|
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
Управление и организационна структура на "Български държавни железници" ЕАД.
"БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” ЕАД е регистрирано ЕДНОЛИЧНО АД с държавно имущество със седалище и адрес на управление София, община Средец, ул. Иван Вазов №3 и с предмет на дейност : Предоставяне на железопътни транспортни услуги за превоз на пътници и / или товари във вътрешно или международно съобщение и всички други дейности, които не са забранени със закон.
Дружеството е с 10 000 000 /десет милиона ле капитал ва /.
Едноличен собственик на капитала е Държавата - Министерски съвет. Дружеството е правоприемник на Национална компания “Български държавни железници” и се представлява от Изпълнителния директор .
Постоянните клиенти на БДЖ ЕАД са :
Кремиковци АД,
Юнион миниер АД,
Мина Бобов Дол АД,
Стомана Индъстри АД,
Лукойл Нефтохим АД,
Мина Станянци ЕАД,
Каолин ЕАД,
Девня цимент АД,
Петрол АД,
Трансбалкани,
Продос,
Топливо ЕАД,
Неохим АД,
Транстрой Варна,
Транстрой АД София,
Оптима Турс
други
като първите 7 формират около 45% от общият обем на товарните превози.
"БДЖ" ЕАД разполага с ДМА на стойност 176 430 хил. лева и ДНМА за 2730 хил. лева. Общо дълготрайните активи са за 183 333 хил. лева или 71,4 % от актива на дружеството. Най- голям относителен дял в стойността на ДМА заемат електрическите и дизелови локомотиви, товарните и пътническите вагони, контейнерите, други транспортни средства и подвижен жп състав общо за 109 870 хил. лева.
Първата жп линия на територията на България, свързваща Русе и Варна, е пусната в експлоатация на 7-ми ноември 1866г.
Съгласно Закона за железниците, приет от Народното събрание на 31-ви януари 1885г., държавата изцяло поема строителството и експлоатацията на железопътната мрежа в България. По силата на този закон се създава системата на Българските държавни железници.
На 1-ви август 1888г. е открита първата жп линия, свързваща Цариброд-София-Вакарел, която е изцяло проектирана и построена от български инженери и проектанти.
Като железничари са работили и такива изтъкнати фигури от социо-политическия живот на България към края на 19в. като Тодор Каблешков, Иларион Драгостинов и Захари Стоянов.
По онова време едно от местата за развлечение в празник бе станцията. Като излезнеха от черква, мъже, жени, "докаросани като за сватба", отиваха там, да постоят час-два, да гледат идването и заминаването на влаковете. Бе залегнало убеждението, че всеки благоприличен гражданин трябва да дохожда на станцията поне веднаж в месеца, когато времето е добро, да изпие шише "лимоната" в бюфета, дето да го видят с какво е облечен. Тези празнични посещения престанаха, когато бяха въведени перонните билети.
В началото на 20 век вагоните бяха малки и разделени на купета, които не се съобщаваха помежду си; вратите на купетата бяха от двете страни. Кондукторите на влака винаги се показваха неочаквано по прозорците на вратите, като ония дяволчета, които изскачат автоматично от кутийка; вечер носеха закачени на гърдите си малки фенерчета с газ. Знакът, че влакът тръгва бе трикратното биене на звънец, окачен на фасадата, след което кондукторът изсвирваше към машиниста с малко рогче, след което извикваше "Фертиг!".
Наличието на железопътна станция във всеки иначе незначителен градец му придаваше лъх на космополитен кръстопът. Това се отнасяше най-вече за гранични гари като Цариброд (който по онова време се намираше на територията на нашата страна). Бюфетът на гарата беше известен и в София с хубавата си кухня. Обикновено, когато пътниците биваха по-многобройни, нашият артист-готвач изиграваше своя номер: с бяла престилка и бяла шапчица той минаваше през пълната с пътници зала, запътен към нашата маса, дигнал високо пред себе си поднос с бухнал златисто-бял омлет-суфле, полят с малинов сироп и посипан със захар, върху който мърдаха сините езичета на запален ром. Това беше реномето на заведението пред чужденците: да запомнят хубаво влизането или излизането си от нашата земя.
На 20-ти декември 1906 започна първата генерална железничарска стачка, подкрепена от няколко водещи политически партии и професионални съюзи. Стачката приключи на 31-ви януари 1907г., след като правителството удовлетвори исканията на железничарите (осемчасов работен ден, осигуряване на безопасността и хигиената в службата и др.).
През юни 1920г. целият наш народ отпразнува Вазовия 70-годишен юбилей. Основните чествания бяха в Пловдив. За тази цел беше отпуснат специален влак, с който пътуваше знаменитият юбиляр, министри, професори, академици, видни общественици и писатели (интересна подробност е че до Девети септември членовете на Писателския съюз имаха привилегията да пътуват безплатно по БДЖ).
Тук е мястото да се отбележи, че един от големите съвременни поети на България, отличаващ се със своя неповторим и ярък поетичен изказ, Никола Вапцаров, е работил 2 години като огняр в локомотивното депо в София.
През 1950г. за първи път се празнува Денят на железничаря - през първата неделя на м.август.
През 1963г. е пуснат в експлоатация първият електрифициран участък: София - Пловдив.
През 1978г. е открита фериботната линия Варна - Иличовск.
В началото на 21в. светът стана свидетел на усилията на България, насочени към приемането й в ЕС. В тази връзка, нашата страна започна да прилага съответните директиви на ЕС, както и практиката на много от европейските държави, и Народното събрание прие нов Закон за железопътния транспорт, който влезе в сила на 1-ви януари 2002г. Съгласно този закон Национална Компания "Български Държавни Железници" беше разделена на две отделни предприятия: оператор (БДЖ-ЕАД) и инфраструктурна компания(НК "ЖИ").
Анелия Крушкова
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР
НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА
Христо Първанов
Наско Цанев
Росица Попова
Михаил Драгиев
Николай Паскалев
г-н Наско Цанев
Обща информация за основните обемни показатели на БДЖ ЕАД:
година |
1990 |
1991 |
1992 |
1993 |
1994 |
1995 |
1996 |
1997 |
1998 |
1999 |
2000 |
2001 |
2002 |
Превоз на пътници |
102399 |
72787 |
75909 |
76085 |
65740 |
58740 |
58939 |
82656 |
64260 |
53112 |
50029 |
41817 |
33719 |
Пътниккилометри |
7793 |
4866 |
5393 |
5837 |
5059 |
4693 |
5065 |
5886 |
4740 |
3819 |
3472 |
2990 |
2598 |
Превозени товари в хил. тона
година |
1990 |
1991 |
1992 |
1993 |
1994 |
1995 |
1996 |
1997 |
1998 |
1999 |
2000 |
2001 |
2002 |
Хил.т. |
63253 |
35238 |
32261 |
31417 |
30274 |
32916 |
30118 |
29220 |
24461 |
21089 |
21081 |
19285 |
18500 |
млнткм |
14132 |
8685 |
7758 |
7702 |
7773 |
8595 |
7549 |
7444 |
6152 |
5296 |
5538 |
4904 |
4627 |
Извършена работа по вид товар през 2002 година
Вид товар |
хил.тона |
млн.т/км |
Въглища |
4894,74 |
858,86 |
Петрол |
1265,14 |
388,57 |
Руди |
2069,84 |
684,45 |
Метали |
3186,32 |
952,36 |
Машини |
109,66 |
33,14 |
Цимент |
385,69 |
88,44 |
Тухли |
15,40 |
3,59 |
Дървен материал |
321,76 |
80,36 |
Кариерни материали |
1199,23 |
98,34 |
Минерали |
1213,31 |
337,43 |
Зърнени храни |
220,33 |
45,32 |
Захарно цвекло |
2,66 |
0,34 |
Плодове |
14,37 |
4,83 |
Торове |
368,82 |
89,21 |
Напитки |
37,20 |
9,72 |
Други |
3195,61 |
952,49 |
ОБЩО: |
18500,08 |
4627,45 |
БДЖ ЕАД членуват в редица международни професионални организации, сред които:
БДЖ ЕАД имат дялове в международни дружества като:
БДЖ ЕАД са членове на тарифни съюзи и обединения по продукт, като:
БДЖ ЕАД имат търговски и оперативни отношения със всички европейски железопътни предприятия.
Координацията на международната дейност се осъществява от началника отдел "Международна дейност и протокол" Г-н Димитър Боев, който е ЛИЦЕТО ЗА КОНТАКТ на БДЖ ЕАД по въпроси свързани с организацията и реализирането на международните контакти на компанията.
С телеграма № 1768 от 18.12.2002 година, публикувана в Тарифни известия бр.1 от 09.01.2003 г., “БДЖ” ЕАД е уведомила всички свои клиенти и обявила до всички гари, товаропътнически служби и поделения за превозна дейност, своята търговска политика за 2003 г.
На основание Заповед № 752 от 18.12.2002год., при превоз на товари по железопътен транспорт, превозните цени следва да се изчисляват по общите условия на съответната тарифа и при съблюдаване на следните основни положения, валидни за всички клиенти на “БДЖ” ЕАД, за периода от 01.01.2003 година до 31.12.2003 година:
“БДЖ” ЕАД разполага с необходимата материална база, професионална подготовка, опит и международни контакти.
превоз на стоки в изолирани вагони;
превоз на стоки в изолирани блок-влакове;
превоз на стоки в регулярни маршрутни влакове по съгласувани с другите железопътни администрации маршрут, разписание и цени;
превоз по специално договорени транспортни схеми;
превоз на тежкотоварни, извънгабаритни и необикновени пратки
превоз в комбинирано съобщение: “БДЖ” ЕАД може да организира превози от типа RO-LA по различни системи (непридружаван и придружаван транспорт)
превоз на стоки от/до българските Черноморски пристанища Варна и Бургас, включително в ГТК, обработвани в терминалите на тези пристанища; превоз на стоки от/до българските Дунавски пристанища Русе, Лом, Свищов, Силистра, Видин;
превоз по железница до гарите в Югозападна България, където да се осигури претоварване върху автомобили за Македония;
превози по ферибоот от/до Варна, Иличевск (Украйна), Поти (Грузия) с продължаване на транспорта по железница от/към страните от ОНД, Централна и Средна Азия.
Използвана литература: Internet, www.bdz.bg