Обединена Европа е стара мечта на хората от континента. Във вековете тя се е преплела тясно с имперските идеи - от Древния Рим до Третия райх, през Карл Велики и Наполеон І Бонапарт. Винаги се е разчитало на силата, на наложената с насилие воля над врага. Днес войната е обявена за международно престъпление от Устава на ООН и отговор на всички международни проблеми и въпроси се търси чрез принципа за съгласуване на волите.

В международните отношения и външната политика от създаването на първите държави винаги е съществувало партньорство - това са различните съюзи и коалиции с цел по-лесно отстояване на общите интереси. Колкото тези интереси са по-трайни, толкова и тези обединения са били по-дълготрайни и стабилни. В последните два века бяха създадени огромен брой междудържавни организации. По дефиниция международната, междудържавна организация е обединение на държави, което е създадено въз основа на международен договор за постигане на определени цели, има съответната система от органи, притежава права и задължения, различни от правата и задълженията на държавите - членки, и е учредена съобразно с международното право. ЕС е международна, междудържавна и междуправителствена организация.

Европейският Съюз, такъв какъвто съществува днес, представлява резултат от дългогодишен процес на постепенно изграждане на Общността. Началото на този процес е поставено от шест държави през 50-те години на века. Договорът за създаване на Европейското обединение за въглища и стомана /ЕОВС/ е подписан на 18 април 1951 г. от Белгия, ФРГ, Франция, Италия, Люксембург и Холандия влиза в сила на 23 юли 1952 г. На 25 март 1957 г. Шестте страни подписват в Рим договор за създаване на Европейска икономическа общност /ЕИО/ и договор за създаване на Европейска агенция за атомна енергия /ЕВРАТОМ/[1].

Европейският съюз е обединение на европейски държави, които са се споразумели да обединят и координират в голяма степен икономическите си политики, както и политиките си в други области. Допреди да се превърне в политическа идея и да стане дългосрочна цел на множество държави, европейският идеал е непознат за всички, с изключение на философите и мечтателите.

Институционалната система на съюза е единствена по рода си в света, като ценностите на демокрацията и върховенството на закона са основата на европейската структура. Страните - членки на Съюза делегират суверенитета си по някои въпроси на независими институции, представляващи интересите на Съюза като цяло, на страните - членки и на техните граждани.

Актуалността на проблематиката обхваща историческите предпоставки за възникване и развитие на подобна обединена общност от различни страни. Актуалността е породена от възможностите и предизвикателствата през ЕС както на едно политическо, но така също и на икономическо, социално и обществено ниво на развитие.

В частност целта на анализа е де се разкрият основните интеграционни процеси в ЕС, основните тенденции, общи по тематиката и проблемите в икономическото развитие на ЕС, като се анализира и разгледа развитието и тенденциите на развитие на инвестиционната дейност с оглед практическо съпоставяне, анализиране на основни положителни насоки на развитието му, тенденции на развитие, потенциални заплахи и неблагоприятни тенденции на развитие, като на тази база да се определят и основните насоки на развитието на ефективно действащ затворен в ЕС. Анализът включва практическото систематизиране на основните тенденции при изграждането на единен вътрешен пазар и възможностите за капиталова осигуреност на всяка една страна, пряко свързани с привличането на преки инвестиции и свободно навлизане на капитали в икономиката. На базата на този анализ се разкриват и основните недостатъци, правят се заключения, изводи и препоръки относно подобряване на институционалната и законодателна рамка определяща и регламентираща предприсъединителната стратегия в ЕС.

................................................................................................................................

10.2. Нови изисквания на ЕС. Бъдещи отношения България - страни членки на ЕС.

България има ясни приоритети в областта на икономическата си политика. Приближаването на българската икономика към ЕС е основен приоритет, следването, на който ще допринесе за успешното финализиране на преговорите за членство. Икономическата политика в България е насочена към постигане на ускорена трансформация в конкурентоспособна пазарна икономика – процес, обхващащ макроикономически, институционални и отраслови реформи, които трябва да доведат до постигане на устойчив икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на населението[2].

10.2.1. Икономически растеж.

Постигането на устойчив икономически растеж е основна задача за българската икономическа политика в средносрочен период. Добре функциониращата пазарна икономика в България, отчитаща ежегодно икономически растеж, е предпоставка за ориентирането на страната към Маастрихтските и изпълнението на Копенхагенските икономически критерии за членство в ЕС.

Икономическият растеж най-вероятно ще бъде предизвикан от фактори като повишено инвестиционно търсене, повишаване ефективността на индустриалния сектор и нарастване на вътрешното търсене. Необходимо е да се положат усилия в посока оптимизиране разходите и подобряване структурата на брутната продукция, подобряване на финансовата дисциплина в държавния сектор и нарастване на частния сектор.

ПЧИ по икономически отрасли, кумулативно, 2003 – 2007 г., %

За периода 2003 - 2007 г. секторите, привлекли най-много преки чуждестранни инвестиции (общо 92%) са:

- Преработваща промишленост – 29.5% ;

- Търговия, ремонт и техническо обслужване – 20.1%;

- Финансово посредничество – 14.1%;

- Транспорт, складиране и съобщения – 12.%;

- Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода (енергетика) 9%

Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги -7.2%[3]

Постигането на задоволителен икономически растеж ще доведе до значими социални последици – нарастване на реалните доходи на населението и намаляване нивото на безработицата. Важен фактор за постигането на икономически растеж е и успешното финализиране на структурната реформа.

10.2.2. Фискална политика.

Фискалната политика е основен инструмент за реализация целите на икономическата политика в условията на валутен съвет. Целта на тази политика е осигуряване на фискална и макроикономическа стабилност, резултиращи в непрекъснато редуциране на бремето на държавния дълг. През последните години при прогнозиран дефицит бюджетът отчете минимален излишък. То се дължи на нарастване приходите от косвени данъци, увеличаване събираемостта на данъците, както и от значителния спад в разходите за лихвени плащания по вътрешния дълг, резултат от ниския лихвен процент в страната. Стабилния валутен курс от своя стана благоприятства за редовното погасяване на плащанията по външния дълг на страната.

Причините за регистрирания бюджетен излишък са индикатор за съществуващата възможност за намаляване на данък печалба за българските фирми. Освен че ще увеличи още повече събираемостта на данъците, това ще стимулира развитието на бизнеса в страната. Задоволителен е фактът, че българските власти вече обсъждат мерки в тази насока.

За да се подобри прозрачността на правителствените разходи е необходима по-добра организация и отчетност на бюджета. Вероятно подобна идея е причина за премахването на някои извънбюджетни сметки и фондове, което вече е факт.

Въпреки че най-добрият бюджет е балансираният, не трябва да се забравя, че в страната предстои завършването на структурната реформа, както и изпълнението на някои големи инфраструктурни проекти. Възможно е те да обусловят известен дефицит в бюджета. Размерът на този дефицит обаче трябва да бъде съобразен с принципите на споразуменията между България и международните финансови институции – донори (МВФ). Особено внимание трябва да се отдели и на някои важни аспекти от икономическата трансформация в страната, финансиране с бюджетни средства, като изграждането на здравно - осигурителната и пенсионната система и завършването на изолационните програми за трайно губещите предприятия.

При евентуално влошаване състоянието на текущата сметка, подходящи инструменти, които могат да бъдат манипулирани, са кредитната експанзия, политиката на доходите и износа[4].

Данъчната система при влизането ни в ЕС. Последици. Независимо от това, че съществуващите различия в данъчното облагане на личните доходи между страните членки не могат да бъдат пречка за свободното движение на стоки, услуги, работна сила и капитали и данъкът върху личните доходи в определени случаи може да бъде източник на негативни ефекти върху функциониране на общия пазар, тези ефекти следва да бъдат премахнати. Става въпрос най-вече за дискриминационно третиране на доходите на лица, местни за страни - членки на ЕС, получени в друга държава членка.

Известно е, че данъчното облагане на личните доходи не само в нашата страна, но и в страните - членки на ЕС, се различава в зависимост от това дали лицето е местно или чуждестранно. Разликите са както в обхвата на облаганите доходи, така и в начина на данъчно третиране. Местните лица се облагат както за доходите им с източник от страната, за която са местни, така и за доходите им от източник в чужбина, т.е. за така наречия световен доход. Чуждестранните лица се облагат само за доходите им с източник в страната, като впоследствие те следва да декларират този доход в страната, на която са местно лице, за да бъде обложен заедно с другите им доходи.

Данъчното третиране на местните и чуждестранните лица може да се различава по отношение на обхвата на необлагаемите доходи, правото на ползване на данъчни облекчения, самите процедури на определяне на данъчното задължение.

................................................................................................................................

Заключение

Идеята за обединена Европа не е нова - корените й лежат в историята, дори в митологията. Сама по себе си тази идея не пречи на борбата за надмощие на силните в един или друг момент европейски държави над останалите. В продължение на векове противопоставянето между тях доминира над идеала за обединението им, който остава достояние на интелектуалния елит и на фона на последиците от непрекъснатите войни има по-скоро утопичен характер. Провалът на опитите за налагане чрез сила на политически обединения (Наполеон, Хитлер, Сталин) разкри необходимостта да се търсят други, по-сигурни и приемливи пътища. Сред руините на Първата световна война митът за мирно обединение на Европа се възроди, но многобройните му прояви се посрещаха с резерви, а двусмислените и неясни проекти за бъдещ съюз, за Европейски обединени щати останаха без практически последици. Шокът от Втората световна война и нейните последици превърнаха в дълбоко убеждение необходимостта от предприемането на конкретни и реални действия за изграждане на обединена Европа, основана на свободната воля на правителствата и солидарността между европейските народи.

Европейският Съюз, такъв какъвто съществува днес, представлява резултат от дългогодишен процес на постепенно изграждане на Общността. Началото на този процес е поставено от шест държави през 50-те години на ХХ-ти век. Договорът за създаване на Европейското обединение за въглища и стомана /ЕОВС/ е подписан на 18 април 1951 г. от Белгия, ФРГ, Франция, Италия, Люксембург и Холандия и влиза в сила на 23 юли 1952 г. На 25 март 1957 г. Шестте страни подписват в Рим договор за създаване на Европейска икономическа общност /ЕИО/ и договор за създаване на Европейска агенция за атомна енергия /ЕВРАТОМ/^{^[5]}.

Днес повече от всякога, в един постоянно променящ се глобализиран свят, Европа е изправена пред нови изпитания. Глобализирането на икономиката, демографските промени, изменението на климата, снабдяването с енергия, както и новите заплахи за сигурността са предизвикателствата, с които трябва да се справи Европа от 21-ви век.

Страните членки вече не са в състояние сами да направят това поради трансграничния характер на тези проблеми. Едно колективно усилие в европейски мащаб ще позволи да ги посрещнем и да отговорим на опасенията на гражданите. Въпреки това Европа трябва да се модернизира, за да отговори на тези предизвикателства. Тя трябва да разполага с ефикасни и подходящи средства, приспособени не само към функционирането на наскоро нарасналия от 15 до 27 държави - членки Съюз, но също и към бързите промени в света. Затова правилата за съвместен живот в договорите трябва да бъдат обновени.

................................................................................................................................

Използвана литература

1. Борисов Орлин, „Право на Европейския съюз”, “Арго пъблишинг”, София, 2005 г.;

2. „България 2010: икономическите предизвикателства”, Доклад за президента на Република България, София, 2005 г.;

3. Валутен закон;

4. Вайденфелд, В., В, Веселс, „Европа от А до Я, справочник по европейска интеграция”, 2004 г.;

5. Глава 4 „Свободно движение на капитали”, Министерство на финансите, 2002 г.;

6. Договор за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, октомври 2005 г.;

7. Дзобелова, С., „България - бъдещ член на европейското семейство. Права и ограничения”, В-к „Български новини”, Атина 05/01/2005;

8. Динков, Д., „България в европейската интеграция”, София, 2002 г.;

9. Иванова, Ружа (ред.), „Основи на европейската интеграция”, ЦЕИ, София, 1998 г.;

10. Мареков, В., „Интеграционни формати на европейската сигурност и отбрана”, Анализ, бр. 2 / 2004 г. на „Бюлетин Европа”;

11. Маринов, В., М., Савов, и др., „Европейска икономическа интеграция”, УИ „Стопанство”, София, 2004 г.;

12. Междуправителствена конференция за присъединяването на Република България към Европейския съюз, преговорна позиция по Глава 4 „Свободно движение на капитали”, Делегация на Европейската комисия в България, София;

13. Несторов, Л., „Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България”, катедра „Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов;

14. Редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на Република България в процеса на присъединяване, 2005 г.;

15. Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяването на Република България към Европейския съюз.

16. Данни на НСИ и АЧИ за 1989 - 1999 г. и 2000 - 2005 г.;

17. Европейско право, Ленард Дик, 2001 г., София;

18. Кръстев, С., „Регионална политика на ЕС”, УНСС, 2004 г.;

19. Конституция на Европейския съюз – детайли по отношение на регионалната икономика;

20. htpp://www.ue.eu.int/ European Security Strategy, Brussels, 12 December 2003

21. Annual Conference of the EU Institute for Security Studies, Paris, 10 September 2004

22. EU Security and Defence Pilicy (the first five years 1999-2004) – http://www.google.com

23. http://www.evroportal.bg/Chapter.jsp

24. Информация от портала на ЕС "Europe"

25. Редовни доклади на Комисията на Европейската общност.

26. Справочник по европейска интеграция “Европа от А до Я”.

27. Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяването на Република България към Европейския съюз.

28. www.nsi.bg

29. www.government.bg

30. www.econ.bg

31. www.ced.bg

32. www.evroportal.bg

33. www.europarl.europa.eu

34. http://euconvention2003.osf.bg/

35. http://europa.eu.int/futurum/conothacad_en.htm

36. http://www.euractiv.com/cgi-bin/cgint.exe?1&1000=1&tmpl=index

37. http://wwwdb.europarl.eu.int/ep5/owa/p_meps2.repartition?ilg=EN&iorig=home

38. http://www.epp-ed.org/home/en/default.asp - Европейска народна партия

39. http://www.pes.org/ - Партия на европейските социалисти

40. http://www.eldr.org/ - Европейска либерално-демократична партия

41. http://www.europeangreens.org/ - европейските зелени;

42. http://www.greens-efa.org/en/ - зелените в европейския парламент

43. http://www.verfassungsspiel.de/bg/index.php/01/04

44. http://euconvention2003.osf.bg

45. http://www.europarl.europa.eu/activities/public/parlDeleg.do?language=BG

46. http://www.europarl.europa.eu/members.do?language=BG

47. http://www.europarl.europa.eu/activities.do?language=BG

48. http://www.europarl.europa.eu/activities/expert/committees.do?language=BG

49. http://www.europarl.europa.eu/activities/public/parlDeleg.do?language=BG

50. http://www.europe.bg/htmls/parliament.php?category=340

...........................................................................................................................................

Дипломната работа е изготвена 2009 г.

Съдържа графики и таблици.

Най-новата информация е от 2006 г.

Ключови думи: европейски съюз, интеграционни процеси, институции, европейски парламент, европейска комисия, Евростат, европейски съвет, съд, сметна палата, НАТО, ЗЕС, ОЕИС, ОИСР, ЕИО, Маастрихт, социална цена, членство, разширяване, бъдеще, алтернативи, конкурентоспособност, Лисабонска програма

[2] Ангелов, Ив. с кол., Икономиката на България до 2005 година, в. Пари, 25 юни 2006

[3] Данни на НСИ и Евростат.

[4] Виж Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, с. 112-115.

[5] Информацията е взета от www.evropa.bg

Въведение

................................................................................................................................

10.2. Нови изисквания на ЕС. Бъдещи отношения България - страни членки на ЕС.

10.2.1. Икономически растеж.

10.2.2. Фискална политика.

Заключение

................................................................................................................................

Използвана литература

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета