|
|
|
Курсова работа
На тема:
Проблеми на държавното регулиране на земеделието
06.2004г
Съдържание:
.....................................................
Ролята на държавата в аграрния сектор се изразява в създаване на предпоставки за развитие на ефективно земеделско производство и конкурентен хранително-преработвателен сектор чрез подобряване на пазарната и технологична инфраструктура и стратегическа инвестиционна политика, насочени към достигане на европейските стандарти.
От страна с висока степен на концентрация на земеделието, само за няколко години, България премина в категорията на страните с дуална структура. Тя се характеризира с голям брой малки стопанства и малко на брой едри агрофирми. Преструктурирането на аграрния сектор се извърши в две основни направления - едновременно с продуктовото преструктуриране на отрасъла се осъществиха и коренни промени в производствените структури.
Ролята на държавата в съвременните стопански отношения се различава от ролята на държава с централно планиране на икономиката. Ефектът от регулирането икономическите процеси е оптимален когато държавната намеса се изразява в определяне на направлението и посоката на развитието, съгласно формулираните стратегии и цели при предоставяне на достатъчно свобода на икономическите субекти. Или с други думи, основната роля на държавата в аграрния сектор се изразява в определяне на нормативните рамки и създаване на благоприятни условия за развитие и просперитет на отрасъла.
.......................
Съществуват множество проблеми и предизвикателства при осъществяване на функциите на държавата по отношение на регулирането на аграрния сектор.
Сериозен проблем при държавното регулиране на земеделието е липсата на достоверна информация за производителите и обема на селскостопанска продукция. Тя се явява основен критерий за получаване на субсидиите от предприсъединителните фондове. От друга страна, системата на управление и регулиране е силно централизирана и неефективна. Наблюдава се и тенденция за прехвърляне на отговорност за вземане на управленски решения от долно на по-високо административно ниво. Административният капацитет и техническото оборудване на управленските структури, които осъществяват държавното регулиране на земеделието са също на незадоволително ниво, което пречи на тяхната ефективност и не съответства на очакванията на обществото. Липсата на релевантни знания, умения и административен капацитет за разработването и защитата на проекти също възпрепятства процеса на регулиране на земеделието.
Както споменахме по - горе, една от функциите на държавата е свързана с осъществяването на пряк и непосредствен контрол. В сравнение със страните - членки, системата на управление и контрол в България е неефективна и създава предпоставки за корупция и небрежно отношение на служителите към техните задължения. Финансирането на сектора е насочено единствено към финансиране на определени проекти и не предоставя възможности за нарастване на ефективността и мотивацията на административния персонал.
Друг съществен проблем е действащата нормативна база. Тя е често променящата се, сложна и рестриктивна по своята същност. Налице е обаче, процес на хармонизиране и уеднаквяване на нормативната уредба с тази на Европейския съюз. Това ще улесни достъпа на българска продукция до пазарите на страните - членки.
......................................
Темата е изготвена 06.2004г.
Посочените източници на информация са websites и са цитирани под черта.
Темата не съдържа графики и таблици.
]]>
