|
|
|
Казус
Екосистеми в Черно море
София 2004
Откъси:
..................................
Проблемът за екологичното равновесие винаги е бил много популярен. Обект на настоящият казус са екосистемите в Черно море.
Черно море като част от световния океан представлява един уникален морски басейн поради следните си специфични особености:
• Изолирано от световния океан;
• Огромен вток от пълноводни реки, който обуславя ниска соленост и висока еутрофност;
• Генетична обремененост с отровния газ сероводород, който заема 87 % от общия му обем.
По тези причини то е поставено в едно от челните места в списъка на застрашените от екологична катастрофа морета.
Тези обстоятелства обуславят по-ниското биоразнообразие и висока степен на чувствителност на неговата флора и фауна. Всичко това налага с повеляваща необходимост устойчиво използване на ресурсите, осъществяване на екологосъобразни стопански дейности и мерки за опазване и възстановяване на екосистемите в Черно море пред българския бряг.
Замърсяване на морската среда означава пряка или косвена дейност на човека, в резултат на която в морската среда, включително в устията на реките, се изхвърлят вещества или енергия, водещи или способни да доведат до вредни последици, като увреждане на живите ресурси и живота в морето, опасност за човешкото здраве и затруднения за дейностите в морето, включително риболова и другите форми на законосъобразно използване на морето, влошаване на качеството на използване на морската вода и намаляване на удобствата за отдих.
Отпадъците генерирани в пристанищата са от транспортни и риболовни кораби, танкери, товаро-разтоварни дейности, пътници и работещи в пристанищата, корабостроителни и кораборемонтни дейности, военни кораби, както и от много дейности. Генерираните отпадъци са основно пластмасови, дърво, метални, хартиени, стъкло, риболовни принадлежности, каучук, различни видове опаковки, хранителни, разсипани материали, които се транспортират и др. Всички тези отпадъци трябва да се третират съобразно изискванията описани в MARPOL Конвенцията, Приложение V.
Проучванията на отпадъците, генерирани от морските съдове и в пристанищата се оценяват на милиони тонове годишно. Ключов раздел от законодателството отнасящо се до депонирането и третирането на този вид отпадъци са изискванията за приемането на отпадъците в пристанищата и терминалите и наличието на съотвени съоръжения за тяхното събиране и преработка. Един от главните проблеми на екологичния мениджмънт за всички пристанища е прогнозирането на количествата от отпадъци и необходимото оборудване за третиране и депониране.
.......................
Кампанията за опазване на Черно море /едноименния проект/ има за цел изграждане на капацитет на местно ниво в черноморския регион на България и Румъния за въвеждане на устойчиви земеделски практики за предотвратяване и намаляване на биогенното замърсяване на Черно море и крайбрежните водни басейни. Специфичните цели на този проект са:
В рамките на проекта са предвидени следните дейности:
.......................
7. “A regional capacity building and networking programme to upgrade monitoring and forecasting activity in the Black Sea “ /ARENA/.
Този проект е финансиран от 5 -та Рамкова програма на Европейския Съюз и е подпомагащ на проекта “Black Sea GOOS' на Междуправителствената океанографска комисия на UNESCO / IOC, UNESCO/.
АRENA е първия проект на Черноморската Глобална Система за наблюдение на Океана (Black Sea Global Ocean Observing System - BSGOOS), която в момента се изгражда и ще бъде реална система за обмен на оперативна океанографска информация и прогнози, които да се използват ефективно в екологичния мениджмънт на пристанищните райони.
Чрез АRENA се цели да започне океанографска програма, която да определи и оцени ресурсите на региона, нуждите на оперативната океанография, да създаде Система за управление на база данни, да изгради информационна система между Черноморските страни, да повиши капацитета на младите учени чрез тренировъчни курсове и да подобри комуникацията между заинтересованите партньори.
Проекта е за Оперативна океанография и предоставя на крайните потребители, какъвто се явява и МОСВ, прогноза за състоянието на морската среда, като обхваща: хидрофизични полета /циркулация на водните маси, вълнение и морско ниво/., биологични полета /цъфтеж на фитопланктона/, химични полета /замърсители, в т.ч. петролни продукти, радиоактивност и др./ и седиментационни потоци.
Прогнозите се осъществяват чрез моделиране на упоменатите полета на основата на натрупаната статистическа информация на провеждания системен хидрофизичен, химичен, биологичен и геологичен мониторинг на териториално море и икономическата зона на Република България.
.....................
Темата е изготвена 04.2004г. Данните в нея са актуални към тази дата.
Използвана литература - 3 източника.
Темата не съдържа таблици и формули
]]>
