|
|
|
Курсова работа
На тема:
Печатащи устройства - Класификация. Матрични, мастиленоструини и лазерни принтери. Технологии на цветен печат. Тестове.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
1. ударни - безударни
2. паралелни - последователни
3. знакопечатащи - знакосинтезиращи
4. статични - динамични
5. според технологията
6. според областта на приложение
Откъси:
..............................
Появата на мастиленоструйния принтер, какъвто го познаваме, бе крайният плод на един дълъг период на съзряване, на Фиг.12 е показан един от най-старите мастиленосруини принтери. На 24.05.1964 г. Ричард Г. Суит от Филаделфия подава заявка за един от първите патенти, свързани с тази технология. В нея той описва изобретение, наречено от автора си “капково записващо устройство”. По онова време то може да е изглеждало логично, но принципите, на които се основава, са много по-сложни от използваните в съвременните устройства. Капковото записващо устройство е конструирано така, че да изстрелва поток от равномерно следващи една след друга мастилени капчици. Тези малки количества мастило са натоварени със статично електричество и по този начин някои от тях могат да се отклоняват чрез магнитно поле, за да попаднат върху хартия или друга използвана регистрираща среда. Останалите ненужни капчици се отклоняват по подобен начин, за да не стигнат до хартията. Към 1966 г. Карол Хелмуд Херц и Свен-Инге Симонсън предлагат свой метод за насочване на мастилото върху страниците. Процесът на Херц, както е наречен, генерира мъгла от фини капчици с помощта на вибрираща печатаща глава. След това, както и в устройството на Суит, в пространството между дюзата и заредения електрод се прилага електрическо поле, което се моделира, за да управлява много точно степента на разпръскване на капчиците. Но преди този процес има и страничен ефект, появява се фон от лека мастилена мъгла върху всяка отпечатана страница.
Този принтер с насочване на ускорените мастилени капчици от силата на електричното поле в процеса на техния летеж е известен като “инктрон” и след усъвършенстването му много от получените устройства достигат скорост на печат до 120 знака в секунда. Това е доста висока скорост за състоянието на технологията по онова време, но устройството имало и няколко сериозни проблема. Първо, потокът от капчици не можел да се прекъсне и второ, инктронните принтери били много чувствителни към см,щения от околни магнитни полета.
Затова трябвало да се намери решение и това направил шведът Нилс Густав Ерик Стеме. В началото на 1972 г. той успешно защитил заявка за патент, който получил след две години и половина, под твърде скучното заглавие “схема на пишещ механизъм за писане върху хартия с цветна течност”. В това ново изобретение печатащата глава по същество е разделена на две части, една вътрешна и една външна. Мастилото се подава от мастилницата по канал, свързан с външна камера, докато вътрешната камера е свързана към вибриращ пиезоелемент за регулиране на вътрешното налягане. При бързо повишаване на налягането във вътрешната камера външната камера се притиска и мастилото се изстрелва през дюзите в предната й стена, изработена от метално фолио.
.......................
Технологията представя същите резултатите като конвенционален лазерен печат и използва същия метод за прилагане на тонер по хартията. Фотографски - рецепторен барабан се зарежда със статичен заряд , когато светлината от светодиода достигне до него , зарядът се обръща, създава се образец от точки които отговарят на изображението което в крайна сметка ще се появи на страницата. След това, електрическият зареден сух тонер е приложен, той се придържа към областите на барабана който са заредени , и тогава се прилага към хартията докато минава през барабана, на път за изходния блок. Разликата между двете технологии се състои в метода на свето-разпределението ( 9. ).
Лазерните принтери са обичайно монохромни външни устройства, но като повечето моно технологии, лазерният печат може да бъде адаптиран за цветове. Това става чрез използване на cyan(синъозелен цвят ), magenta(пурпурен цвят) и yellow( жълт цвят ) съчетани да произвеждат различните печатаеми цветове. Четирите преминавания през електро-фотографния процес са изпълнени, чрез преминаването на тонерите по страницата един по един или изграждайки четири-цветно изображение на повърхност на междинния трансфер.
Най- съвременните лазерни принтери имат вътрешна резолюция 600 или 1200 dpi( точки на инч ). Моделите от по нисък клас могат често да менят интензивността на техните лазерни/LED точки. Добрите скорости на печат варират между 3 и 5ppm( старници за минута ) цветен печат и между 12 и 14ppm( страници за минута ) черен печат.
Освен тяхната скорост, едно от основните преимущества на цветните лазери е траиноста на техния печат - функцията на химическо-инертните тонери да се разтапят по повърхността на хартията вместо да бъдат абсорбирани в нея, както при повечето мастилоструйни принтери. Това позволява цветните лазерни принтери да печатат добре на различни видове носители, без проблеми от рода на зацапване и постоянно изменение което е типично за повечето мастилоструйни принтери. Освен това, от контролирането на отдаване на топлина и налягане в разтопяващия процес, крайният резултат може да бъде контролируем, от матово до гланцирано покритие .
........................
Темата е изготвена 01.2005г.
В темата са посочени 10 източника на информация.
Темата съдържа множество снимки и графики.
Темата съдържа сравнителни таблици.
]]>
