|
|
|
КУРСОВА РАБОТА
НА ТЕМА: СТРУКТУРА НА СВЕТОВНОТО АВТОМОБИЛОСТРОЕНЕ И ПАЗАР
От известно време насам доста се усложни структурата на автомобилния сектор, където необходимостта от снижаване на разходите поради тенденцията към падане на цените и проблемът със свръхпроизводството налагат консолидации с цел повишаване на рентабилността. Най-скорошните примери са закупуването на дял от Mitsubishi от Daimler-Chrysler, на 20% от Fiat от General Motors, на дял от Scania от Volkswagen.
Анализаторите предупреждават, че автомобилният сектор трябва да бъде обект на внимателно наблюдение, тъй като очевидно неговата структура ще става все по-сложна. Напоследък особено зачестиха стратегическите съюзи и закупуването на отделни части от компании, което прави доста неясни границите на собствеността и отношенията между отделните структури.
Пример за съюз между водещи производители е, когато Daimler-Chrysler, след като дълго търси азиатски партньор, постигна споразумение с Mitsubishi за закупуването на 34% от японската компания. Загубите на Mitsubishi, отбелязани 2000 година, принудиха мениджърите да потърсят решение чрез продажба на голям дял на чужд инвеститор. Според японските закони 34% представляват контролен пакет акции и дават право на вето върху решенията на борда на директорите. Така компанията си осигурява присъствие на азиатския пазар на леки автомобили, който е един от най-бързо разрастващите се. Фактически за момента Европа и Северна Америка не се явяват толкова атрактивни пазари за пласмент, колкото зараждащите се икономики. Предполага се, че този съюз ще увеличи дела на приходите от продажби на Daimler-Chrysler в Азия от 4 на 25% от общия оборот на компанията.
DaimlerChrysler също е резултат на проведено сливане. Могат да се анализират възникналите след 1998г. проблеми в резултат на сливането на двете компании. Две години след като германският автомобилен гигант Daimler-Benz и американският му партньор Chrysler Corp. обявиха сливането на двете компании, новият автомобилен производител е изправен пред лавина от проблеми- напускането на доста от основните висши мениджъри от американска страна, за първи път от началото на 90-те години финансовият отчет е на загуба, затварят се фабрики и се планират съкращения на работници, акциите на компанията стремително падат, а корпоративният морал е на най-ниското си ниво от години.
По времето, когато бе обявена сделката, широко разпространеното мнение бе, че това е “брак на равни”, което ще доведе до намаляване на производствените разходи и обмен на технологии и ще създаде една нова гигантска компания, която ще е конкурентна във всички сектори на автомобилната индустрия. В последствие става ясно, че Daimler-Benz е в позицията на силния и сделката всъщност е класически случай на поглъщане на слабия от силния.
Подобно на финансовите измерения, съпътстващи консолидационните процеси в телекомуникационния сектор, сектора на финансовите услуги и фармацевтичната индустрия, големите числа не липсваха и на 7 май, когато в Лондон бе обявено сливането на най-голямата немска индустриална компания Daimler-Benz с третия значим производител на автомобили от голямата тройка в САЩ (General Motors, Ford и Chrysler) Chrysler Corporation. Сделката е на стойност 38 млрд. долара, а пазарната капитализация на новата компания DaimlerChrysler към 11 май е 92 млрд. долара. Трансатлантическата автомобилна компания е петата по големина в световен мащаб по брой произведени автомобили с годишни приходи от 130 млрд. долара. Новата компания планира печалба от 15 млрд. долара за финансовата 1998 г. преди заделяне на средства за данъчни цели, изплащане на лихви и дивиденти.
Сближаването на производителя на луксозните леки автомобили Mercedes с американския производител на спортни коли, джипове и миниванове, обявено като обединение, е в действителност поглъщане на Chrysler от Daimler-Benz. Това прозира както от разпределението на капитала на мегакомпанията между акционерите на Daimler-Benz и Chrysler - 57% за собствениците на дялове в европейската компания срещу 43% за тези в Chrysler, така и от структурата на борда на директорите на новата компания - в 10 от общо 18 места ще седнат представители на Daimler-Benz. За всяка акция на Daimler-Benz акционерите й ще получат една акция на DaimlerChrysler, а всяка акция на Chrysler Co. ще се заменя за 0.547 акции на новата компания. В първите три години DaimlerChrysler ще си има двама президенти - Юрген Шремп и Робърт Ийтън, шефове съответно на Daimler-Benz и Chrysler, като след третата година Ийтън ще се оттегли от съпрезидентския пост. Споделеният мениджмънт между Щутгарт и Детройт, макар и само за три години, със сигурност не е най-ефективната форма на управление и логично засилва елемента на съмнение относно обещаното безоблачно бъдеще на акционерите на DaimlerChrysler.
Сделката между Daimler-Benz и Chrysler отваря качествено нова страница в продължаващите вече две десетилетия мащабни процеси на преструктуриране на автомобилната индустрия, известна със своята силно изразена цикличност и зависимост от колебанията на цените на петрола. Новият елемент от началото на месеца е формирането на алианс между две големи компании в бранша. Партньори в реализираните досега сделки бяха пазарен лидер и по-малък играч на друг пазарен сегмент (Ford и Jaguar, Volkswagen и Rolls-Royce Motor Cars), с което се преследваше единствено достъп до нови клиенти. Официалните мотиви за сделката между германци и американци са свиването на разходите, диверсификацията на дейността, достъпът до нови технологии и естествено излизането на чужди пазари. В краткосрочен аспект сливането цели намаляване на разходите по пътя на единните доставки и общата търговска мрежа. Анализаторите прогнозират DaimlerChrysler да намали разходите си с 1.4 млрд. долара през 1999 г. и с 3 млрд. долара годишно до 2002 г. Преговорите между Daimler-Benz и японската Nissan Motor Co. за закупуването на 33% от 39.8-процентния контролен пакет на Nissan Motor Co. в четвъртия производител на камиони в Япония, Nissan Diesel Co., са пред финализиране. Сделката ще гарантира присъствието на DaimlerChrysler в Източна Азия.
Задното предаване, използвано от конструкторите на Daimler-Benz и сочено като основна причина за нестабилното поведение на моделите от А-класата на Mercedes в завоите, е много вероятно да бъде заменено от предното предаване, внедрено в повечето от колите на Chrysler. На свой ред Eagle&Jeep, Dodge и Plymouth на Chrysler ще бъдат снабдени със системите за сигурност на Daimler. В дългосрочен план обединените усилия на дизайнерите и инженерите в Детройт и Щутгарт ще се насочат към разработването и серийното производство на модели, съчетаващи най-доброто от Mercedes и Chrysler.
Силен аргумент за осъществяването на корпоративни сливания, оставащ скрит зад паравана на по-ниските разходи, диверсификацията и новите пазари, е повишаването на пазарните цени на акциите на сливащите се компании и оттук потенциалните печалби за висшите ръководства, като крупни акционери, по чиято инициатива обикновено се откриват процедурите за консолидация. Практика в САЩ е мениджмънтът на компаниите да бъде стимулиран с опционни контракти с акции на корпорацията, която управляват като част от възнаграждението им. Опционните договори в проявлението им като кал-опция (call option) дават правото на управляващите да закупят акции на компанията по определена цена в рамките на даден период след настъпването на конкретна дата от момента на сключването на срочните контракти - интервал, не по-малък от една година. В случай че пазарната цена на акциите към момента на упражняване правото на покупка надвишава предварително фиксираната цена на придобиване на акциите, продажбата им предполага печалба за техните собственици. Според официален източник от Chrysler Co. към 31 декември 1997 г. опционните договори, сключени с висшия мениджмънт на компанията, са около 31 милиона със средна цена от 27.70 долара за акция. Веднага след обявяване на намерението за сливане на Daimler-Benz и Chrysler цените на акциите на американската компания дръпнаха рязко нагоре и достигнаха 52.50 долара на 11 май, т. е. капиталовата печалба само от една акция е повече от 24 долара - сума, която оправдава брака с Daimler-Benz, дори това да доведе до понижаване за някои топмениджъри на Chrysler в йерархичната структура на новата по-голяма компания.
Появата на DaimlerChrysler безспорно ще отприщи значителни размествания на пластовете в автомобилната индустрия. Вече се заговори за затопляне на връзките между Ford Моtor и Fiat Auoto Spa, а също и между General Motors и Mitsubishi Motors Co. Дали ще се стигне до годежни пръстени, е въпрос на няколко месеца.
Volkswagen закупи 34% от шведския производител на камиони Scania през 2000г.. Това беше предприето, след като преди това Комисията за конкуренцията на Европейския съюз забрани сливането между Volvo и Scania.
Основният катализатор на консолидациите се явява свръхпроизводството, а оттам и необходимостта от търсене на нови пазарни възможности. Според проучване на PricewaterhouseCoopers в момента в производството на автомобили се ползват средно 69% от производствените мощности при 80% през 1990г. Предвид обстоятелството, че обикновено тази дейност е рентабилна при натовареност над 80%, настоящата ситуация не е особено благоприятна за бранша. От друга страна, понижителната тенденция на цените налага преструктуриране на производството с цел снижаване на разходите.
Така разместванията в сектора са адекватен отговор на променящите се условия и нарастващата конкуренция. Това, което се наблюдава като тенденция, е, че по-често се извършват стратегически съюзи, закупуване на части от компания, отделна марка, вместо пълно поглъщане. Този подход е по-гъвкав, а и по-изгоден, когато една компания е силно задлъжняла, както е в случая с Mitsubishi.
Освен това автомобилните производители отчитат директивата на Европейския съюз за намаляване на емисиите на вредни газове до 2008г. Не всички модели на Daimler-Chrysler например отговарят на изискванията и съюзът с Mitsubishi би допринесъл за решаването на този проблем поради системата на производство на двигатели от японската компания. В резултат могат да се очакват нови значими размествания в сектора
Споразумението между Daimler-Chrysler и Mitsubishi следва цяла поредица от подобни съюзи, значително усложняващи структурата на автомобилния сектор. Гигантът General Motors закупи 20% от италианската легенда Fiat, като получи и опцията да придобие и останалите 80% в рамките на следващите пет години.
Решението на немската BMW да се раздели с марката Rover, която придоби през 1994г., предизвика доста коментари. Закупуването на Land Rover от Ford не беше толкова спорно, колкото продаването на Rover Cars на не особено известната английска фирма Alchemy Partners. Съкращенията се явяват неизбежни в случая, а оттам и протестите. Rover определено имаше трудни моменти, като англичаните обвиняват BMW в съсипването на един от символите на индустриалната революция във Великобритания.
Независимо от тази активност в автомобилния сектор, твърди се, че промените тепърва предстоят. Наддаването за южнокорейската Daewoo Motors, кандидати за която са GM, Ford, Fiat, Hyundai, вероятно ще бъде доста оспорвано. Доста се спекулира и около бъдещето на BMW, която се освободи от губещата си инвестиция в Rover. Счита се, че сега тя самата се превръща в мишена за поглъщане, въпреки че компанията заяви, че това, което има значение за момента, е нейната независимост.
Остават и други атрактивни обекти, като френската Peugeot и японската Honda. Сделката между лидера GM и Fiat се приема като предизвикателство спрямо други семейни компании, като Peugeot и BMW, тъй като тя представлява нов тип споразумение, при което се разменят акции с цел бъдещи съвместни действия при производството на двигатели и закупуването на компоненти. По този начин се генерира допълнителна изгода, като същевременно се запазва в известна степен независимостта.
Независимо от намаляващия брой на свободните компании, необходимостта от рационализация и преструктуриране остава. Това, което може да се очаква в близките месеци, е засилване на процесите, протичащи усилено в момента.
|
Водещи производители на автомобили: 1.General Motors |
Използвана литература:
]]>
