|
|
|
Курсова работа
На тема:
Състояние и перспективи за развитие в областта на българската енергетика.
05.2004г.
Съдържание:
Откъси:
................................
През 1992 г. министрите на страните от ЕС приемат Директива 96/92 на ЕС за либерализация на вътрешния европейски енергиен пазар. В съответствие с документа страните членки на ЕС трябва да променят законодателството си и поетапно да стартират процес на свободен достъп на потребителите до електроенергийния пазар. През ноември 2002 г. в Брюксел страните членки се споразумяват за пълна и едновременна либерализация на пазара на електроенергия и газ от 1 юли 2007 г. В директивата са изложени основните принципи за отваряне на пазара. Определен е редът, по който да протича този процес, както и редът на включване в пазара на трети страни на недискриминационна основа.
Основните причини, подтикнали държавите от ЕС за предприемане на реформата в енергийния пазар, са ниската ефективност и конкурентноспособност на собствената промишленост, а също и недостигът на инвестиции от страна на държавата за развитие на сектора. Подходът вече е доказал ефективността си. Резултатът от либерализацията е ръст на икономическата ефективност на електроенергетиката, намаляване на цените на електроенергията в резултат на ефективната конкуренция, повишаване на работата на генериращите мощности и намаляване на издръжката за производство, окрупняване на компаниите. Към настоящия момент в Европа повече от половината генериращи мощности се контролират от 7 компании.
Структурирането на пазара на електроенергия може да се окачестви като повратен момент в световната енергетика. Ако до стартирането му водещ елемент са били цените на електроенергията, от момента на първия етап на либерализацията водещ елемент става икономическата ефективност.
...............................
Либерализирането на енергийния пазар е едно от големите предизвикателства пред всички български правителства от 1990 г. насам. Енергийна интензивност на българската икономика е близо 10 пъти по-голяма от средната енергийна интензивност на Европейския съюз и близо два пъти по-висока от интензивността на другите икономики в преход. Енергоемкостта на икономиката не се е променила съществено от началото на реформата през 1990 г. и разликата между България и другите икономики в преход се задълбочи през последните години. Изграждането на конкурентен енергиен пазар е необходимо условие за по-ефективно използване и производство на енергия.
Основен “играч” в отрасъла е Националната електрическа компания:
Националната електрическа компания ЕАД (НЕК ЕАД) е създадена като еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие и седалище в гр. София.
Компанията има предмет на дейност: производство и пренос на електрическа енергия; централизирани покупки и продажби на електрическа енергия; снабдяване с електроенергия на потребителите, присъединени към преносната мрежа; внос, износ на електрическа енергия и енергийни ресурси; строителна и ремонтна дейност в областта на електропроизводството и електропреноса; инвестиционна дейност; внедряване и популяризиране на енергийната ефективност при производство и пренос на енергия; оперативно ръководство и координация на цялостния режим на работа на националната електроенергийна система чрез Централно диспечерско управление.
Сътрудничество на НЕК ЕАД с международни организации:
Продължиха връзките и сътрудничеството ни с организации като CENTREL, NORDEL, EFET, USEA, IAEA, CIDA, WEC, Икономическата комисия за Европа към ООН и други.
Сътрудничество с чуждестранни електрически компании:
НЕК ЕАД развива активно сътрудничество с чуждестранни електрически компании с цел улесняване на условията за търговия с електроенергия, както и за обмяна на опит при либерализирането на пазара на електроенергия.
Принос към преговорите с ЕС по глава Енергетика :
Продължи съдействието на експерти на компанията при разглеждането на документите в рамките на диалога България-ЕС във връзка с присъединяването на страната ни към ЕС.
Развитие на междусистемните връзки на ЕЕС - междусистемен електропровод 400 кV ТЕЦ "Марица изток 3" - п/ст "Алибейкьой" /Република Турция/.
.....................
До 1994 година българската енергийна система работеше в синхрон със системите на страните от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) по чисто технически причини - така се дава възможност за обмен на електроенергия в критични ситуации с колкото се може повече страни, което повишава надеждността на системата. След 1994 г. съществуваше друга синхронна зона с околните страни без Турция, която също допринасяше за повишаване на надеждността.
Работата в синхрон с мрежите на всички европейски страни дава възможност на България да се включи пълноценно в бъдещата трансгранична търговия с електроенергия на пазар, който е несравнимо по-голям. България вложи около 40 млн. долара за достигането на еврокритериите.
Немаловажно е и това, че като пълноправен член на организацията страната ни вече има възможност да участва и в координирането на правилата. В нашия регион това е доста важно, особено като се има предвид търкането с Румъния отпреди месеци. Тогава бе установено, че по непреодолими технически причини малка част от електроенергията, продавана от Румъния на Гърция през Сърбия и Македония, е преминала през българската мрежа. Румъния отказа да заплати каквото и да било под формата на транзитна такса, оправдавайки се с липсата на общоприети за нашия регион правила за търговия. Очевидно е, че като членки на UCTE нито Гърция, нито Румъния ще имат възможност да не спазват правилата.
Проблемът с прекратяването на доставките на ток за Турция се появява в началото на 2003 г. Първоначално турската страна намали вноса на електроенергия от България с около 8%. Впоследствие се появиха изявления на турския министър на енергетиката Хилми Гюлер, в които еднозначно се намекваше, че Турция ще прекрати доставките на ток от България. На 10 април, без официално уведомяване на нито една институция, турската страна едностранно прекрати вноса на ток от България. Първоначално НЕК изпадна в криза, но ако през юли Турция поиска ток от България, НЕК може и да няма свободен капацитет.
Към края на юни НЕК осъществява общо 46% от износа на ток в страните от региона, а от 1 юли ще заема 65%. Електроенергия се изнася за Македония, Гърция, Албания, Косово, Черна гора. Към настоящия момент износ на ток за страните от региона осъществяват Република Сръбска - 4%, Румъния - 28%, Сърбия - 22%.
............
Националната електрическа компания е подписала договори с Македония и Гърция за износ на 150 мегаватчаса електроенергия на месец.
В момента България изнася по 90 мегавата за Гърция, Сърбия и Черна гора. От лятото на 2003 г. е започат и износ на около 300 мегавата месечно за Италия чрез италианските компании "Енел пауър" и "Едисон".
На 29 май 2003 г. България и Турция да започнаха преговори на ниво министри за подписване на ново споразумение за износ на електроенергия за Турция.
........................
Темата е изготвена 04.2004г.
Най новата информация в темата от края на 2003г.
В темата не са посочени източници на информация.
]]>
