|
|
|
ЦЕНООБРАЗУВАНЕ С ОТЧИТАНЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА. СРАВНИТЕЛНО АНАЛИТИЧЕН МЕТОД
Цената на конкурентите е най-обективния критерий на размяната между контрагентите на вътрешния пазар. Тя отразява реалните условия на пазара и е най- добра ценова база за оцинка на конкурентноспособността , качеството, сроковете и ритмичността на доставките и другите търговско икономически условия.
Основната цел на методите на ценообразуване въз основа на конкуренцията е определянето на равнището на фирмените цени чрез пропорцията “цена-качество”.При приложението им се извършва сравнителен анализ на фирмените изделия и конкуриращите ги аналози по цени и качество.
Определянете на пропорцията цена - качество и използването и за целите на ценообразуването изискват от цялото многобразие на конкурентните стоки да се намери една или няколко, която да служи като основа при образуването на цените на новте изделия. Ролята на аналогични /базови /цени могат да изпълняват:
За оценка на качеството на потребителските стоки трябва да се използва комплекс от основни, характерни за функционлното им предназначение показатели: здравина, мощност, захарен градус, суровинен състав и др. И от допълнителни показатели, чието влияние върху качеството и потребителната оценка е по слабо изразено. За основа служат показателите от съответния стандарт, които се допълват с паказатели имащи значение за потребителя, но неотразени в стандарта. Обикновенно те са свързани с опаковка, дизайн, ергономичност и т.н.След подбора на аналога, фиксирането на обхвата на качествените показатели и равнището на неговата цена се определят различията в качествените показатели на двете изделия.
В съвременната специализирана литература, свързана с конкурентното фирмено ценообразуване, най-голямо значение и разпространение имат сравнително -аналитичният метод и параметричният метод на ценообразуване.
Сравнително аналитичният метод на ценообразуване се прилага при определянето на цените на новите взаимозаменияеми в потреблението изделия, които имат аналози на пазара. Те задоволяват едни и същи потребности, но с различни в тяхната качествена характеристика стоки.
Характерно за този метод на ценообразуване е, че чрез него се определят цените на новите изделия въз основа на цените на конкурентите на аналогични стоки, като се взема под внимание различията в качествените показатели. Прилагането му поставя определни изисквания към стокопроизводителите: изучаване на качествените характеристики на широк кръг взаимозаменяеми изделия, определяне на оптимални показатели за качество, определянето на качествените показатели по важност въз основа на оценката на потребителя и т.н. Основен източник на данни за такъв анализ и оценка на качестото и цените са пазарните изследвания провеждани от специализирани консултантски фирми и асоциации на потребителите. Методичният подход за определянето на пропорцията цена-качество и използването и при сравнително - аналитичният метод на ценообразуване се състои в следното:
В синтезиран вид логиката на сравнително аналитичния метод на ценообразуване навира израз във ф-та:
Цн = Ца . Кк
Цн цена на новото изделие
Ца цена на аналога
Кк коефициент за качество. Той се определя като сума от претеглените съотношения по формулата:
n
Σ Пн
I=1
S = ---------------------- .Т
n
Σ Пб
I=1
Пн количествените измерения на параметрите на новото изделие
Пб количествените измерения на параметрите на аналогичното изделие
Т тегло на съответните параметри в общата оценка за качеството
Приложението на САМ осигурява реализиране на принципа за равно качество - равна цена.
ДЕФИНИРАНЕ НА ПОНЯТИЕТО ЦЕНА
Класическото и най- разспространеното в икономическата наука понятие за цена е, че тя е паричен израз на стойността на стоката. Цената се описва още като парична форма и парично название на стойността Стойността от своя страна се представя като субстанция на цената, законът за стойността - като закон на цените, а цената - като стойностна категория или стойностно понятие.
Научното разбиране и практическото използване на понятието цена като паричен израз на стойността на стоката се поражда главно от:
Влаганото различно съдържание в понятието стойност
Възможността величината на цената да се разминава с величината на стойността
Изменението на мащаба на парите като ценова мярка на стойността на стоката.
Класическото разбиране за стойността е величина на обществено необходимото работно време, обществено необходимите разходи на труд /ОНРТ/ измерени в пари, на производството и реализацията на дадена стока, която е потребна на обществото.
Това означава тя да е произведена и реализирана при нормални, най-често средни производствени и търговски условия.
ОНРТ включва трите съставни елемента на стойността - пренесената стойност на веществения в миналото труд или на изразходвания веществен капитал /С/ и новата или добавената стойност, разглеждана като сума от изразходвания и заплатения жив труд /V/, и създадената от него принадена стойност /m/. Такова съдържание на стойността се влага при плановото ценообразуване.
Стойността е не само мярка на ОНРТ до производството. Тя е и отношение между стойностите на стоките. При съотнасянето им едни спрямо другис помощта на парите в процеса на размяната определените ОНРТ на производствения етап се преобразуват и получават нови по-верни измерения като разменни стойности.
Разменната стойност изразява количествените отношения в които едно стока се разменя срещу друга. Тя е по - развита форма на стойността. По често е променлива във времето, защото отразява по - динамични промени на потребителските стойности помежду им.
Всяка потребителна стойност има толкова разменни стойности, колкото са видовете стоки, които противостоят и се измерват с нея.
Цените отразяват вярно разменните стойности не с факта на оповестяването им от производителите и предложителите, а когато се признаят и от купувачите, когато се извършат взаимно изгодни за тях покупко-продажби. Такива цени са икономически най- справедливи, тъй като пазарната цена е “действителната цена по която обикновенно се продава една стока” Макар, че се основава върху разменната стойност цената не винаги съвпада с нейната величина. По различни причини тя може да се отклони над и под стойността, например поради промени в пазарната конюктура или монополни и спекулативни въздействия. Тази възможност е заложена в цената като паричен измерител на разходите и на разменната стойност. Цените по-често се отклоняват от стойността , а не съвпадат идеално с нея.
Понятието стойност и съответно понятието цена се тълкуват още не като мярка на ОНРТ, а като мярка на потребителната стойност, на потребителната полезност на стоката. От тази гледна точка цената се представя като оценка на потребителната стойност главно от страна на производителя или на търговеца продавач. В маркетинговите публикации потребителната стойност често се посочва като единствена или главна основа на цената.
Стоката е противоречиво единство на нейната потребителна и разменна стойност, което цената е призвана да разреши на пазара. Поради това разбирането на стойността на стоката само като величина на обществено признатите разходи или само като оценка на потребителната стойност са едностранчиви и непълноценни. Всеки производител, търговец и купувач се интересуват едновременно от потребителната и разменната стойност на стоката. Ето защо има основания цената да се характеризира като паричен израз едновременно и на двете стойности на даден пазар в определен момент.
За да се избегне сложното тълкуване на понятието цена като паричен израз на стойността или на разменната стойност, на потребителната стойност или едновременно на двете стойности, се формират и по - лесно разбираеми понятия за цената, чрез описването и с по-прости и видими нейни черти. Една от най-древните е че: “ действителната цена на всяка вещ , това, което всяка вещ действително струва на онзи, който иска да я придобие, са трудът и усилията нужни за нейното придобиване. “
Цената се характеризира още като парична сума или еквивалент, който се иска за стока или услуга в определен момент и на определен пазар. Срещат се и характеристики на цените в които не се отрича формирането им с участието на разходите за производство и реализация на стоките, но се отрича първостепенното значение на разходите за образуване на цените.
При пазарна икономика използването на понятието цена се разширява във всички области на икономическия, духовния и социалния живот на обществото. То се универсализира в такава степен, че с него се борави произволно-алегорично и ирационално при характеризирането на дйствия, които възникват извън естествения кръговрат на остоковяваните материални, духовни и социални блага.
ДИАГНОСТИЧЕН И БАЛОВ МЕТОД НА ЦЕНООБРАЗУВАНЕ
Този метод се основава на диагностимната оценка на потребителите за качествените показатели на изделията и обвързването и с равнището на цената. Прилага се при отчитане и отразяване на онези качествени показатели на стоките, които не могат да се измерят точно количествено, но имат важно значение при вземането на решение за покупка. За правилното определяне на потребителския ефект и отразявянто му в равнището на цената по експертен път трябва да се установят
Σ Вн
К по = -----------------
Σ Ва
Вн,а са претеглените балове на новото и аналогичното изделие
Цената на новото изделие пропорционална на потребителската оценка се определя:
Цн = Ца . Кпо
Специфичното при диагностичния метод на ценообразуване е, че освен баловите оценки в равнището ва цената се отразява значимостта на всеки качествен показател за ценноста на изделието. Коефициентът на потребителската оценка се определя по ф-та:
Σ Бн . Кз
Кпо = ----------------
Σ Ба . Кз
ФУНКЦИИ НА ЦЕНИТЕ
Цената изпълнява важни икономически и социални функции. Поради това в нейната характеристика се включва и понятието функция. Всяка цена изпълнява определени функции. Но още по отчетливо те се проявяват и забелязват в множеството цени на стоките от даден отрасъл на поизводството или на еднородните групи стоки, задоволяващи еднакви потребности.
Функционалното използване на цените за различни цели се изтъква като присъщо на плановото ценообразуване. При него наред с целенасоченото повишаване на полезното действие на цените в някои необходими насоки като измерването на разходите и стойността се допуска да те да бъдат натоварени субективно и с функционални задачи, които им противоречат и ги компрометират.
Първата основна и най-важна функция на цените е ИЗМЕРИТЕЛНАТА. Функцията им на мярка на разменните и потребителните стойности на стоките се предопределя преди всичко от:
Същността на цената като форма на стойността.
Обективната необходимост на цената като форма на стойността.
Обективната необходимост да осигуряват еквивалентността или равностойността на стоковата размяна.
Предназначението им да възстановяват обществено допустимите разходи за възпроизводството на стоките.
Участието и използването им при измерването и оценяването на всички икономически процеси.
Значението на измерителната функция на цените нараства при пазарната икономика. Налага се производителите и предложителите на стоки още повече, отколкото при плановата икономика, да измерват и да отразяват в предлаганите индивидуални цени своите парични разходи и да определят жераните доходи и печалбата. Освен това те са принудени да ги сравняват и да ги съобразяват постоянно с разменните, потребителни стойности и с пазарните цени на същите стоки предлагани на даден пазар от конкурентите.
Който не познава и не прилага правилно измерителната функция на цените, не може да разчита на успешно участие в пазарната икономика с нейното свободно ценообразуване.
Втората функция на цените е да отчетат промените и да допринасят за уравновесяването на съотношението между търсенето и предлагането.
При плановото ценообразуване тази функция с подценява. Предварително планираните държавни цени не могат да отразят честите промени в соътношението между търсенето и предлагането на отделните стоки. При пазарна икономика функцията на цените като изразител и регулатор на това съотношение нараства много. Всички техни функции дори се свързват с ценообразуване с тази тяхна роля. При пазарна икономика и свободно ценообразуване функцията на цените като уравновесител на търсенето и предлагането е много по осезаема и достъпна за използване от производителите и предложителите, от продавачите и куповачите на стоки. Цената изпълнява изравняваща функция, като сигнализира недостига или изобилието на дадена стока, направляваща функция, като насочва предлагането, съответно производството и необходимите инвестиции към пазарите на които има най-голям недостиг на стоки.
Третата функция на цените е стимулираща и санкционираща. Благодарение на тази функция те са в състояние да поощряват и разширяват или ограничават или съкращават стоковато производство, предлагането, купуването и потреблението на стоки. По принцип те разширяват или съкращават стоковото предлагане, когато осигуряват на производителите, предложителите и продавачите съотвтно по добри или по лоши икономически условия и изгоди от средните, обикновенно върху основата на по високи цени от разменните стойности, когато стоките са по скъпи и въпреки това се търсят и купуват. Обратното е при купувачите и потребителите.
Мотивите за стимулиращо въздействие на цените върху пазарното участие и поведение на производителите и предложителите на стоки са различни. Най-често те са свързани със:
При обратните случаи ценит ги санкционират.
Мотивите за стимулиращо въздействие на цените върху купувачите и потребителите се изразява в:
При обратните случай цените ги санкционират.
При плановото ценообразуване значението на стимулиращата и санкциониращата ф-ия на цените се поставя на второ място след измерителната. При пазарна икономика и свободно ценообразуване значението на тази ф-ия намалява или се засенчва от първите две разгледане ф-ии.
Четвъртата ф-ия на цените е разпределителна и преразпределителна. Тази ф-ия се проявява от една страна, във връзка с рапределението на стойността чрез цените. Това се постига при цени съответсващи на разменните и потребителните стойности, или в частта , с която се възстановяват направените парични разходи на труд. От друга страна тази ф-ия води и към преразпределение на стойността по отделни отрасли на икономиката и фирми чрез отклонения на цените от стоковите стойности. Цените се повишават или понижават спрямо стойностите на стоките и спрямо общата динамика на цените на вътрешния пазар или на отделните местни пазари
При пазарна икономика отклоненията на цените над стойностите на стоките нерядко са в следствие от монополистични и спекулативни действия.
При планово ценообразуване разпределението и преразпределението чрез цените се извършват при планово определяне и утвърждаване на държавните цени.
Петата ф-ия на цените е информационната. Тя се изразява в ролята им да осведомяват и улесняват непрекъснато участниците на пазара при вземането на решение какво, колко, къде де предлагат или купуват. Да подпомагат отчетността, анализа и управлението на пазарните процеси на фирмено равнище, по стопански отрасли и в националната икономика като цяло. Значението на тази ф-ия нараства при:
Петте ф-ии на цените са органично свързани ивзаимно се обуславят. Без измерителната ф-ия останалите ф-ии загубват естествения си и обективен ориентир.
ИКОНОМИЧЕСКИ РЕГУЛАТОРИ И ЦЕНИ
Върху равнището и структурата на цените , непосредствено влияние оказват икономическите регулатори. Някои от тях имат косвено въздействие посредством промените, които предизвикват върху размерите и структурата на търсенето и предлагането, а от там и върху равнището и динамиката на цените. Други регулатори влияят пряко в качеството им на елементи на пазрните цени, т.с. като цени в цената. Основни от тях са:
Данъците върху консумацията, лихвите и валутните курсове.
Данъците върху консумацията или косвените данъци / акцизи, ДДС, и мита/, участват пряко в пазарните цени.
Акцизите са държавните косвени данъци върху стоки, които се събират от производителите и продавачите и чрез увеличаване на цената на стоките се прехвърлят върху техните потребители. Предназначението на акцизите е да регулират потреблението на някои стоки и да осигурят приходи в държавния бюджет. Колкото акцизите са по високи, толкова по-високо е равнището на съответните стоки. При пазарното ценообразуване увеличаването на акцизите води до различни реакции на търсенето и предлагането. Когато търсенето на акцизната стока е по малко еластично от предлагането, по голямата част от акциза се поема от купувачите. Когато предлагането не е еластично , а търсенето е еластично, бремето наакциза се поема в по голяма степен от продавачите. Дължимият акциз се определя по два начина.
При определяне на продажната цена с включен в нея акциз се прилага правилото “под сто” към цената на придобиване. Продажбената цена се определя като към цената на придобиване се прибавя акцизът.
Цена на придобиване x 100
Продаж.цена ---------------------------------------
100 - % на акциза
Формулата показва, че продажбената цена е правопропорционална на цената на придобиване и на процента на акциза.
Според закона за ДДС, този данък се дължи за всяка дставка на стока или услуга с място на изпълнение на територията на страната и извършена от данъчнозадължено лице по този закон, за износ извършен от данъчнозадължено лице, както и при внос на стоки, освен когато този закн предвижда друго. Данъбната ставка е 20 на сто за всяка облагаема стока или услуга. При износ данъчната ставка е 0.Данъчната основа по смисъла на този закон е стойността върху която се начислява данъка. Данъчната основа е пазарната цена на предоставяната стока или услуга в следните случаи:
Данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз.
Митата са не само косвен данък, понасян от консуматорите чрез прехвърлянето им върху цените на стоките , но и оборотен данък , свързан с оборота на стоките, които преминават държавната граница. Те са средство за изравняване или привеждане в определено съотношение на вътрешните цени на доставяните стоки с цените на местните аналози така, че да се защитават переспективните и ефективните отрасли на националната икономика.
По принцип митата трябва да изземват средните положителни разлики между цените на стоките на ефективно работещите национални производители и доставните цени на внасяните аналози.Според обекта на облагане съществуват вносни, износни и транзитни мита. Те се различават и по икономическата си природа - фискални мита, които се прилагат за увеличаване на приходите в държавния бюджет. - протекционистични мита, за защита на вътрешния пазар. - преференциални, за отделни страни,- уравнителни, антидъмпингови и други.
Валутният курс в страните с отворена към международните пазари икономика е един от важните ценообразуващи фактори. Валутният курс е цената на паричната единица на една страна, изразена в паричната единица на друга странаили общнаст от страни. В съответствие с паритета на покупателната сила валутните курсове се основават на определените съотношения между средните цени в отделните страни. В условията на валутен борд българският лев има фиксиран курс към еврото.
Цените на валутите в условията на развита и регулируема пазарна икономика са тясно свързани с лихвените проценти. Всяко повишение или понижение на лихвените проценти води до съответно поскъпане или поевтиняване на националната валута с определени последствия върху равнището и динамиката на пазарните цени. Влиянието на лихвените проценти върху пазарните цени е сложно и многопластово явление. Лихвите са не само част от цените на стоките и услугите, но по косвен път въздействат върху съвкупното конкре3тно търсене и предлагане , а от тук и върху равнището и динамиката на пазарните цени. Оптималния размер на лихвата се намира между процента на инфлация и процента на рентабилност на паричния капитал, инвестиран в производства и дейности със средна и висока производителност, интензивност и ефективност.
МЕТОД НА ОТНОСИТЕЛНИТЕ ЦЕНИ
Това е най- опростения метод за параметричното ценообразуване. Прилага се при не големи групи функционално еднородни изделия, които формират параметричния ред, но имат до голяма степен синтезиращ показател за качествено равнище на тези изделия. Същността на метода на относителните цени се изразява в определяне на относителната цена на единица главен показател за всяко изделие включен о в параметричния ред:
Ц
Цотн. = --------
П
Ц отн е относителната цена на единица параметър
Ц цената на конкретното изделие от параметричния ред
П количественана стойност на качествения показател
Значението на относителните цени сеизразява в две насоки Едната е ,че те дават възможност да се разкрие процесът на поевтиняване на изделията на единица параметър и да се направи оценка на провежданата ценова политика. Другата е, че относителните цени огат да се използват за проектиране на цените на новите изделия, като се вземе в предвид подобренията в главният качествен показател. Цената на новото изделие се определя па ф-та:
Цн= Цотн . Пн
Цн цена на новото изделие
Пн количествената стойност на качествения паказател на новото изделие
Тъй като новото изделие може да се допълва или доразвива параметричния ред практическото приложение на метода изисква спазването на две условия.
Предимстото на метода на относителните цени е сравнително бързото и лесно определяне на цените с достатъчна за нуждите на практиката точност. Основният му недостатък е свързан с ограничения брой параметри, които се отчитат при определяне на цената. Той силно ограничава сферата на приложението му при определяне цените на новите изделия.
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАЗХОДНИЯ ПОДХОД ЗА ЦЕНООБРАЗУВАНЕ
При разходния подход цената се определя като сума от разходите /средни, пълни, преки, променливи/за производството и реализацията на продуктитеи определения размер печалба или надбавка, тоест цената се определя по калкулативен път. За да се получи крайната продажна цена, се прибавят и останалите елементи - търговски надбовки, ДДС, акцизи. Разработванет и приложението им са обусловени от ролята и значението което имат разходите и печалбата в процеса на ценообразуването. По конкретно:
Ценообразуването въз основа на разходите дава възмажнаст и право на печелба.
Продажбите по цени по ниски от разходите, водят до загуба на стокопроизводителите и търговците.
Калкулативната цена се разработва по най-елементарен начин и не изисква задълбочен анализ.
Прилагането на разходния подход има и определено психическо въздействие върху потребителите. Независимо от традиционното им значение и разбиране разходните подходи имат съществени недостатъци. Основният е, че отчитат обема на произвежданата а не на реално търсената продукция. Предлагането им преполага пълна реализация на всички произвеждане изделия. Но ако част от тях не се реализира, няма да се получи заложената в разчета очаквана печалба , а това води до финансови затруднения.
Първият структурен елемент са разходите.
Калкулацията за установяването им може да бъде детайлизирана и окрупнена.
Детайлизираната калкулация на разходите за производство и реализация се прилага в процеса на ценообразуване в РБ.Тя включва следните групи разходи: за материали, за гориво и електроенергия, за заплащане на вънншни услуги, за амортизация, разходи за заплата, за социално осигуряване, разходи от брак, разходи за управление, извънредни и други разходи.
Окрупената калкулация включва: сумата на преките и сумата на постоянните разходи за целия произвеждан обем продукция и по конкретно преките материални и трудови разходи и постоянните разходи. Предимството на окрупнената калкулация е, че премахва методологичните трудности и нерешени проблеми свързани с разпределението на постоянните разходи при определяне себестойността на единица продукция.
Вторият структурен елемент на калкулативната цена е печалбата. Тя се включва като абсолютна сума или като относителна величина - процент върху разходите, върху продажбите, върху авансирания капитал. Независимо по какъв начин е установена, печалбата може да бъде:
Третият структурен елемент на цената е надбавката.
В ценообразуващата практика могат да се използват два вида надбавки.
Първият вид се нарича маржинална печалба, използва се при образуването на цените чрез метода на преските разходи . Определя се в процент от променливите разходи или като разлика между сумата на постъпленията от реализацията и сумата на променливите разходи . Целта и е да покрие постоянните разходи и да формира печалба за стокопроизводителя.
Вторият вид е търговската надбавка - свързана е с извършваната от фирмата търговска дейност. Предназначението и е да покрие разходите, свързани с обръщението и реализацията на стоките и да осигури печалба за дистрибуторите и търговците в каналите за реализация.
ПРЕДЛАГАНЕ И ЦЕНИ
При пазаранат икономика свободната стопанска инициатива реагира незабавно на платежоспособното търсене на пазара. Предлагат се стоки и услуги, които запълват възникналото пазарно пространство. Предлагането е количество стоки и услуги, които при съществуваните пазарни цени производителите и вносителите желаят и могат да предложат на пазра. Размерът на предлагането на конкретната стока е правопропорционално на произведеното и внесено количество от тази стока и нейната пазарна цена. Необходимо е да се прави разграничение между предлагане и предлагано количество. Предлагането се отнася до различните количества които се предлагат за продажба при различни пазарни цени. Предлаганото количество означава конкретно количество което се предлага за продажба при конкретна цена.
Количеството или величината на предлагането зависи от различни фактори, кто определящо значение имат:
Предлагането и цените се намират помежду си в права и обратна функционална зависимост. Едновременно и цените се обуславят от предлагането, а то зависи от цените. Тази зависимост се характеризира със закона за предлагането, който гласи:
Предлаганото количество от дадена стока е растяща функция на цената на тази стока при непромемени други условия, и графично може да се изрази с така наречената “ крива на предлагането”.
Характера на пропорциалността се определя от т. Нар. “коефициент на еластичност” на предлагането от цената. Той показва как ще се измени предлагането в проценти при еденица изменение на цената и се определя по формулата:
^П_
П
----------
E = ^Ц_
Ц
Където, Е коефициентът на еластичност
П предлагането преди промяната на цената
^П промяната на предлагането
Ц цената преди промяната
^Ц промяната на цената
Абсолютната и нулевата еластичност са хипотетични формулиравки, които се използват в теоретичен анализ .Еластичността е правопропорционална при коефициент = 1.
Един от определящите елементи на еластичността на предлагането на дедна стока от цената е мобилността на факторите за нейното производство. Друг важен момент, който предопределя еластичността на предлагането е факторът време. Важни изводи за взаимните връзки между предлагането и цените произтичат при изследване на движението по кривата на предлагането. С редки изключения тази крива има положителен наклон. Той изразява реакцията на производителите на пазарните стимули- повишаването на цените / при равни други условия/ стимулира предлагането.
Преместването на кривата на предлагането от определено положение в дясно или влява от него/ изменение на предлагането/ е свързано с изменение на редица неценови изместващи фактори които влияят върху предлагането. Става дума за факторите, които променят предлагането при неизменна цена на стоката. Влияейки върху предлагането, тези фактори по косвен начин влияят върху цената на стоката.
Върху предлагането а косвено и върху цената оказват въздействие всички елементи на пазарната среда, включени в структурата на пазара и в състава на икономическите регулатори. Тяхното влияние е насочено към величината и структурата на разходите и към размера и раз
РАЗХОДНО КАЛКУЛАТИВЕН МЕТОД ЗА ЦЕНООБРАЗУВАНЕ
Това е метод характерен за цинтрализиранат ситема на управление на икономиката. Прилага се при съвременните условия въз основа на детайлизираната калкулация, разработена в съответствие със закона за счетоводството.
При този метод калкулативната цена за стокопроизводителя се определя като към пълната себестойност на изделието се прибави определен размер печалба, съответстваща на предварително естановената от него рентабилнст на база пълни разходи.
Пълната себестойност се определя по икономически елемени а разходите при спазване на изискванията за калкулирането им. Тя се установява за единица изделие или за целия обем продукция., въз основа на план сметка за материали, труд и непреки разходи. Общите разходи се включват в себестойността на отделните изделия след предварителното им разпределение на възприетата от фирмата или кооперацията база - работна заплата, отработени човекочасове, машиночасове и др.
Размерът на желаната печалба , включена в равнището на калкулативната цена , се установява по преценка на фирмата, като се взема под внимание данъчните задължения към финансовите институции в страната, необходимите средства за разширено възпроизводство на дейността и за осигуряване на риска от банкрут. Изключение правят стоките нобюдавани от правителството, за които размерът на рентабилността е нормативно регламентиран.
Двата елемента пълна себестойност и печалба образуват калкулативната цена на стокопроизводителя. В случайте когато той е регистриран по ЗДДС , като задължителен елемент на цената е начисленият от него ДДС. На тази основа се формира калкулативната продажна цена на стокопроизводителя. В процеса на договаряне много често тази цена се отклонява от реалната продажна цена, по която се сключват сделките с дистрибуторите. Отклоненията намират израз в:
СЪСТАВ И СТРУКТУРА НА ЦЕНИТЕ
Понятието състав и структура на цените са свързани с разкриването на вътрешния строеж на всяка цена, на отделен вид цени или на съвкупност от цени.
Състав на цените - означава описание на съставните части, които ги образуват. Когато всяка цена, вид или множество цени се разглеждат като формирани чрез последователно начисляване на техните съставни елементи през отделните етапи на ценобразуването. Този начин на определяне състава на цените се използва и при прехода към пазарна икономика и свободно ценообразуване, тъй като е удобен за прилагане и осигуряване възстановяването на разходите за производството и реализацията на стоките за получаване на известна печалба.
При пазарна икономика промените на стойностите и потребителните стойности на стоките , на съотношението между пазарните сили и търсенето и предлагането, а също и етапите на ценообразуването, които не са нтрого регламентирани, както в плановата икономик, определят състава на всяка цена, на съвкупните цени и на всички цени.
Съставките на всички цени са принципна еднакви само от стойностна гледна точка. Стойностите на всички стойности съдържат, макар и в най-различни количествени съотношения, елементите C,V,m. Но в практиката и най-вече при калкулативното ценообразуване съставът на цените се описва по-обобщено или по подробно по реда на етапите на създаването и движението на стоките от производството до крайната им продажба, след като те попаднат в сферата на потреблението. Отделните елементи имат следното значение:
Съставът на цената на едро на производителя се образува от първите четири елемента посочени в схемата. Продажната му цена включва и петия елемент.
Цената на търговеца на едро вкл. И шестия елемент от схемата.
Някои от основните елементи на цените имат свои вътрешен състав. В някои случай подобно на производствените разходи и разходите за обръщение например като съставки на търговските отстъпки и надбавки те се образуват от редица групи разходи.
Структура на цените се нарича процентното отношение на отделните им съставни елементи.Различните цени имат не само различен състав, още по различни са техните структури. При това те са много променливи във времето и особено при пазарна икономика, защото едновременно и бързо се променят величините на ценообразуващите елементи и на цените.
Промените в структурите на цените трябва да се отчитат и анализират постоянно както на фирмено, така и на отраслово общоикономическо равнище. По този начин може да се установи кои от извършваните чрез тях икономически разпределителни и преразпределителни процеси са естествени или неестествени, оправдани или неоправдани, поради какви причини са изгодни или неизгони за производителите, търговците или потребителите за купувачите.
Структури на цените могат да се отчитат, анализират и оценяват предимно по два признака - стоков и организационен. По стоков признак аслужават внимание структурите на:
Цената на отделната стока
Цената на еднородните стоки, но с различни количества
Цената на всички стоки от даден вид
Цените на дадена стокова група
Цените на всички стоки , продадени по цени на едро или на дребно
По организационен признак има структура на:
Цената на всяка стока в отделната фирма, кооперация и др.
Цените на всички стоки от даден отрасъл на производството или стоковото обръщение, цените на всички стоки и услуги на вътрешния пазар, изчислени върху основата на реализирания брутен вътрешен продукт.
В цените на повечето стоки преобладаващ дял заема производствената себестойност, а в нея в зависимост от продукцията - разходите за суровини, материали, горива, работна заплата и т.н..Обикновенно търговските отстъпки и надбавки заемат относително по малък дял. Но при прехода към пазарна икономика делът им се увеличава значително и особено при препродажба на дефицитни стоки.
Съставът и структурите на цените са органично свързани, а промените им - взаимно обусловени. Затова те трябва да се наблюдават, изучават, анализират, оценяват и насочват съчетано.
СИСТЕМА НА ЦЕНИТЕ И ВИДОВЕ ЦЕНИ
С понятието система на цените се изразява съвкепността от всички използвани цени на вътрешния / или на международния пазар/ в даден момент или през определен период. Органичната им свързаност се обуславя от :
Общата икономическа, пазарна, социална и законова среда, в която се организират и осъщесвяват стоково - паричните отношения и се употребяват цените.
_ еднаквите икономически условия за създаването на потребителните стойности, формирането и рапределянето на стойности в цените на стоките
_ прилагане на еднакви принципи и методи на ценообразуване
_осигуряването на стоки и услуги между различните сектори и отрасли на икономиката
_ верижното вертикално действие на промените на цените на горивата, електроенергията, основните суровини и материали и други, върху цените на всички видове продукция, в които те се влагат
_използването на еднаква парична мярка за изразяване на стойностите.
Въз основа на наличието на някои от посочените обстоятелства системата на цените се описва понякога и като по - широка по съдържание - като съвкупност не само от различните видове цени, но и от свързаността между техните равнища, съотношения и еднакви методи на образуването им в даден национален или международен пазар. Главното и определящото в една национална система на ените е тяхната съвкупност и връзките между тях. Общата система на цените може да се представи и като съвкупност от отделни нейни подсистеми.
В зависимост от етапите на движението на потребителните стойности и стойностите на стоките от производствотодо крайната им продажба, а също според характера на обслужвания икономически оборот се различават два основни вида цени на общата система на вътрешния пазар. Това са цените на едро и цените на дребно. Към цените на едро се отнасят всички цени, по които стоките се продават между фирмите, кооперациите и други стопански организации, с цел те да бъдат използвани за производствено потребление или препродадени.
Към цените на дребно се отнасят всички цени , по които стоките се продават на населението и на други крайни потребители. Такива са цените, по които стоките излизат от сферата на стоковото обръщение и попадат в сферата на непроизводителното потребление.
Цените на едро са основата върху която накрая се формират и цените на дребно.
Цените на едро и дребно се разграничават по видове според разграничението на продукцията на икономиката по сфери и отрасли. Има цени на стоките в сферите на материалното производство и на услугите в непроизводствената сфера , цени на промишлената, на селскостопанската, на търговската и на други видове продукция. При определянето на на цените във всяка сфера и всеки отрасъл на икономиката се прилагат някои общи принципи на на ценообразуване.
Въз основа на деленето на потребителните стойности на стоки и услуги, цените съответно беват разграничаване на цени на стоките и на услугите. Като общо за тези цени се употребява понятието потребителски цени.
Цените се групират по видове в зависимост от териториалното разположение и териториалната особеност на пазарите. От тази гледна точка има:
Вътрешни или национални цени на едро и на дребно, които се използват при размяната в териториалните граници на на даден пазар и обслужват вътрешния или националния икономически оборот
Цени на местните пазари, които се сформират на относително обособените селищни, районни и други части на вътрешния пазар.
Международни цени, които се използват на различните международни пазари и за отделната страна имат значението на външни или външнотърговски цени на изнасяните или внасяните стоки.
Всички тези цени също имат свои особености на формиране и се различни като величини на една и съща стока. Това обуславя проявлението и съществуването им като относително обособени цени.
Цените се описват по видове в зависимост от срока на действието им. Всички цени на едро и на дребно във всички сфери и отрасли и на всички пазари могат да се разграничат на отчетни или минали, на текущи или действащи , на фактически и на переспективни. По времевия признак цените се подразделят на: сезонни и несезонни, като това обикновенно се отразява и на величинате им.
В зависимост от мястото, до което стоките се превозват, доставят и продават, цените се прилагат в съответствие с одговорното или традиционнето франкиране. Франко склад на производителя, франко склад на вносителя и т.н.
Цените се описват като нормални, високи или ниски . Нормално приемливите са цените ако:
Съотвестват или са близки на техните разменни стойности
Отчитат вярно състоянието и промените на пазарната конюктура
Цените се описват по видове и според участието на държавата и местните органи на изпълнителната власт при тяхното регулиране. От тази гледна точка цените биват: минимални изкупни цени, фиксирани, пределни, регистрирани, наблюдавани или контролирани цени.
Видовете цени се различават в зависимост от видовете собственост , с която стопанските звена участват в производството и реализацията на стоките. От тази гледна точка има цени на стоките на фирмите от държавния, от кооперативния, от частния, от смесения сектор на икономиката, а също и цени на стоките на чуждестранните фирми.
При пазарна икономика съществуват и цени, характеризирани според пазарната сила и положението на отделните производител, предложители и продавачи. Така се оформят свободни, монополни и олигополни цени. Възможни са и в практиката се използват и други групировки на цени по видове. Например:
Номинални цени и осреднени или средни цени, цени на хранителните и нехранителните стоки, еднократни цени, абонаметни или каталожни цени, комисионни цени и т.н.
За счетоводни нужди се използвати следните названия и цени:
Входящи, изходящи и средно претеглени.
В практиката се употребяват още:
Договорни цени, комплексни цени, офертни цени, препоръчителни цени, рекламни цени, временни, цени с отстъпки при определени условия и т.н.
Всеки от посочените многобройни видови цени, групиран и назован по определен признак попада и в някоя друга група цени, характеризирани по друг признак. Това е така защото различните цени представляват единство и си взаймодействет, всички цени са звена на единната система на цените в рамките на националната икономика и вътрешния пазар.
ТЪРСЕНЕ И ЦЕНИ
Върхеу равнището, съотношенията и динамиката на цените силно и многовариантно влияние оказва търсенето на пазара. Най - общо то се определя като желание и способност на хората да купуват стоки и услуги. Търсенето е проявяваща се на пазара конкретна финансово осигурена потребност. Това е количеството стоки и услуги, които при конкретните пазарни цени потребителите желаят и могат да купят. В макроикономически мащаб съвкупното търсене зависи от съвкупното обществено производство, което определя търсенето на производствени фактори, и от начина на разпределение на БНП.
Пазарът се интересува само от осигуреното с пари търсене или от платежоспособното търсене в текущия момент или в бъдещ период. Различните видове и форми на платежоспособното търсене се групират в зависимост от избрания критерии: според равнището на конкретизация, според предназаначението на стоките и услугите, според появата му във времето.
При всички случаи количествените размери на търсенето във фксиран период се определят като прозведение от броя на купувачите на конкретната стока или услуга на даден пазар, количеството, което обикновенно купува един среден купувач, и средната цена на единица изделие. Три са основните фактори, които влияят върху количествените размери на на търсенето в определен отрязък от време, броят на купувачите, количеството на средната покупка, и средната цена на единица изделие. Те се оформят под въздействието на редица други фактори.
Връзката и взаимодействието между търсенето и цената се обуславят от т. Нар. Закон на търсенето. Според него на всеки пазар при равни други условия съществува обратна замисимост между цената на стоката и търсеното количество от тази стока. То се увеличава при намаляване на цената и намалява при нейното повишаване. Съществуват и изключения. Законът за търснето графично се изразява с кривата на търсенето. Тя показва формата и степента на функционалната зависиост между търсенето и цената. Преестването от една точка в друга точка по кривата на търсенето показва ефекта на изменението на търсенето под влияние на цената при равни други условия. При повишаване на цената потребителите реагират отрицателно / по малко закупено количество/.
Еластичността на търсенето от цената е процентно изменение на размера на търсенето на дадена стока към процентното изменение на нейната цена. Търсенето е еластично /Е >1/ , когато неговия размер се променя с по голям процент , отколкото цената. При нееластичното търсене /Е<1/ неговия размер се променя с по малък процент от изменението на цената. Говорим за търсене с единична еластичност /Е=1/ когато размерът на търсенето и цената се променят с еднакъв процент.
Важен момент, който определя еластичността на търсенето на дадена стока е наличието на стоки заменители. Когато стоката има заменител на пазара нейното търсене е еластично, защото ако повишим нейната цена купувачите ще се пренасочат към стоките заменители и обратно, ако се понижи цената, ще се привлекат и купувачите на стоките заменители. Това е ефектът от т. Нар. Положителна кръстосана еластичност
Еластичността на търсенето на стоки е по висока, когато тяхното потребление е свързано с потреблението на други стоки т.с. при наличието на взаимнодопълващи се стоки. Понижаването на на цената на взаимнодопълвщата се стока води до нарастване на търсенето и на свързаната с нея стока.тук се проявява ефектът на т.нар. отрицателна кръстосана еластичност.
Преместването на кривата на търсенето наляво или надясно показва, че са настъпили промени в другите фактори /освен чената на стоката/., които променят търсенето. Това са т.нар. изместващи фактори, които не са отразени на координатната с-ма, но образно казано са вградени в кривата на търсенето.
Най-важен от тези фактори е изменението на даходите на потребителите. По принцип при тяхното увеличаване, ако цените останат същите ,търсенето нараства. Но върху търсенето на отделните стоки измененията на дохода оказват много различно влияние. То се измерва с т.нар. еластичност на търсенето от дохода.,която представлява отношение между процентното изменение на величината на търсенето на определена стока към дадено процентно изменение на дохода на потребителите при равни дуги условия. Преместването на кривата на търсенето под въздействие на промяната в доходите видоизменя връзките на търсеното количество с цената. При новото равнище на доходите търсенето вече реагира по друг начин на измененията на цената., коефициентът на еластичност на търсенето от цената също се променя.
Изменението на цените на другите стоки също предизвикват промени в местоположението на кривата на търсенето, а следователно и във връзките и взаимодействията между цената и обема на търденето на дадена стока. За новото местоположение на кривата на търсенето , а следователно и за нова функционална зависимост между неговата величина и цената, съдействат и някои чисто психологически фактори. Това са измененията на очакванията, вкусовете и предпочитанията на потребителите. Ако предпочитанията на потребителите към дадена стока нараства , кривата на търсенето на тази стока се премества надясно, при намаляващи предпочитания тя се движи наляво.
Сложната съвкупност от фактори , от които зависят връзките и взаимоотношенията между търсенето и цените, трябва да се анализира, и регулира с адекватни методи , начини и средства. Особено внимание заслужават активното динамично начало на пазарния механизам - платежоспособното търсене. Неговото разширяване и насочване в определена посока в условията на пазарна икн
]]>
