|
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
РЕФЕРАТ
По дисциплината: Ценова политика
На тема: „Интернет икономиката ще
доминира”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Систематизирайте причините за по-ниските цени на
стоките и услугите, предлагани чрез Интернет.
3. Какви нови моменти има в съдържанието и методите на ценови проучвания
в интернет икономиката?
4.1. Същност на електронния магазин
4.3.
Основни предимства на рекламата по Интернет
4.4. Недостатъци на рекламата по Интернето
Бързото
напредване на Интернет базираните технологии и последващото изобилие на
икономическа активност в Интернет ускориха обособяването и развитието на
отделна Интернет Икономика. Тя може да се опише като много IP-базирани мрежи,
софтуерни приложения и човешки капитал, който кара мрежите и приложенията да
работят заедно за online бизнеса и агентите (корпорации и индивиди), които са
ангажирани в купуването и продаването на стоки и услуги по директен индиректен
начин.
Интернет
икономиката обаче се различава от физическата икономиката по три ключови
параметъра: информация, познания и скорост. Тези три, породени от Интернет
фактора, дефинират нови начини за правене на бизнес чрез "взаимно изгодни
отношения" с бизнес партньорите, знаейки и изпълнявайки желанията на
клиентите, предвиждайки техните бъдещи изисквания и използвайки натрупаното от
това онлайн общуване знание за създаването на нови стоки и услуги, определяне
на цената и промоционалната стратегия, която съвпада с желанието на клиента да
плати определена цена, а също и изграждането на базирани на Интернет общества и
партньорства между фирмата и контактната и среда.
Умните
компании вече разбраха това и пренареждат своите стойностни вериги от ерата на
индустриалното производство и се фокусират най-вече върху информационните звена
от тях. Използването на Интернет като средство за мениджмънт на отношенията с
клиентите и търговските партньори се превърна в новото тайно оръжие в Интернет
икономиката.
Докато
физическите аспекти на всяка икономика са все пак базирани на суровините напр.
Желязна руда, нефт и природен газ, при Интернет икономиката е коренно различно.
Тази икономика разчита на високоскоростни Интернет мрежи и Интернет приложен
софтуер (Интернет приложения) - нови конкурентни средства за бизнес
посредничество, които увеличават ефективността на Интернет - базираните пазари.
Терминът
Електронна търговия има широко приложение, като в него се включват виртуалното
разглеждане на стоки, избирането на стоки за покупка и методите за разплащане.
При електронната търговия няма предварителна уговорка между страните – клиент и
продавач.
Благодарение
на Интернет, връзката между производители и крайни клиенти вече е директна и
сравнително евтина. Функциите на търговците на едро и на дребно при
е-търговията, вече се поемат от Интернет фирми или дори от самите
производители. Автоматичната обработка на поръчките позволява снижаване на разходите
от свиване на маржа и съответно намаляване на цената на краен клиент, което е
доста добър стимул за развитието на този тип продуктова дистрибуция. Но освен ,
че е поредният канал за директни продажби, почти безплатната интерактивност на
Интернет го превръща в място за следпродажбено обслужване, за събиране на
маркетингова информация и реклама. Все пак, в момента основния акцент при
електронната търговията пада върху създаването на връзки с крайни клиенти
доколкото в повечето случаи броят на посредниците на бизнес - пазара е
значително по-малък от броя на клиентите.
Електронната търговия е един от най-важните двигатели за развитието на Мрежата в западни условия. От нея в Интернет - бизнеса се вливат както преки пари, така и рекламни постъпления. На тези две приходни пера ще разчитат в бъдеще и българските
Интернет - фирми, които сега само наливат пари в мрежови проекти от типа на портали, каталози и прочее популярни сайтове.
Неяснотите в наши условия
започват още от самата основа: кога ще
бъде разрешена електронната търговия у нас, кога ще стартира? Това очевидно не може да се
предвиди, тъй като зависи напълно и
изцяло от волунтаризма на началниците на
държавата, доколкото нито търговците,
нито потребителите, нито пък банките
у нас не горят от желание да
преминат не само към търговия по
Мрежата, но дори просто към разплащане с кредитни карти, за да окажат някакъв натиск по въпроса.
Най-вероятно в някакъв момент
такъв натиск – за уреждане на електронната търговия – ще бъде оказан от Запад, може би във връзка с уж влизането в Европа.
Проблемът с гаранциите за електронните
преводи може да бъде решен само
след подобен натиск и само с
директива отгоре, тъй като в сегашната
ситуация никоя банка не желае доброволно да си сложи главата в торбата.
Най-вероятно все пак електронната търговия ще бъде уредена някъде след 2-5 години. Въпросът е какъв процент от националния оборот на стоки и пари ще премине в Интернет.
Известно е, че към днешна дата
почти 90% от електронната търговия в САЩ
е дял
на междуфирмената търговия. В
наши условия обаче за такова нещо не
може дори да се мечтае. Защото
ако пренесат сделките си в Мрежата, на
търговците ще е много трудно да укриват сделки и оборот, както правят днес, когато масата пари се заплащат кеш и се носят в пликове и кашони. Просто търговската реалност у нас все още е много далеч от идеала, когато всички пари и всички сделки са съгласни да излязат на светло...
Освен това в България липсва
културата на кредитните карти и изобщо
на потребителския кредит. Тук е мястото да споменем, че тази система е рожба именно на съвременното корпоративно общество – общество на хора със сравнително сигурна работа
и горе-долу предсказуемо бъдеще, хора,
чието (финансово) поведение следва
линейно от служебната им кариера и
може лесно да бъде изразено в кредитни
досиета. Да сравним отново с българската
реалност: тук работата, особено на
"белите якички", изобщо
не може да се нарече сигурна най-малко
защото нашите фирмени структури, за разлика от западните корпорации, са откровено „временни” –
възникват, преточват се, фалират
и т.н. със средно време на полуразпад
от порядък на няколко години.
Текучеството на кадри е огромно,
предсказуемостта – близка до нула, затова и банките изобщо не се хвърлят в потребителско кредитиране...
Главно предимство на потребителската електронна търговия е, че човек може да търси и избира стоки измежду огромен асортимент, който
физически не се побира на щандовете в нормален магазин. (Да отбележим и факта, че
нашите магазини като търговска площ са много по-дребни от западните.) Интернет прави възможна и
икономически изгодна търговията с
продукти, имащи неголяма и разпръсната клиентела. Показателно е, че на Запад електронната търговия проби
най-забележимо в области като
електроника, музикална, филмова, книжна
и софтуерна продукция, – тоест именно в областите с най-голям асортимент и сравнително разпръснати клиенти. И именно в тези области се ориентираха първите български онлайн магазини, където обаче засега разплащането е или с банков превод, или с пощенски
запис, или с наложен платеж – т.е. все
още плащането става офлайн и е
твърде тромаво и неудобно.
В САЩ
търговията по Интернет, освен всичко
друго, има една неочаквана и парадоксална икономическа роля, за която едва ли някой в България си дава
сметка: тя дава възможност на
хората от средната класа да изхарчат
парите си. Какво имаме предвид? В
щатски условия, при високи заплати,
ниски цени и огромно разнообразие от продукти, в един момент се оказва, че за да
потроши заплатата си, човек трябва да жертвува страшно много време в ходене по
магазините и избиране на стоки в морето от всичко. В някои случаи той дори физически не може
да отдели време за толкова покупки,
колкото му позволява заплатата! Електронната търговия решава този въпрос радикално: магазини не се обикалят, търсенето става
от къщи по Интернет, от големи
каталози, обхващащи не само един магазин, плаща
се онлайн, губи се много по-малко
време.
Цените
на стоките и услугите, предлагани чрез интернет са по – ниски, защото се
намалява броят на посредниците между купувачи и продавачи. Продажбата е
директна, а цените са по – ниски.
Възможностите,
които Интернет предлага за намаляване на разходите, може би не са толкова
видими от гледна точка на една новосъздадена фирма, която продава само в
Интернет; много други фирми обаче могат съществено да редуцират разходите си,
като прехвърлят в Интернет някои основни елементи от дейността си.
Интернет
търговия пести време. Значително
по-евтино е, а също така и по-прецизно, да се
получи поръчката на клиента по Интернет, отколкото по телефона и след
сделката да се наложи да вкарвате цялата
информация в компютърната система. В онлайн магазините клиентите обикновено си
чакат сами, което означава, че нямате нужда от толкова много асистенти по
продажбите. Отделите за доставки са установили, че онлайн сделките драстично
редуцират разходите за обработка на поръчки. Много фирми - представители на
малкия бизнес, за които доскоро електронната търговия бе твърде скъпа, вече
могат да извършват помежду си онлайн сделки. Рекламните разходи са сравнително
по-ниски за някои видове търговска дейност, особено ако пазарната ниша е ясно
определена.
Налице са няколко основни трудности
пред използването на Интернет за продажба на стоки и услуги. Трябва да има и
някакво основно предимство на този тип дистрибуция, за да бъде тя предпочитана
, т.е. да има достатъчно силен стимул, за да бъде преодоляна “инертността” в
стереотипите на потребителското поведение. Най-често като такъв се разглежда
ценовата разлика, въпреки, че при повечето стоки и услуги това не е достатъчно.
Основното предимство на Интернет е свързано с възможността да се представя голяма
по обем информация на заинтересована аудитория с минимални разходи за източника
на информация. Освен това технологията позволява насочено търсене в големи
информационни масиви. Правилното разбиране и използване на тези предимства на
Интернет, ще го превърнат в основния информационен, а може би и дистрибуционен
канал. Стоки и услуги, които изискват предварителна селекция, свързана с
обработка на значима по обем информация, са идеално продаваеми чрез Интернет.
Такива са и стоките и услугите, свързани с много информация, която е
различна за различни потребителски
групи. Типични примери в това отношение са автомобилите, недвижимите имоти,
самолетните билети и пакети за почивка. Всеки от тези продукти изисква
предварително проучване на пазара от страна на потребителя, избор между
множество алтернативи при множество критерии за оптималност. Тези продукти
могат да бъдат означени като “информационно богати”.
Електронните търгове (в Интернет)
предлагат електронен вариант на механизма на наддаването, познат ни от
традиционните търгове. Тази процедура може да бъде съчетана с мултимедийна
презентация на продуктите. Най-често търговете не се ограничават само с тези
функции. Възможно е освен тях на потребителите да се предлага възможност за
сключването на договор, обслужване на заплащането и доставка. Приходи за
организатора и собственика на търга идват от продажбата на технологичната
платформа, от транзакционните такси и от реклама. Предимствата за продавачите и
купувачите се изразяват в повишена ефективност и спестяване на време, а също
така няма необходимост от физическо транспортиране на предмета преди
финализирането на сделката. Поради ниската цена става изгодно да се предлагат
малки количества стока на ниска стойност, напр. излишъци от продукти.
Източниците на изгода за продавача са в намаляването на излишъците от натрупана
стока, по-доброто оползотворяване на производствения капацитет, по-редките
случаи на невъзможност за продажба. Предимствата за купувачите са изразяват в
по-ниски цени на стоките и услугите. На международно ниво пример за такива
търгове е FastParts (www.fastparts.com).
При класическите търгове, хората
отиват в зала, където се разиграва търга, а на някои хора им се разрешава да
залагат по телефона. Участието в търга не носи разходи, които да са по-големи
от стойността на разиграваните стоки. Обикновено търговете се ограничават до
някакво място или до определен кръг от участници.
Интернет позволи на всеки имащ
Интернет връзка да залага за предлаганите на търга стоки. Всеки може да отиде
до web сайта на търговете, без значение къде физически е разположен даден
сървър. Освен това Интернет ускорява процеса на залагане. При класическите
търгове залагането може да отнеме доста време. При Интернет повечето залагания
се правят за няколко секунди. При традиционния търг се регистрират всички
залагания и съответния продукт / стока се получава от този участник, който е
предложил най-голяма сума.
Освен залагания "на живо"
по-големите сайтове предлагат на всеки желаещ възможност за участие в залагане.
Сайтовете с търгове предлагат възможност за представяне на стоки в web
страница, която е на частно лице. Тези частни търгове не са на
"живо"; залагащите дават сумите на web страницата на собственика на
стоките обект на търга, изчаква докато някой даде добра сума или докато мине
определен период от време. При това положение, всеки може не само да залага, но
има и възможност да организира търг.
Сайтовете eBay, QXL и Ricard
предлагат възможности на всеки желаещ да бъде или залагащ, или организатор на
търг, или и двете едновременно, за два различни продукта. Web сайтът се
превръща в инфраструктура за размяна на стоки, базирана на модела на търга,
който работи чрез установяване на цените при поискване. Интернет трансформира
структурите на фиксирани цени в динамично ценообразуване - web сайтовете на
търговете са само началото. След няколко години на всеки web сайт предлагащ
стоки, информация или услуги ще има индивидуални цени, базирани на искания на
клиентите.
Друга насока, която маркетинговите
специалисти успешно използват е свързана с това познати стоки, а често и
стандартни да бъдат предлагани или рекламирани чрез Интернет. Идеята за
ползването му като дистрибуционен канал за продукти, които не са толкова
“информационно богати”, е тази за намаляването на разходите за дистрибуция и за
съответната по-ниска цена за крайния клиент.
Интернет търговията все още се
сблъсква с проблема за физическата дистрибуция на стоките. Колкото и идеален
продукт, желан от клиентите, да бъде създаден, винаги ще стои въпросът за
масовото физическо транспортиране от склада на продавача до клиента.
Използваните в редица страни куриерски услуги оскъпяват продукта и на практика
правят тази форма на пласмент неконкурентна точно по критерия цена, която се
счита за предимство предвид отпадането на разходите за магазини.
Друг подобен начин на електронната
търговия се развива по следния механизъм – клиентът назовава цената, която е
готов да заплати за даден продукт, и ако има търговец, готов да я достави на
това ценово равнище, сделката се осъществява. Реално цената за доставчика е
малко по-ниска предвид това, че трябва да бъде отчислена комисионно за Интернет
кампанията. Така клиентът получава своя продукт от най-близкия търговец на
дребно на цената, на която е договорено. Търговецът на дребно съответно получава
допълване на своите запаси и някаква минимална комисионна от търговеца,
осъществил сделката. Така на практика търговците на дребно биха могли да
увеличат значително скоростта на оборота на капиталите си за сметка на
намаляване на надценките си. Всеки търговец на дребно също така може сам да
решава до какво равнище на цената и за какво количество си заслужава да
участва. Приликата с аукцион е очевидна, само, че с “обратни” правила, при
които търговците “наддават” за клиента. По същество клиентът обявява цена, а
търговците се състезават, за да я постигнат, или се отказват, ако тя е много
ниска.
Разширяване на
достъпа до стоки и услуги - в Интернет е възможно търговците да предлагат изключително
широка гама от стоки, която физически не може да се представи в обикновен
магазин, даже и в склад. Освен това е неизгодно за търговеца да държи наличност
от множество артикули, равномерно разпределени географски - клиенти от места,
където търговецът няма представителство могат да пазаруват от него по Интернет
и да получават стоките, доставени до дома си.
Оптимизиране на
доставките - голямо удобство е възможността клиентите да поръчват комплексни
доставки от различни видове стоки от едно място. В реалния свят често се налага
различните видове стоки да се поръчват от различни търговци с различни
организации за доставка и различен ценови режим.
Електронните
пари дължат своята поява на Интернет. С това ново средство пред електронната
търговия се разкриват нови хоризонти. Заплащайки изключително ниска цена за
всяка извършена транзакция, практически от своя дом или офис потребителят може
да пазарува стоки или услуги. Интернет и електронните пари правят тази мечта
реалност.
Един
от най-често задаваните въпроси е: как използването на т.нар. “картови” и
електронни пари ще промени функционирането на действащата парична система?
Какво влияние оказват те върху икономиката? Какви са пораждащите се
икономически ефекти?
За да
можем да отговорим на тези въпроси, преди всичко трябва да направим сравнение
между характеристиките на картовите и електронните пари в сравнение с парите,
издавани от ЦБ. На практика извършването на плащане може да бъде реализирано
чрез използването на пари в брой или чрез банков депозит. При плащането в брой
разходите не са високи, но в този случай парите не носят лихва. От друга страна
банковият депозит носи лихва, но има цена при плащането - таксата за
обслужване, събирана от банката. Ето защо пред всеки икономически агент стои
въпросът за избора - от една страна избор на правилната комбинация между обема
на съхраняваните в наличност пари в брой и парите съхранявани под формата на
банков депозит, а от друга - кои плащания е уместно да бъдат обслужени чрез
пари в брой, вместо с депозирани в банката средства, и обратното. Ако
разгледаме характеристиките на парите в брой ще видим, че те са идеалното
средство за извършване на транзакции и
същевременно са лошо средство за запазване на стойността. Банковият
депозит позволява да бъдат извършени плащания и да бъде запазена стойността, но
неговото използване е по-скъпо. Ето защо в ежедневната практика се е наложила
тенденцията дребните плащания да се извършват в брой, а по-големите по банков
път - чрез безналично плащане. Тази практика не се влияе от индивидуалните
предпочитания на платеца.
Електронната
търговия постепенно става неразделна част от икономическия живот на хората и е
въпрос на време онлайн сделките да се превърнат в ежедневие за всеки от нас.
Оценка на рекламната ефективност може
да бъде направена само като вземе предвид процентът на извършили исканото
действие потребители спрямо броя на всички потребители, посетили сайта и по
презумпция видели посланието. Основната идея е да се търси сегментът и
посланието да се моделира в зависимост от неговите интереси. В тази връзка има
два модела на ценообразуване за поместване на реклама в Интернет. При първия
модел, който заимства принципите си от печатната и телевизионната реклама,
рекламодателят заплаща сума, правопропорционална на размера на своя банер и на
трафика в сайта, в който рекламира. Разбира се, има редица логични допълнителни
условия, като например допълнително утежняване на цената, при положение, че
рекламният банер е поставен в “главата” на сайта, т.е. в най-горната част на
страница. Подходът, при който се отчита
трафикът в сайта, има своя логика, позната от другите типове реклама и отчитаща
броя на контактите.
Естествено, ако продуктът, който ще
се рекламира, е масов, има логика да се плати висока цена и да се постави
реклама в някой от порталните сайтове, осигуряващи стотици хиляди контакти на
месец.
Другата концепция за ценообразуване
на рекламата в Интернет, е свързана с резултатите. Има се предвид, че се
заплаща на брой “кликвания” върху банера на рекламодателя. Контролът затова да
се заплаща за реален брой “кликвания” може да се осъществява и от двете
заинтересовани страни. Рекламодателят е заинтересуван да направи рекламата си
атрактивна, за да има повече “кликвания” и по-голям трафик към своя сайт.
Сайтът, където се рекламира, също е заинтересуван да привлича повече
посетители, тъй като потенциално това би му носи повече доходи. Тази концепция
вероятно ще се доразвива и утвърждава в бъдеще, поради сигурността, която носи
и за двете страни. За първи път в историята на рекламата се заплаща за реклама,
която действа, а не за предоставено място. На преден план излиза качеството на
контакта в противовес на количеството контакти.
Основен елемент в съвременния бизнес
е оптимизирането на информационните дейности в компанията и комуникацията с
околната среда.
Развитието на информационните
технологии през последните години доведе до подобряването на параметрите на
компютърните системи, което облекчава и
намалява разходите по обработката на данните. По този начин все повече
стопански дейности използват възможностите и предимствата на информационните
технологии, дори е основна част от прилаганата стратегия.
Функциите на информационната
система са относно събиране, извличане, обработване, съхраняване и предаване на
информация за целите на планирането, координирането, контрола и вземането на
решения в организацията.
Информационната система,
разгледана от социотехническа гледна точка, е съвкупност от три елемента –
организация, хора и технологии, които работят в единство в заобикалящата среда.
За осъществяване дейността и постигане целите на фирмата информационната система има следните функции:
-
координиране и управление на дейностите и хората във фирмата;
-
осигуряване на връзка между различните поделения;
-
преодоляване границите на околната среда – комуникиране с
доставчици, клиенти, институции и др.
Във всяко от тези
функционални направления на комуникационната система е видим процеса на
трансформация на информацията в стопанската организация – вход (образува се при
отчитане на явления свързани с процесите в организацията или при
взаимоотношенията с околната среда); обработка и съхранение; изход и осъществяване на обратна
връзка.
Като в следствие от бързо развиващия
се хардуер и софтуер и техните нараснали възможности в последните години
практически всички дейности в един офис, свързани с информационните нужди на
компанията, могат да бъдат подпомагани от съответните информационни технологии
– могат да се създават сложни многоцветни изображения, чертежи, документи, да
се провеждат електронни конференции и групово обсъждане за вземане на
решения и др.
За координирането на различните
информационни дейности и за разпределение на ресурсите между различните
функционални звена и проекти основна роля играе съвременният офис. Подобно на
създаваните връзки и взаимоотношения между продавачите и купувачите на
определени пазари, в съвременния офис се създават връзки и взаимоотношения
между тези хора, които създават информацията в организацията и хората, които я
ползват, разпространяват или работят върху тази информация.
Освен това офисът ма основна роля и
при осъществяването на контакти с външните лица и организации, държавни
учреждения, в него се приемат телефонните обаждания и кореспонденцията. Събирайки
отчетите за работата на отделените звена, в него се анализира и съхранява
информация за клиентите и се осъществява връзка с купувачите.
В аспекта на горепосочените роли и
функции на съвременния офис по-лесно се разбрана необходимостта от използването
на информационните технологии, най-вече под формата на специфични
автоматизирани учрежденски системи. Тъй като на практика отделните офиси имат
различни проблеми и нужди относно
текстообработка, създаване на графични изображения, електронни таблици, диаграми,
осъществяване на телефони връзки и др., решаването на всеки проблем изисква
използването на различни информационни технологии и конкретно разработена
информационна система.
Извършването на множество дейности,
свързани с предаването, с координирането и с използването на необходимата
информация е ежедневие в съвременните фирми. Съществуващата динамика налага
ускоряването както на процеса на вземане на решения така и на производството в
стопанската организация с оглед постигането на добри крайни резултати и
по-добра конкурентоспособност на пазара. Непрекъснатото надпреварване с времето
все по-често налага внедряването и използването на телекомуникационни услуги,
особено в по-големите организации и в организациите, чиито поделения са
разположени в различни териториални области.
Под това понятие се разбира web - маркетинг
на дадена компания или магазин. Първоначално това се прави, за да се промоцират
компанията или нейните продукти. Постепенно с развитието на Интернет се добавя
и възможност за поръчка и плащане. Предимствата за компанията, които се
преследват в този случай, са увеличаване на търсенето, евтина възможност за
присъствие на международно ниво и намаляване на разходите за реклама и
продажби. Ползите, на които се радват потребителите в този случай, са по-ниски
цени от предлаганите на нормалните пазари, по-богат избор, повече информация и
удобство при подбора, закупуването и доставката, която може да стане в
максимално съкратени срокове. Когато е-магазинът се посещава много често,
директният маркетинг може да спомогне за нарастване на ползата както за
продавача, така и за купувача. Печалбата на продавача идва от намаляване на
разходите, увеличаване на продажбите и рекламата. По-голямата част от
търговските web страници са B2C е-магазини, в които се продават от цветя
(http://www.fleurop.com/) до самолетни билети (http://www.travelocity.com/).
Ситуацията
е следната: Фирмата, в която съм
постъпил на работа е ЕТ “Сиси - Силвия Михайлова”- София и се занимава с
производство на мъжко облекло, с марка Перфекта. Има голям обем залежала продукция в склада на
фирмата. В същото време има достатъчно потенциални клиенти, качеството на
продукцията е много добро, но фирмата е позната само на пазара, в града в който
се намира. Необходимо е да се запознаят по голям кръг от хора, който могат да
се окажат бъдещи потребители на тази марка.
Аз бих
заложил на търговската маркетингова концепция, според която потребителите ще
купуват по-интензивно от продукта на фирмата, ако на тях се въздейства със
специални търговски техники, като подходящи начини на предлагане, активна
реклама, ценови отстъпки, различни стимули и др. Търговската концепция има за цел да
активизира търсенето и да привлече потенциалните купувачи. Тя се предпочита,
когато се цели достигане на определен обем продажби; основните форми на
въздействие се свеждат до различни стимули на продажбите; налице са достатъчно
потенциални клиенти.
Най – подходяща според мен е интернет
рекламата, която се използва по начин,
характерен за телевизионната и дори за печатната реклама – цели се изграждане
на имидж, което в определен момент да е основа на действие от страна на аудитория.
1.
Интернет е събрал в себе си всички най-важни свойства на
информационни системи. Като водещи отличителни черти се явяват информационното
изобилие, даващо възможност процесът да
се контролира от потребителите, а не от предоставящите информация.
2.
Бързо предаване на рекламата с възможности за текущо
актуализиране.
3.
Разходите за разпространение и за достъп до потребителите са
много ниски.
4.
Възможност за насочване с много голяма точност към определена
част от целева аудитория.
5.
Интернет е единствената медия със симетрия на обратната
връзка, което означава, че клиентът може да отговори незабавно чрез медията.
6.
Несравними по отношение на другите медии възможности за
следене на рекламно въздействие.
7.
Посланието може да се предаде на няколко езика.
8.
Използването на Интернет като среда за разпространение на
рекламни послания оказва значително влияние върху положителен имидж на фирмата.
1.
Ограничен обхват в сравнение с другите медии. Все още
Интернет е неподходящ като основна медия за рекламодатели, които целят да
достигнат широката аудитория.
2.
Многобройни “съперници” за вниманието на потребителите в
лицето на другите статии и реклами, разпространявани чрез мрежата.
3.
В Интернет се наблюдават два основни начина на навигация:
преднамерено търсене, което е целево ориентирано и “сърфиране”, което не е
вътрешно мотивирано.
4.
Характерните за Интернет хипервръзки могат да създадат
по-персонифицирани реклами. Ако те обаче не са използвани както трябва, могат
да доведат до дезориентация и объркване на потребителя.
5.
Малкото бариери за влизане в медията и липсата на контрол над
съдържанието означават, че качеството и достоверността на информацията е много
по-важен, отговорен и труден въпрос за Интернет реклама, отколкото при масови
медии.
6.
Цените за поместване на рекламата са много ниски, но пък няма
гаранция, че поместеното съдържание ще бъде видяно от
всеки клиент.
Наред с
рекламата по интернет ще правя промоции на даден модел, сезонни намаления /
разпродажби / на старите модели.
Ще приложа стимулиращите стратегии, които са
насочени към потребителите и имат за цел да стимулират осъществяването им за
покупка. Обикновено това става като се намалят цените спрямо цените на
конкурентите. Такива стратегии са стратегията за ценообразуване за специални
случаи. Например в периода на активна рекламна дейност цените на изделията се
намаляват.
Търговската
концепция залага предимно на краткосрочни цели – да се продаде наличната
продукция, да се намерят поръчки за
определено производство.
Търговската
концепция предполага директно, пряко общуване с купувача. Много от техниките на
тази концепция се доближават до директния маркетинг – а именно: цените,
реклама, сервиза, личните продажби и др.
Според
мен тази концепция е най-подходяща, за щото води до директни продажби, каквито
са продажбите с помощта на интернет търговията.
При разработването и внедряването на
информационната система към предлагане на продукцията през Интернет чрез
е-магазин, изготвения график, преминава през следните етапи:
-
първи етап - Определяне обхвата и целите. В него трябва да се
определят проблемите, предизвикали въвеждането на нова информационна система,
нейните цели и ограниченията по отношение на финансите и информацията.
-
втори етап - Изследване на съществуващата информационна
система, при приключване на чийто анализ се определят алтернативите за
подобрения в сегашната или въвеждане на нова компютърна информационна система.
Анализират се и разходите за реализирането и ползите от въвеждането на
информационната система.
-
трети етап - Логически модел на информационната система,
който включва елементите в системата и потоците от информация между тях, както
и процесите на обработка, съхранение и управление на данните.
-
четвърти етап - Проектиране на информационната системата
–взема се решение относно границите на компютъризацията, тъй като съществуват много варианти за различни
информационни системи като смесени (компютъризирани и ръчни процеси в работата
с информация) и такива с различни параметри на компютърните системи. Определя
се необходимия хардуер.
-
пети етап - Детайлно проектиране, при което се определя
програмното осигуряване за различните процеси, съхраняването на данните и
отчетността. При приключването на този етап ще е налице пълна спецификация на
софтуера и хардуера на информационната система.
-
шести етап - Реализация на системата. Физически се доставя
хардуера, инсталира се софтуера, обучава се персонала и се трансформират
данните от ръчна за машинна обработка.
-
седми етап - Внедряване на системата в експлоатация – при
този етап трябва напълно да се премине към използване на компютъризираната
информационна система.
Целият процес на разработването и
внедряването на информационната система ще се финансира от ЕТ “Сиси - Силвия Михайлова”.
Системният аналитик, който ще
изгражда информационна система се отчита на управителя на фирмата. След
приключването на всеки от етапите, системният аналитик изготвя отчет и го
предава на ръководителя. При запознаването с обстановката, нуждите и проблемите
за решаване във фирмата всички управители и при необходимост и някои от
останалите служители в ЕТ “Сиси - Силвия Михайлова” ще помагат на анализатора.
При желание от страна на възложителят ще се осигури независимо професионално
мнение, което да оцени новосъздадената информационна система от техническа и
финансова гледна точка.
1. Моцев, М., „Информационни
технологии в бизнеса”, НБУ, Софоия, 2003 г;.
2. Боянов, К., Х., Турлаков, Д.,
Тодоров, Л., Боянов, Вл., Димитров, В., Желязков, „Принципи на работа на
компютърните мрежи. Интернет”, Апиинфоцентър Котларски, София, 2003 г.;