|
|
|
Реферат
На тема:
Екологични рискове и екологична безопасност на стопанската дейност.
През последните две столетия страните от Северна Америка и Европа съществуват в условията на пазарна икономика. Добре са известни достойнствата на този тип стопанство ефективно използване на капитала, работната сила и други “фактори на производството” ; оперативно и ефективно реагиране на производството на промяната в търсенето и неговото адекватно удовлетворяване ; “автоматично” регулиране на пропорциите на общественото производство (“саморегулиране” на икономиката) и т.н. Заедно с това тези достойнства се съчетават с достатъчно сериозни “минуси” и “разноски”.Главни между тях са: ограниченото платежоспособно търсене, неустойчивостта на икономическото развитие и непредсказуемостта на промените в икономическата конюнктура. В крайна сметка посочените недостатъци на “пазарната” икономика се изразяват в кризите на свръхпроизводството, банкрута, забавяне на икономическия ръст, понижаване жизненото равнище на населението, социални взривове, унищожаване на стоковите запаси, “срутване ” на фондовите пазари. Фактически, става дума за пазарни рискове, свързани с неустойчивостта и недостатъчната прогнозируемост на фондовите, паричните, кредитните и стоковите пазари.
В ХХв., особено след втората световна война, страните с развита пазарна икономика(капиталистическите страни), се научили в определени граници да прогнозират и оценяват пазарните рискове и в известна степен да ги управляват. На макроикономическо ниво с оценката и управлението на рисковете се е занимавала и продължава да се занимава държавата, на макроикономическо ниво- разнообразните субекти на стопанската дейност- банки, промишлени предприятия, застрахователни компании и т.н. В тази област е натрупан богат опит, полезен за организацията на стопанската дейност в нашата страна, в условията на непрекъснат преход на икономиката към пазарни форми на стопанисване на държавно и корпоративно нива.
В последното десетилетие се появиха много публикации- наши и чужди-по проблемите на оценката и управлението на различните видове пазарни рискове- търговски, валутни, кредитни и т. н.
В повечето публикации по въпросите на рисковете в стопанската дейност се говори малко или въобще не се говори за новото “поколение” рискове, с които “пазарната икономика” на промишлено развитите страни започнала да се сблъсква не отдавна- в последните 10-20 години. Тяхното значение още не е осмислено на държавно и корпоративно ниво.
Впрочем тези рискове могат да се окажат дори по-опасни за отделните субекти на стопанската дейност и за цялата икономика и обществото, в сравнение с “традиционните” пазарни рискове. Да отделим две основни групи “нови” рискове.
Първата група нови рискове е свързана с процесите на “глобализацията”, завладяла всички страни в света и всички основни страни на обществения живот.
В литературата се говори основно за “плюсовете” на този процес и по-малко за сериозните минуси. Едно от опасните последствия на “глобализацията” е засилването на пазарната стихия, която промишлено развитите страни започнали да обуздават във втората половина на ХХв.Особеното на “глобализацията” е в това, че тя протича в условията на свиване на държавното регулиране на икономиката и подкопаването на националния суверенитет на държавите. В тази ситуация икономиките на отделните страни стават по-беззащитни пред стихията на стоковите, фондовите, кредитните и валутните световни пазари. Жертви на засилващата се стихия на пазара стават на първо място националните компании, неспособни да използват преимуществата на транснационалните операции и интернационализацията на бизнеса.
Това напълно се отнася за руските компании, причисляващи се към групата на крупните и формално имащи признаци на транснационални. Както справедливо се отбелязва в научната литература, от “глобализацията” могат да спечелят само няколко десетки най-крупни в света транснационални компании (ТНК) и банки, управляващи процеса на ”глобализация” и свой интерес. За преобладаващата част от световния бизнес “глобализацията” означава рязко засилване на пазарните рискове и неопределености, едновременно се изменя характера на тези рискове в сравнение с “традиционните” пазарни рискове от миналото. Ще отбележим, че “новите” пазарни рискове много по-трудно се прогнозират, а последствията от тяхната реализация нерядко са по-разрушителни. Тези рискове могат да се нарекат пазарни, а в определена степен условно, тъй като много кризи, възникващи в световното стопанство, се планират от тези ТНК, които си разчистват “пътя” към световните пазари или получават баснословни печалби от спекулации, за сметка на резките “раздвижвания” на пазарите. Често ТНК и ТНБ привличат към “управлението” на световните пазари “непазарни” сили- държавите за своето базиране, правителствата на които политически и идеологически осигуряват процеса на “глобализацията”.
Втората група рискове се отнася към групата на “извънпазарните”, обусловени от изострилите се в последните десетилетия на миналото столетие екологични и природно-ресурсни проблеми. “Извънпазарни” тези рискове могат да се нарекат условно, тъй като екологичните проблеми и проблемите на изчерпването на природните ресурси, в голяма степен са породени от пазарните фактори. Процесът на “глобализация” може още повече да изостри екологичната и природно-ресурсната криза- особено в страните, които не се отнасят към категорията на промишлено развитите страни и по-скоро явяващи се “обекти на глобализацията”. Такъв “обект” е и Русия, което я заплашва да се превърне в екологична и суровинна колония на ТНК и ТНБ.
Още преди 30 години в работите на Римския клуб са прогнозирало, че в началото на третото хилядолетие, темповете на икономическият ръст в света могат да се понижат или даже да придобият отрицателно значение под влияние на замърсяването на околната среда, изчерпване на невъзпроизводимите ресурси, намаляване на биопродуктивността на Земята, прогресиращата пренаселеност на планетата. Под влияние на такъв фактор, като растящият разрив в жизнените равнища между богатия Север и бедния Юг, по мнение на Римския клуб са възможни локални и глобални войни, мащаби, насоката и последствията от които не подлежат на прогнозиране.
Днес много прогнози на Римския клуб стават реалност. Рязко се увеличават рисковете на социално-икономическото развитие на отделните страни и на цялото човечество. На Конференцията на ООН на околната среда и развитието в
Рио-де-Жанейро през 1992г.(КОСР-92) се констатирали много екологични, ресурсни и социално-политически рискове за развитието на човечеството и били приети много решения за тяхното намаляване (“Дневен ред за XXI век”). Одобрени са общите контури на концепцията за “устойчиво развитие”. Оттогава измина десетилетие. Решенията на КОСР-92 останали на хартия, а светът не само не преминал към “устойчиво развитие”, но станал по-малко устойчив и прогнозируем. Свиването на държавното регулиране на икономиката, набелязано навсякъде по света, не спомага за решаването на природно-ресурсните и икономически проблеми. Даже най-върли апологети на пазарната икономика признават, че механизмите на пазарното “саморегулиране” не могат да осигурят радикално преодоляване на екологичната криза- необходима е сериозна регулираща и финансова подръжка от страна на държавата.
В тази работа е направен опит да се осмисли един аспект от този глобален проблем на екологичните рискове. Става дума за екологични рискове на стопанската дейност в условията на пазарна икономика.
Руските компании и други субекти на стопанската дейност в нашата страна още не са усетили напълно опасността, свързана с подобни рискове. Но с течение на времето, под влияние на “глобализацията” те напълно ще почувстват близостта на тези рискове(например стягането, доближаването на руските екологични стандарти до равнището на стандартите на промишлено развитите страни; приемането на Запада на икономически санкции против руските компании, замърсяващи околната среда и т. н). Даже много компании в промишлено развитите страни не са съумели изцяло да се адаптират към новата екологична ситуация в света и в резултат на това търпят сериозни загуби. Още повече зад граница е натрупан определен опит за пресмятане на екологичните рискове в стопанската (предприемаческата) дейност- опит за идентификация, за оценка на тези рискове и тяхното управление (в това число с помощта на такъв инструмент, като застраховането). В работата по възможност се отчита този опит и се прави опит той да се осмисли, като се вземе под внимание неговото използване в условията на Русия.
Изводите и препоръките, формулирани в книгата, ще помогнат на руските компании да налагат “икономически мениджмънт” и да провеждат екологични оценки, а също така да осъвършенстват финансовия мениджмънт за сметка на изчисленията във финансовата отчетност на екологичните рискове и на екологичните оценки.
ЕКОЛОГИЧНИ РИСКОВЕ И ЕКОЛОГИЧНА БЕЗОПАСТНОСТ НА СТОПАНСКАТА (ПРЕДПРИЕМАТЕЛСКАТА) ДЕЙНОСТ
СЪЩНОСТ, ОСНОВНИ ВИДОВЕ
Както е известно, понятията “екология”, “екологичен”, отначало към биологията; те са се използвали и се използват за разкриване на характера на взаимоотношенията, взаимодействието на живите организми със заобикалящата ги околна среда.
1.1.1. ОБЩИ ПОНЯТИЯ: ЕКОЛОГИЧЕН РИСК И ЕКОЛОГИЧЕН ОБЕКТ
В края на ХХ-началото на XXI век, екологията започнала да става твърде сложна система от знания и науки; в нея влизат: екология на човека; социална екология; промишлена екология; глобална екология и т.н.Съдържанието на понятието “екология”, “екологичен”, излязло далече извън рамките на биологията; с тяхна помощ днес се описват взаимоотношенията на човека със заобикалящата природна среда, на обществото като цяло, на икономиката, на другите сфери на обществения живот. В определена степен се изменяли също представите за заобикалящата околна среда (за нейните рамки и състав): покрай биосферата (в състава на която на свой ред влизат литосферата, атмосферата, хидросферата, растителния и животински свят), започнали да се появяват понятията “техносфера”, “социална и културна среда” и т.н.
Важно за разкриването на термина “екологичен риск” е понятието “екологичен обект”. Под него се разбира обект, намиращ се под влиянието на разнообразни фактори и околната среда (биосфери, техносфери, социосфери). За целите на изследването- в зависимост от поставените задачи- в качеството на екологични обекти могат да се избират различни семейства, видове, подвидове и други групи представители на животинския и растителния свят.(с това се занимава преди всичко биологията и общата екология). Безусловно най-важният екологичен обект- човекът- с неговото изучаване се занимава медицината, екологията на човека, медицинската екология и други науки. Накрая, в качеството на екологичен обект може да бъде избрано обществото като цяло или отделни социални групи. Тези екологични обекти се изучават от социалната екология, която започнала да се формира от 70-те, 80-те години на ХХв.
Измененията в околната среда могат да носят както еволюционен, така и скокообразен характер и са способни сериозно да влошат съществуването на всякакви екологични обекти, да предизвикват в тях качествени промени и даже да доведат до тяхното пълно разрушаване (до тяхната гибел). Сега ние можем в най-общ план да определим понятието “екологичен риск”(ЕР).
Екологичен риск-това е вероятност за промяната и (или) разрушаването (гибелта) на екологичния обект в следствие на измененията в околната среда. В даденото определение в основата се поставят вероятните изменения на екологичния обект, т.е. те са първични по отношение на измененията в околната среда. Такава йерархия има практическо значение- позволява да се избягва разглеждането на безкрайния брой фактори на околната среда и да се идентифицира ограничен брой съществено значими за дадения екологичен обект фактори, да се осъществява тяхната задълбочена количествена и качествена оценка и управлението на съответните рискове.
Екологични обекти- това са отделните социални групи. Тяхното разделяне е възможно да става по най-различни признаци: по териториално-географски признак, по национално-етнически, по социално-имуществен, професионален, отраслов и т.н. От наша гл.т., в качеството на екологичен обект може да се разглежда също компания, предприятие, всеки друг субект на стопанската дейност.Стопанисващият субект, независимо от неговата отраслова принадлежност, от мащабите и характера на дейността, на организационно-правовите форми и други характеристики, може да се определи като специфична социална група.
Съществуването и развитието на групата е възможно само при определени условия- социални, политически, икономически, екологични и др.В известна степен тук е възможна аналогия с всеки жив организъм, който може да расте и да се размножава само при определени параметри на околната природна среда.
Научно-техническата революция, нарастването на ролята на държавата в стопанския живот, глобализацията на икономическите и политическите процеси и др. обстоятелства, довели до съществена промяна на условията на функциониране на субектите на предприемаческата дейност. Наред с търговските рискове, тяхното успешно развитие и дори съществуването им, днес е застрашено от научно-технически, политически и социални рискове. В качеството на самостоятелен, в последните 10-15 г. понякога отделят екологичния риск на предприемаческата дейност.
Тази връзка ще обърне внимание на това, как в последните години на ХХв. от обществото, от учените и от политиците се е възприемал проблема “частен бизнес-околна среда”.В 60-те, 70-те години на ХХв., промишлено развитите страни с пазарна икономика се сблъскали с рязкото изостряне на екологичните проблеми всъщност, с кризата на околната среда.Най-важната причина за тази криза е антиекологичната дейност на капиталистическите компании. От гл.т. на проблема “частен бизнес-околна среда”, субектите на предприемаческата дейност изпълнявали ролята на фактор или субект на екологичния риск по отношение на обществото като екологичен обект. Но постепенно, по силата на задълбочаващото се разбиране на екологичните взаимовръзки в обществото, на същественото нарастване на управляващата роля на държавата в областта на опазване на околната среда, увеличаването на броя и разрушителната сила на технологичните катастрофи и редица други обстоятелства, започнало да се сформира мнение, че частните компании и други управляващи са не само субекти, но също така и обекти на различните екологични рискове.
Не е правилно да се твърди, че ръководещите (стопанисващите) субекти никога досега не са били обекти на екологични рискове. До промишлената революция пред 18-19в. в структурата на икономиката на всички страни, преобладавало селското стопанство- ярък пример за стопанската дейност, подложена на различни видове екологични рискове (суша, урагани, студове, градушки, селскостопански вредители и т.н.). В съвременната икономика има други отрасли, които са чувствителни към промените на околната среда: например туризма, енергетиката и др. В дадения случай става дума за екологични рискове на стопанската дейност, свързани с промените на околната природна среда.
Може да се твърди, че в съвременните условия, зависимостта на икономиката от такива природно-екологични рискове значително е намаляла, под силата на понижаването на относителното тегло на такива екологично чувствителни отрасли, като селското стопанство и явното преобладаване в структурата на икономиката на отрасли, сравнително устойчиви на природно-екологичните фактори(минната и обработващата промишленост,сферата на услугите(с изключение на туризма), много видове транспорт, строителство). В определена степен се е понижила зависимостта от природно-екологични рискове даже на селското стопанство, за сметка на създаването на иригационни системи, устойчиви на засъхването на културите (суша).
1.1.2. НОВИ ЕКОЛОГИЧНИ РИСКОВЕ
За икономиката като цяло и за отделните стопанисващи субекти, се появили принципно нови екологични рискове, свързани с формирането и развитието през 19-20 век в целия свят (на първо място в промишлено развитите страни) на техногенна околна среда или техносфера: на промишлени обекти, обекти на енергетиката и на икономическата инфраструктура, военни обекти и т.н. Започвайки от средата на ХХв., техносферата се явява като мощен екологичен фактор, влияещ негативно на обществото.
Става дума за техногенните катастрофи, аварии, инциденти в най-различни отрасли на промишлеността: химическата, нефтопреработвателната, енергетиката (в това число атомната) и други. Източник на повишена техногенна опасност станали различните видове транспорт: морският и речният, въздушният, тръбопроводният, железопътният. Количеството и разрушителната сила на техногенните катастрофи и аварии в цял свят нарастват с изпреварващи темпове (по отношение на ръста на ВНП), което е проява на засилващата се неустойчивост на техносферата.
Екологичните рискове, обусловени от развитието на техносферата и засилването на нейната неустойчивост, по-нататък ще се наричат технико-екологични рискове. Според увеличаването на пространствената плътност на техносферата на планетата, особено в промишлено развитите страни, компаниите стават не само субекти, но и обекти на технико-екологични рискове. Такива обекти стават споменатите по-горе еколого-чувствителни отрасли (селско стопанство, туризъм, риболов, риелторски бизнес), достатъчно ”тънко” реагиращи на замърсяване на околната природна среда. Обекти на технико-екологични рискове могат да станат и вече стават компании на по-малко еколого-чувствителни отрасли.
Първо, при “нормална” производителна дейност, много компании се оказват и субект и обект на един и същи технико-екологичен риск. Типичен пример за такова “съвмещаване”, са химическите предприятия. Ако се приеме за 100% целият обем на замърсяванията, създавани в предприятията, то 95% от замърсяванията се оказват извън предприятията, а 5% - на територията на самото предприятие. Отчитайки ограничаването на територията на предприятието, можем да си представим доколко висока може да бъде концентрацията на вредните вещества в атмосферата и самото предприятие. В учебниците по промишлена екология, проблемите, пораждани от “самозамърсяването” на предприятията, се наричат проблеми на “работната среда” (с тях в предприятието се занимават специалисти по въпросите на здравето и безопасността на персонала).
Второ, при техногенните катастрофи и аварии, силата и радиуса на поражение могат да бъдат толкова значителни, че това да предизвика възникване на най-различни големи загуби на съседните предприятия-независимо от тяхната отраслова принадлежност. Така сериозната авария на (НЕС) може да се разглежда като сериозен технико-технологичен риск за намиращите се в съседство предприятия, даже ако те не се отнасят към еколого-чувствителните отрасли.
В последните три десетилетия на ХХв, отначало в промишлено развитите страни, а после и в другите, започнали да се приемат закони и други нормативни актове, насочени към екологичното регулиране на дейността на компаниите и предприятията от развитите отрасли на икономиката. Като допълнение, компаниите и предприятията попаднали под всенарастващото влияние и контрол на обществеността, която изисква от предприемачите безусловно спазване на екологичните закони и норми (често тези изисквания се оказват по-строги, отколкото изискванията на законите).
1.1.3. Еколого-социална околна среда
Компаниите и предприятията в края на ХХв., започнали да функционират в принципно нови условия на еколого-социалната околна среда, под която ние разбираме:
Компаниите се опитват да се приспособят към съществуване в сравнително нови за тях условия на еколого-социалната среда, използвайки два основни начина:
Друго е, когато нарушаването на екологичните закони и норми възниква не в резултат на зла умисъл, а поради небрежност, поради недостатъчната квалификация на специалистите или поради липса на средства. Такива ситуации има навсякъде около нас. От ръководителите на компаниите се изисква добро познаване на екологичните въпроси, опит в екологичният мениджмънт, целенасочени усилия за изпълнение на екологичните въпроси и норми.
Смятаме, че вероятността (причината) за нарушаване на екологичните закони и норми поради небрежност, недостатъчна квалификация на ръководителите и специалистите на компаниите, липсата на необходимите ресурси и на други вътрешни причини, може да се квалифицира като екологичен, или по-точно еколого-нормативен риск на компанията.
Много ръководители на компании в промишлено развитите страни отбелязват, че най-много сериозни рискове и проблеми у тях възникват не във връзка с изпълнението на текущите екологични закони и норми, а във връзка с проблемите на еколого-социалната среда, които те справедливо отнасят към раздел външни фактори.Става дума за не винаги очаквани трудно прогнозируеми изменения на екологичните закони и норми по посока на тяхното обуславяне.
Това крайно затруднява дългосрочното планиране в компанията, пораждайки понякога значителни допълнителни разноски (например във връзка с необходимостта от техническа реконструкция на производството). Този риск е прието да се нарича риск за изменение на екологичното законодателство.
Друг вид промяна на еколого-социалната среда са акциите на обществеността за защита на околната среда, насочени против частния бизнес изцяло, против предприятията от определени отрасли на икономиката или против отделна конкретна фирма. Често пъти такива удари на еколого-социалната активност трудно се прогнозират и са неочаквани за предприемачите. Разбира се, не става дума за тези компании, които явно нарушават екологичните закони и норми. Действията на обществените организации и населението по отношение на такива компании (изисквания за обезщетение, за загубите, преустановяване на операциите или закриване на предприятията), са закономерни и не трябва да се разглеждат като неочаквани. Но в реалния живот на нападки от страна на обществените организации и населението могат да се подлагат и компании, чиито действия напълно се вместват в рамките на екологичните закони и норми. Нерядко движещи сили на такава еколого-социална свръхактивност стават мотиви, които далеч не са екологични, а политически и конкурентни(друг въпрос е, че редовите членове на обществените организации и населението не подозират нищо за тях). Рискът от подобен род нападки срещу компанията от страна на активисти по екологията ще наречем еколого-политически риск.
Разглежданите по горе основни видове екологични рискове са представени в таблица 1.
Основни видове екологични рискове в стопанската дейност
|
Видове/подвидове екологични рискове |
Основни признаци (природа на риска) |
|
Обусловен е от промените в околната природна среда |
2.1.Риск на устойчивите техногенни въздействия 2.2.Риск за катастрофални техногенни въздействия |
Обусловен е от появата и развитието на техносферата(околната техногенна среда) Замърсяване и други изменения на околната среда в резултат на обичайна(безаварийна) стопанска дейност Замърсяване и други изменения на околната среда в резултат на техногенни катастрофи, аварий, инциденти |
3.2. Еколого-политически риск |
Обусловен е от защитната реакция на държавата и обществото за изостряне на екологичниге проблеми чрез формиране и развитие на еколого-социална среда Обусловен е от приемането на задължителни за стопанисващите субекти екологични закони и норми Обусловен е от екологичните акции на обществеността(на екологични организации, на политически партии, на населението) по отношение на стопанисващите субекти |
1.2. Екологични рискове на предприемаческата дейност: механизми за реализация
В контекста на проблема за екологичните рискове (ЕР) на предприемаческата дейност, е много важно понятието “екологично събитие”, т.е. реализиран екологичен риск. За идентификацията на значимите за компанията екологични рискове (ЕР), за тяхната количествена и качествена оценка, за организацията на ефективно управление, е необходимо добре да се познават механизмите на действие на екологичното събитие (ЕС) върху компанията.
В тази връзка се явяват редица теоретични и методологични въпроси :
на какви параметри, показатели, аспекти на дейност на компанията, е необходимо на първо място да се обръща внимание при оценка на действието на ЕС?
1.2.1. Екология на човека
В екологията на човека, влиянието на екологичните фактори и екологичните събития върху него се оценява с помощта на такива показатели, като заболеваемост, трудоспособност, способност към репродукция, смъртност. По същият начин за субекта на предприемаческата дейност е необходимо отделянето на ключовите параметри, позволяващи да се оценява влиянието на екологичните фактори и екологичните събития. Подборът на ключовите параметри за стопанският субект е твърде прост: това са параметри (характеристика), които осигуряват неговото оцеляване, развитие (ръст), максимално дълго съществуване.
1.2.2. Компанията в условията на екологични рискове
Да разгледаме влиянието на екологичните фактори и екологичните събития върху субекта на частно предприемаческата дейност(капиталистическа фирма) в условията на конкурентна пазарна среда. Основни цели, а едновременно и условия за съществуване на такъв субект са получаването и умножаването на печалбата, запазването и увеличаването на своята част на пазара. Съществуват и други цели и условия, но те са производни по отношение на горепосочените и не са универсални и задължителни за всички субекти (намаляване на издръжката на производството, внедряване на достиженията на научно-техническия прогрес, получаване на достъп до кредитните ресурси, до държавните поръчки, до източниците на суровини и т.н.).
Най-важните параметри (показатели), позволяващи да се оценява и регистрира действието на екологичното събитие върху компанията са следните:
Между екологичното събитие и промяната на един или друг параметър (показател) на компанията, може да бъде определен (понякога значителен) временен лаг.
Например ,едно от най-разпространеното за компанията екологично събитие е разкриването от държавните органи за контрол или от обществеността на факт на нарушение (фактическо нарушение от компанията на един или друг екологичен закон или норматив).
От този момент, до влошаване на финансовите показатели на компанията, могат да изминат няколко месеца или даже години (оформяне на иска, оценка на загубите от специалисти, прослушване в съда, изпълнение на решението на съда).
Възможни са обаче екологични събития, които буквално мълниеносно се отразяват върху много параметри на компанията. Например, сериозна катастрофа в съседното предприятие може да нанесе моментално материална и финансова загуба на дадената компания. Друг пример за бързо влияние на екологичното събитие върху финансово-икономическото положение е екологичната акция на обществеността по отношение на компанията. Днес обществените екологични организации имат достатъчен опит в организирането на бойкоти на стоките и на шумни съдебни дела против компаниите от различни страни и на различни отрасли на икономиката. Бойкотите могат да водят до бързо понижаване на обемите на продажбите, съдебните дела (даже ако активистите по екология не ги печелят), към също толкова бързо понижаване на курса на акциите.
В съвременните условия, субектът на предприемаческата дейност функционира в екологична среда, която се формира от:
1.От околната природна среда, на която съответства природно-екологичен риск.
2.От околната техногенна среда, на която съответства технико-екологичен риск.
3. от еколого-социалната среда, на която съответства социално-екологичен риск.
Механизмите на действие на екологичното събитие (ЕС), съответстващи на тези основни видове рискове, съществено се различават един от друг.Например реализацията на природно-екологичните рискове (ПЕР) и на технико-екологичните рискове (ТЕР), се проявява под формата на пряко физическо въздействие върху производствено-икономическия потенциал на предприятието, под който ние разбираме съвкупността от материално-веществените елементи на активите на компанията и нейният човешки потенциал. Производствено-икономическият потенциал на предприятието включва в себе си следните елементи:
Всякакви количествени и качествени изменения на производствено-икономическия потенциал на предприятието, предизвикани от реализацията на екологическите рискове, през верига от различни причинно-следствени връзки, могат да се отразяват върху главните финансово-икономически показатели на работата на компанията (обем и норма на печалбата, обем на продажбите и други). Но непосредственото въздействие на разглежданите рискове върху производствено-икономическия потенциал на предприятието, има физическа природа: въздействието може да бъде механично, химично, биологично, топлинно, радиационно и др.
Споменатите по-горе елементи на производствено-икономическия потенциал на предприятието, имат различна екологична чувствителност по отношение на реализираните рискове. Най екологично-чувствителен е “човешкият елемент”(работниците и служештите). В условията на съвременното промишлено предприятие, работниците и служителите могат да подложат на устойчиви техногенни въздействия, могат да се намират в условия на неблагоприятна “работна среда”. Ръководството на компаниите може редовно да изплаща компансации за увреждане на здравето в резултат на замърсяванията на “работната среда”. Но такива плащания не трябва да се отнасят към разреда на екологичните събития, къй като те са планируеми и постоянни. За екологичен риск и екологично събитие може да се говори съобразно други ситуации, когато “количеството преминава в качество”.
Когато работниците и служещите се намират постоянно в неблагоприятна “работна среда”, то след известно време (понякога много години, понякога даже след излизане в пенсия, на сътрудниците на компанията) може да доведе до сериозни заболявания и преждевременна смърт. Компенсациите, които компаниите са принудени да изплащат на пострадалите, могат значително да превишат “редовните” компенсации и сериозно да подкопаят финансовото положение на такива компании.
Влиянието на ТЕР върху “човешкия елемент” на производствено-икономическия потенциал на предприятието, може да се осъществява също така в други форми:
Непременно ли реализацията на ТЕР, предизвикваща нанасяне на вреди върху “човешкия” елемент на производствено-икономическия потенциал на предприятието, се отразява негативно върху финансово-икономическите параметри на компанията? Очевидно е , че в случай, когато за това е виновна дадената компания, (“системното”) замърсяване на работната среда; техногенните катастрофи, аварии и инциденти), тя търпи преките и косвени загуби:
В случаите, когато е виновна друга компания, ситуацията изглежда по друг начин. Теоритически компанията-виновник е длъжна да обезщети здравословните щети на сътрудниците на пострадалата компания, независимо от това, че тя не носи материални загуби. Заедно е това, несъвършенството на законодателните и съдебни системи даже на най-силно развитите промишлени страни, не позволява на жертвите оперативно и изцяло да получат такива компенсации. Разноските пък на пострадалата компания могат да се изразяват в това, че тя е изгубила висококвалифицирани специалисти, често трудно заменяеми. Но законите на нито една страна пряко не предвиждат изплащане на компенсации за подобен род вреди.
1.2.3. Земя
Друг екологично чувствителен елемент от производствено-икономическия потенциал на предприятието е земята-ресурс, които в селското стопанство е основно средство на производството, а промишлеността и в другите отрасли на икономиката, тя е територия за разпределяне на производствените и другите обекти.
В съвременните условия земята се подлага преди всичко на въздействие от страна на техносферата. Това е замърсяване на почвата с токсични и радиоактивни вещества; разполагане върху големи територии на твърди промишлени и битови отпадъци; разрушаване на плодородния слой поради откритото разработване на полезни изкопаеми, използване на тежки транспортни средства и т.н.
Вредите върху земята на стопанисващия субект могат да възникват както по вина на самия субект (на фермер, на промишлената компания), така и по вина на други субекти. В селското стопанство е много разпространен първият случай, когато фермерите, стремейки се максимално да увеличат текущите си показатели (обем на производството, продажби, печалба), прибягват към антиекологични методи за интензификация на производството: нарушават правилата на агротехниката, използват прекалено големи количества торове и различни отровни химикали и т.н. В резултат на това се нарушава структурата на почвата, започват ерозионни процеси, продукцията на растениевъдството и животновъдството съдържа повишена концентрация на вредни вещества и т.н. В дългосрочна перспектива, интензификацията на селскостопанското производство се превръща за фермерите в сериозни загуби.
За промишлените компании типична е ситуацията, когато на техните територии се натрупват остатъци от производството, складират се химически реагенти без необходимите мерки за безопасност, има случаи на замърсяване на почвата е нефтопродукти и масла и т.н. Такива замърсявания на територията се превръщат в сериозен проблем на “работната среда”, със всички произтичащи от тук рискове за компанията. Типични са ситуациите, когато принадлежащата територия на компанията, се подлага на заразяване по вина на други компании. Най-същественото е:
Очевидно е, че в двете ситуации компанията, чиято територия се подлага (или се е подлагала в миналото) на замърсяване, справедливо може да изисква от компаниите- виновници обезщетение за загубата, включвайки разходите за очистване (обеззаразяване) на територията. Това обаче не винаги е възможно. И работата съвсем не е в несъвършенството на законодателните или съдебните системи и други механизми за обезщетение. Най-сложна често се оказва идентификацията на компаниите-виновници. В упоменатата горе ситуация 1. в съседство с дадената компания могат да се намират десетки и даже стотици промишлени, комунално-битови и други обекти, различни транспортни магистрали и други обекти на икономическата инфраструктура. Да се идентифицира или друг източник и да се оцени неговия принос в замърсяването на територията, е твърде сложна ситуация. Що се отнася да ситуация 2., то тя е не по-малко объркана. За няколко десетилетия могли да се сменят няколко собственици и ползватели на територията. Още по-сложна е ситуацията, ако по-рано територията не е била обект на частна собственост, а е принадлежала на централното правителство или на местните власти. Не е изключено заравянията (на отпадъците) по рано са се извършвали от частните компании тайно, заобикаляйки закона.
Без да се спираме подробно на въздействието на техногенната среда върху такива елементи на производствено-икономическия потенциал на предприятието, като основни производствени и други фондове и запаси от суровини, материали и продукция, ще подчертаем, че в повечето случаи такова въздействие върху запасите не е съществено, а влиянието върху основните фондове е критично за компанията. Заедно с това в определени промеждутъци от време в продължение на няколко десетилетия “амортизацията” на основните фондове, под влияние на техногенните замърсявания може да бъде твърде съществена (например, разрушаване на здания и съоръжения, на оборудване, в резултат на замърсяването на атмосферния въздух със серни окиси и с други химически активни съединения). Този извод не се разпространява под формата на екологично събитие като техногенните катастрофи и аварии на атомните обекти. Резултат от тях може да бъде радиоактивно заразяване на всички елементи на производствено-икономическия потенциал на предприятието: на основните фондове на запасите, на земята и хората.
1.2.5. Екологични условия на стопанската дейност
В някои отрасли, освен “човешкият” и материално-веществените елементи (земя, основни фондове, запаси), в производствено-икономическия потенциал се включва неотражаемия в никакви баланси и документи на компанията трудно осезаем елемент - “екологични условия на стопанската дейност”(ЕУСД). И все пак най-силно ролята на този елемент се проявява в селското стопанство. Възможна е ситуация, когато качеството на основното средство на труда- земята, ще бъде най-високо,но все пак условията за селско стопанство ще бъдат неблагоприятни. Такива неблагоприятни условия могат да съществуват изначално (напротив, или превлажненост на почвите, низки средногодишни температури и т.н.), а могат да се създават в резултат на безконтролното развитие на техносферата. Примери за негативно влияние на техносферата върху екологичните условия на стопанската дейност (ЕУСД) в аграрния сектор на икономиката са киселинните дъждове, фитохимичния смог, локалните изменения на климата в резултат на работата на съоръженията на хидротехническите обекти, промяна в режима на подпочвените води и т.н.
Негативното влияние на техносферата върху екологичните условия на стопанската дейност (ЕУСД) , може да се проявява особено осезаемо в “екологичните отрасли”, където екологичните условия се явяват съществен елемент на производствено-икономическия потенциал на предприятието. В повечето случаи загубата, нанасяна от техногенните замърсявания на компаниите от (“екологовместимите” отрасли, е външна, т.е. създава се от другите компании-по правило от компании на други отрасли).
Що се касае за екологичните събития, свързани с околната среда, то тяхното влияние върху икономиката, изцяло днес е станало относително по-малко (макар, че абсолютните мащаби на загубите в резултат на природните стихии не намаляват, а растат). Все пак и на “екологовместимите” отрасли, които са най-чувствителни към промените в околната среда им се отдала възможност в известна степен да проведат мероприятия и да внедрят технология за смекчаване на последствията от подобен род промени.
И така, ние разгледахме в общ вид най-разпространените случай на непосредствено влияние на екологичните събития върху финансовото положение на компанията (виж рис.1)
|
Околна природна среда |
Околна техногенна среда |
|
Екологично събитие |
|
Пряко физическо въздействие
|
Производствено-икономически потенциал на предприятието |
||||
|
Земя |
“Човешки” елемент |
Основни фондове |
Запаси от ресурси и продукция |
Екологични условия на стопанската дейност |
|
Стопански процеси в рамките на компанията |
|
Финансово положение на компанията |
Рис.1 Опосредствено влияние на екологичните събития върху финансовото положение на компанията.
Заедно с това е възможно и непосредствено влияние на екологичните събития върху нейното финансово положение, когато от механизма на реализация на екологическите рискове, се изключва звеното “пряко физическо въздействие”.
]]>
