|
Дипломна работа
На тема:
СЛИВАНИЯТА И ПОГЛЪЩАНИЯТА В БИЗНЕСА -
МЕЖДУНАРОДНА И БЪЛГАРСКА ПРАКТИКА
2004г.
ГЛАВА ІІ
ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ ПРИ СЛИВАНИЯТА И ПОГЛЪЩАНИЯТА В СВЕТОВЕН МАЩАБ
ГЛАВА ІІІ
МАЩАБНИ СЛИВАНИЯ И ПОГЛЪЩАНИЯ В ЕВРОПЕЙСКАТА ПРАКТИКА
ГЛАВА ІV
СЛИВАНИЯ И ПОГЛЪЩАНИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПРАКТИКА
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
Откъси:
.............................
Сливанията и поглъщанията се подготвят и функционират в определена среда Тъкмо интернационализацията и глобализацията в световната икономика предопределят до голяма степен различните вълни на сливания и поглъщания.
През различните исторически периоди в практиката на развитите страни се наблюдават няколко вълни от интезивни сливания и поглъщания, първата от които започва още в края на IХХ век и се свързва с така нареченото «трьстово движение». Сьздадени са многобройни трьстове в областта на нефтодобива, производството на захар, цигари, ж.п. транспорта и др. Втората вълна на сливания и поглъщания е от 20-те години на ХХ век като общото за двата периода е, че бизнескомбинациите се осьществяват в рамките на отделните отрасли, в резултат на което се сьздават огромни фирмени империи, притежаващи монополна власт над голяма част от индустрията. Това от своя страна налага създаването на антитрьстово законодателство в развитите страни. Следващата вьлна датира от 60-те години, като през този период са сьздадени множество конгломератни сливания и поглъщания, при които обединявавщите се компании са с коренно различен предмет на дейност.До тук сливанията и поглъщаният се осъществяват на национално ниво. Започналата в края на 70-те години най-силна вьлна на сливания и погльщания продьлжава и до днес. При нея настъпват съществени изменения във фирмената структура на развитите индустриални държави. Прави се крачка към междунационални и трансконтинентални сливания и поглъщания, които са вече продукт не само на интернационализацията, но и на глобализацията в световната икономика, следователно дадено е началото на “световната вълна” , която надига своята мощ в началото на новия ХХІ век. Международният пазар де превръща в сцена, на която непрекъснато излизат нови участници, нахлуват свежи капиталови ресурси, а бизнесът се превръща в основен императив и възможност за бъдещо развитие и просперитет.
Мениджърите по света като че ли са обхванати от мания за окрупняване, резултатът от което е създаването на истински гиганти, концентриращи огромни капитали. Факт е, че понякога сливанията и поглъщанията са продиктувани от желанието им да застанат начело на огромни конгломерати, чието сформиране невинаги отговаря на пазарните реалности. В голяма част от случаите обаче, консолидационните процеси имат сериозна база и са причинени от необходимостта за достигане до нови пазари, за намаляване на разходите. Следователно глобализацията е тази, която създава редица предизвикателства, а сливанията и поглъщанията се явяват една от възможните им реакции.
Изгодите от мащабната глобализация на браншовете и пазарите са безспорни, но не бива да забравяме, че тя е нож с две остриета. Навлизането на мултинационалните и транснационалните компании, като продукт на глобализацията, в бедните страни е полезно, доколкото носи работни места, нови технологии и опит, но отрицателният ефект настъпва, когато ТНК смазват с мощта и нелоялните си методи националните стопански структури. Финансовите потоци свободно пресичат националните граници, като се насочват натам, където възможностите за печалба са най-големи. Сливанията и поглъщанията при глобализацията, водят със себе си и освобождаване на голяма част от персонала в новосъздадената компания и по този начин задълбочават социалното недоволство.
Въпреки нарастващия брой на противниците на процесите на глобализация, тенденцията на сливания и поглъщания не само не се забавя, а напротив, задълбочава се още по- силно и непреодолимо. Въвеждането на единната европейска валута, разширяването на единния европейски пазар и влошаването на икономическата конюнктура в глобален план дават тласък на рекордни по мащаби и стойност сливания и поглъщания в почти всички сфери на икономиката.
Корените на процеса се крият, освен в необходимостта от намаляване на разходите чрез постигането на икономии от мащаба и в редица други фактори, които подробно ще бъдат изложени в настоящата работа. От друга страна, бумът на пазарите на акции прави по-изгодно закупуването на дадена компания, когато сделката се реализира чрез плащане с акции. По-високият курс на акциите на придобиващата компания намалява разходите за придобиването. Като един от положителните ефекти от въвеждането на общата европейска валута често се сочи именно нарастването на броя и мащабността на презграничните сливания и поглъщания, тъй като еврото допринесе за създаването на значително по-голям капиталов пазар. То улесни набирането на капитали от компаниите с цел придобиване, тъй като валутният риск за инвеститорите в еврозоната се елиминира. Нарастващият темп на дерегулация засилва конкуренцията, като сливанията се явяват естествен отговор за оцеляване или постигане на силни пазарни позиции.
Следователно сливанията и поглъщанията като бизнес процес се развиват активно, екстензивно и интензивно. Голямо е значението им във формирането и на БВП за страните и регионите, макар и доста противоречиво - Западна Европа като цяло изостава от водещите САЩ, а в страните от ЦИЕ този процес едва стартира или вече набира ускорение. Това е още една причина тази тема да продължава да се радва на анализаторския интерес на редица изследователи.
В Бьлгария с престуктурирането на икономиката и банковата система както и посредством приватизацията се създават все повече предпоставки за развитието на сливанията и поглъщанията, които са едно ново явление в бьлгарската практика. От особено значение за нас е сключването на успешни сделки в различните отрасли, тьй като евентуалният им провал би довел до забавяне и затрудняване на протичащите процеси в България. Според някои критици фактътьт, че процесът на сливане и поглъщане у нас е още в зародиша си е достатъчно неблагоприятен, тъй като в едно с приватизиращите се стартират множество малки и средни фирми, т.е налице е раздробяване на икономиката и ако същия не се активизира, българският бизнес не би съответствал на световните тенденции. Друга негативна страна, е че активността в България е предимно външна /огромен брой сливания и поглъщания се осъществяват изключително чрез притока на чуждестранни инвестиции/ и обратно - българските собственици на фирми и банки нямат афинитет към сливанията и поглъщанията и така съответно губят ефектите от тях.
И на края нещо, което на пръв поглед изглежда незначително, а всъщност е много съществено - основен елемент при осьществяването на сливанията и поглъщанията са детайлите - внимателното изчисляване на стойността на сделката, управлението на сложния процес на реализацията и т.н. Успехът на едно сливане или поглъщане зависи от вярното разрешаване на проблеми като стратегията, оценяването, риска и интегрирането на сливащите се компании.
Настоящата дипломна работа има за цел:
- Проучване на различните вариации при сливанията и поглъщанията, теориите и мотивите, върху които те се изграждат, ефектите, които се преследват от мениджърите при предприемането на сливане или поглъщане, както и механизмът, по който се осъществяват сделките.
- Очертаване на европейското и българското регулиращо законодателство по сливанията и поглъщанията в бизнеса.
- Адаптирането и функционирането на сливанията и поглъщанията в реалната практика.
- Извеждане на оценки за новите браншови тенденции при сливанията и поглъщанията в световен мащаб, дирижирани от икономическата глобализация, както и предлагане на решения и изводи за България, която е в преговори за членство в ЕС.
В изпълнение на поставените задачи дипломната работа е структурирана в четири глави, като пьрвата е теоретична, в нея се полагат основите на сливанията и погльщанията като форма на бизнескомбинациите чрез подробно разглеждане на технологията и инструментариума на сливанията и поглъщанията . Поради изключителната необятност на темата във втора глава е направен опит за очертаване тенденциите при сливанията и поглъщанията в световен мащаб през последните години. В трета глава са разгледани редица мащабни бизнескомбинации във водещи сектори на икономиката под формата на сливания, погльщания и консолидации в международната практика, като акцента е поставен върху фармацевтичния бранш. В четвърта глава са изследвани тези процеси в същите сектори, но в българската практика, задвижвани от двата основни двигателя - приватизацията и чуждестранните инвестиции.
...................................
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В заключение следва да се обобщи, че тенденциите в сливанията и поглъщанията в бизнеса ще бъдат предмет на разрастване през XXI век. Новата “световна вълна” на сливания и поглъщания припомни на всички, че икономиката е преди всичко лов: в нея си или купувач, или продавач, тоест ловец, или дивеч както в качеството си на индивид (работодател или работник), така и в качеството си на предприятие (на лов за покупки или предмет на чужди апетити).
Темповете на прегрупиране във всички сектори непрекъснато се ускоряват: петрола с Mobil и Exxon, автомобилостроенето с Chrysler и Mercedes, финансите със Citigroup, Bank of America и FleetBoston Financial и Сливането на JP Morgan Chase& Co и Bank One, телекомуникациите с Vodafone, фармацията с Pfizer, GlaxoSmithKline и Sanofi- Aventis т.н.
Ускорявайки се, сливанията променят естеството си: те вече не са набези на великан срещу някое мъниче, а са все по-често сливания между групи с еднакви размери, договорени за няколко седмици, без бизнесбанки, в пълна тайна, от два генерални щаба. Последните са едновременно фактор за повишаване световното неравенство, но и ефект от въвеждането на общата европейска валута, повишената дерегулация, приватизацията, бумът на пазара на акции, желанието за понижаване на разходите или, с други думи - естествен отговор за оцеляване и постигане на силни пазарни позиции.
Чрез сливанията и поглъщанията в бизнеса, особено когато са транснационални, практически се глобализират технологиите, индустрията, икономиката, културата като участниците в този процес запазват своята идентичност. За да позволят ускоряването на прегрупиранията, националните законодателства станаха по-гъвкави и сега се занимават с монополния характер на дадено предприятие на световния пазар, а не на вътрешния; така те толерират сливания, които биха забранили доскоро. Това са и условията да заработят ефектите от подобен род сделки, класифицирани на синергетични, данъчни, технически и технологични.
Водени от чисто финансови и нефинансови съображения много от купувачите не усяват да интегрират новите си придобивки, купени често на твърде висока цена или не могат да намерят начина, по който активите на новата компания да се влеят в техния собствен бизнес. Недобрата интеграция, заедно със завишената покупна цена, в съчетание с несъвпадащите корпоративни култури и липсата на внимателно планиране, могат да изиграят лоша шега и да опропастят редица надежди и усилия. Писано правило е, че за да бъде избегнато това и сливането да е с добър резултат, трябва да се постигне значително свиване на разходите и елиминиране на губещите производства и операции. Неписан закон е теорията, че сливането същевременно трябва да е плод на икономиката на ноу-хау, а не тази на мащаба.
В икономиките в преход - страните от Централна и Източна Европа за сливания и поглъщания в техния истински смисъл, валиден за развитите страни все още не може да се говори по силата на това, че се осъществяват приватизационни сделки и банкови консолидации. Следва да се очакват в бъдеще истински сливания и поглъщания в Бьлгария след приключването на приватизационния процес превид благоприятните възможности, които тези икономически механизми притежават. От друга страна, процесите на раздържавяване в ЦИЕ дават нов тласък на стратегията продуктова диверсификация посредством механизмите на касовата приватизация и тези фирми повишават производствените и продуктовите си възможности, излизайки на множество пазари и компенсирайки загуби от едни пазари с приходи от други.
Става постепенно ясно, че глобализацоята е една реалност, която не може да бъде избегната. Целта й е увеличавенето на стойността, а вариантите за действие на държавите са два - ако страните се отделят, то те изкуствено ще си поставят стени, ако се присъединят и участват в глобализацията, ще се научат да се състезават истински. Ключовата дума, когато се говори за глобализация обаче е отговорното интегриране на всички политически, икономически, социални и т.н условия. Следователно последната е и своеобразно предизвикателство - изисква жертви, но носи и безспорни предимства.
Така че, икономическите процеси в днешната глобална икономика се развиват с тенденция да станат доминиращи в световното стопанство. Наблюдава се и силна зависимост и обвързаност между икономиките на отделните страни, обусловена от процесите на интензивно международно междуфирмено сътрудничество, мащабното и динамично движение на капитали, от изграждането на мощни международни икономически мощности в лицето на ТНК от страни с развита икономика, и не на последно място, от установените системи за комуникация на равнище индивиди, фирми и държави. Това всьщност е новата икономическа среда на съвременния човек. В транснационалната икономика е важно осигуряването на просперитет на всяка страна поотделно и на всички страни заедно. Това налага създаването на нова ценностна система и икономически теории, не толкова за икономическия растеж на отделна страна, а теория, теореми и модели, които да насочат отделните отрасли на транснационалната икономика към такова взаимодействие, осигуряващо едно проспериращо глобално стопанско развитие, от което не следва да се изключва и България.
Друг е въпросът дали нашата страна ще успее да намери мястото си и да го утвърди в задаващия се глобален пазар. Единствено времето ще покаже…
.............................
Темата е изготвена 12.2004г. и данните в нея са актуални към тази дата.
Темата съдържа множество графики и таблици
В темата са посочени 105 източника на информация