 |
|
Магистърски проект
На тема:
Национална конкурентноспособност на страните от ЕС –ефекти от Лисабонската стратегия
2009
Съдържание
Глава първа
Лисабонска стратегия и националната конкурентноспособност
1. Преглед на теориите и концепциите за национална конкурентноспособност
3. Програми за повишаване на конкурентноспособността, произтичащи от Лисабонската стратегия
Глава втора
Измерители на националната конкурентноспособност.
1. Индекси на световния икономически форум
2. Индекси на международния институт за развитие на мениджмънта
Глава трета
Ефекти от прилагане на Лисабонската стратегия върху икономическото развитие на страните от ЕС
1. Място на страните от ЕС в глобалните класации за конкурентноспособност
През март 2000г. европейските лидери поставиха пред ЕС целта до 2010 г. да се превърне в “най-динамичната и конкурентноспособна икономика в света, основана на знанието, способна да поддържа устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места, по-голямо социално сближаване и опазване на околната среда”. Лисабонската стратегия, както бива наричана, предвиждаше изчерпателна, но взаимно зависима поредица от реформи. В нея се посочваше, че действията на една държава-членка биха били много по-ефективни, ако се изпълняват координирано с други държави-членки.
Събитията в света след 2000 г. не способстваха за изпълнението на поставените цели, но и самият Европейски съюз и неговите държави-членки недвусмислено допринесоха за забавяне на напредъка, като не предприеха достатъчно бързо много от мерките, предвидени в Лисабонската стратегия. Тези разочароващи резултати се дължат на претоварен политически дневен ред, недостатъчна координация и противоречиви приоритети. Но основен проблем се оказа липсата на решителни политически действия.
Изпълнението на Лисабонската стратегия е още по-належащо днес, когато изоставането по отношение на растежа от Северна Америка и Азия е по-голямо, като в същото време Европа е изправена пред комбинираните предизвикателства на ниския прираст на населението и неговото остаряване. Времето тече и няма място за самодоволство. За да компенсираме изгубеното време, сега трябва да провеждаме реформите по-ефективно.
Изпълнението на тези цели изисква участието на всекиго. Това предполага по-резултатна работа на европейските институции и на държавите-членки посредством по-голямото им политическо ангажиране, по-масово и дълбоко ангажиране на гражданите на Европа и осъзнаване на факта, че работейки заедно, европейските държави принасят блага за всички свои граждани.
За цялостния успех на Лисабонската стратегия все още е необходимо да бъде реализиран всеки неин елемент. Чрез повишаване на икономическия растеж и увеличаване на заетостта се осигуряват средствата, необходими за гарантиране на социалното сближаване и екологичната устойчивост. На свой ред, социалното сближаване и екологичната устойчивостта могат да допринесат за по-бърз растеж и по-пълна заетост.
…………………………………………
Глава трета
Ефекти от прилагане на Лисабонската стратегия върху икономическото развитие на страните от ЕС
1. Място на страните от ЕС в глобалните класации за конкурентноспособност
През последните години за анализ и оценка на конкурентоспособността все по-широко се използва методологията на Световния икономически форум. Методологията дава възможност да се позиционира националната икономика по ниво на конкурентност спрямо отделна страна или група страни. Основен инструмент е индексът на конкурентоспособността, основан на съвременните разбирания за детерминантите на цялостния процес на икономическия растеж и развитие. От 2001г. насам индексът дава възможност да се оцени развитието на институциите, политиките и структурите, определящи процеса на икономическия растеж в над 100 страни. Съставя се чрез комбиниране на статистически данни, данни от ежегодно проучване на Световния икономически форум и експертни мнения. Резултатите от прилаганата методология намират място в годишния Доклад за глобалната конкурентоспособ-ност, публикуван от Световния икономически форум.
· По данни на Доклада за глобалната конкурентоспособност за 2007-2008 г. САЩ е страната с най-конкурентна икономика. След нея се нареждат Швейцария, Дания, Швеция, Германия, Финландия, Сингапур, Япония. България е класирана на 79 място, като слиза с 5 позиции в сравнение с 2006 г., когато е била на 74-то място. Новоприетите страни-членки на ЕС имат значително по-висок индекс на конкурентоспособност от България. От тях единствено Литва и Словакия подобряват позициите си и минават с по-едно място напред в класацията. Останалите страни минават назад като най-голямо влошаване отбелязва Унгария, която минава от 38 на 47 място. Турция значително подобрява индекса си, като се изкачва с 5 позиции нагоре от 58-мо на 53-то място, а Румъния минава от 73-то на 74-то място.
………………………………………….
Съобразно определените цели в Програмата за икономическа реформа, приета от Европейския съвет в Лисабон през 2000г., разширени в Гьотеборг и усъвършенствани в Стокхолм и Барселона, действията на страните членки трябва да бъдат насочени в следните приоритетни области: стимулиране на конкуренцията и предприемачеството; насърчаване на иновациите; осигуряване на по-висока заетост, опазване на околната среда и модернизация на европейския социален модел.
Развиването на конкурентноспособен частен сектор в областта на индустрията изисква да бъдат намерени инструменти за насърчаване на конкурентни производства с бъдещ потенциал за развитие, които могат да окажат сериозно въздействие върху цялостното преструктуриране на икономиката. Това е особено актуално за България в момент, когато се търсят източници на растеж. Ключов инструмент за постигане на висока конкурентоспособност на българската икономика е изработване и последователно прилагане на политика за технологично развитие и иновации, което неимоверно е свързано с увеличаване на инвестициите в частния сектор от самите предприемачи, както и по програми на ЕС и привличане на чужди и инвеститори
………………………………………………….
1. Манов, Васил - Уроците на българския преход. Из стратегията на бъдещи реформи, развитие и преструктуриране. София, 2001;
2. Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, катедра “Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов, 2000г.;
3. Харизанова, Оля - Парламентарната реторика на българския преход. София, 2000;
4. Христова, А. Колектив. Анатомия на прехода, Стопанската политика на България от 1989 до 2004г. С., 2004;
5. Колектив с гл. редактор Иван Кацарски - Новият политически елит. Библиотека "Софилос". Периодично списание. Пилотен брой. София, 1994;
6. Годишници на Националния статистически институт за периода 1990-2005;
7. Икономическата свобода в България през 2005, Георги Ангелов и Владислав Сланчев;
8. Доклад на центъра за икономическо развитие на икономиката на България – юли 2006;
9. Сборник четвърти национален симпозиум “Качество, конкурентноспособност, устойчиво развитие” – Междууниверситетски център по мениджмънт на качеството, София, 1999г.
10. Качество на продукцията и конкурентноспособността на предприятието – Г. Маринов, В. Иванов;
11. Малки и средни предприятия и конкурентноспособност – Център за икономическо развитие;
12. Конкурентноспособност на българската икономика – годишен доклад на Центъра за икономическо развитие;
13. Икономиката на кръстопът – Партиздат, София, 1990г.
14. Сборник четвърти национален симпозиум “Качество, конкурентноспособност, устойчиво развитие” – Междууниверситетски център по мениджмънт на качеството, София, 1999г.
15. Качество на продукцията и конкурентноспособността на предприятието – Г. Маринов, В. Иванов;
16. Малки и средни предприятия и конкурентноспособност – Център за икономическо развитие;
17. Сборник пети национален симпозиум “Качество, конкурентноспособност, устойчиво развитие” – Университетско издателство “Стопанство”, София, 2000г.
18. Икономическа мисъл – 2002 г., №1;
19. Банки, инвестиции, пазари 2000г.
20. Списание “Алтернативи” бр. 5-7, 2002г.
21. Списание “Алтернативи” бр. 1-2, 2003г.
22. Списание “Алтернативи” бр. 4-6, 2003г
23. Конкурентноспособност на българската икономика – годишен доклад на Центъра за икономическо развитие
24. www.nsi.bg
25. www.econ.bg
27. www.evropa.bg
Темата е разработена 2009 г.
Съдържа множество таблици и графики.
Най – новата информация е от 2007 г.
Ключови думи:
национална конкурентноспособност, Европейски съюз, Лисабонска стратегия, световен икономически форум, работа на европейските институции, конкурентноспособност на предприятието, стратегии за икономически реформи
]]>
