Понятието технология е съставено от гръцките думи - “технос” - изкуство, занаят, и “логос” - наука, т.е. наука за занаятите. Технологията е наука, като изучава методите и процесите за преработването на суровините и материалите в предмети за потребление и средства за производство.

Предмет на технологията от технологичните процеси, под действието на които се извършват качествени изменения на обработваните суровини и материали. В зависимост от промените, които настъпват с материалите, технологичните процеси биват: механични, химични, биохимични, топлинни, дифузионни и др. Възприето е технологията да се разделя основно на механична и химична. Механичната технология е наука, която изучава процесите на преработване на материалите без да настъпват промени в състава и вътрешната структура, а се изменят само външния вид, формата и размерите. Тя изучава и машините, които са необходими за провеждане на механичните технологични процеси.

Химичната технология е наука, която изучава процеса на изменение на състава и вътрешната структура на веществата. Химичната технология изучава апаратите, които са необходими за протичането на химичните технологични процеси. Рязка граница между механичната и химичната технология не може да се прокара, тъй като много от химичните производства са тясно свързани с механичните процеси и обратно.

Задача на технологията е да даде научни познания за основните технологични процеси, включени в отделните производства. В основа на технологията са научните теории и различните теоретични принципи. Научните технологични познания допринасят за усъвършенстването, интензифицирането и поевтиняването на производствената продукция. Научната технология изисква да се проектират производствени инсталации с модерна техника и да се внедрят най-новите машини и съоръжения.

2. Технологични процеси

Технологичните процеси представляват съвкупност от физико-химични или механични въздействия върху основните суровини, които се използват при преработването им, до получаването на необходимите продукти и изделия. В промишлеността те се основават на различни физични; физико-химични явления.

Обществените потребности от промишлени изделия и стоки за широко потребление с високи качествени експлоатационни показатели са определящи фактори за интензивното развитие на съвременното индустриално производство. Освен това развитието на производителните сили и производствените отношения в обществото е във връзка с равнището на промишлените стоки. Още в етапа на започващото машинно индустриално масово производство К. Маркс разкрива ролята на технологията в обществените процеси: “... Съвременната промишленост никога не разглежда и не третира заварената форма на даден производствен процес като окончателна. Затова нейната техническа основа е революционна...”

Необходимите предпоставки за развитието и усъвършенстването на промишлените технологии са: повишаването на техническото равнище на производството, комплексна механизация и автоматизация на производствените процеси, прилагането на кибернетиката и на автоматизираните системи на управление.

Производственият процес е съвкупност от взаимосвързани технологични и трудови процеси, провеждани пряко или косвено с предмета на труда, т.е. обработването на суровините, материалите, полуфабрикатите в готови изделия. Към производствения процес се включват и дейностите по получаване, съхраняване и трансформиране предметите на труда, обслужването на работните места, поддържането на машините и съоръженията, контролирането на производствените процеси и др.

Технологичните процеси са част от производствените процеси, характеризиращи промишлените технологии, в резултат на чието провеждане се променя формата, строежът на кристалната решетка, физичните свойства или химичния състав, агрегатното състояние или мястото в пространството на предметите на труда.

Трудовият процес е човешка дейност, насочен към създаването на материални блага. С помощта на целенасочените трудови процеси, свързани с разход на физическа и умствена енергия, на практика се реализира ефективно управление и обслужване на технологичните процеси и се постигат техническите и икономическите производствени цели.

Всеки производствен процес, чрез който дадена система функционира нормално, е изграден от отделни технологични процеси. По своя характер технологичните процеси биват: механични, хидромеханични, топлинни, масообменни, химични, биохимични, ядрени и енергетични.

3. Технология и иновация

Технологията представлява приложението на механични и научни идеи и процеси в бизнеса.

Развитието на технологичния процес и неговото използване от страна на фирмите е от съществено значение за поощряване и поддържане на конкурентноспособността на фирмата и за обновление.

Целта на подкрепата на разработването и внедряването на нови технологии е да се доразвиват съществуващите професионални квалификации, както и да се създават нови. Преследваната цел е създаване на трудова заетост и насърчаване на формите да изобретяват и произвеждат нови продукти и да създават производствени процеси чрез информиране на фирмите за новите технологии и като им се помогне да се възползват от тях. Новите технологии особено в производствените процеси може да застрашат съществуващите работни места в зависимост от трудоемкостта на производствените процеси.

Иновацията е процес, чрез който новите продукти и системи се внедряват в икономиката и се изнасят на пазара. Това се постига чрез комбинация от мерки в областта на технологиите (финансовия мениджмънт, проектирането, производството и маркетинга. Иновацията не трябва да се свързва единствено с най-новата технология. Най-добрите иновации често са най-простите.

4. Иновацията като дейност

Всяка иновация е резултат на целенасочена и съзнателно осъществявана човешка дейност, която интегрира изследователската, проектантската, експерименталната, конструкторската, организационната мениджърска, маркетинговата и други творчески дейности. Това създава огромни трудности при организацията и ръководството на иновационната дейност.

Дейността по създаването на иновациите се квалифицира и като творческо-преобразувателна. Творческия елемент се изразява в създаването на новостта, т.е. нейното генериране. Преобразувателния елемент се изразява в преобразуването за информацията за новостта от идеална в материална.

Иновационната дейност е и силно рискова. Нововъведението може да бъде създадено, но може и да не бъде.

Иновационната дейност е и твърде продължителна. Процеса продължава понякога години. Така например създаването на радиото е продължило петдесет години, а на телевизора - двадесет и пет.

5. Иновацията като процес

Иновационният процес преминава през няколко фази, а именно:

Изследователска фаза. Тя е стартовата операция на иновацията. Тук се създава идеята за новостта, нейната методология, логика и перспектива. Доказват се нови принципи, явления, методи, техники, средства, правила и т.н. за разкриване, усвояване и окончателно идентифициране на откритието. Тук средствата са рискови, трудно възвращаеми, поради голямата неопределеност.
Инженерни изследвания и разработки. В практиката те са известни като проектантски, технологични, конструкторски, експериментални работи. Вземат се решения, които технологически осигуряват материализацията на нововъведението. Разработва се т. нар. “мека” част на нововъведението, изразена в проекти, документация, изчисления, схеми, методики, техники, инструкции и т.н. През тази фаза неопределеността намалява, за сметка на известността и знанията за реализация на нововъведението. Дейностите през тази фаза са скъпи.
Подготовка за практическа реализация. Много важна фаза в структурата на иновационния процес. Главната цел тук е нововъведението да стане резултат, годен за производствено или непроизводствено потребление. Изпълняват се сложни производствени и полупроизводствени задачи. Изготвя се окончателно технологичната документация, пренастройва се производственият апарат, осъществяват се пробни серии, обучение и преквалификация на персонала, променя се организацията на снабдяването, формулират се окончателни виждания за реклама и т.н.
Въвеждане на иновационния резултат на пазара. През тази фаза се осъществяват търговски и пазарни операции, осигуряващи продажбата на продукта, създаден на основата на нововъведението. Провеждат се рекламни и сервизни операции, както и представянето на продукта на потенциални клиенти.

Фазите на иновационния процес образуват конструкцията и структурата на жизнения цикъл на нововъведението - от идеята до нейната материализация и излагането на пазара.

6. Реализация на иновациите

Иновациите не се създават самоцелно. Те са предназначени да удовлетворяват определена потребност, стават обществено полезни, когато се реализират. Именно реализацията прави от нововъведението не само капитал, но и стока.

Реализацията е сложен процес. Сложността произтича от многообразието на формите, през които преминава нововъведението. В това направление се различават: научна реализация, технологична реализация, производствена реализация, пазарна реализация.

Научна реализация. Иновацията се реализира в научен продукт. Научният продукт е стартова основа на иновационния цикъл. Научният продукт дава основната идея за нововъведението. Научната реализация създава само идейните предпоставки за практическата реализация на иновацията.
Технологична реализация. Изразява се чрез технологичния продукт, което е другото лице на иновационната реализация. Научният продукт се превръща в технологически. Започва процес на материализация на научната идея. Процесът е известен и като технологизация на иновационния старт.

Технологичният продукт се представя най-често като техническа документация, т.е. технически и организационни предпоставки за производството на новия продукт. Технологичният продукт и неговото съдържание се “произвежда” в “цеховете” на технологичните структури: технологични центрове, институти, бази за техническо развитие, опитно-експериментални участъци. Основната дейност е инженерната.

Производствена реализация. Иновацията се въплъщава продукт, предназначен за пазара. Материализацията на нововъведението придобива пълноценна изява, превръща се в стока. Създаденият продукт е финал на процеса. Главната цел е да се получат в реални стойности качествените параметри, генерирани в процеса на създаването на нововъведението. Освен качество се преследва и количество, което да задоволи потребностите на множество потребители.
Пазарна реализация. Иновацията получава излаз на пазар, където се среща със своя потребител. Това е финалната точка на иновационната реализация, окончателно се приемат стойностите на нововъведението. Ако то се приеме, иновацията е изиграла положителна роля и обратно.

Между различните форми на реализация няма ясно очертани граници. Те се преливат от една в друга, взаимно се допълват и припокриват. Между формите съществува пряка и обратна връзка. Няма ясно изградена граница със създаването на нововъведението.

7. Иновационна система и фактори, влияещи върху иновационните дейности

Макроикономическият подход с недостатъчен за разкриване съдържанието на феномена иновации, тъй като промените в технологичната система, от една страна, зависят, а от друга страна, влияят върху икономическата система като цяло.

От макроикономическа гледна точка иновационната сметка може да се декомпозира на три равнища, изразяващи три подсистеми: иноватор; организация, в рамките на която иноваторът работи, и среда на организацията.

От икономическа гледна точка иновационният процес може да се разглежда като производствен процес, трансформиращ входа. Входът на иновационната система (трудът, капиталът, технологичното ноу-хау и др.) се осигурява за сметка на ресурсите на организацията, а организацията получава входните ресурси от средата. Резултатът (изходът), осигурен от иноватора увеличава ресурсите на организацията и нейната среда.

Класификацията на факторите, влияещи върху иновационните дейности, може да се извърши както следва:

I. Подсистема “Иноватор”

1. Вход/Изход

1.1. Фактори, свързани с хора - трудови ресурси, дълготрайни активи, суровини, материали, услуги,, знания от други иновационни процеси.

1.2. Фактори, свързани с изхода - технологичен риск за неуспех; сложност на технологията, комуникативност, приложимост на технологията.

2. Взаимодействие между иноваторите

2.1. Взаимодействие между функционалните роли, които трябва да се изпълнят, за да се осъществят иновационните дейности: инициатор за развитие на идеята, експерт за намиране на решение на възникналия проблем, поддръжка за осъществяване на инвестицията, стабилизатор за интегриране на решението в съществуващата система, подбор на кадри.

2.2. Характеристики на иноваторите: лични интереси, опит, творчески способности.

II. Подсистема “Организация”

1. Ресурси - трудови ресурси, дълготрайни активи, краткотрайни активи, финансови активи, инфраструктурни обекти, достъп до знания

2. Организационни характеристики

2.1. Връзки със средата.

2.2. Вътрешни характеристики на организацията - размер, собственост, цели, вътрешен социален климат и др.

3. Организационни мерки

3.1. Мерки по планиране: избор на проекти, прогнозиране и оценяване на разходите и изгодите, регламентиране взаимодействието между иноваторите, поставяне на ясни цели пред иноваторите.

3.2. Мерки по контрола: наблюдение на контролните дейности, вземане на решения относно предложенията на иноваторите, използване на придобитите знания.

III. Подсистема “Среда”

1. Ресурси: работна сила, дълготрайни активи, краткотрайни активи, финансови фондове, природни ресурси, инфраструктурни обекти, фондове от знания и достъп до тях.

2. Характеристики на средата.

2.1. Икономически сектор: мащаб на икономиката, разцепление на труда, равнище на конкуренция, международно икономическо сътрудничество и др.

2.2. Политически сектор: национални цели, разпределение на политическата власт.

2.3. Социален сектор: система от социални ценности, обществено отношение към новите технологии.

3. Мерки предприемани в средата.

3.1. Икономически сектор: развитие на търсенето, конкурентни технологии, заплати, цени на оборудването, на суровините, услугите и др.

3.2. Политически сектор: регулиране, данъци, правителствени субсидии, фондове и др.

3.3. Социален сектор: запознатост на обществото с технологиите, начин на възприемане на новите технологии, професионална отплата за иноваторите, награди и имидж.

8. Класификация на иновациите

Класификациите могат да бъдат класифицирани по голям брой признаци: клас задоволявани потребности; вид на спестяваните ресурси; компоненти на производствената система, за които се отнася иновацията; вид на необходимите знания; тип на технологичните промени; размер на фирмата и др.

Основни класификации на иновациите са основните подобрените и псевдоиновациите.

А. Основни иновации

а) основни иновации с най-голяма важност. Заемат висок дял от дейностите по фундаментални и приложни изследвания, предизвикват промени в системата от потребностите като цяло, както и в производствената система;

б) основни иновации със средна важност. Имат умерен дял от фундаменталните и висок дял от приложните изследвания. Ширината на приложението им се изразява в установяването на ново множество от потребности или пазари. Времевият лаг между иновацията и широкомащабното и приложение е от 20 до 30 год.

в) основни иновации с малка важност. Заемат малък дял от фундаменталните изследвания. Времевият лаг е между 10 и 20 години.

Б. Подобрени иновации

а) подобрени иновации с голяма важност. Заемат среден по размер дял във фундаменталните и прилаганите изследвания и висок дял от дейностите по развитието на иновацията. Широтата на приложението им се характеризира със създаването на нов комплекс търсене или нов продукт в съществуващия комплекс търсене;

б) важни подобрени иновации. Имат нисък дял във фундаменталните и приложните изследвания и среден дял от дейностите по развитието. Те водят до създаването на нови асортименти на продукта или на нови процеси;

в) нормални (инкрементни) подобрени иновации. Те не са свързани с фундаменталните и приложните изследвания и само в някои случаи имат малък дял от дейностите по развитието. Намират израз в модифициране на съществуващия комплекс търсене или в подобрени параметри на добре известни продукти;

г) еволюционни промени. Те нямат никакъв дял във фундаменталните и приложните изследвания, както и в дейностите по развитието. Намират израз в малки подобрения на продуктите или процесите.

В. Псевдоиновации

а) неголеми иновации на продукта, които не повишават ефективността при използването му от потребителя;

б) иновации, които повишават ефективността на един процес, но намаляват ефективността на системата като цяло;

в) иновации, които подобряват ефективността на системата в краткосрочен период, но в дългосрочна перспектива водят до големи загуби или неравновесия.

С голямо практическо приложение е класифицирането на иновациите по признаци, свързани със стратегическите цели и конкурентната позиция на фирмата, а от гледна точка на маркетинговата дейност е класификацията на иновациите според влиянието им върху потребителските навици.

9. Същност на внедряването на научно-технически постижения в производството. Етапи на иновационния цикъл

В съвременната литература и практика иновацията общо взето се схваща като “... процес на създаване и целенасочено използване на научно-технически постижения за обновяване на производството и неговата продукция.”

Иновационният процес представлява органическа съвкупност от дейности по изменението на техническото равнище на материалното производство и преминава през няколко общи за всички отрасли и дейности етапа.

1. Лабораторни изследвания за концепцията. На този етап се извършва научно-приложна дейност за намиране на конкретно решение на дадена научно-техническа задача. При положителен изход на изследванията се разработва лабораторният модел на научно-техническото решение, с който трябва да се докаже технологическата приложимост на научната идея. След демонстрирането на лабораторния модел вложителят трябва да вземе решение за продължаване или прекратяване на работата.

2. Въз основа на изходните данни за желаните технико-икономически параметри на обекта, дадени от вложителя, изпълнителят разработва технико-икономическото задание. Заданието се разработва на основата и на резултатите от научноизследователските и експериментални работи, на научното прогнозиране и анализа на най-добрите световни постижения в тази област:

Заданието се съгласува със следните организации:

с потребителите на нова продукция
с внедрителя

Приемането на заданието от изпълнителя става след разглеждането на следните документи: технико-икономическо задание, справка за икономическият ефект от внедряването на разработката.

3. На етапа проектиране се разработват идеен и работен проект и работна документация. Те се разработват, ако това е предвидено в заданието на конкретния проект обект.

След приемането на работния проект се разработва работната документация. Приетата работна документация е предназначена за изработването на опитен образец на изделието.

4. Следващия етап е изработването на опитния образец. Броят на опитните образци е определен в заданието. Изработването, сглобяването и настройването на образците се извършва от опитния завод, цех или участък на изпълнителя под непосредственото ръководство и контрол на отговорния конструктор на разработката.

Изпитването и приемането на опитния образец се извършва от приемателна комисия. Етапът “Опитен образец” се счита за завършен, когато е утвърден протокол от комисията по изпитването и приемането.

5. Размерите за преминаването към внедряване на новото изделие се оформя по искане на възложителя.

Етапът “Пробна партида” се отнася към сферата на науката и сферата на изкуството и съдържа дейности от най-различен характер. Предприятието внедрител е основен носител на отговорността за успешното внедряване. То съставя план-график за изработването на пробната партида и подготовката за редовно производство.

За изработването на пробна партида внедрителят трябва да извърши необходимата технологическа подготовка на производството.

Освен технологична подготовка се извършва и подготовка на кадровите ресурси. Към нея се отнасят дейностите по осигуряването на работна сила в количествено и качествено отношение.

Организационната подготовка обхваща създаването на подходяща вътрешна организация на работата за целенасочено и ритмично протичане на процеса на усвояване и за съкращаване на неговия цикъл.

На този етап се прави и проверка на готовността за изработване на пробната партида и се извършват необходимите корекции. Изработването, сглобяването и настройването на образците от пробната партида се извършва под непосредствено ръководство и контрол на ръководните конструктор и технолог на продукцията от предприятието внедрител.

След изпитването и приемането на образците от пробната партида се извършват необходимите корекции на технологическите процеси и екипировката.

Необходими условия за започването на редовно производство са:

утвърден протокол на приемателната комисия за приета пробна партида;
утвърдена цена на продукцията;
справка за икономически ефект от производството на изделието.

6. Редовното производство започва с етапа “Усвояване на проектната мощност”. На този етап дейностите в предприятието-внедрител са насочени към достигане на проектните технически и икономически показатели на новото изделие при условията на редовно производство. На този етап приключват разходите по реализацията на научно-техническия резултат.

7. Редовно производство. С достигането на проектните технически и икономически показатели на продукцията системата производство се връща към своята изходна позиция - стабилизиран производствен ритъм и относително постоянна или слабо нарастваща рентабилност. Не се правят допълнителни разходи по реализацията на научно-техническата новост.

8. Последният етап на иновационния цикъл обхваща разпространението на внедрения в едно предприятие научно-технически резултат. В зависимост от областите на приложение следват нови процеси на внедряване или е необходимо извършването на непълен иновационен цикъл за приспособяване на научно-техническата новост към новата област на приложение. Обикновено това става на етапа “оптимизация” от жизнения цикъл на продукта.

10. Иновацията - ключ към фирмения успех

Практиката на развитите страни показва, че създаването и внедряването на нови продукти е едно от най-рискованите и в същото време важни за развитието на фирмите начинания. Голям брой фирми и цели отрасли в съвременното стопанство възникват на основата на нови продукти: фирмата “Ксерокс” и ксерографията, “Полароид” и моменталната фотография, IBM и компютрите. Съществуват и много примери на неуспешни нововъведения, както на фирми с опит, така и на едва прохождащи в иновацията. Например новият вид напитка на фирмата “Кока-Кола”, въведена на пазара в средата на 80-те години, банковата система за обслужване по домовете, компютърът “Джуниър” на IBM и др.

В много проучвания на проблемите на фирменото управление, процесът на създаването и маркетингът на нови стоки се посочват като решаващи в дейността на фирмата.

Значителен дял от печалбата на фирмите се заделя за научноизследователска и развойна дейност. По принцип фирмите в зрелите отрасли са по-малко зависими от нововъведенията в сравнение с фирмите във високотехнологичните отрасли, където възможностите за обновяване са по-големи и жизненият цикъл на изделията е по-кратък.

Дълго време господства т.нар. “пробивен подход”; при който се извършва линейна и постепенна смяна на старото поколение технология и продуктите, основани на нейното производство. Старата максима “една технология - един отрасъл” става невалидна, като доминира подхода на “сливане на технологиите”. През последните десетилетия фирми като Fanuc, Nissan, Sharp, Toray създават свои варианти на технологично сливане като част от фирмената стратегия.

Например: Популярната на българския пазар фирма Fanuc още през 70-те години се ориентира към сливане на електронните и механични технологии и създаде централно програмно управление за различни видове машини. Днес тази фирма е лидер на световния пазар в тяхното производство и една от най-печелившите японски фирми. В началото на 80-те години създава първия течен кристален дисплей за джобни калкулатори чрез сливане на електронна, кристална и оптична технология и сега контролира 38% от световния пазар на този продукт.

Тенденцията към ускоряването на иновационните процеси и въвеждането на множество нови стоки на пазара се определя от бързия технологичен напредък, изискванията на пазара, скъсяващите се жизнени цикли на изделията и нарастващата световна конкуренция. Задържащо влияние върху развитието на иновацията в развитите страни оказват както високата цена на капитала и не винаги подходящото държавно регулиране, така и нарастващите разходи за работна заплата.

11. Трансфер и разпространение на технологии

Разпространяването на иновационни продукти или процеси чрез икономиката, водещи до нарастване на производителността, търговската конкурентноспособност и общите икономически резултати, се постига чрез две прости, макар и различни средства: трансфери или разпространение на технологии.

Трябва да се предприемат мерки за развитието и на двата процеса, ако целта е да се повиши общото технологично ниво. Трансферът на технологии изисква развитието на комуникационна мрежа. От съществено значение ще бъде и допълнителната помощ под формата на финанси и помещения. Процесът на разпространение може да бъде улеснен чрез обучение, осигуряване на достъп до нови технологии на голям кръг хора.

Трансферът на технологии в най-широк смисъл представлява институционалното или географското придвижване на технологии за продукт или процес от една сфера на икономическата дейност към други. Местен ангажимент към трансфера на технологии може да се постигне главно по два начина, отличаващи се основно по различните агенции, участващи в трансфера:

трансфер на технология от учебни и други изследователски институти или търговски дружества;
разпространение на технология от фирма на фирма и последващото по-широко внедряване на една иновация.

Главната цел на трансфера на технологии е придвижването на технически опит, базиран на научноизследователска работа, към предприятията, желаещи и можещи да го използват за търговски цели.

Разпространението на технологии включва стимулирането на онези от съществуващите и вече навлезли в търговска употреба технологии, които са довели до най-добри практически резултати. Трансферът на технологии може да означава изкупуването от фирмата на технологията от първоначалния иноватор - например чрез лиценз за продукта или обикновена покупка и използване на оборудването, необходимо за внедряване на новия производствен процес, например САД (Computer-Aided Design) / САМ (Computer-Aided Manufacturing) или роботика.

Автоматизацията на производството (САД) е общото понятие за всички компютъризирани системи, които използват интеракивни техники за превръщането на различните видове концепции в инженерен дизайн, геометрията на който е съхранена в базата данни. Акронимът САД не включва компютъризирани системи за производственото проектиране. Дейностите, които се извършват рано в цикъла на проектиране и в инженерния анализ, обикновено се групират под акронима САЕ (Computer-Aided Engineering - Автоматизация на инженерния труд).

Автоматизацията на управлението на производството (САМ) включва използването на компютрите за управление и контрол на производствените операции и може да включва производствено-управленско оборудване, машинно програмиране и контрол и обикновено се използва във връзка с автоматизирания дизайн (САД/САМ).

Търговските форми на трансфер са:

1) Продажбата на права върху патентното изобретение - собственикът на изключителни права, получени с патент за изобретение, ги прехвърля на друго физическо или юридическо лице;

2) Лицензиране - придобиване срещу определено възнаграждение на право да се използват осигурени или неосигурени с правна закрила чужди изобретения, търговски марки, промишлени образци, процеси и технологии за производство и други елементи на производствения опит и знания.

3) Проект “под ключ” - предвижда сключване на споразумение за проектиране, изграждане и помощ при началната експлоатация на един завод с един или малък брой доставчици на технология.

4) Съвместни предприятия - две или повече страни обединяват своите ресурси и опит за производството или продажбата на едно изделие или за предоставяне на услуги.

5) Търговия с наукопоглъщащи изделия. Закупуването на машини с висока степен на техническа сложност за производството на изделия или за приложението на един процес може да се разглежда в известен смисъл като сделка за трансфер на технологии.

6) Съвместни научноизследователски проекти с чуждестранен партньор на договорна основа. Целите на тези проекти са обмен на документация и създаване на опитен образец на новото изделие.

Успехът в международния технологичен трансфер се постига трудно, особено, когато се осъществява под формата на съвместно предприятие. Шансовете за успех се повишават, ако се спазват няколко принципа:

Внимателен подбор на партньора;
Дългосрочна ангажираност на партньорите
Поставяне на маркетингово ориентирани цели пред съвместното предприятие
Поддържане на контрол върху технологията

12. Как да подкрепяме технологията и иновацията

Съществуват най-различни подходи към технологията и иновацията. Отправният момент от гледна точка развитието на икономиката и създаването на трудова заетост е анализирането на местните условия и формулирането на пакет от подкрепящи мерки, които ще стимулират иновацията и/или използването на технологии в малките и средните предприятия.

Пакетът от подходящи мерки съдържа следните елементи:

методи за повишаване на технологичния капацитет;
поддържане на иновацията и внедряване на технологии;
стимулиране трансфера и разпространението на технологии;
финанси;
обучение.

Технологични прегледи и ревизии

При съществуващите малки и средни предприятия отправната точка за оценяване постигнатото технологично с ниво или капацитет за иновация е технологичният преглед или ревизията.

Това включва въпроси като:

притежава ли компанията подходяща технология, за да посрещне своите търговски и производствени нужди;
използва ли компанията подходящите производствени материали;
съществуват ли технически разработки по цялата производствена линия, които могат да повлияят на бъдещата жизнеспособност на продуктите на компанията;
ще има ли полза компанията от сътрудничество с други организации, работещи в същата сфера;
отговаря ли компанията на изискванията за финансова помощ, свързана с технологиите, от правителствени източници или от Европейската общност.

За да се предприеме тази дейност е необходима широка гама от експертни знания. Много от работещите в тази сфера агенции водят регистър на експертите или компаниите от областта на района, които са на разположение за съвети в тази специализирана сфера.

13. Иновация и разработване на продукти

Услугите по даване на съвети и оказване на помощ за иновацията и развойната дейност трябва да се планират, така че да подпомагат иноватора при четенето на идеи “от концепцията до стоката”. Необходима е процедура за създаване на жизнеспособните проекти, изискваща комбинация от технически и бизнесзнания. Основните елементи на една достатъчна структура включват:

подпомагане интензивното проучване на технологията и потенциалния пазар на продукта
съвети по бизнеспланиране, финанси и най-вече по маркетинг
рисков капитал за подпомагане развойната дейност
работно пространство за развитие на идеи и продукти - то може да бъде осигурено чрез такива варианти, като гъвкав лизинг, който предлага възможност за разрастване без обвързване към съществуващите помещения; специализираната среда на един научен парк също би била от значение.

Една форма на подкрепа, която съдържа всички тези характеристики, е бизнесиновационният център. Европейската мрежа на бизнес- и иновационни центрове осигурява възможност за връзка между бизнесиновационните центрове из цяла Европа.

При разработването на иновация тя може да се нуждае от правна защита. Новите продукти, процеси и проекти, могат да бъдат защитени юридически чрез получаването на патент. Видът на съответната защита ще зависи от естеството на това, което иноваторът иска да защити.

Един нов или усъвършенстват промишлен продукт или процес се нуждае от патент.

Патенти. След като даден продукт или процес е патентован, той дава право да се предотврати използването на идеята или изобретението от другите за определен брой години.

Търговски марки. Те дават изключителното право да се използва марката във връзка със стоките, за които е регистрирана. Първоначалната регистрация е за седем години, но тя може да се подновява на всеки четиринадесет години.

Промишлени проекти. Регистрирането им предпазва от имитация. Регистрираният проект не може да бъде използван от други за определен брой години.

Тъй като правните системи на различните страни членки на ЕС са различни, най-добре е да се потърси съвет от агенти по патентно право и търговски марки.

14. Техническо прогнозиране

В процеса на иновационно планиране на фирмата планиращите органи търсят отговор на различни въпроси, свързани с неопределеността на средата, в която ще функционира фирмата в бъдеще.

В съвременни условия науката за прогнозиране е развита в значителна степен както по отношение на концепция и подходи за разработване и използване на прогнозите, така и по отношение на съществуващите методи за прогнозиране.

Съществуват многобройни, разнообразни по характер методи за технологично прогнозиране:

1) Качествени методи.

2) Количествени методи.

3) Методи за прогнозиране на времето.

4) Методи за прогнозиране на вероятността.

Към качествените методи обикновено се причисляват методите за стимулиране на творческата активност (мозъчна атака, синектика и др.), методът на аналогиите, морфологичните модели, анализът на съществуващите ниши, мониторингът на околната среда, методът на сценариите, методът “Делфи” и др.

Мозъчна атака - участниците се разделят на две групи - “генератори на идеи” и “експерти”. “Генераторите на идеи” имат задачата да предложат за определено време възможно повече варианти на разрешаването на определен проблем, а “експертите” имат задачата на един по-късен етап да оценят идеите и да “отсеят” тези, които имат практически смисъл.

Метод на аналогиите. Прогнозирането се извършва на основата на сравнение на дадена ситуация с аналогична ситуация - от друга област, от миналото и т. н. Използват се две ситуации - прогнозируема и моделна. Сравняват се факторите въздействащи върху двете ситуации.

Морфологични модели. Целта е да се идентифицират всички възможни решения за решаването на конкретен проблем. Методът се състои в разчленяване на проблема на части, които могат да се смятат за независими, и търсене на подходи за решение за всяка част. Всички възможни решения се определят от възможните комбинации между решенията за всяка част от проблема.

Анализ на съществуващите ниши. Методът се състои в изследване на околната среда с цел откриване на ниши, към които евентуално ще бъдат насочени ресурси. Разграничават се пазарни ниши и ниши при планиране.

Мониторинг на околната среда. Методът се основава на твърдението, че всяка значима промяна се предшества от набор събития. Наблюдателят трябва да бъде осведомен за възникването на релевантни събития, да определя техния контекст, свързан с евентуални бъдещи промени, да ги свързва с бъдещи събития в момента, в който те възникнат, и да определя тяхното комбинирано влияние върху бъдещето.

Метод на сценариите. Разработват се алтернативи за бъдещото развитие при наличието на едно или друго допускане. Методът се състои в предвиждане на всички възможни траектории на бъдещото развитие, като се имат предвид както тенденциите, установени от миналото, така и възможните действия на участниците в събитията. Разклонението на траекторията може да бъде в няколко точки, така че да се получи дървовидна структура.

Метод “Делфи”. Състои се в събиране и обобщаване на мнението на група специалисти чрез серия от анкети. Анализът се провежда на няколко етапа, като след всеки следващ етап специалистите получават обобщени и статистически обработени резултатите от предшестващия етап. Методът дава възможност за сближаване на мненията и постигане на консенсус чрез обмяна на аргументи и изключване на експертните мнения.

Към количествените методи се причисляват методът “дърво на целите” и модификациите на метода “Делфи”.

Метод “дърво на целите”. Състои се в разработване на дървовидна структура, която отразява подцелите и задачите при осъществяване на предварително зададена цел. Сумата от коефициентите на относителна важност на едно йерархично равнище трябва да бъде единица.

Към методите за прогнозиране на времето могат да се причислят:

Криви на ръст и логически криви.
Експоненциални криви.
Обвивни криви.
Субституция на криви.
Динамично моделиране и др.

Към последната група се отнасят методите за прогнозиране на вероятности.

15. Технологичен одит

Технологичният одит е насочен към инвентаризация на наличните във фирмата технологични активи, определяне на техните характеристики и квалификации. Въз основа на проведения одит може да се вземе обосновано решение за отказ от използвана технология, придобиване на нова или за усъвършенстване на съществуващата технология.

16. Съвременна кондиция за продуктово и технологично обновяване във фирмата

Традиционното схващане за иновационния процес е, че това е последователност от няколко фази с крайна цел въвеждаме на новия продукт на пазара. Първоначално се формулира концепцията за новия продукт. Следват предварителен анализ и оценяване на потенциала на концепцията за получаване на печалба. При положителна оценка идеята за продукта се развива на прототип, за да се установи дали продуктът отговаря на очакванията. В зависимост от резултата прототипът се доразвива или направо се внедрява в производството и се пуска на пазара.

Съвременната концепция за обновяването се основава изцяло на потребностите и изискванията но потребителите. потребностите на клиентите се оценяват от специалистите от звената на НИРД, но и от специалистите по маркетинг.

Често продуктът и технологията са така свързани взаимно, че нито дизайнът на продукта, нито оборудването могат да бъдат избирани самостоятелно. Производственият опит е от стратегическо значение, така както и свойствата на новия продукт.

Грижите за оцеляването и преструктурирането на българските фирми през периода на преход към пазарна икономика изтласкват назад проблемите за обновяването на продуктите и технологиите. Повечето от индустриалните фирми градят своята стратегия на развитие на проникването на чуждите пазари, което несъмнено ще става в условията на конкуренция. Но шансовете за дълготраен успех няма да са високи, ако прилагат само нишова стратегия, стратегия за ниските цени и на високата норма на печалбата. Глобализацията на икономическите процеси неизбежно ще влия все по-силно върху българската икономика. Ето защо иновационните процеси трябва да са съобразени със съвременните тенденции в тази област:

() Технологично и продуктово обновяване ще стават все по-скъпоструващ и продължителен процес. От друга страна, цикълът на обновяване и престоят на продуктите на пазара ще се скъсяват, което чувствително ще влоши позицията на технологичните последователи.

2) Потребителите ще бъдат включени в още по-висока степен в проверката на продуктовите идеи, прототипите и продуктите.

3) Ще нараства тежестта на вариантните сравнения, на проверката и елиминирането на безпереспективните продуктови идеи на по-ранните фази. Сериозно внимание ще се отделя на по-ранното оценяване на надеждността и безопасността на продуктите според нормативните изисквания. Ще е необходимо по-пълно изясняване на потенциала на продукта за пазарен успех преди ангажиране на ресурсите на фирмата за масово производство, дистрибуция и реклама.

4) Широко ще се прилагат сегашните и подобрените методи за пазарни проучвания и анализ на конкурентите.

5) По-голямо ударение ще се поставя върху производствените процеси с; цел намаляване на разходите и подобряване конкурентната позиция на производителите.

6) Творчеството ще бъде насочено повече към пазара на потребностите на потребителите. Целта ще бъде не толкова създаването на нови идеи, а намирането на повече и по-добри начини за задоволяване на потребителските изисквания.

7) Световните пазари и световната конкуренция ще определят все повече “правилата на играта” на пазарите за индустриални и потребителски стоки.

Практическа част

1. Светло бъдеще за мониторите. Нова органична технология предлага по-тънки, по-ярки и далеч по-евтини екрани

Създаден на основата на технология, наречена органични светлинноемисионни диоди (organic light-emitting diodes или OLED), екранът прототип беше представен на Eastman Kodak и Sanyo Electric на годишната конференция на обществото за информационни прояви, съставено от най-големите представители на индустрията.

Показателите на OLED екраните са поразителни: по-ярки, по-малки, по-леки и по-бързи от мониторите с течни кристали. Те също така се нуждаят от по-малко захранване, предлагат по-добър контраст и изглеждат еднакво ярко, гледани от всеки ъгъл. А което е най-важно - тяхното производство се очертава да бъде доста по-евтино от това на конкурентите им.

Тези предимства, особено способността за работа с видео, дават на новопоявилата се технология голям шанс да се превърне в избор за екран на новото, трето поколение (3G) мобилни телефони. Очаква се тези безжични уеб телефони да се превърнат много бързо в бизнес за милиарди долари. И това може да е само началото за OLED-екраните, които застрашават тридесетгодишната хегемония на мониторите с течни кристали в широкия спектър на портативните електронни устройства.

Тази идея запали въображението на учени и инженери в целия свят, които започнаха работа над нея, опитвайки се да изпреварят компаниите-гиганти Kodak и Sanyo. “Опитваме се да постигнем тотална промяна на наложеното в съзнанието ни определение за това какво е екран и колко струва”, казва Дейлън Кийс от DuPont Displays, една от компаниите, която се очаква да спечели голям дял от новосформиращия се пазар.

Предшествениците...

Ако някога технология е изглеждала обречена и отхвърлена тотално, то това са екраните с течни кристали. Изобретени през 1963 год. с идеята да заменят огромните стари лампови екрани, всъщност те никога не успяват да заработят в тази насока. Вместо нова обаче, екраните от течни кристали се превръщат в стандарт за всички електронни устройства от часовници до лаптопи.

Въпреки тяхното широко разпространение, те имат един голям недостатък: изработването им е трудно и скъпо, особено когато става въпрос за по-новите версии цветни дисплеи - оказва се, че разходите за екрана от течни кристали са една трета от цената за един лаптоп. И невъзможността да се опрости производството е причината цените на портативните компютри да не падат така главоломно като цените на персоналните компютри.

Нова алтернатива...

В тази ситуация, с възможности за по-евтино производство и голяма гъвкавост, се появиха екраните, използващи OLED технологията. Тяхната история започва през 1979 г. като сцена от фантастичен филм с много нисък бюджет. И така, Чинг Танг, роден в Хонконг химик, работещ за лабораториите на Кодак в Рочестър, Ню Йорк, забелязва странно синьо сияние докато работи по една от органичните клетки в ларобаторията. Любопитството му нараства и ученият започва дълго проучване на този феномен. Резултатите от усилена работа показват, че органичните материали ефективно конвертират електричеството в светлина, която бързо може да се включва и изключва - нещо особено важно за видеоизображенията, където образите се опресняват 50-60 пъти в секунда и се замъгляват, ако екранът не може да се справи с това. Също така Танг забелязва, че тези ефекти могат да се постигнат с нисък волтаж. За кратко време органичните светлинноизлъчващи диоди създават предпоставки за появата на сензационна технология на екрани.

Още едно откритие се появява години по-късно - през 1980 г. Джеръми Бъръфс, докторант в University of Cambridge, показва, че електролуминисценцията не е само характеристика на малките молекули, изучавали от Танг, но също така и на доста по-големи полимерни молекули. Това е важно, защото е много по-лесно да се произвеждат екрани от полимери, отколкото от малки молекули.

Откритието помага за катапултиране на технологията. Бъръфс и неговият професор Ричард Френд основават Cambridge Display Technology - компания, която заедно с Кодак е сред първите състезаващи се в комерсиализирането на OLED технологията. Досега в надпреварата са се включили около 90 други компании, между които и Philips, DuPoknt и NEC. Някои лицензират кеймбриджката полимерна технология, други теорията на малката молекула на Кодак, а трети се опитват да открият своя собствена технология, но какъвто и да е подходът, предстои една жестока битка за комерсиализация на OLED.

Причина за цялата тази дейност е ясна: колкото повече се изследват, толкова по-добре се вижда, че OLED екраните стават за всичко, за което екраните с течни кристали не стават. Тяхната структура е много проста - един електрод, малко органично вещество и още един електрод. Закачете това нещо към електрическата мрежа и алилуя - появява се светлина! Не е необходим дифузер, поляризатор и всичко останало - появява се светлина! Не е необходим дифузер, поляризатор и всичко останало, необходимо за направата на екраните с течни кристали. Тази опростеност всъщност намалява производствените разходи с 20% до 50%. Това означава и по-тънки и леки екрани с много по-малко изразходване на ток. В допълнение, OLED мониторите са много по-ярки от конвенционалните си конкуренти и изображенията на тях са видими на дневна светлина. Накратко - те имат всички идеални качества, които човек търси в един екран.

Къде ще се използват?

Впечатляващите качества на новата технология освободиха въображението за потенциалните приложения на екраните, вариращи от ново поколение допустимо скъпи стенни телевизори до високо гъвкави дисплеи, които може да се навиват и разнасят като вестници. Все още е прекалено рано да се определят повечето от приложенията, но има една област, където новата технология е готова да навлезе веднага - клетъчните телефони.

В началото на м. май 2000 година японският телекомуникационен гигант DoCoMo започна предлагането на първата в света услуга за мобилни телефони от трето поколение. OLED екраните представляват единствената технология, способна да посрещне всички изисквания на новия стандарт и наградата за спечелване на пазара ще бъде забележителна.

Очаква се продажбите на OLED да нараснат от 3 млн. щ. д. през 1999 г., до 2,5 млрд. щ. д., когато ще са завладели 40% от пазара на трето поколение мобилни телефони, според DisplaySaerch, консултантска компания от Остин, Тексас. Но е възможно тези прогнози да са ограничени: “Това е огромен бизнес, а и съществува апетит за по-добри екрани”, казва Ричард Френд от University of Cambridge. Той предвижда, че на пазара на мобилни телефони от трето поколение екранът ще се превърне в основната разлика между продуктите.

Първият телефон с OLED екран на пазара е моделът на Motorola Timeport P8767, който се появи през септември 1999 г. Произведен от японски пионер и създаден на базата на технология с малка молекула, лицензирана от Кодак, този модел има екран с пасивна матрица, който е ограничен откъм възможността да показва цветове. Въпреки това, когато го сравним с еквивалентния телефон с LCD екран - Motorola P8167, яркостта и чистотата на изображението са потресаващи и достатъчни, за да обяснят по-високата цена на OLED модела.

Това са някои от първите опити в битката за доминиране на пазара на 3G телефоните. Но се очакват още “гърмежи” - юли 2000 г. Seiko Epson демонстрира екран с пасивна матрица за клетъчен телефон, създаден на базата на полимерна технология с лиценз от Cambridge Display Technology, който беше в състояние да показва цветно видео изображение. Очаква се продукцията на тези дисплеи да стартира в средата на 2002 г. По-късно тази година Samsung NEC Mobile Display ще започне месечно производство на 700 000 цветни петсантиметрови OLED екрани с пасивна матрица.

Всичко това представлява първата вълна от една революция в производството на екран за най-различни устройства. И тук залогът е много по-голям, отколкото при клетъчните телефони, за които DisplaySearch изчислява, че през 2005 г. ще формират една десета от 75 млрд. щ. д., на колкото се равнява пазарът на екрани с течни кристали. През декември 2000 г. компанията е Margin стартира битката за този огромен пазар, спечелвайки златната награда за екран на Society for Information Display за напредъка си в OLED технологията, включващ прототипен 1,5 см екран с активна матрица, който се очаква да установи нов стандарт. След това последва хитът на прототипите, Kodak-Sanyo: 14 см панел с активна матрица - “Дебел, колкото лист хартия, наистина красив. Поставен до LID екран с активна матрица той е просто съвършен”, ентусиазира се Ник Коланери, директор на DuPont за новата технология.

Всъщност трябва да се вярва на шумотевицата в индустрията с дисплеи. OLED технологията притежава потенциала да преобрази изцяло ситуацията в момента. Едната възможност е да се намалят чувствително производствените разходи като се принтват екрани директно от inkjet принтер върху субстрата. Seiko Epson демонстрираха юли 2000 г. цветен 6,3 см екран, направен чрез този метод.

Друга стъпка може да е замяна на стъклото с пластмаса. Това ще доведе до по-евтино производство и по-леки екрани. Но най-важното е, че когато субстратът е пластмасов, ще е по-лесно да си представим промяна в сегашния начин на производство и превръщането му в автоматичен процес, при който екраните се правят по-скоро като вестници.

Отвъд новите форми на производство, идва възможността за една още по-голяма стъпка, при която полимерите ще заменят силикона в изработването на активните матрици. Philips, Electronics, Lucent Technologies и Plastic Logic представиха прототипи, реализиращи тази идея. Комбинирана с пластмасовия субстрат ще доведе до друг крайъгълен камък - електронната хартия.

Минусите на OLED

Разбира се, все още е рано да се говори за масово навличане на електронната хартия и другите напреднали технологии, тъй като OLED технологията среща трудности при почти всяко приложение. Един от сериозните проблеми е и нейното най-голямо предимство, а именно цветът. За около един месец работа екраните на Кодак започват да изобразяват доста променливи цветове. Първо се появяват проблеми с червеното и синьото и така се получава доста зелен екран. Cambrige Display Technology са се справили по-добре с този проблем и техните полимерни дисплеи достигат 100 000 часа работа за червеното и 30 000 часа за зеления цвят, но само 1000 за синия. И двете технологии са може би достатъчно добри за клетъчни телефони, които обикновено се използват 2200 часа средно през годината и може да се сменят преди екраните да започнат да се обезцветяват. Но такова представяне не е достатъчно за handheld или laptop устройства, при които се необходими поне няколко хиляди часа живот. “Дали новата технология ще се справи с този проблем ще покаже времето”, признава г-н Танг от Кодак. Но най-голямото предизвикателство пред OLED не е толкова технологично, колкото комерсиално. Докато екраните с течни кристали не са толкова атрактивни и качествени като OLED екраните, те все пак са надеждни и на достъпни цени - техните производители без съмнение ще открият нови начини за намаляване на цената им. Производителите на LID монитори нямат намерение просто да се предадат и да се оттеглят, а ще се борят за оцеляване. А това означава, че ще се появят наистина нови неща и един от тях може да са точно OLED екраните.

2. Битката за енергията на бъдещето продължава

Засилването на глобалните комуникации тласка учените да разработват по-мощни и по-миниатюрни източници на “складирана” енергия, каквито са батериите от всякакъв вид. Батериите присъстват навсякъде в електрониката, информатиката, комуникационните технологии и др. Ясно е, че за в бъдеще портативните компютри, мобилните телефони и различни други уреди не могат да минат без тънките, малки и относително евтини батерии. Интересът към създаване на екологично чисти електромобили например, които ще променят представите ни за пътуване, също стимулира появата на нов тип акумулаторни батерии. Вероятно на първо време масовата кола на бъдещето ще използва комбинирано бензин и електроенергия, като съотношението ще се променя постепенно в полза на “чистите” електромобили, докато бензинът бъде изоставен. Един от първите опити в тази област бе прототипът на Приус на Тойота.

Голямата част от лидерите в технологиите по производството на батерии са американски и японски компании. Напоследък към тях се опитва да се присъедини и френската Сафт, дъщерна компания на Алкател. Тя похарчи през 2000 г. 200 млн. щ. д. за пускането на пазара на нов тип високоефективна ултратънка литиумна батерия. Тя ще намери приложение в мобилните телефони и личните органайзери. Върху тази нова фамилия от супермощни, компактни и екологично чисти батерии работи и американската Valence Technology със седалище в Лас Вегас. Тя откри през 2000 г. завод за 250 млн. щ. д. в Северна Ирландия за тяхното масово производство. Ако то потръгне от компанията заявяват: “...в продължение на години ще бъде първи, без конкуренция”.

Неотдавна израелската фирма Пауър Пейпър оповести, че е създала батерия тънка като лист хартия. Тя ще се прилага в медицинското оборудване и микроелектрониката, производството на играчки и карти с чипове. За разлика от обикновените батерии тя може да бъде произведена с различна форма и размери, както и да бъде приспособена към самия продукт. При създаването й са използвани нетоксични материали.

Зареждане на батерия с натискане на клавиш.

Сред другите новости е патентована от американската компания “Компак” клавиатура, която позволява батерията на преносим компютър да се презареди само като се натискат клавишите. новата система позволява преносимият компютър да се използва в продължение на 10 часа. Продължителността на живот на материята достига 3 часа. Технологията се състои в това - кинетичната енергия, получена при натискането на клавишите, да се превърне в електроенергия. Всеки клавиш е снабден с миниатюрен магнит и навита електрическа жичка. При натискане на клавиша магнитът минава през жичката и генерира ток, с който се презарежда батерията. Вградените батерии могат да се олекотят и да се удължи животът им. Така теглото на портативните компютри ще се намали и ще достигне един килограм.

Изследователите разработват конкуренти на батериите - горивни клетки. За разлика от батериите, които складират енергията, горивните клетки я произвеждат. Това става чрез смесване при специфични условия на хидроген и оксиген, които произвеждат електроенергия. Първите горивни клетки са използвани в космическите кораби. Водещи компании в тази област са американските Дженерал Илектрик, Юнайтед Технолоджис и Балард, основният пакет от акции на която притежават Даймлер-Крайслер и Форд. На базата на горивните клетки се проектират стационарни генератори на енергия, генератори за турбини, нови двигатели за автомобили, отоплителни системи за жилища и други.

3. Успешен трансфер на технология
във фирма “Траяна Пласт” ООД

По време на технологичния трансфер, извършен във фирма “Лудогорие-91” АД с помощта на Европейския иновационен център - България в началото на 2001 г., г-н Алексиев, специалист от “ИКЕА” - България, се запозна с шведския експерт в мебелното производство г-н Ола Хугосон. Запознанството се оказа особено полезно при решаването на сериозен и неотложен проблем, възникнал при поддоставчика на голямата шведска фирма “ИКЕА” - фирма “Траяна пласт” ООД, гр. Ст. Загора.

Предприятието произвежда изделия от огънат фурнир за “ИКЕА”. Изделията са седемпластови, произвеждат се чрез подгряване с ток висока честота и едновременно пресоване в алуминиева матрица с помощта на хидравлична преса. Оказва се, че от пресата излиза недопустимо количество брак, а в последващия етап на отпускане за 72 часа броят на бракуваните изделия се увеличава още повече. Поради структурата си и начина на обработка детайлите се усукват и се получават недопустими отклонения от равнинност.

В решението на възникналия технологичен проблем се включва Иновационният център от Северна Швеция и Европейският иновационен център - България.

В средата на месец септември 2001 г. г-н Ангел Милев, експерт в ЕИЦ - България, извърши технологичен одит на производството на фирма “Траяна пласт” в с. Кирилово. С помощта на технолозите и собствениците на предприятието бяха установени проблемите на цялостното производство и беше направено детайлно описание на конкретния проблем, г-н Хугосон беше започнат с проблема.

Г-н Хугосон, координаторът на ЕИЦ - Швеция, г-жа Бринефал и г-н Ангел Милев от ЕИЦ - България, посетиха предприятието в с. Кирилово и извършиха оценка на настоящото положение. Тяхното заключение беше, че проблемът идва от възникващите вътрешни напрежения в изделието след втвърдяването на лепилото. Това се получава в резултат от висока и неравномерна влажност в материалите и от неравномерно нагряване.

В резултат на предварителната кореспонденция г-н Хугосон беше донесъл елементи за подгряваща система - негова лична разработка, но въпреки това беше решено най-напред да се направят проби с подмяна на материалите и с предварително подсушаване на фурнирите.

Изделието се състои от два лицеви орехови фурнира и пет вътрешни букови фурнира.

Първите опити бяха проведени с подмяна на материала на вътрешните слоеве - буковият фурнир беше сменен с тополов в един случай с МДФ - в другия. Тополовата дървесина се характеризира с по-слаба промяна на обема на влакната при различна влажност, а МДФ - с равномерната си структура във всяка точка на обема. Изискванията на “ИКЕА” бяха за букова вътрешна дървесина и смяна на материала би означавала и промяна на договорните условия. Беше решено да се премине към подмяна на подгряващата система - целта беше да се постигне равномерно и плавно подгряване на дървесината.

Така в края на първия ден беше монтирана системата за подгряване, донесена от г-н Хугосон. Тя се състои от алуминиеви плочи с канали, в които след необходимите изчисления се монтират съответният реотан и термодатчик, свързан към терморегулатор.

Опитите продължиха и през втория ден. ТВЧ източникът беше изключен и подгряването се извършваше само от новата система. Резултатите бяха повече от окуражаващи - бракът от пресата беше намален наполовина, а все още имаше възможност за оптимизиране на процеса.

Така в края на деня собствениците на предприятието решиха да закупят монтираната вече система за подгряване.

Проверката на резултатите след 3-дневния престой на продукцията показа, че бракът е намалял повече от три пъти, производственият процес се е стабилизирал и договорът може да се изпълнява ритмично.

Освен новата система за подгряване собствениците на фирмата имаха възможност да се консултират по най-различни проблеми с шведския експерт. Обсъдени бяха проблемите по друго тяхно изделие и бяха направени препоръки за изработване на нова матрица, с която това изделие да бъде произвеждано максимално ефективно.

В резултат от внедрената нова технология предприятието постигна високо качество на продукцията, успя да влезе н нормален ритъм на изпълнение на договора и ще може да го преподпише за следващата поръчка. Една малка фирма запази производството си и ще има всички шансове за бъдещо развитие.

Контактът на фирмата с шведския експерт не спря до тук - в момента предприятието се интересува от евентуалната доставка на инструменти за шлайфане на дървени повърхности и нови помощни материали за изработка на матриците.

Използвана литература

Бенев, Бенко; “Мениджмънт на иновациите” изд. къща “Б-М”, 1996
Петров, Марин; Славова, Миланка; “Как да превърнем идеята в продукт”; Изд. “Princeps”, 1996
Георгиев, Иван; Цветков, Цветан; “Мениджмънт на фирмените иновации и инвестиции”; УИ “Стопанство”, 1997
Ценов, Д.; “Научно обслужване на производството” - СА, Свищов, 1990
сп. “Проблеми на труда” бр. 8, 1997
сп. “Вести” - окт.-дек., 2001 г.
Erhorn, Craig; Stark, John; “Competing by Desian” Creating Value and Market Advantage in New Product Development; An Inprint of Olive Wight Publications, Inc; “Oneo”
Интернет

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета