Economy: already here or still coming? June 28,
2000. http://www.oecd.org
25. Baily, M. N.,
The New Economy, OECD Forum 2000. http://www.oecd.org
26. Visko, I.,
The New Economy: fact or fiction? OECD Observer, June 27, 2000. http://www.oecd.org
27. Johnston,
Donald J., The New Economy: technology is not enough, OECD Observer, September
22, 2000. http://www.oecd.org
28. Roubini, N.,
The New Economy: Myth or Reality? 1997. http://www.oecd.org
29. Economic
Forum, The Information Economy: New Paradigm or old Fashion? December 12, 2000.
www.imf.org
30. Baily, M.,
Innovation in the New Economy, OECD Observer, October 11, 2000. http://www.oecd.org
31. Stiglitz, J.
E., Development Thinking at the Millenium. http://www.worldbank.org
32. Rodrik, D.,
Development Strategies for the Next Century, 2000. http://www.worldbank.org
33. Elmeskov, J.
and St. Scarpetta, New Sources of Economic Growth in Europe? ONB, 28th
Economic Conference 2000, Vienna June 2000. http://www.oecd.org
34. OECD, Is
There a New Economy? First Report on the OECD Growth Project, June 14, 2000. http://www.oecd.org
35. Bolkestein,
F., Is Europe Ready for the New Economy? 27 March 2000. http://europa.eu.int
36. Andersson,
T., Seizing the Opportunities of a New Economy: Challenges for the European
Union, September 2000. http://www.oecd.org
37. OECD Policy
Brief, Science, Technology and Innovation in the New Economy, September 2000. http://www.oecd.org
38. European
Investment Bank, new Economy, old Economy, new Technologies, measurement Issues
and Recent E-conomic performances, 2000. http://www.oecd.org
39. www.zakonnik.net
40. www.nsi.bg
41. www.econ.bg
43. www.evropa.bg
.....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
Темата е изготвена през 2009 г.
Най-новата информация е от 2007 г.
Магистърският проект съдържа множество таблици и
графики.
Ключови думи: икономика, брутен вътрешен продукт,
инфлация, инвестиции, пазарен потенциал, конкурентоспособност, валутен борд,
макроикономическо развитие, Eurostat, внос, износ,
държавен бюджет, данъчна политика, стабилност, растеж, преструктуриране,
европейски съюз
]]>
