Изпълнителни органи

Общото събрание (ОС) се състои от всички членове на кооперацията. То се свиква най-малко един път в годината на редовно събрание, когато се отчита дейността на кооперацията за отчетната година. На Общото събрание се изслушват и одобряват докладите на Управителния съвет и Контролния съвет, дава се оценка на управлението на председателя и Управителния съвет и ако е изтекъл мандатът на членовете на управителните органи, се гласуват и избират нови.

Решенията на Общото събрание се вземат с обикновено мнозинство, освен в случаите упоменати в типовия Устав на ВЗКАЧС, за които се изисква квалифицирано мнозинство. Изборът на Председател, членове на Управителния съвет и Контролния съвет се прави с тайно гласуване. Всички други въпроси се решават с явно гласуване.

Извънредно Общо събрание се свиква, когато има за решаване неотложни въпроси и проблеми. То има всички правомощия на Редовното Общо събрание.

Управителния съвет (УС) на ВЗКАЧС се състои от 3 до 15 члена. Председателя и Заместник Председателя са  членове по право, останалите се избират измежду член-кооператорите за срок от 3 години. В новия УС могат да бъдат преизбрани най-много 2/3 от членовете на предходния УС. УС изпълнява решенията на ОС и административно управлява кооперацията, определя стратегията и главните насоки за развитието й. Той дава инструкции на председателя относно изпълнението на взетите решения и определя условията на влогово - кредитната, взаимоосигурителната дейност и другите ангажименти, предвидени за членовете на кооперацията.

Председателят на ВЗКАЧС има правомощия да осигурява лично управлението на кооперацията. Той представлява кооперацията пред трети лица, носи отговорност за решенията на ОС и УС, отговаря за организацията и действията на всички звена на кооперацията.

В отсъствие на Председателя, Заместник Председателя има всички правомощия на Председателя без право да представлява кооперацията пред трети лица, освен ако не бъде упълномощен от Председателя.

Контролният съвет е съставен от 4 члена, избрани за срок от 3 години, като двама от тях са измежду учредителите на кооперацията. Той ревизира дейността на кооперацията, има достъп без никакви ограничения до всякаква информация, свързана с функционирането и финансовото състояние на кооперацията. При изпълнение на функциите си Контролния съвет може да привлече всеки експерт по свой избор.

Изпълнителния Директор се назначава от УС измежду неговите членове или трети лица. Той подпомага Председателя и осигурява под негов контрол общото функциониране на кооперацията. Дейността му е свързана с оперативното осигуряване на финансовата политика, административните разходи, отношенията с данъчните власти и формирането на рекламната политика.

Местните кредитни комисии се състоят от стопани, живеещи в съответния регион, и отразяват принципа за регионален подход. Една ВЗКАЧС може да има една или повече кредитни комисии. Членовете им се назначават от и са подчинени на Управителния съвет на ВЗКАЧС. Работят съгласно типовия вътрешен правилник на ВЗКАЧС. Извършват оценяване основно по отношение на техническите аспекти на проекта и моралните качества на кредитоискателя.

Организацията на управление на ВЗКАЧС е изградена на основата на линейната управленска схема. Тази схема е изградена въз основа принципа на единоначалието и пряката връзка между ръководител и подчинен. Предимствата й се изразяват в ефективния контрол на изпълнение на възложените функции; намаляване времето за протичане на управленческия процес; осигуряване на ясни комуникативни канали; изключване възможността за възникване на противоречиви указания.

ФЕДЕРАЦИЯ НА ВЗКАЧС

Федерацията на ВЗКАЧС (Федерацията) е централна структура, където са представени всички ВЗКАЧС. Федерацията се основава върху взаимоспомагателен принцип. Тя има изборен Управителен съвет и Контролен съвет.

Федерацията изпълнява следните основни задължения:

•  стимулиране на спестовно-влоговата и кредитната дейност на ВЗКАЧС;
•  управление на гаранционен фонд за защита на ВЗКАЧС;
•  поддържане на национална одиторска система за наблюдение и финансов контрол върху ВЗКАЧС;
•  предотвратяване и при необходимост овладяване на кризисни ситуации при ВЗКАЧС;

2.3. Уставен капитал

Капиталът на ВЗКАЧС е съставен от два различни компонента: дялов капитал (записан и внесен от членуващите) и капиталови субсидии (предоставени от Програма ФАР и българското правителство под Схемата за земеделски капиталов фонд.

Минималния собствен внесен дялов капитал на ВЗКАЧС е левовата равностойност на 5 000 екю. Капиталът на ВЗКАЧС е отворен. Той може да бъде увеличен с одобрена от УС на ВЗКАЧС подписка за приемане на нови членове или увеличаване дяловете на вече членуващи член-кооператори. Той може да бъде намален чрез възстановяване на неплатени дялови вноски на стопани, желаещи да оттеглят своето членство. Дяловите вноски се възстановяват до размер, равен на номинала им.

ВЗКАЧС е длъжна да депозира внесения дялов капитал в блокирана лихвоносна сметка. Тази сметка се открива в ДСК. Приходите от лихви при депозирането на внесения дялов капитал се използват за финансиране на оперативните разходи, включително за плащане на таксата за членство във Федерацията (която се равнява на 10% от постъпленията).

•  Сумата, посочена в банковите извлечения от блокираните сметки, издавани от ДСК, трябва да отговаря - левове срещу левове - на общата сума в Регистъра на членството. Всички несъответствия се обосновават с факти.
•  Управителния съвет на федерацията съгласува с ДСК лихвения процент по блокираните сметки.
•  Приходите от лихви по блокираните сметки се превеждат месечно по сметките на ВЗКАЧС в местните клонове на ДСК.

Капиталови субсидии.

За да се подсили собствения капитал на ВЗКАЧС, по Схемата на земеделския капиталов фонд за всеки внесен от членовете на ВЗКАЧС лев се отпускат капиталови ресурси. Това става като срещу един лев от дяловия капитал на ВЗКАЧС правителството отпуска един лев, а Схемата отпуска два лева.

Дивиденти

Управителния съвет на всяка ВЗКАЧС решава дали да се изплаща или не дивидент за внесения дялов капитал на нейните членове. Ако е взето решение за изплащане на дивидент, този Управителен съвет определя неговия размер. Това решение трябва да се ръководи от някои правила и практически насоки.

Изплащането на дивиденти по дялов капитал се разглежда само веднъж в годината, на заседанието на Управителния съвет, на което се разглеждат и одобряват баланса и отчета за приходите и разходите на ВЗКАЧС за предходната счетоводна година.

Трябва да се има пред вид финансовото състояние на ВЗКАЧС:

•  Резултатите от дейността, представени в отчета за приходите и разходите в края на годината. Ако този отчет показва загуба и/или че провизиите по лошите кредити не са направени съгласно общите и специалните инструкции, получени от ВЗКАЧС, не се изплащат дивиденти;
•  Коефициентите на предпазливост, определени от банковите наредби, приети от финансовите власти в България;
•  Добрата практика в банковото дело като цяло за тази професия.

Препоръките, формулирани писмено от Управителния съвет на Федерацията на ВЗКАЧС.

Гореспоменатите дивиденти не могат да надвишават средногодишния размер на основния лихвен процент на ДСК.

След изплащането на дивиденти по дялов капитал остатъка от печалбата на ВЗКАЧС се отнася във Фонд "Гаранционен".

2.4. Организация на кредитната дейност

Кредитна политика

Всяка ВЗКАЧС отговаря за самостоятелното си управление, включително и за кредитната политика, прилагана от нея в географския регион.

Кредитната политика е съгласувана с:

•  Общата аграрна политика на правителството, представена като общи насоки и стимули, подкрепени от субсидии и субсидирани кредити.
•  Общата политика, която селскостопанската индустрия планира да определи. Създаването и организирането на система за кооперативно кредитиране на земеделието се вмества в рамките на всички други инициативи, насочени към създаване на обща съгласувана организация на селскостопанската индустрия, която определя ориентацията в три основни сфери, а именно:
•  социална сфера (положението на фермерите, социални грижи, защита на интересите на селскостопанската индустрия);
•  техническа сфера (ориентация на селскостопанската продукция, проучвания, научно обслужване на селското стопанство, обучение);
•  икономическа и финансова сфера (доставки, маркетинг, финансиране).
•  Общата политика на Мрежата от ВЗКАЧС в България чрез Националната Федерация

Фактът, че ВЗКАЧС са на последно място в йерархическата последователност, не означава, че се подценява тяхната роля при определянето на общата политика, и по-специално на кредитната политика. Но все пак възходящата организация от взаимен тип им гарантира демократичен принос към определянето на национална политика за селскостопанската промишленост и гарантира активно участие чрез техните изборни представители на по-високите йерархични нива.

Във всички случаи определянето на общата политика на всяко ниво се основава на утвърждаването на три цели. Първата е активно участие при създаването на инструментите за стимулиране на селскостопанския сектор, чрез мобилизиране на ресурси и постигане на признание от селскостопанските предприятия, като представител при икономическите и финансови проблеми. Втората е насочване на усилията към осигуряване на кредит за отделни ферми, по-специално чрез обединяване в общ фонд на ресурсите и взаимните гаранции, дадени от членовете (т.е. самите частни стопани) в съответствие с принципите на взаимното подпомагане и взаимността. Третият е опериране в напълно независима рамка, най-вече по финансовите въпроси, чрез осигуряване на непрекъснат баланс между ресурсите и тяхното използване, както на местно, така и на национално ниво.

Мрежата от ВЗКАЧС в България, чрез своята Федерация дефинира четири главни сфери на общата политика, както на национално, така и на местно ниво. Политиката към клиента цели съвместяването на ресурсите и отпуснатите заеми. Заемателят е едновременно клиент и доставчик. Политиката към продукта основно засяга депозитите и спестовните влогове, дотолкова доколкото само тази дейност се извършва на конкурентна основа. Кредитът като продукт заслужава да бъде определен като функция на потребностите на членуващите частни стопани. Ценовата политика следва кооперативните и взаимните принципи, определящи изискването, че членовете плащат всички разходи по получаването на кредита. Политиката за комуникации касае информацията, предоставяна на членовете, както и популяризирането и защитата на имиджа на групата.

Политика на националната федерация към клиента

Политиката към клиента по отношение на членуващите частни стопани е избирателна от самото начало поради необходимостта от стабилно нарастване на ресурсите.

•  Политика по отношение на кредитополучателите

С приоритет при финансиране, доставки, обработка и маркетинг на селскостопански продукти се ползват тези кредитополучатели, които изцяло се уповават на принципите на взаимопомощта и взаимността.

Частните стопани най-вече са окуражавани да интегрират своето производство в рамките на даден бранш или сектор от икономическата активност, както при свиневъдството, птицевъдството или производството на млечни продукти. Тези системи предлагат две форми на гарантиране използването на кредитите по съответното предназначение: кредитите се изразходват, като се изплащат директно на доставчика неизплатените фактури и се възстановяват директно чрез делигиране на плащането, извършено от купувача, на БЗКАЧС. Стимулират се чрез ползване на по-благоприятни условия онези селски стопани, които използват консултации по мениджмънт, техническо обучение и услуги на организации за научно обслужване на селското стопанство.

•  Политика по отношение на финансираните проекти

Кандидатстващите за кредит трябва задължително да представят жизнеспособен бизнес-план, който показва тяхната способност да изплатят взетите кредити и да осигурят своята и на семейството си прехрана. С приоритет се ползват проекти в ключови сектори или подсектори, за да се поощрява самозадоволяването на България със селскостопански продукти и/или да се повиши износа към външните пазари, където страната има традиции и природни дадености (лозарство). Поощрява  се развитието или възстановяването на микро-региони (лозя, овощни градини, зони на зеленчукопроизводство).

Фактът, че кредити могат да се отпускат само на индивидуални частни стопани, не възпира колективните проекти при положение, че въпросните групи са съставени от частни стопани, и подлежи на преценка с цел стимулиране на личната инициатива.

По предписание на СЗКФ 50% от кредитите са средносрочни (за срок от три години).

Отпускане на кредити за частните стопани

Мрежата от ВЗКАЧС отпуска кредити на свои членове - частни стопани съгласно определени технически критерии в рамките на Меморандума за разбирателство. Основните оперативни принципи описват базовите първоначални условия за достъп до кредит. Въпреки че Кредитната политика има местна компонента, определена на местно ниво, тя задължително притежава и национална компонента, отразяваща необходимостта от широко съгласуване в рамките на мрежата и нейната селскостопанска среда. Определянето на Кредитната политика на групата е от изключителната компетентност на Федерацията на ВЗКАЧС, която е еманация на основните организации.

Условия за кредитиране

По дефиниция кредитополучател е лицето, вземащо кредит. Съгласно Основните оперативни принципи на СЗКФ, кредити се отпускат само на физически лица, които са едновременно частни стопани и членове на ВЗКАЧС. За частен стопанин се счита физическо лице, което работи активно в производството на селскостопанска продукция на независима основа и получава поне 50% от личните си доходи от тази дейност.

Кредити не могат да се отпускат на фирми и организации. Въпреки това се допуска финансиране на малки преработвателни или маркетингови фирми при условие, че те са собственост на частни стопани - член-кооператори на съответната ВЗКАЧС. В тези случаи финансирането се извършва във вид на лични кредити за частните стопани.

Кредитоспособност

Етимологичният произход на думата "кредит" е от латинското "credere": "вярвам, имам доверие на някого". Икономическата концепция за "кредит" е заложена в идеята, че настоящи блага се предоставят въз основа на вяра, че в бъдеще ще бъде получена контрауслуга. Именно доверието лежи в основата на отпускането на кредит.

Основополагащо е доверието от страна на ВЗКАЧС към заемателя и обратното. Страната, която видимо злоупотребява с това доверие и желае да се оттегли от главните си задължения чрез различни неоснователни аргументи, не може, в съответствие с духа на кредитното споразумение, да се счита за права. Именно поради тази причина отпускането на кредит на първо място е въпрос на доверие. Доверието към някого е възможно само ако се познава добре въпросното лице, за това е очевидна необходимостта от задълбочено проучване на всяка молба за кредит. Това проучване се извършва на база на кредитно досие, което се съставя от местния кредитен служител от ВЗКАЧС по време на интервю. И тъй като отпускането на кредит зависи от взаимно доверие, кредиторът ще бъде готов да отпусне заема само ако лицето, което кандидатства за кредит, след проучване се окаже кредитоспособно.

Кредитоспособността може да се опише като набор от морални и материални елементи, които взети заедно образуват основата, върху която кредиторът изгражда своето доверие, за да приеме молбата за кредит. Проучването на моралната кредитоспособност касае най-вече четири аспекта: морала, желанието за работа, пестеливостта и работоспособността на лицето , което кандидатства за кредит. Очевидно тази важна задача остава за членовете на Местния комитет по кредитиране.

От друга страна, материалната и финансовата кредитоспособност са свързани с няколко технически аспекта като: инвестиционен проект, начин на финансиране, анализ на платежоспособността и гаранции. Осъществяване на тази дейност е в правомощията на местния кредитен инспектор и Управителния съвет на ВЗКАЧС.

За да получи кредит, заемателят трябва да бъде на първо място кредитоспособен, както в качеството си на гражданин, така и като професионалист. Отговор на тези изисквания дават следните характеристики:

•  Морал и честност на кандидата за кредит;
•  Възраст и здравословно състояние на кандидата за кредит;
•  Професионален опит на кандидата за кредит;
•  Добре поддържано частно стопанство;
•  Ефективност в управление на фермата;
•  Движимо и недвижимо имущество;
•  Начин на финансиране и задължения;
•  Развитие през последните години и перспективи
•  Финансово планиране.

ВЗКАЧС финансират само проекти, свързани със селскостопанското производство в зърнопроизводството, производството на плодове и зеленчуци, лозарството, месно и млечно животновъдство.

Не се финансират тютюнопроизводството, маслодайни култури, растения за производство на парфюми, както и промишлени култури, различни от гореспоменатите.

Размер на кредита

Във взаимоспомагателна среда кредитите, които фермерите отпускат един на друг (чрез своите ВЗКАЧС), съответстват на дадени потребности, като например инструменти и машини от основно значение за работата на фермата. Този подход към кредитирането предполага, че размера на даден кредит се определя не във връзка с представената гаранция, а като функция на способността на кредитополучателя да посрещне плащанията по главницата и лихвите, като едновременно с това осигури приличен начин на живот на своите семейства и развие своите помощни средства. Това обяснява също така и важността на подхода, при който стопанинът сам изчислява размера на кредита, от който се нуждае и може да погаси, а ВЗКАЧС има грижата да провери точността на неговите прогнози чрез използване на стандартизирани таблици за кредитиране на основните селскостопански продукти. По този начин прогнозите на кандидатите за кредит се коригират, ако са прекалено оптимистични и се проверяват за технически неточности, като например пропуснато калкулиране на селектирани семена, торове или обработки. Още повече този подход предлага напътствия по икономически и финансови въпроси.

Размерът на кредита се определя според два главни фактора от молбата за кредит:

•  Перспективен проект на кредитополучателя, придружен от бизнес-план;
•  Стандартизирана оперативна справка, изготвена съгласно таблици, използвани за всяка култура.

ВЗКАЧС не може винаги да финансира цялата поискана сума, тъй като съществуват определени правила за кредитните тавани, които следва да се спазват. Изразът "кредитен таван" касае онази част от даден разход, която ВЗКАЧС е съгласна да финансира. Таваните за кредитиране се изразяват в проценти. Разликата между общия размер на разхода и финансираната част съответства на собственото финансиране на кредитополучателя. При обичайната практика прилаганият (относителен) таван на кредита е 70% от общия размер на разходите по проекта. Причините за това се коренят във факта, че фермерът трябва да участва сам и да докаже своята увереност и ангажираност към предложението си чрез финансиране на част от него. Финансиране на даден проект до 100% би довело до високи финансови разходи, които биха застрашили жизнеспособността на проекта.

Освен това трябва да се има пред вид, че в Основните оперативни принципи на ВЗКАЧС максималния размер на всеки кредит се равнява на 15 пъти размера на собствения капитал на член-кооператора. Дефиниран е й абсолютен таван, определен на 20 000 екю или техния левов еквивалент към момента на вземане на решението за отпускане на кредита.

Чрез определянето на кредитния таван на 70% от брутната печалба на фермера, кредитодателят ограничава риска от преувеличени или нереални оценки.въпреки това се следи винаги, когато това е възможно, кредитът да се изплаща директно на доставчика.

Кредити се отпускат само в лева при лихвен процент 1 - 2 пункта по-нисък от основния лихвен процент на БНБ.

Обезпечения

•  Когато даден обект се отделя специално, за да послужи като обезпечение на даден иск, говорим за реално /вещно/ обезпечение.
•  Когато лице се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на задължението му, говорим за поръчителство или лично обезпечение.

- вещни обезпечения

За обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот. При изпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът се ползва с правото на предпочително удовлетворение, по съдебен път, от стойността на заложената/ипотекираната вещ. Залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане при прехвърлянето им и се погасяват с погасяването на дълга - т.е. кредиторът има право да се удовлетвори от стойността на заложените/ипотекираните вещи дори след прехвърляне собствеността им в полза на други лица. Залогът/ипотеката не отнема възможността на собственика да се разпореди с веща. Това трябва да става със знанието и съгласието на кредитора /конкретната кооперация/ с цел насочване постъпленията от продажната цена за погасяване на съществуващия дълг.

Примери:

•  Ипотеки (недвижимо имущество): договорна ипотека; ипотека в полза на трето лице /лице предоставя недвижимото си имущество за обезпечение на чужд дълг/
•  Залог върху движими вещи: стока, инвентар, МПС, селскостопанска техника и др. вещи, които съществуват към момента на учредяването на залога.
•  Залог върху вземания.

Едно от основните условия за действителността на договора за ипотека е сключването на договора в нотариална форма и вписването му в регистъра на нотариата/съда в деня на подписването му от страните. Едни от съществените условия за действителността на договора за залог са изискването вещите, предмет на договора да съществуват към датата на сключване на договора; предаване на веща на кредитора или трето лице/пазач/, посочено от двете страни на договора за залог.

- лично обезпечение

Според основните принципи , ръководещи взаимоспомагателните дружества, основната форма на обезпечение е взаимната гаранция - т.е. поръчителството, дадено от един или повече членове на ВЗКАЧС. Поръчителството се извършва от член(ове) на ВЗКАЧС с цел гарантиране, изцяло или частично, на кредит, отпуснат от ВЗКАЧС на друг неин член.

При поръчителството, поръчителят се задължава да отговаря за задължението на друго лице пред кредитора на това лице. Задължението се оформя в писмен договор, с който поръчителят може да се задължи до размера на част от задължението или до пълния му размер. С договора за поръчителство може да се поеме задължение относно бъдещо задължение на главния длъжник. Поръчителя е солидарно отговорен с главния длъжник - т.е. кредиторът, по своя преценка, може да насочи иска си за изпълнение на задълженията на главния длъжник към поръчителя/те, към главния длъжник, заедно или поотделно и без значение на последователността. Когато няколко поръчители са поели задължение относно един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря имуществено до размера на цялото задължение /освен ако има съглашение за разделянето му/. Отговорността на поръчителя се простира до размера на главното задължение на длъжника, дори когато той се е задължил за по-голям размер. Следователно при частично изпълнение на задълженията на главния длъжник, размера на задължението на поръчителя до действителния остатък на неизпълнените задължения на главния длъжник. Поръчителят/те са имуществено отговорни за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събирането на вземането.

- стойност на обезпечението

Стойността на дадените гаранции зависи от техния вид. Общата стойност на всички предоставени гаранции трябва да покрива общата сума на отпуснатия кредит. Стойността на вещните обезпечения се определя като се има предвид стойността им при евентуалната им продажба /в т.ч. продажба по принудителен ред/ с цел погасяване на неизплатен дълг. Стойността на която кредиторът ги приема за обезпечаване на кредита се намалява също и с разноските, които кредиторът би имал при удовлетворяването му с тези вещи. Застраховането на заложените/ипотекираните вещи е препоръчително, но кредиторът може да укаже в конкретни случаи това да стане задължително, като уточни рисковете, които следва да се покрият и други подробности.

Стойността на личната гаранция се равнява на стойността на имуществото на съ-длъжника, поръчителя, гаранта, и т.н. В това имущество влизат различните източници на приход на това лице и неговото движимо и недвижимо имущество, като се приспадат исковете, задълженията и гаранциите, обременяващи имуществото му.

Гратисни периоди

Гратисен период е този период, през който не трябва да се извършват погашения по главница и/или лихви. Все пак през гратисния период лихвите остават дължими, но се различава тяхното плащане. В никакъв случай гратисния период не представлява цялостно или частично опрощение на лихвите, чието начисляване продължава през неговото времетраене, като те остават дължими. Гратисните периоди предлагат начин за забавяне на изплащането на главницата през период на стабилно нарастващи оперативни приходи, особено в случаите на инвестиции в многогодишни култури, където производството започва едва след три или пет години.

Кредити

- краткосрочни кредити

Краткосрочните кредити са предназначени за финансиране на производствени разходи и, като цяло, за покриване на недостиг от парични средства в резултат на функционирането на стопанството. Срокът на кредита съответства на работния цикъл, който е един селскостопански сезон, или максимум до 1 година. Изчислява се въз основа на справката за прогнозния месечен паричен поток (показваща притока и изтичането на парични средства, както и излишъка или недостига на парична наличност). Условията за погасяване на главницата са определени. Вноските по главницата се изплащат на месечна, тримесечна, полугодишна или годишна база в зависимост от паричните постъпления от свързаните с кредита селскостопански култури. При всички случаи лихвата се начислява на месечна база.

След уреждането на формалностите кредитът се отпуска като глобална сума. В Договора за кредит се съдържа както задълженията на кредитополучателя, така и тези на ВЗКАЧС.

Кредитите могат да се изплащат директно на кредитополучателите. Особено важно е кредитополучателят да представи доказателства за разходите, за чието покриване се отпуска кредита, за да се избегне злоупотребата с постъпленията от кредита. Ето защо се предоставят фактури.

С предпочитание кредитите се изплащат директно на доставчиците на продукти или услуги, като се финансират с тях. Тази процедура има основно предимство, а именно - кредитодателят е уверен, че отпуснатия от него кредит се използва по предназначение, което само по себе си представлява един вид гаранция.

Краткосрочните кредити се погасяват както следва:

•  Лихвата се погасява от кредитополучателя. При нормални условия вноските по лихвите се теглят автоматично от откритата в ВЗКАЧС сметка на кредитополучателя.
•  Главницата се погасява или по същия начин както лихвите, или директно от купувача на продуктите или реколтата, произведени от кредитополучателя, като за предпочитане е вторият начин. Тази процедура на практика е симетрична на процедурата по изплащане на кредита на доставчика и има същите предимства. Гаранцията е по-сигурна тъй като злоупотребата с постъпленията от селскостопанските продукти е невъзможна.

Максималния таван за кредитиране се определя от типа и единицата продукция по два критерия. Първият е прогнозираната нужда от парични средства, а вторият - брутната печалба съгласно стандартизираните оперативни справки, изготвени за всеки селскостопански продукт. Кредитите се отпускат до максималния размер на потребностите от финансиране, с таван от 70% от брутната печалба.

Лихвените проценти са съобразени с кредитната политика формирана от Федерацията на ВЗКАЧС и местната кредитна политика на всяка ВЗКАЧС.

Гаранцията за погасяване се базира на нравствените и професионални качества на кредитополучателя и жизнеспособността на неговия проект. Обичайните форми на гаранция са : ипотеки; оборудване, представено като залог; залог върху посеви, добитък или инвентар; и др.

- средносрочни кредити

Средносрочните кредити са предназначени за инвестиции в сгради, оборудване, разходи по засаждане на многогодишни култури и, в общия случай, за разходи, насочени към създаване или подобряване на селскостопанските помощни средства. Срокът на кредита съответства на икономическия жизнен цикъл на актива. На настоящия етап обаче той е ограничен до максимум три години. Причината се корени в това, че ВЗКАЧС са в начален етап на развитие и поради това разполагат с ограничен кредитен ресурс. Лихвените проценти се формират, подчинявайки се на същите принципи както при краткосрочните кредити. Аналогична е и формата на изплащане, тавана на кредитите , гаранциите и погасяването. Същността на средносрочните кредити предполага по широко използване на гратисните периоди, като предпоставка за гъвкавост на кредитната политика на всяка ВЗКАЧС.

Молба за кредит

- движение на молбите за кредит

Молбата за кредит задължително следва от самото начало до края описаната по-долу схема. Забранено е междинен орган да взема решение по молба, която не е обработена по описаната схема.

Частните стопани подават своите молби за кредит в два екземпляра в местното ВЗКАЧС. ВЗКАЧС поддържа постоянен актуален регистър на молбите, за да разполага по всяко време с информационен файл за моментното състояние.

Молбите се предават на Местната кредитна комисия, която работи в съответствие с делегираните й от УС на ВЗКАЧС правомощия. Тя разглежда всички кредитни молби и дава писмени становища, които се вписват в специален кредитен регистър и след всяко заседание в него се подписват Председателя и Секретаря на Комисията.

Кредитната комисия се отчита пред Управителния съвет на ВЗКАЧС на неговото следващо заседание.

Управителния съвет на ВЗКАЧС взима решения по молби получили положително становище.

Кредитните молби могат да бъдат:

•  одобрени: в този случай молбата се предава в Федерацията на ВЗКАЧС;
•  отхвърлени: в този случай не се дават обяснения и кандидатът няма право на удовлетворение;
•  отложени: в този случай на липса на някои документи или пропуски при комплектоване на файла разглеждането може да се отложи. Ако за един и същ проект трябва да се отпуснат няколко заема (краткосрочни и дългосрочни) и ако има отказ за един от тях, проектът се преразглежда след преработка на бизнес плана.

Управителните органи не могат да правят промени на никои части от бизнес плана (размера на кредита, гаранциите, и т.н.). Ако те препоръчват промяна на размера на заема, решението се отлага и местното ВЗКАЧС трябва да преразгледа молбата въз основа на новите елементи, като особено внимание се отделя на бизнес плана.

Ако молбата се отхвърля или отлага, кредитоискателят трябва да бъде незабавно уведомен. В първия случай файловете се записват, а във втория молбата се допълва и се въвежда отново.

Ако решението на Управителния съвет е положително, Председателят или упълномощено от него лице изпраща файла за одобрение в Федерацията на ВЗКАЧС . Файлът съдържа оригинала  на молбата (заедно с приложенията), парафирана от Председателя или оторизираното от него лице. Кредитните молби се оценяват от Кредитните инспектори на Федерацията.

Съобщение за одобрена от Федерацията молба се предава незабавно на ВЗКАЧС, която от своя страна започва финализиране на договора и информира кредитоискателя.

Схема на разпределение на заемите

След подписване на договора за заем от кредитополучателя ВЗКАЧС превежда нетната сума на заема  на кредитополучателя или неговия доставчик по редовен банков път. Нетния размер на заема се определя като сума , която остава след заплатените от кредитополучателя банкови или административни разходи, дялова вноска (ако не е била изплатена) и предварително удържана лихва, ако има такава, т.н.

По правило нетната сума на заема се изплаща при представяне на съответната фактура(и) за доставчика на финансирания обект или услуги, за да се предотврати използването му за други цели.

Погасителни вноски

Погасителните вноски по заемите се изплащат от кредитополучателите на ВЗКАЧС. Условията за погасяване на кредитите, честотата на периодичните погасителни вноски и подробностите по плащането на лихвите и погасяването на главницата, са определени в договора за кредит. От практически съображения, освен в случаите, когато има гратисни периоди, се използва принципа на постоянните вноски. С други думи, периодичните погасителни вноски по главницата и лихвата са с еднакъв размер по време на живота на кредита, като сумите по главницата нарастват, а сумите по лихвата намаляват с течение на времето. Този метод е простичък и предлага на кредитополучателите ползата от постоянни по размер изходящи парични потоци в течение на живота на кредита.

При възможност изплащането се извършва по погасителен план с участието на купувача на продукцията, произвеждана от кредитополучателя. При необходимост, още в самата молба се посочва трето задължено лице, което ще позволи на клиента на кредитополучателя да извършва плащанията директно на банката.

Глава III. Насоки за развитие на ВЗКАЧС

Гаранционни фондове и застраховки

Имайки пред вид трудностите при използването на обезпечения (напр. ипотеки) е необходимо да се създадат Гаранционни фондове за покриване на загубите след началото на административните процедури по отношение на просрочените кредити. Посочените гаранционни фондове се създават в момента на отпускане на кредита. Тези фондове се застраховат от доброволни вноски от кредитополучателя. Вноските се равняват на процент от неизплатената главница и се плащат заедно с лихвата. Приемливият размер се движи между 0.5 и 1%.

Гаранционният фонд може да бъде субсидиран от държавата. Това се приема като форма на официална помощ от страна на държавата за стимулиране на развитието на инвестиционната политика за даден сектор.

Освен това трябва да има и фонд, който да позволява покриването на рисковете от природни бедствия (бури, слани, наводнения, суша и др.). Подобни фондове могат да се захранват само от държавата. Техните оперативни правила са пряко свързани с тези на застрахователните компании, тъй като покриват едни и същи рискове.

Застраховката е допълнителна гаранция. Тя може да бъде лична застраховка, например "Живот" или "нетрудоспособност". Този вид застраховки дават гаранции срещу изчезването на производителя или неговата неспособност да изпълни задълженията си. Застраховката може да покрива също и имущество, сгради, оборудване и др.

Настоящото състояние на застрахователното дело в България, както и неговите цени, водят до заключението, че все още е твърде рано да се изисква на регулярана основа застраховането на кредитополучателя и неговото имущество. И все пак, при всяка възможност от производителя трябва да се изисква представянето на лична застраховка, както и      застраховка на неговото имущество срещу обичайни рискове (напр. Застраховка срещу пожар за ипотекирани сгради). Заедно със застрахователната полица трябва да се изисква съответно директно изплащане на застраховката срещу погасяването на кредита (това означава, че в случай на настъпване на застрахователно събитие застраховката се получава не от кредитополучателя или неговите наследници, а от местната ВЗКАЧС, която приспада неизплатената част от дължимата застраховка). В тази връзка създаващите се професионални фермерски организации ще трябва да се погрижат за система за взаимно застраховане за покриване на различни селскостопански рискове.

С развитието на системата могат постепенно да се въведат способи за точкова оценка на кредитите. Въпреки, че липсата на исторически опит в началото ще бъде пречка, този недостатък бързо ще бъде превъзмогнат чрез съставянето на стандартизирани справочни таблици, които ще се използват за определяне на две прагови величини: минимум и оптимум, които сами по себе си дефинират три класа на точкуване за преценка на молбите за кредит:

•  от нула до (но без да се включва) минимален брой точки посочват, че молбата е неприемлива
•  от минималния да (но без да се включва) оптимален брой точки показват, че молбата следва да се разглежда особено внимателно, за да се провери дали е приемлива в настоящия си вид, дали трябва да бъде върната на местния кредитен служител за допълнителна информация, или е неприемлива
•  над оптималния брой точки показват, че молбата е приемлива и може да бъде представена на Управителния съвет за одобрение.

Политика по отношение на депозитори и спестители

На този етап се прави разлика между депозитори и спестители, които са членове на ВЗКАЧС и такива, които нечленуват в нея. По сега действащия закон за кооперациите, не е позволено да има клиенти (нито депозитори, нито спестители), които не са членове на ВЗКАЧС.

Не е реалистично да се ограничава дейността на ВЗКАЧС само до отпускането на кредити, защото това ще доведе до бързо изчерпване на ресурсите по външните кредитни линии и отпуснатите субсидии, дори само поради факта, че по тях се плащат отрицателни реални лихвени проценти. Така че тези ресурси ще трябва да бъдат заменени с други, получени от привличането на депозити и спестявания.

Федерацията на ВЗКАЧС може да се развие в или ще създаде Земеделска федерална банка (ЗФБ), създадена въз основа на взаимоспомагателни принципи. За това е необходимо да се извърши проучване на възможностите за създаване на такава банка и резултатите да се обсъдят от Съвета на директорите на Федерацията. Впоследствие решението на Съвета на директорите на Федерацията се одобрява от Общото събрание на Федерацията. Разглежда се също и въпроса за създаване на гаранционен фонд.

Основният капитал на ЗФБ би могъл да се образува от дялови вноски, направени от ВЗКАЧС и чрез трансформиране на част от неоттегляемия аванс. По този начин неоттегляемите аванси ще се трансформират в акционерен капитал на ЗФБ. Всички акции ще бъдат пълно и изключително притежание на ВЗКАЧС, а Общото събрание на банката ще се състои от техните представители.

Ролята на ЗФБ би могла да бъде:

1.  да стимулира спестовно-влоговата и кредитната дейност на ВЗКАЧС и да управлява средствата на мрежата от ВЗКАЧС;
2.  да управлява гаранционен фонд за защита на ВЗКАЧС;
3.  да поддържа национална одиторска система за наблюдение и финансов контрол върху ВЗКАЧС;
4.  да предотвратява и при необходимост да овладява кризисни ситуации при ВЗКАЧС;
5.  да извършва управление на вътрешен и външен клиринг и ликвидност;
6.  да управлява използването на излишната наличност на паричния пазар;
7.  да извършва международни банкови операции;
8.  да сключва договори за сътрудничество с чуждестранни агенции за помощ;
9.  да създава специални финансови продукти, които ще се предлагат на пазара от ВЗКАЧС, и др.

•  Всички ВЗКАЧС, които се съобразяват с типовия Устав и Вътрешните правила и членуват във Федерацията е необходимо да станат акционери на ЗФБ. Тук принципът на изключителност получава своето пълно съдържание. Кредитополучателите трябва да подпишат Декларация за лоялност, където те приемат да извършват своите разплащания чрез сметките си в ВЗКАЧС. Налагането на такъв ангажимент може да бъде само морално, като неспазването му се наказва с ограничаване на клиента от достъп до по-нататъшно финансиране. Това има двустранно значение за правилното опериране на системата.
•  Това е изключително сигурна гаранция, тъй като всички активи на кредитополучателя са по сметки, открити в ВЗКАЧС, която може да ги продаде, за да компенсира забавено погасяване на кредит. Още повече, че по този начин, кредитополучателят няма да получава кредити от други финансови институции, и че ще бъде известна сумата на неговата задлъжнялост. Този фактор е и доказателство за искреността и добрата воля на кредитополучателя при евентуални затруднения.
•  Така се осигурява канализирането на всички финансови ресурси на членуващите във ВЗКАЧС частни стопани към селското стопанство. В това отношение принципът на изключителност очевидно е основен за създаването на ефективна взаимоспомагателна система.

Общата политика на Федерацията ще трябва да осигури реципрочност на услугите, т.е. не-селскостопанските депозитори и спестители трябва да имат достъп до банкови услуги, които са неразделна част от спестовните продукти, а също и до кредити, макар и с пазарни лихвени проценти, в замяна на услугата, която те предоставят на ВЗКАЧС.

Тази фаза, която се планира от самото начало, може да се приложи едва тогава, когато селскостопанския сектор започне самостоятелно да си набавя ресурс.

Дейността на ВЗКАЧС в цифри и факти

Към 30 ноември 1998г. ВЗКАЧС са отпуснали 4 677 кредита на своите членове на обща сума 11 315 млн. стари лева, без да се смятат кредити, отпуснати от неизплатените заеми и разблокираните сметки за дялов капитал и капиталови субсидии в лева. Постигната е възвращаемост на кредити от 99,2%.

През 1998г. ВЗКАЧС получават  12 812 964 300 (ст.)лв. под формата на  кредитен ресурс. През 1999 г, получават останалия кредитен ресурс в размер на   2 330 853 деноминирани лева. Кредитните кооперации усвояват напълно полагащият им се кредитен ресурс на обща стойност 15 143 818 лв.(деном.). Към тези средства за кредитиране следва да бъдат прибавени капиталовите субсидии, които са в размер на 1 487 012 евро и дяловият капитал, равен на         2 246 568 лв.(деном.), или всичко кредитен ресурс - 20 297 512 лв.(деном).

В края на 1997 г. се приема нов Закон за банките, който изрично разрешава на ВЗКАЧС да извършват кредитна дейност без банков лиценз. Това означава ,че всички съмнения относно законността на тази дейност, извършвана от ВЗКАЧС, за премахнати. Но остава изискването за банков лиценз за извършване на влогово спестовна дейност, а това е фактор, който предизвиква големи съмнения относно финансовата стабилност на организацията. Депозитите биха осигурили допълнителен ресурс за кредитиране, което е основен източник за доходи за болшинството от ВЗКАЧС. В края на 1999 г. бе приет нов Закон за кооперациите, от него изрично отпаднаха всички текстове регламентиращи статута на кредитните кооперации, с мотива че те ще бъдат предмет на специален закон. Към настоящия момент усилено се работи по изготвяне на такъв Законопроект.

През 1998 г. структурата на ВЗКАЧС е ревизирана от експерт по банково дело. Основният извод на ревизията е, че структурата не може да бъде жизнеспособна, ако не се разреши влогово-спестовна дейност или не се предоставят безвъзмездно допълнителни средства от български или външни дарители, което би позволило на кооперациите да получават необходимите доходи за покриване на своята издръжка. Той препоръчва създаване на Земеделска федерална банка, но става ясно, че необходимата за целта инвестиция от 30 милиарда стари лева значително надхвърля наличните или потенциалните ресурси. След доклада се провежда успешна кампания по набиране на допълнителен дялов капитал, донесла петкратно увеличение на дяловия капитал на ВЗКАЧС от около 1 милион екю.

По този начин се осигурява необходимата капиталова база за бъдещата финансова стабилност, но по-нататъшното развитие на мрежата от ВЗКАЧС очевидно изисква достъп до допълнителен кредитен ресурс. За тази цел Групата за техническа помощ в рамките на Меморандума за разбирателство от 26 август 1998 г. е натоварена със задачата да проучи възможностите за установяване на банково сътрудничество за осигуряване на стабилно финансово бъдеще на мрежата. В резултат на извършеното проучване става ясно, че съвместната работа с Държавна спестовна каса (ДСК) предлага най-сигурно и стабилно бъдеще за ВЗКАЧС в дългосрочен план . За тази цел се подготвя и подписва от двете страни Споразумение между ДСК и Федерацията (със съгласието на ВЗКАЧС)

Създаването на банка, предлагаща пълно банково обслужване, е продължителен процес и поради това възникна необходимостта от връзки с подобни кооперативни структури вече изградени и перфектно функциониращи в чужбина. Така се породи партньорството между Федерацията на ВЗКАЧС в България и Германския кооперативен и Райфайзен съюз. Между двете организации  се обменя опит не само в кредитната дейност и банковото обслужване, но и в сферата на маркетинг, мениджмънт и търговска дейност.

          Интересно би било да се представят на кратко основните принципи на работа на Германския кооперативен и Райфайзен съюз, като по този начин би могло да се направят най-общи прогнози за по-нататъшното развитие на ВЗКАЧС в България.

ГЕРМАНСКИ КООПЕРАТИВЕН И РАЙФАЙЗЕН СЪЮЗ /DGRV/

Кооперацията е успешна форма на предприемачество вчера, днес и утре, базираща се на традиция в предприемачеството + опит в предприемачеството + значимост в членството + професионализъм.

В центъра на дейността на кооперативните предприятия стоят членовете. От това предимство в Германия се възползват над 16 милиона членове на кооперативни предприятия (кооперативни банки, селски търговски /стокови/ кооперации, занаятчииски кооперации).

Кооперативни банки

•  2 250 кооперативни банки, 18 700 банкови клонове
•       15 милиона членове, 30 милиона клиенти

Основни принципи на кооперациите са:

•  Самопомощ/взаимопомощ
•  Самоуправление
•  Собствена отговорност

Кооперативните предприятия са градивен елемент на частната икономика. Те служат преди всичко на икономическите интереси на своите собственици и членове. Тази задача е смисълът на тяхното съществуване и е залегнала в закона.

Кооперативните предприятия не изпълняват обществени задачи и по това се различават основно от общите стопански структури.

Изключвайки регламентирането според кооперативния, банковия, и търговския закон, кооперативните предприятия не са изложени на друга форма на държавно влияние.

Кооперациите и техните системи за обединяване са решаващ фактор за гарантиране на достъпа до пазара и за пазарната ефективност на хиляди малки и средни предприятия. Същевременно те засилват сами конкуренцията на своите пазари и се превръщат в основен принцип на пазарните на основата на ориентирана към потребностите и членовете дейност и на демократично волеизявление. Така кооперациите създават пътя към бъдещето за милиони хора.

Кооперативните предприятия свързват професионализма на мениджмънта със зададената цел и с контрола на членовете.

Кооперативния контрол и консултирането са високоефективни инструменти за обвързване на професионалния мениджмънт с изискванията на ориентирането към членовете и контрола от тяхна страна.Наложилото се в Германия задължително членство в контролни органи и задължителният контрол гарантират висока компетентност на контрола и консултирането.

Решаваща особеност на кооперативните предприятия е "обслужващият" характер на капитала.В противоречие на капиталовите форми, при кооперациите капиталовложенията нямат за цел увеличаването на самия капитал, а служат за запазване и поддържане на общия бизнес.

Така капиталът създава предпоставки за изпълнение на кооперативната задача за насърчаване.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

По света работят над 900 000 кооперативни предприятия в полза на над 500 милиона души с тенденция към разширяване.

Кооперативните предприятия дават, като никоя друга юридическа форма, възможността за собствено участие в дейността и собствена отговорност на децентрализираните структури. Чрез коопериране в обединителни системи те гарантират икономическата дееспособност на своите членове при нарастваща глобализирана конкуренция.

Винаги когато:

- чрез преследването на общи интереси възникват икономически предимства и

- общите солидарни действия насърчават икономическите интереси на отделните личности,

общото предприемачество в рамките на кооперативно предприятие се явява  най-добрата алтернатива за бъдещето на много хора.

Точно в страните на Средна и Източна Европа, които са в процес на трансформация, кооперативните дейности придобиват все по-важно значение.



УСТАВ

на КООПЕРАЦИЯ "ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА

КРЕДИТНА АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИ СТОПАНИ"

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Определение

1. Кооперацията е доброволно сдружение на физически лица /не по-малко от седем души/ с вариращ състав и капитал. Тя е изградена съгласно Закона за кооперациите. Кооперацията има за цел да извършва дейности в интерес на своите членове, съгласно принципите на взаимопомощта и кооперативността.

2. Кооперацията е юридическо лице.

II. ИМЕ, СЕДАЛИЩЕ, ПРЕДМЕТ И ГЕОГРАФСКИ РЕГИОН НА

ДЕЙСТВИЕ

Наименование

3. Кооперацията е създадена под името КООПЕРАЦИЯ "ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КРЕДИТНА АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИ СТОПАНИ.

Седалище

4. Седалището на Кооперацията е: гр./с. …………………….. , адрес на управление: ………………………………………………………………

Предмет на дейност

5. Предметът на дейност на Кооперацията е да предостави на своите членове всички услуги:

•  Свързани с влогово-кредитна дейност и управлението на имуществото; в частност ще предоставя кредити на членовете си - местни производители в селскостопанския сектор с цел стимулиране производството на селскостопанска продукция; маркетинг и услуги в селскостопанския сектор; повишаване производителността и доходите на частните стопани, както и опазване на околната среда.
•  Свързани с взаимоосигурителната дейност във всичките й разновидности, като по такъв начин на членовете на кооперацията се предоставя съдействие и защита на техните интереси в икономическата и финансовата сфера, социалното и здравно осигуряване

III. ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Условия за членство

6. Член на Кооперацията може да бъде:

Всеки гражданин, който е навършил 16 години, запознат е с Устава и с произтичащите от него права и задължения като член, съгласен е да ги спазва и желае да сътрудничи за развитието на дейността на Кооперацията чрез имуществените си вноски.

Условия за приемане

7. Молбата за приемане на нов член трябва да бъде направена писмено и адресирана до Управителния съвет (УС) на Кооперацията, и трябва да съдържа данни удостоверяващи, че кандидатът отговаря на посочените в Чл.6 изисквания.

8. УС трябва да вземе решение относно приемането на новия член на първото си редовно заседание, следващо подаването на неговата молба. По изключение, ако молбата е постъпила в срок, по-кратък от 14 дни преди заседанието на УС, същият може да я разгледа на следващото заседание.

9. Решението на УС подлежи на утвърждаване от Общото Събрание /ОС/ на Кооперацията.

10. Отмяна на отказа на УС за приемане на нов член може да се иска от ОС в 14-дневен срок от получаване на писмено уведомление. Ако отказът бъде отменен, кандидатът се смята за приет от деня на решението на ОС.

11. В 15-дневен срок  от решението на УС за приемане, членът трябва да направи встъпителна и дялова вноска, както и членски внос за текущата година, съразмерно на месеците, които остават до края й.

12. Ненавършилите 16 години кандидати за членове правят вноски в съответствие със Закона за лицата и семейството.

Права на членовете

13. Всеки член на Кооперацията има равни права в нея:

•  да се ползува от всички услуги, продукти и дейности, предлагани от Кооперацията.
•  да участва и да гласува в Общото събрание, както и да бъде избиран в нейните органи;
•  да иска сведения и обяснения от нейните органи за неизпълнение на приети решения и по въпроси, които засягат интересите му;
•  за иска отмяна на незаконните, противоуставните и неправилните решения и действия на нейните органи;
•  да бъде информиран за главната стратегия на Кооперацията и нейните резултати, а така също и за резултата от извършени проверки по спазването на Устава, Вътрешните правила и законовите разпоредби.
•  да получава дивиденти
•  да получи дяловата си вноска при прекратяване на членството;
•  на социално и здравно осигуряване съгласно законодателството.

14. Членът има право да запази членството си и в следните случаи:

•  възникването на трудовоправни отношения между него и Кооперацията;
•  приемането му за член в друга Кооперация, само ако това не представлява нелоялна конкурентна дейност по  отношение на Кооперацията по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

Задължения на членовете

15. Членовете са длъжни:

•  да спазват Устава и изпълняват решенията на управленските органи на Кооперацията;
•  да правят различни финансови вноски, определени в Устава;
•  да не нанасят материални или морални щети на Кооперацията;
•  да не накърнява репутацията и да пази доброто име на Кооперацията, както и да пази фирмената тайна;
•  да не извършва незаконна конкурентна дейност.

Санкции

16. В случай на неизпълнение на което и да е от неговите задължения, член-кооператорът може да бъде наказан с:

•  забележка от УС;
•  предупреждение от УС за изключване;
•  изключване от Кооперацията.

17. Всяка от тези санкции се налага от УС, като изключването трябва да бъде потвърдено от ОС.

Прекратяване на членството

18. Членството в Кооперацията може да бъде прекратено или загубено в следните случаи:

•  невнасяне на определените от Устава и Закона вноски;
•  предупреждение за напускане с минимален срок 30 дни;
•  молба за изтегляне на целия дялов капитал;
•  изключване;
•  смърт;
•  ликвидация на Кооперацията.

19. УС взема решение за изключването на член, но решението трябва да бъде потвърдено от Общото събрание.

Основания за изключване

20. Членът на Кооперацията може да бъде изключен, когато:

•  грубо нарушава закона;
•  несъобразяване с Устава или решенията на органите й;
•  осъществява нелоялна конкуренция;
•  злоупотребява с имуществото, внесено като дялов капитал в Кооперацията.

21. До свикване на Общото събрание УС на Кооперацията може да отстрани неин член. Членът на Кооперацията се поканва да присъства при вземане на решенията.

Имуществени последици от изключването

22. Дяловата вноска се връща на бившия член на Кооперацията или на наследниците му след приемане на годишния счетоводен отчет. Размерът на връщаната дялова вноска се запазва. Давностния срок за получаване на дялова вноска е пет години, а за получаване на дивидента - три години.

IV. ОРГАНИ НА КООПЕРАЦИЯТА

Управленски органи

23. Основните ръководни органи на Кооперацията са:

•  Общо събрание на членовете;
•  Управителен съвет;
•  Председател и Зам. Председател;
•  Контролен съвет.

ОБЩО СЪБРАНИЕ

Състав

24. Общото събрание /ОС/ се състои от всички членове на Кооперацията.

Когато броят на членовете надхвърля хиляда души или дейността на Кооперацията обхваща няколко населени места, ОС се състои от делегати, избрани с тайно гласуване, според правилата развити във Вътрешния правилник. Тези правила се определят от УС и се утвърждават от ОС.

Броят на пълномощниците не може да бъде по-малък от сто.

Събранието на пълномощниците има всички права на Общото събрание.

Свикване

25. Общото събрание се свиква:

•  Редовно - един път в годината, на което се отчита дейността на Кооперацията;
•  Извънредно - по решение на УС, по искане на Контролния съвет или на 1/3 от членовете на Кооперацията. Ако УС на го свика, то се свиква от Контролния съвет или от 1/3 от членовете на Кооперацията.

26. Управителния съвет е длъжен да свика Общото събрание по въпроси от негова изключителна компетентност в срок от 14 дни след постъпване на искането. Ако той не стори това, Общото събрание се свиква по реда на предишния параграф.

Начин на свикване

27. Общото събрание се свиква с писма с обратна разписка, адресирани индивидуално до всички членове.

28. Изпращането на писмата трябва да бъде направено най-малко 14 дни преди датата на събранието.

29. В поканата се посочва датата, мястото, часът на събранието, а така също и въпросите, които ще се разглеждат.

30. Общото събрание не може да взема решения по въпроси, не вписани в поканата, освен ако на събранието присъстват всички членове и всички са съгласни с това.

РЕДОВНО /ГОДИШНО/ ОБЩО СЪБРАНИЕ

Дневен ред

31. Общото събрание се свиква най-малко един път в годината на редовно заседание, за да:

•  одобри доклада на УС (отчет за състава и дейността на Кооперацията, отчет за финансовите резултати);
•  да изслуша доклада на Контролния съвет /КС/
•  да одобри управленските сметки и резултати за изтеклата година;
•  да даде оценка за точността и правилността на управлението на Председателя (Зам. Председателя) и Управителния съвет;
•  да избере членове на управителните органи на Кооперацията, чиито мандат е изтекъл;
•  да потвърди/отхвърли взетите вече решения от УС по приемането на нови членове и да потвърди/отхвърли решенията на УС за изключване на членове.

Кворум

32. Общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината членове. ОС за приемане на устава, за преустройство и за ликвидация на Кооперацията е законно, ако присъстват повече от 2/3 от членовете.

33. Ако не се явят необходимия брой членове, събранието се отлага и се свиква след 7 дни при същия дневен ред. Ако и този път на се явят необходимите брой членове, събранието се провежда един час по-късно независимо от броя на присъстващите.

Ред за вземане на решенията

34.  Редовното Общо събрание взема решенията си с обикновено мнозинство /половината от гласовете на присъстващите плюс един/, с изключение на случаите, когато в Устава е упоменато друго.

35. Изборът на Председател (Зам. Председател), членове на УС и КС се правят с тайно гласуване. Всички други въпроси се гласуват с явно гласуване, освен ако има изрично несъгласие на някой от членовете на събранието.

Пълномощия на Общото събрание

36. Следните решения се вземат с мнозинство 2/3 от гласовете на всички членове:

•  съставяне, утвърждаване, изменение и допълнение на Устава;
•  определяне броя на членовете на Управителния и на Контролния съвет и ги избира с тайно гласуване;
•  избиране пълномощници за Общото събрание (конгреса) на организацията, в който членува Кооперацията;
•  опрощаване парични задължения към Кооперацията и отсрочване или разсрочване изпълнението им;
•  вземане решение за разпореждане с недвижимите имоти на Кооперацията;
•  утвърждаване решението на Управителния съвет за приемане на нови членове. При неутвърждаване на решението членството се прекратява от деня на събранието;
•  вземане на решение по резултатите от финансовите ревизии на Кооперацията;

37. Следните решения се вземат с мнозинство от 2/3 от присъстващите членове:

•  изборът и освобождаването на Председателя и Зам. Председателя;
•  определянето размера на лихвите по кредити, които са предоставяни на Кооперацията от неин член.

38. Следните решения се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите:

•  одобряване отчета на УС за годишната дейност, баланса и разпределението на общия доход, печалбата и загубите, фондовете и видовете дивиденти, след изслушване на заключенията на Контролния съвет (КС);
•  одобряване доклада на КС
•  вземане решение за членство и за прекратяване на членството в кооперативни съюзи и за участие в междукооперативни предприятия, както и за предмета на тяхната дейност;
•  изключване на членове;
•  вземане решение за доброволно събиране на допълнителни и целеви парични вноски на членовете;
•  отменя решенията и действията на другите органи на Кооперацията, които противоречат на закона или устава или са неправилни;
•  взема решение за преустройство и прекратяване на Кооперацията и за обявяването й в ликвидация.

39. Общото събрание обсъжда и взема решения по всички въпроси, свързани с Кооперацията и нейната дейност, и когато законът или уставът на предвижда това изрично.

ИЗВЪНРЕДНО ОБЩО СЪБРАНИЕ

Правомощия

40. Извънредното Общо събрание има правомощията на Редовното/Годишното/ общо събрание.

Кворум

41. Изискванията за оценка на кворум за провеждане на извънредно Общо събрание са същите, както тези за обикновено Общо събрание.

Мнозинство

42, Всички решения на Извънредното Общо събрание, се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3 от гласовете на присъстващите с изключение на решенията, за които се изисква мнозинство от 2/3 от всички членове.

43.  Решенията, подложени на обсъждане от извънредното Общо събрание, се вземат с явно гласуване, освен в случаите, когато се определя броя и се извършва избора на членовете на УС и КС, за което се изисква тайно гласуване.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

Състав

44. Членовете на Управителния съвет са от 3 до 15 /включително Председателя и Зам. Председателя/, които се избират измежду членовете на Кооперацията за срок от 3 години. В новия УС могат да бъдат преизбрани най-много до 2/3 от членовете на предходния Управителен съвет.

Председателят на Кооперацията е член по право.

45. За членове на УС може да бъде избрани лица:

•  навършили 25 години;
•  не са лишени от право да заемат ръководна отчетническа или материалноотговорна длъжност;
•  не се намират с член на УС или КС в брак, в родство по права линия или са братя или сестри.

Свикване

46. Управителния съвет се свиква на заседание от Председателя най-малко веднъж в месеца и всеки път, когато важността на включените в дневния ред въпроси налага това.

47. Председателят е длъжен да го свика и по искане на 1/3 от членовете му в 7-дневен срок. Ако той не стори това, УС се свиква от Контролния съвет.

48. Поканата за участие в заседание на УС трябва да съдържа:

•  датата, часът и мястото на събранието;
•  дневен  ред.

Кворум

49. Заседанията на УС са законни, ако присъстват най-малко 2/3 от членовете му.

50. Управителният съвет не може да взема законни решения:

•  в отсъствието едновременно на Председателя и Зам. Председателя;
•  при отсъствието на половината от членовете на УС.

Вземане на решения

51. Решенията на Управителния съвет се вземат при явно гласуване с обикновено мнозинство на присъстващите членове на съвета, с изключение на следните случаи, в които се изисква квалифицирано болшинство от 2/3 на членовете:

•  определяне на стратегическата ориентация на Кооперацията;
•  създаване на кооперативни предприятия и на финансови дялови участия;
•  отпускане на кредити (или изменение условията на техните кредитни договори) на изброените по-долу лица:
•  членове на Управителния съвет, включително Председателя и Зам. Председателя, Изпълнителния директор;
•  членове на Контролния съвет;
•  всички други, които представляват Кооперацията;
•  или лица, които имат помежду си роднинска връзка, както посочените в Чл.45;
•  всяко лице, имащо контролна функция върху дейността на Кооперацията.
•  назначаване на Изпълнителните Директори.

Правомощия на Управителния съвет

52. Управителния съвет има следните правомощия:

•  изпълнява решенията на Общото събрание и административно управлява Кооперацията;
•  определя стратегията и главните насоки за развитие на Кооперацията;
•  назначава Изп. Директори, определя правомощията им и размера на възнаграждението им;
•  дава инструкции на Председателя (Зам. Председателя) и Изпълнителните директори относно изпълнението на взетите решения;
•  в зависимост от резултатите на изтеклата година актуализира Вътрешните правила за работа с минимални професионални рискове, а също така и съотношението на различни елементи от баланса, необходими за управлението на Кооперацията, също максималният размер на кредита;
•  определя условията на влогово-кредитната, взаимоосигурителната дейност и другите ангажименти, предвидени за членовете на Кооперацията;
•  решава създаването на специализирани фондове и определя правилата за разпореждане с тях в съответствие с приложимите нормативни актове;
•  изготвя Вътрешни правила за дейността на Кооперацията, основани на Устава и стратегията и главните насоки за развитие на Кооперацията.

Правомощия на Председателя

53. Председателят има следните правомощия:

•  представлява Кооперацията пред трети лица;
•  осигурява лично управлението на Кооперацията;
•  одобрява политиката по различните сектори, определена от Изпълнителните Директори; изготвя заедно с Изпълнителните Директори, годишния отчет, баланса и отчета за приходите и разходите на Кооперацията;
•  носи отговорност за изпълнение решенията на ОС и УС;
•  изготвя поканите за Общите събрания, контролира и осигурява опазването на документацията на Кооперацията, включително протоколната книга и книгата за дяловото участие. Той държи също печата на Кооперацията и го предава на своя заместник.
•  Отговаря неограничено за всички вреди, които е причинил на Кооперацията през мандата му;
•  Предприема всякакви правни действия в защита и интерес на Кооперацията;
•  Сключва трудови договори от името на Кооперацията;
•  Отговаря за организацията и действията на всички звена на Кооперацията

54. В отсъствие на Председателя, Зам. Председателя има всички правомощия на Председателя без право да представлява Кооперацията пред трети лица, освен ако не е упълномощен от Председателя.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

Назначаване

55. УС може да назначи Изпълнителен Директор /ИД/ измежду членовете си или трети лица.

Той подпомага Председателя (Зам. Председателя) и осигурява под негов контрол общото функциониране на Кооперацията.

Правомощия

56. Изпълнителният Директор има следните правомощия:

•  осигурява управлението на Кооперацията;
•  изпълнява решенията на органите на Кооперацията и реализира нейната политика на дейност;
•  отговорен е за достигането на целите и осигуряване финансови резултати;
•  изготвя годишния отчет на дейността, като го предоставя в Контролния съвет за проучване и изводи;
•  отговорен е за административните разходи и определянето на себестойността на дейността и услугите на Кооперацията;
•  осигурява управлението на подчинения му персонал, спазвайки правните норми, а така също и разпорежданията, определящи условията на заплащане на труда в Кооперацията;
•  командирова служители на Кооперацията, когато това е необходимо;
•  отговаря за взаимоотношенията с Данъчните служби и за своевременното изплащане на задълженията на Кооперацията към тях;
•  формира и отговаря за рекламата;
•  внася и тегли суми от сметката на Кооперацията съгласно предоставените му пълномощия от Председателя.

КОНТРОЛЕН СЪВЕТ

Състав

57. Контролният съвет е съставен от четири члена, избрани за срок от 3 години, като най-малко двама от тях трябва да са измежду учредителите на Кооперацията.

58. Не могат да бъдат членове на Контролния съвет:

•  всички членове, имащи роднински връзки като тези, посочени в Чл.45 с членовете на Управителния съвет или Изп. Директори;
•  всяко лице, заемащо или заемало през изтеклата година счетоводна длъжност като служител на Кооперацията;
•  член на Кооперацията, на когото са налагани наказания по реда на този Устав или друго дисциплинарно нарушение.

Правомощия

59. Контролния съвет има следните правомощия:

•  ревизира дейността на Кооперацията;
•  може да има достъп, без никакви ограничения, до всяка информация, свързана с функционирането и финансовото състояние на Кооперацията. Той може, при изпълнението на своята мисия, да привлече всеки експерт по свой избор;
•  в случай на констатация на нарушение на Закона или Устава, той свиква ОС;
•  при всички случаи той предоставя своите наблюдения и заключения пред ОС, след като ги е представил на УС;
•  Контролния съвет има за Председател един от учредителите, който присъства на заседанията на Управителния съвет с консултативен глас.

Отговорност

60. Членовете на Контролния съвет са личноотговорни и носят неограничена отговорност за щетите, които са причинили на Кооперацията при изпълнение на своите задължения.

V.ИМУЩЕСТВО НА КООПЕРАЦИЯТА

Произход

61. Имуществото на Кооперацията се образува от:

•  капиталови ресурси:
•  първоначалните дялови вноски, които образуват дяловия капитал;
•  натрупани резерви;
•  продажба на имущество;

•  текущи доходи:
•  встъпителни вноски;
•  членски внос;
•  доходи от дейността;
•  лихви по кредитите и други финансови приходи;
•  други постъпления.

Финансови участия на членовете

62. Всеки член на Кооперацията трябва да внесе:

•  встъпителна вноска
•  дялова вноска
•  годишен членски внос (или частта от него до края на годината, в зависимост от месеца на встъпване в Кооперацията)

63. Встъпителната вноска се внася еднократно при встъпване в Кооперацията и не подлежи на връщане при напускане на Кооперацията.

64. Членският внос се дължи ежегодно в срок от 30 януари на текущата година. Той е периодична вноска и не подлежи на връщане при напускане на Кооперацията.

65. Срещу внесената дялова вноска се издава документ "дялова вноска", на който е изписано наименованието на Кооперацията, името на члена, датата на внасяне, размера на вноската, както и обстоятелството, че срещу представянето му членът има право на дивидент съразмерно на броя на месеците през текущата година, когато вноската е била в имуществото на Кооперацията.

66. Дяловата вноска удостоверена от Кооперацията не е ценна книга и не може да бъде залагана, нито прехвърляна на трети лица.

67. Кооперацията отговаря с цялото си имущество по поетите от нея задължения.

68. Членовете отговарят за задълженията на Кооперацията до размера на внесените от тях вноски.

69. Извън посочените вноски членовете могат да внасят в Кооперацията други парични средства под формата на влогове. Изпълнителния директор предлага, а УС утвърждава лихвите и другите условия от страна на Кооперацията и предлагат на вложителите сключването на изрични договори за влога. Кооперацията дължи лихвите по договорите за влога преди определянето н изплащането на дивиденти.

70. Що се отнася за други участия, тяхната стойност, условия и форми на плащане се определят от УС или се уреждат с Вътрешния правилник.

VI.РЕЗЕРВИ, ПРОВИЗИИ, ДРУГИ ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Резерви

71. Кооперацията формира финансови резерви, по решение на ОС, като може да ползва критериите на Наредбите и изискванията на БНБ.

72. Тези резерви трябва да представляват най-малко 20% от дяловия капитал, но не по-малко от 1,25% от сбора на балансовата сума на активите и поетите гаранции и другите обезпечения.

73. Резервите се образуват от годишните приходи, определени за тази цел за един минимален срок от 3 години. В случай на намаление, те трябва да бъдат възстановени в срок от 3 години.

74. Не може да бъде изплащан дивидент на членовете на Кооперацията, докато размерът на резервите не достигне изискваното минимално ниво.

75. Резервите на Кооперацията могат да служат за покриване на загубите от текущия период само след изчерпване на финансовите провизии и на евентуалните гаранционни фондове за рисковете.

76. Управителния съвет фиксира минималния размер на евентуални ликвидационни резерви.

77. Общия размер на вложенията на Кооперацията в недвижими имоти, оборудване, акции и дялове в нефинансови предприятия не може да надхвърля собствения капитал на Кооперацията, отразен в счетоводните книги. Това правило не се прилага относно имоти и дялове, придобити по реда на придобиване на имоти за неизплатени задължения към Кооперацията, при условие че имотите и дяловете бъдат прехвърлени на трети лица в срок до три години от придобиването им от Кооперацията.

78. Кооперацията задължително обявява условията за набиране на влогове на членове, както и условията за отпускане на заеми на същите. Лихвените проценти се договарят с членовете в зависимост от възможностите на Кооперацията и основния лихвен процент на БНБ. Кооперацията задължително прилага еднакви такси и други вземания при обслужването на всички членове.

Провизии за рискове

79. Кооперацията заделя от приходите си определени от УС средства за покриване на безнадеждни и съмнителни вземания, като може да прилага критериите и правилата, определени от БНБ.

Отпускане на кредити и други ангажименти

80. УС регулира условията на влогово-кредитната дейност във Вътрешните правила.

Показатели за риска

81. УС определя показателите за оценка на риска и определя стойностите за сравнение. Характерът на тези различни показатели и техният начин за изчисляване се уреждат от Вътрешните правила.

Други финансови разпоредби

82. УС фиксира ежегодно тарифните бази на приходите и услугите, които се предлагат комплексно за членовете. Тези елементи се уреждат от Вътрешните правила.

83. Годишния счетоводен отчет на Кооперацията задължително се проверява и заверява от дипломиран експерт-счетоводител.

Годишния счетоводен отчет не може да бъде заверяван от един и същ експерт-счетоводител през две последователни години.

VII. ПРЕУСТРОЙСТВО, ПРЕКРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДАЦИЯ

Сливане или деление

84. Условията за сливане или деление, прекратяване и ликвидация на Кооперацията се предлагат от УС и са предмет на решаване от Общото събрание. Последиците са в съответствие със Закона за кооперациите.

VIII. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Регистрация на Кооперацията

85. Кооперацията възниква от деня на вписване на решението на съда в регистъра. Общото събрание определя лицата, упълномощени да изпълняват формалностите по регистрацията.

86. Действията, извършени от името на Кооперацията до деня на възникването й, пораждат права и задължения за нея, ако лицата, които са действали от нейно име, са били упълномощени за това от учредителите. При липса на пълномощно тези лица отговарят солидарно за поетите задължения. Ако Кооперацията не бъде вписана, солидарно отговарят всички учредители, освен онези от тях, които са отказали да дадат пълномощното.

Приложим закон

87. За неуредените в настоящия Устав въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за кооперациите и другите норми на действащото българско законодателство.

Допълнителни разпоредби

88. Кооперацията може да подписва споразумения или протоколи с администрацията на всички обществени и частни, национални или международни икономически организации и институции.

РАЗПИСКА ЗА ВНЕСЕНИ СУМИ ЗА ДЯЛОВО

УЧАСТИЕ

НА

КООПЕРАЦИЯ "ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА

ЗЕМЕДЕЛСКА КРЕДИТНА АСОЦИАЦИЯ НА

ЧАСТНИ СТОПАНИ"

В……………….

Аз ……………………………………………………………………….. ,

служител от Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани в ………………………………. , с настоящата декларирам, че днес получих

от г-н (г-жа) ……………………………………………………………… (име и адрес)

…………………………………………………………………………….. чиято молба за членство в Кооперацията е приета от Управителния съвет на заседанието му от ……………………       

сумата от …………………………………………………………… лева

(сумата цифром и словом)

внесена в брой за …………….. дялови вноски от капитала на Кооперацията.

На името на новоприетия член ще бъде издаден Удостоверение за дялово участие от капитала на Кооперацията в срок от максимум две седмици и ще му бъде предаден при представяне на настоящата разписка.

Официален подпис на Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани в ……………………………….

ДАТА:     ПОДПИС:

БРУТНА ПЕЧАЛБА (1) - (2)

ВЛЮЧИТЕЛНО ЛИЧНА

КОНСУМАЦИЯ

ТАВАН ЗА КРАТКОСРОЧНО ФИНАНСИРАНЕ            лева

1.  Доц. д-р Иван Кънчев, д-р Юлия Дойчинова, "Аграрен мениджмънт", I и II част;
2.  Проф. д-р. ик. н. Никола Андреев, "Аграрна икономика".
3.  Меморандум за разбирателство по Програма ФАР за преструктуриране на земеделието.
4.  Схема на Земеделски капиталов фонд
5.  Стандартни Вътрешни Правила, Разпоредби и Формуляри на ВЗКАЧС в България
6.  Типов Устав на ВЗКАЧС
7.  ГОДИШЕН ДОКЛАД НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ ЗА 1999 Г.
8.  Сп. "Икономика и управление на селското стопанство" - 2/1996
9.  Noeme Wiltfang, "Facts and Figures for German Cooperative Banks, Commodity and Service Cooperatives"

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

]]>