 |
|
НАЦИОНАЛНА ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ПОЛИГРАФИЯ И ФОТОГРАФИЯ
ДИПЛОМНА РАБОТА
на тема
ДЕТСКИ ПОРТРЕТ
2006 г.
Съдържание:
3. СЪЩНОСТ НА РЕАЛИСТИЧНИЯ ФОТОПОРТРЕТ
4. ПОРТРЕТ ПРИ ДНЕВНО ОСВЕТЛЕНИЕ
ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО ЗАСНЕМАНЕТО
Портретната художествена снимка изобразява външния израз на душевното състояние на човека. Тя е негов художествен образ, който разкрива типичните му черти, състояния и настроения. В редица случаи изобразява действията му в ежедневието. При реализацията на художествената портретна снимка е важно да се изрази не какъвто да е, а характерен израз на модела - оня, който отговаря на неговия темперамент, на духовната му същност, на физическите му особености, на социалната среда, на която принадлежи. У всеки човек има нещо основно типично, което естествено се мени според състоянията и преживяванията му в определени по-кратки и по-дълги периоди от време, според настроенията, които могат да го завладеят. Следователно типизацията в портретната фотография няма за цел да разкрие единствен типичен израз на портретирания, а из цялата гама на изрази, които го характеризират в неговия нормален живот и поведение, да изолира за снимка онзи, които относително е най-верен за неговото състояние отколкото времето на снимката и нейния момент.
Обект на портретната фотография е лицето, неговия израз. Тъй като често тялото е в съзвучие с израза на лицето, понякога и то получава основни сюжетни функции. Това зависи от темата, от вида на фотопортрета и естествено от намерението и преценката на фотографа. Обекти на портретната фотография могат да бъдат двама или трима, както и група от хора.
Изразът обикновено одухотворява и до известна степен променя лицевите форми, тяхната взаимовръзка. Хармонията както на лицевите, така и на телесните форми също зависи и се стимулира от физическото и душевно състояние на човека. Определена част от лицето или от фигурата може сама за себе си и на пръв поглед да се окаже приемлива за изображението, но съвременната портретна фотография държи сметка за взаимоотношението и хармонията между всичките форми и части на модела, които присъстват в полето на кадъра. Понякога само една от тях доминира и силно прилича вниманието. В подобен случай е възможно да се допусне известен образен акцент върху нея. Обикновено така се постъпва с очите, а понякога и други части от лицето.
………………………………………………
.
Децата са темпераментни, безгрижни, естествени и готови винаги да играят или да се включат в играта. Това ги прави толкова очарователни, но и проблематични (от гледната точка на фотографа). Защото, от една страна, те изчезват твърде бързо от кадъра, така че заради по-голямата дълбочина на рязкост бихме искали да затворим диафрагмата, а от друга страна, те се движат толкова бързо, че се нуждаем от по-късо експозиционно време. По-отворена диафрагма, съчетана с по-късо експозиционно време често е добро композиционно решение, защото леко размазаната цветна снимка се приема добре.
Детските цветни снимки се нуждаят от греещо слънце. Мрачните настроения са хубави по своему, но на детето повече подхождат брилянтността на цветовете, светлите сенки и греещи ореоли. Трябва да се даде свобода на детето. Децата имат свои собствен живот, играта за тях е задача, един бонбон струва няколко сълзи, но нашите проблеми са чужди за тях, както и техните за нас. Това трябва да се знае преди да се снимат детски портретни снимки. Не трябва да се превръщат децата в „малки” възрастни. Има и още едно нещо, което не трябва да пропуска -да слезем при детето, да го снимаме от неговото равнище – не може това малко човече да се снима от висока гледна точка –така ще го залепим за земята, а и децата не си правят труда да гледат на горе не им е удобно. Друг елемент е, че не можеш да накараш детето да позира, защото няма да стане добра снимка, а и децата често се притесняват от фотоапарата. Тук идва момента да покажеш на малчугана, че няма нищо страшно във фотоапарата и да му дадеш възможност да свикне с него. След като детето свикне с фотоапарата фотографа може спокойно да „дебне” детето и да го фотографира по метода на „скритата камера”. Най-хубави са снимките, при които детето е в естествената си среда и не се притеснява нито се замисля, че го снимаш. Лесно можеш да убедиш една красива жена да позира, но при децата това не води до нещо хубаво, а и е лош възпитател на децата. Рядко ще се намерят толкова непринудени артисти, колкото децата. Те играят толкова добре, защото те играят собствения си живот.
…………………………………………
ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО ЗАСНЕМАНЕТО
Още откакто започнах да снимам усетих влечение към портретната фотография. Това което снимах с най-голяма удоволствие бяха портретите. През лятото на 2005 година започнах да заснемам портрети за дипломната работа. Винаги ми е било по-трудно да снимам деца отколкото юноши или възрастни. Неудобното при децата е, че те се притесняват като разберат, че ги снимаш и не само това самото присъствие на непознат ги притеснява. Децата не излизат добре на композирани снимки. Проблем също е, това че не можеш да снимаш непознато дете без да питаш родител, при което и детето разбира за намерението за снимка. Като имах предвид всичко това реших да се възползвам докато ходя нагости на роднини през лятото и да снимам деца и до края на лятото вече се беше оформила нова тема: „Детски портрет”. Много от детските снимки са в цял ръст, но за мен е добро решение и по крупните портрети. Реших да снимам темата на открито за да мога да снимам палавниците естествено. Избрах да снимам с филм 100 iso заради по дребното зърно. Проблем имаше при снимане на сенчесто място или на по слаба светлина, но като снимаш 10 пати 1 снимка ще излезе на фокус. Преди да започна със снимането показах на децата фотоапарата, дадох им да снимат, превърнах се в бавачка, водих ги на разходки и през цялото време ги наблюдавах през обектива. Дадох на децата възможност да свикнат с фотоапарата и снимах спокойно. Има и снимки при които децата не ги познавам и са снимани случайно.
Темата се състои от 10 снимки. Първата от тях е на едно много добро малко момченце, което се интересуваше от фотоапарата и само задаваше въпроси. Братовчед ми, който е няколко години по голям от него само го тормозеше да си играят игри които не са за малкия Мартинчо. Аз се занимавах с него и докато си говорихме го снимах.
Втората снимка е на дете което кара колело, но това не е важно. Целта ми е да покажа детския щастлив поглед когато е на улицата и прави нещо приятно, а не да показвам какво точно прави. Имах трудности при заснемането на този движещ се обект. Снимането с дългофокусен обектив движещ се обект при не слънчево време е проблем, но не неразрешим. Снимката е в отсечка.
Третата снимка също е интересна. Димчо тъкмо се беше скарал със малката си сестричка и стоеше намусен под асмата. Проблема не беше сестра му, а баба му, която го наказа да не излиза да си играе на улицата. Докато заснемах тази снимка се притеснявах да не блеснат прекалено лъчите пробили през листната завеса и попаднали на косата на момчето, но бликовете по косата се оказаха приятни.
………………………………………..
Фотоапарат - Canon EOS 3000 N
Обективи - Canon (28-80мм., 1:3,5-5,6)
SIGMA (70-300мм., 1:4-5,6)
Осветление – основно естествено
Използвала съм за подсветка вградената светкавица на
фотоапарата в снимки 4 и 6
Проявителна машина – Konica CL-KP46ЕQА
CNK-4-52
N-1- проявител- 38,1 температура
N-2- избелител
N-3- фиксаж
N-4- стабилизатор
Копирна машина – Konica-Minolta R1-Super, Konica Digital Minolta system
CPK-2-22
P-1- проявител - 39,80 температура
P-2- избелител
p-3- стабилизатор
Хартия – Konica Minolta digital Long Life 100 – гланц
………………………………………………….
· Цветна фотография – Рогер Рьосинг издателство „Техника” София, 1978г.
· Портретна фотография – Асен Кемишев издателство „Техника” София, 1966г.
· Художествена фотография - Васил Кацев издателство „Техника” София, 1978г.
· Изкуството да фотографираме - Асен Кемишев издателство „Наука и изкуство” София, 1962г.
· Детска психология – издателство „Анубис” София, 2001г.
Темата е изготвена 2006 г.
Съдържа множество снимки
Ключови думи:
детски портрет, снимка, фотограф, модел, изражение, осветление, сянка, детска психология
]]>
